Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2, 10
януари 2014 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на дванадесети декември през две
хиляди и тринадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ………………………………
……………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
..….................……………..
…....................……………..
Секретар Н.М........................................……………...………………………………………….
прокурор
………………….………………….......................................…………...……………….……………
като разгледа докладваното от Председателя Йовка Бъчварова
гражданско дело номер 147 по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Главният
иск е с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване на
сключения на 05.01.2001 г. между ищцата Г.Х.М. и ответника Д.А.М. граждански
брак, без произнасяне по въпроса за вината.
Твърди се, че бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен и затова съпрузите
живеели в състояние на фактическа раздяла. От брака имали две непълнолетни деца
: Х., родена на *** г., и Х., родена на ***
г., които към момента живеели при ответника, който не позволявал на ищцата да
ги вижда. Към главния иск са съединени в условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване и следните искове по чл.59, ал.2 от СК, с който ищцата моли съда да възложи на нея да
упражнява родителските права по отношение на двете родени от брака непълнолетни
деца, като на ответника се определи режим на лични контакти; по чл.59, ал.2 вр. чл.143 от СК, с който
ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща на детето Х., чрез майка му като
негов законен представител, месечна издръжка в размер на 150.00 лева, и на
детето Х., чрез майка му като негов законен представител, месечна издръжка в
размер на 120.00 лева; ищцата няма
претенции за издръжка след развода; по чл.53 от СК, с който ищцата моли след развода да носи
предбрачното си фамилно име Топчиева. Прави се искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор срещу исковата
молба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. И.В. от
АК Бургас, който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
Ответникът се явява лично и оспорва предявените искове. Счита, че бракът с
ищцата не е дълбоко и непоправимо разстроен и заявява готовност да заживеят
отново заедно. Декларира, че никога няма да даде децата на ищцата.
Ищцата отхвърля възможността за помирение с ответника и моли съда да
прекрати брака с развод.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за за установено следното от фактическа
страна:
На 05.01.2001 г. ищцата и ответникът са сключи
граждански брак в кметството в село Ябланово, община Котел. На *** г. е родено
детето Х., а детето Х. е родено на *** г. Младото семейство се установило да
живее в дома на родителите на ответника. Още от началото на брачното
съжителстване се появили недоразумения и неразбирателство в отношенията им най
- вече заради това, че семейството не било обезпечено финансово. Ответникът
работел от време на време в строителство, когато го извикат, но не можел да
разчита на постоянни доходи. Ищцата започнала да работи в цех за пластмасови
изделия в селото, но получавала ниско възнаграждение. Заедно със св. Ш. С.
работила и в селското стопанство. Семейството постоянно живеело било в недоимък
най - вече заради това, че ответникът изхарчвал спечелените пари за алкохол и
бил постоянно пиян, а разходите за храна, дрехи, отопление и пр. се посрещали
от заплатата на ищцата. През 2010 година ищцата напуснала ответница и заедно с
двете деца се установили да живеят в дома на майка на ищцата, също в село
Ябланово. Работела и сама издържала двете деца, без помощта на ответника.
Детето Х. страдало от заболяване на дихателните пътища, затова се налагало
майката и детето често да постъпват на лечение в болнично заведение. Ищцата
разчитала на подкрепата на майка си и на двете си сестри, една от които е св. Е.
Д., която живее в същото село. След като ищцата напуснала ответника, той,
когато се напиел, я търсел и я убеждавал да се върне при него, вдигал скандали
на обществени места, обиждал я и се заканвал, за което неколкократно му били
съставяни полицейски протоколи за предупреждение.
През 2011 г. майката на ищцата починала и ищцата се
оказала в безизходно положение - нямала работа, не разполагала с доходи, с
които да осигури издръжка на децата, най - близкият ù човек - нейната
майка - вече не била измежду живите, не можела да разчита на съпруга си, който
работел само за да спечели пари за алкохол, затова взела решение да замине на
работа в чужбина, за да спечели пари, с които да осигури нормално съществуване
на децата си. Била взела решение да подаде искова молба за развод, но нямала
пари за адвокатско възнаграждение и за държавни такси. Намерила работа в Р
Германия и тъй като ответникът е баща на двете деца, оставила децата при него и
отпътувала за чужбина. През октомври 2013 г. започнала работа като чистач във
фитнес зала в град Берлин. С децата поддържала контакти по скайп и по телефона.
Майката изпращала пари на сестра си - св. Д., която давала парите на децата за
всекидневната им издръжка, купувала с тези пари облекло и храна, когато е
необходимо. Ищцата не изпращала пари на ответника, защото се опасявала, че
парите няма да се използват за издръжката на децата, а ще се изхарчат за
алкохол. През този период от време майката на ответника била тази, която
полагала непосредствените грижи за децата - чистене, готвене, пране и пр.
Детето Х. наравно с баба си полагало грижи в домакинството, тъй като бабата
била болна от диабет, трудно се придвижвала и отглеждането на децата било
допълнителна тежест за нея. Бащата не полагал някакви специални грижи за децата
и както се установи по време на изслушване на децата, дори не разговаряли
помежду си. Голямото дете заяви, че си лягали рано, защото бащата се прибирал
вечер пиян и ако децата не спели, започвал да се кара с тях и дори да упражнява
физическо насилие. Когато ищцата се прибирала в България, вземала децата при
себе си и ги връщала пак на баща им, когато тръгвала за Германия.
През месец август 2013 г. ответникът започнал
постоянна работа в строителна фирма в град Стара Загора, където получава
месечно възнаграждение в размер на 385.00 лева. През лятото на 2013 г. ищцата
се прибрала в село Ябланово и веднага взела двете деца при себе си. С
протоколно определение от 31.10.2013 г. по реда на чл.323 от ГПК съдът определи
привременни мерки, като възложи грижата за децата на ищцата и осъди ответника
да заплаща месечна издръжка в размер на 77.50 лева за всяко дете, считано от
31.10.2013 г. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
Становището на Отдела по закрила на детето е
родителските права по отношение и на двете деца да се възложат за упражняване
от майката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените свидетелски показания съдът обсъди
с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази обстоятелството, че
по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези
данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са
родители, братя, сестри и близки роднини. Показанията на свидетелите, разпитани
по инициатива на ответника – А. П. и И. К. - не допринасят за изясняване на
фактите по делото. Св. К. заяви, че бил дошъл в съдебно заседание, за да кажел,
че ответникът не пиел и не бил лош човек, без да може да каже нищо конкретно за
живота на семейството и на децата, в частност. Св. П. пък в тоталитарен стил
обясняваше как съседите не искали ищцата и ответникът да се разделят и
семейството се разпаднало, защото ответникът не бил контролирал достатъчно
ищцата. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и
най – вече с данните от социалния доклад, позволяват да се изведат вече
изложените факти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и
доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е доведена до
състояние на дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В
хода на съдебното производство ищцата изрази категоричното си желание бракът да
бъде прекратен и демонстрира непоносимостта си към ответника. Ответникът заяви
желание за помирение, което съдът обаче счита, че няма как да бъде постигнато,
предвид нагласата на ищцата и всички обективни данни по делото, сочещи на
подобна невъзможност. Ищцата и ответникът живеят разделено от три години, през
което между тях са изчезнали всякакви емоционални и духовни връзки, без които
съществуването на брачната връзка е немислимо. По време на раздялата ищцата е
устроила живота си по начин, че ответникът вече не е част в него. Брачната
връзка е останала да съществува само формално, поради което е целесъобразно да
се прекрати с развод. С исковата молба не се заявява искане за произнасяне по
въпроса за брачната вина, такова искане не е въведено в процеса и от ответника,
поради което съдът е освободен от задължението да издирва кой е съпругът, който
с виновното си поведение е довел брачната връзка до състояние на дълбоко и
непоправимо разстройство.
При разглеждане на иска за родителските права по отношение на двете
малолетни деца съдът е длъжен да прецени интересите на децата, като извърши
цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото,
психическото и нравственото им развитие. Разрешаването
на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските
права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по
конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на децата на кой от двамата родителите
да се възложат. В
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии,
като например възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи
и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което
в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974
г. на Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
При наличните данни по делото съдът, след като събра лични впечатления от
двамата родители, след като изслуша свидетелските показания, мнението на
социалния работник и обясненията на двете деца, намери, че родителските права
по отглеждането и възпитанието по отношение и на двете деца следва да бъдат
предоставени на майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази само и
единствено с интереса на всяко едно от децата. Видно е, че и двамата родители
като цяло разполагат с възможности да отглеждат децата, макар и възможностите
на майката да са по – големи. Бащата разчита на подкрепата на майката си, която
обаче е болна и възприема отглеждането на децата като тежест. Майката разчита
на подкрепата на двете си сестри. Водещ критерии при възлагане на родителските
права следва да бъде желанието на децата да живеят при майка си. Децата и
майката са изградили силни духовни и емоционални връзки, които, въпреки разстоянието
между тях, не са се разкъсали, а напротив - станали са по - силни и устойчиви.
Децата са достатъчно интелигентни и зрели за възрастта си, в състояние са да
оценят създалата се ситуация и формират мнение по въпросите, които ги касаят.
Децата са оценили поведението на бащата и отношението му към тях, сравнявайки
го с това на майката и изразяват своите предпочитания към майката, която да се
грижи постоянно за тях. Децата заявиха желание да продължат да се виждат и
бащата, но да не нощуват при него (вероятно с контекста на казаното от тях, че
бащата се прибира всяка вечер пиян и вдига скандали). Безспорно майката е тази,
която разполага с повече възпитателски капацитет и тя е по - пригодния родител,
на когото да се възложи упражняването на родителските права. От раждането на
децата до момента водещият мотив в живота на ищцата е бил да работи и да
осигурява прехраната и издръжката на семейството и в частност на двете деца.
Напротив, такива данни за бащата не се изнесоха, дори напротив, установи се, че
той изхарчвал всичките си пари за алкохол. Докато децата са отглеждани от
бащата, те сами са се подготвяли за училище, бащата не е проявявал никакъв
интерес към училищните им занимания и към обучението им, което говори за
пълната му дезинтересираност от интелектуалното им развитие. Родителските права
по отглеждането и възпитанието на едно дете не се изчерпват само със
задължението детето да бъде нахранено и изпрано, но и да бъде обгрижено, да му
бъде показано, че е отглеждано от любящи родители, да бъдат възпитавани у него
положителни качества и наклонности и да бъде изграждано като личност.
Отиването на майката в чужбина не следва да се отрази негативно на образа ù
на родител, тъй като причината да остави децата си и да отиде да работи в
чужбина е безпаричието и безизходицата, в която тя и децата са изпаднали в
България. Ответникът не се е грижел за семейството и не е обезпечавал
издръжката и ищцата е била наясно, че единствено тя е тази, която може и трябва
да издържа децата. Безсмислено е съдът да описва защо ищцата не е успяла да
намери работа в родното си село и защо е отишла да работи в чужбина, както
хиляди други български граждани. Св. Е. Д. заяви, че ответникът също бил ходил
да работи в Германия, но много бързо се върнал без пари и дори ищцата върнала
заемите, които бил натрупал. Работата в чужбина е била единственият вариант,
чрез който ищцата да осигури на децата спокоен и достоен живот. Св. Ш. С.
заяви, че ищцата вече е по - различна отпреди, чувства се по - сигурна, тъй
като е финансово независима и е осигурила децата си.
Изложените съображения мотивираха съда да уважи искането на ищцата
родителските права по отношение и на двете деца да бъдат предоставени на нея.
По отношение на личните контакти с бащата съдът намери, че те следва да
бъдат в по – разширен вариант и то за двете деца едновременно като гаранция за
запазване и възстановяване на духовната връзка между бащата и децата му. По
тези причини съдът следва да даде възможност на бащата да взема двете деца при
себе си два пъти месечно през първите и третите почивни дни от месеца от 10.00
часа в съботния ден и да ги връща до 17.00 часа в неделния ден, да ги взема по
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
и на ротационен принцип между бащата и майката през ваканциите, на рождените
дни и по време на официалните празници, като първата година след влизане в сила
на решението бащата е този, който има право да вземе децата при себе си.
Съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на
родителя ориентировъчно в граници, установени от МС. Според ал.2-ра, издръжката
на детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна заплата,
т.е. към момента 85.00 лева. Детето Х. е на
тринадесет години и десет месеца, а детето
Х. на осем
години и единадесет месеца. И двете
деца се нуждаят средства, за да съществуват и да се развиват като личности.
Необходими са им средства за здравословна храна, облекло, към което по-голямото дете Х. предстои да стане по - взискателна,
предвид навлизане в тийнейджърска възраст, средства за отопление, за
медикаменти, за козметични продукти и пр. И двете деца са ученици и са им необходими
средства за учебни пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр.
От представените от ищцата доказателства се установява, че тя реализира
месечен доход в размер на 1000.00 евро (2000 лева), а ответникът месечен доход
в размер на 385.00 лева. Безспорно е, че майката е родителят с доход,
значително надвишаващ дохода на бащата и при липса на данни за доходи от други
източници. По делото не се представиха доказателства, че майката или
бащата страдат от заболявания или да са налице други причини, които да препятстват
полагането на труд, както и да имат задължения към други лица, на които са
задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки
тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето
Х. с оглед възрастта му и възможностите на
родителите му, е 180.00 лева, а на
детето Х. - 150.00
лева. Тъй като майката е тази, която реализира по -
висок месечен доход, на нея следва да се
възложи изплащането на по - голямата част от издръжката, независимо че тя е родителят, който ще е пряко
ангажиран с отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Бащата следва да
поеме изплащане на издръжка в размер на 100.00
лева за детето Х. и 90.00 лева за детето Х., като разликата до пълния предявен размер исковете
следва да бъдат отхвърлени. Изплащайки издръжка
в размер на 190.00 лева, на ответника му остава доход в размер на 195.00 лева,
който е твърде нисък, но не би създал за ответника особени затруднения (чл.59,
ал.5 от СК). Съдът следва да присъди издръжка, считано от влизане в сила на настоящото решение, тъй като дотогава са в сила
привременните мерки относно родителските права и издръжката на двете деца.
Съдът следва да уважи иска по чл.53 от СК и да постанови след развода
ответницата да носи предбрачното си фамилно име Т..
Искането на ищцата за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно. Според разпоредбата на чл.329 от ГПК, съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По делото ищцата е
направила изрично искане съдът да не произнася по въпроса за брачната вина,
поради което съдът не е изследвал кой от съпрузите е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачните отношения (ТР № 15 от 18.11.1972 г, ОСКГ
на ВС, актуално и при сегадействащия СК).
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева, от които
25.00 лева са внесени от ищцата при образуване на делото, а останалите 25.00
лева следва да се възложат на ответника. Ответникът следва да плати по сметка
на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в размер на 273.60 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК с
развод сключения на 05.01.2001 год. в кметство село Ябланово, община Котел
граждански брак между ищцата Г.Х.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес град К.,
пл. В. 4, адв. И.В., и ответника Д.А.М., ЕГН **********,*** 21, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на
майката Г.Х.М., ЕГН **********,***, упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетните деца Х.Д.М., ЕГН **********, и Х.Д.М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на
бащата Д.А.М., ЕГН **********,*** 21, режим на лични контакти с двете деца Х.Д.М.,
ЕГН **********, и Х.Д.М., ЕГН **********, като му дава възможност да ги взема
при себе си през първите и третите почивни дни от месеца от 10.00 часа в
съботния ден и да ги връща до 17.00 часа в неделния ден, да ги взема по един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и на
ротационен принцип между бащата и майката през ваканциите, на рождените дни и
по време на официалните празници, като първата година след влизане в сила на
решението бащата е този, който има право да вземе децата при себе си.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Д.А.М.,
ЕГН **********,*** 21, ДА ЗАПЛАЩА на Г.Х.М., ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 100.00 (сто) лева за детето Х.Д.М., ЕГН **********,
считано от влизане в сила на настоящото решение в сила в частта му относно
възлагане на родителските права до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до
пълния му предявен размер от 150.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Д.А.М.,
ЕГН **********,*** 21, ДА ЗАПЛАЩА на Г.Х.М., ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 90.00 (деветдесет) лева за детето Х.Д.М., ЕГН **********,
считано от влизане в сила на настоящото решение в сила в частта му относно възлагане
на родителските права до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер от 120.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след
прекратяване на брака ищцата Г.Х.М., ЕГН **********,***, да носи предбрачното
си фамилно име Т..
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********,*** 21, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на
298.60 (двеста деветдесет и осем лева и шестдесет стот.).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС
Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :