Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 10490 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.П.К. срещу решението, постановено по
гр.д. № 12783/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и
да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по
ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л.Е.Ц. оспорва въззивната жалба и моли същата да се
остави без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л.Е.Ц. срещу М.П.К. –
за защита от домашно насилие, подробно описано в сезиращата съда молба от 09.03.2020
г.
Ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на
молбата за защита по ЗЗДН.
С решението, постановено по гр.д. № 12783/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е
издал заповед за защита в полза на Л.Е.Ц., като е задължил М.П.К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, отстранил
е ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище за срок от 18 месеца и
е забранил на ответника да приближава молителката, жилището й и местата й за
социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 18
месеца. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл.
21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на ответника глоба в размер на 500 лева, осъдил е
ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева и е осъдил
ответника да заплати на молителката разноски от 800 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е
основателна.
В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата,
които могат да бъдат пострадали, респ. извършители на домашно насилие. За да е
редовна молбата за защита по ЗЗДН, молителят, ако е пострадалото от домашното
насилие лице, трябва да изложи твърдение за връзката си по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН с извършителя, респ., ако е процесуален субституент, да изложи твърдение
за връзката между пострадалото лице и извършителя. Твърдението, че пострадалото
лице и извършителят попадат в някоя от хипотезите по чл. 3 от ЗЗДН, подлежи на
доказване, както подлежи на доказване и твърдението, че ответникът е извършил
конкретния акт на домашно насилие, срещу който се търси предвидената в закона
защита. В противен случай съдът отхвърля молбата за защита по ЗЗДН.
В настоящия случай липсват годни доказателства, от които може да се направи
извод, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство – твърдения за такава връзка (чл. 3, т. 2, предл. 2 от ЗЗДН) молителката
е навела в сезиращата съда молба. От показанията на разпитаната от
първоинстанционния съд свидетелкаР.Й.С.(майка на въззиваемата-молителка) не се
установява този правнорелевантен факт, тъй като свидетелката научила от самата
молителка, че последната и ответникът са заживяли заедно в апартамент на ул. ********–показанията
в тази част са вторични, тъй като се основават на обяснения, чийто източник е
молителката, а твърдените от страните факти са предмет на доказване, но не и
доказателствено средство. От друга страна, невземането на становище от
ответника по молбата за защита не означава липса на спор по факта, че
молителката и ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство,
и не освобождава молителката от тежестта да го докаже. Само когато това
обстоятелство е признато от ответната страна, тогава съдът следва да го отдели
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процесуалните отношения между
страните и да го съобрази при постановяване на решението си. Молителката е
трябвало да докаже, че се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с
ответника, което тя не е сторила нито в първоинстанционното производство, нито
във въззивното. Недоказаният факт е
неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
неговите правни последици. Нещо повече – по делото не
са събрани доказателства и за друга връзка между страните от предвидените в чл.
3 от ЗЗДН. Само поради недоказването на връзката по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН между страните първоинстанционният съд е бил длъжен да отхвърли молбата
за защита по ЗЗДН, без да анализира доказателствата за процесното насилие.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени, както и издадената въз основа на него заповед за защита, а
молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата Л.Е.Ц. да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита.
Въззивникът е внесъл предварително държавната такса за въззивната жалба (л. 6
от настоящото дело), поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос
с решението си.
С оглед изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски за нито едно
от двете производства, но тя дължи на въззивника сумата от 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението, постановено по гр.д.№ 12783/2020 г. на Софийския районен съд, ІІІ
ГО, 89 състав, и издадената въз основа на това решение заповед за защита от 19.08.2020
г., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.Е.Ц., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу М.П.К., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л.Е.Ц. да
заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Л.Е.Ц. да
заплати на М.П.К.
сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на Л.Е.Ц. за
присъждане на разноски за двете съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.