Решение по дело №10490/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261398
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100510490
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 26.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА                                                                               МИЛЕН ЕВТИМОВ                          

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 10490 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.П.К. срещу решението, постановено по гр.д. № 12783/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Л.Е.Ц. оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л.Е.Ц. срещу М.П.К. – за защита от домашно насилие, подробно описано в сезиращата съда молба от 09.03.2020 г.

Ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на молбата за защита по ЗЗДН.

С решението, постановено по гр.д. № 12783/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е издал заповед за защита в полза на Л.Е.Ц., като е задължил М.П.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, отстранил е ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище за срок от 18 месеца и е забранил на ответника да приближава молителката, жилището й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, наложил е на ответника глоба в размер на 500 лева, осъдил е ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева и е осъдил ответника да заплати на молителката разноски от 800 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е основателна.

В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат пострадали, респ. извършители на домашно насилие. За да е редовна молбата за защита по ЗЗДН, молителят, ако е пострадалото от домашното насилие лице, трябва да изложи твърдение за връзката си по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН с извършителя, респ., ако е процесуален субституент, да изложи твърдение за връзката между пострадалото лице и извършителя. Твърдението, че пострадалото лице и извършителят попадат в някоя от хипотезите по чл. 3 от ЗЗДН, подлежи на доказване, както подлежи на доказване и твърдението, че ответникът е извършил конкретния акт на домашно насилие, срещу който се търси предвидената в закона защита. В противен случай съдът отхвърля молбата за защита по ЗЗДН.

В настоящия случай липсват годни доказателства, от които може да се направи извод, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство – твърдения за такава връзка (чл. 3, т. 2, предл. 2 от ЗЗДН) молителката е навела в сезиращата съда молба. От показанията на разпитаната от първоинстанционния съд свидетелкаР.Й.С.(майка на въззиваемата-молителка) не се установява този правнорелевантен факт, тъй като свидетелката научила от самата молителка, че последната и ответникът са заживяли заедно в апартамент на ул. ********–показанията в тази част са вторични, тъй като се основават на обяснения, чийто източник е молителката, а твърдените от страните факти са предмет на доказване, но не и доказателствено средство. От друга страна, невземането на становище от ответника по молбата за защита не означава липса на спор по факта, че молителката и ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, и не освобождава молителката от тежестта да го докаже. Само когато това обстоятелство е признато от ответната страна, тогава съдът следва да го отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процесуалните отношения между страните и да го съобрази при постановяване на решението си. Молителката е трябвало да докаже, че се е намирала във фактическо съпружеско съжителство с ответника, което тя не е сторила нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и неговите правни последици. Нещо повече – по делото не са събрани доказателства и за друга връзка между страните от предвидените в чл. 3 от ЗЗДН. Само поради недоказването на връзката по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН между страните първоинстанционният съд е бил длъжен да отхвърли молбата за защита по ЗЗДН, без да анализира доказателствата за процесното насилие.

Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, както и издадената въз основа на него заповед за защита, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата Л.Е.Ц. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита. Въззивникът е внесъл предварително държавната такса за въззивната жалба (л. 6 от настоящото дело), поради което въззивният съд не се произнася по този въпрос с решението си.

С оглед изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски за нито едно от двете производства, но тя дължи на въззивника сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Водим от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ решението, постановено по гр.д.№ 12783/2020 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, и издадената въз основа на това решение заповед за защита от 19.08.2020 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.Е.Ц., ЕГН **********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу М.П.К., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Л.Е.Ц. да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 25 лева.

ОСЪЖДА Л.Е.Ц. да заплати на М.П.К. сумата от 400 лева – разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л.Е.Ц. за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.