Решение по дело №6635/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 768
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20212120106635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 768
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120106635 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
Гаранционен Фонд София, ..............., против Г. Т. Г., ЕГН **********, от гр.Б.. Твърди
се, че на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане ищецът
изплатил по щета № 110307/28.05.2018г. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 3 411.36 лв. за увредената при ПТП, настъпило на 26.05.2017г., около ....., в гр. Б.,
.............. Сочи се още, че виновен за катастрофата е ответникът Г.Г., който,
управлявайки л.а. ................ с ДК№ ..........., при движение по път ..........., км ..............,
губи контрол над управлението на автомобила, удря еластичната ограда в ляво по
посока на движението, обръща се по таван и се установява в покой, като така
причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 461 във вр. чл. 483 от КЗ Г.
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Предвид изложеното се моли да се осъди ответника Г. Т. Г.
да заплати на Гаранционен фонд сумата от 3411.36 лв., представляваща изплатеното по
щета № 110307/28.05.2018г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор и не е изразил становище по предявения иск. В съдебно заседание не се
явява, не изпраща представител и не ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
За установяване на твърденията си ищецът е представил протокол за ПТП №
1520275; писмо- отговор от Сектор „Пътна полиция“, в което се сочи, че на Г. е било
издадено наказателно постановление за допуснатото ПТП № 17-0769-
003163/29.08.2017 г., влязло в сила на 21.03.2018 г.; преписка по щета №
110307/28.05.2018г.; преводно нареждане за сумата от 3411.36 лв., преведени по сметка
на Община Б.; регресна покана до ответника.
С оглед така представените писмени доказателства и предвид липсата на
оспорване от страна на ответника, съдът приема, че ищецът е установил наличието на
нанесена от ответника вреда вследствие на виновно поведение, която вреда възлиза на
сумата от 3411.36 лв., заплатена от ищеца в полза на Община Б., и която следва да бъде
възстановена на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил сумата. Последният обаче нито твърди, нито представя
доказателства за извършено плащане, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, като
предпоставките за това са налице. На ответникът изрично са указани последиците по
чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не подаде отговор в определения срок и в съдебно
заседание не се яви негов представител, като не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствието му. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е представен писмен
отговор, няма направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната,
поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т. 1 от ГПК. Събраните по делото
доказателства, обсъдени по- горе в изложението, обосновават извод за основателност
на предявения иск, поради което е налице и второто условие за постановяване на
неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. С оглед на това
искането по чл.238, ал.1 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски,
върху ответникът следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски в размер на 136.45 лв.- държавна такса за настоящото производство, както и
сумата от 20 лв.- юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на искова молба
съобразно искането на страната, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Г., ЕГН **********, от гр.Б., да заплати на Гаранционен Фонд
София, ..................., сумата от 3411.36 лв., представляващи заплатено от ответника
2
обезщетение в полза на Община Б. по щета № 110307/28.05.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 156.45 лв., представляваща разноски.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3