Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 14.11.2019
г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника
Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 902 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М С.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** против П.Д.Я., ЕГН ********** с адрес: ***, в условията
на обективно съединяване и евентуалност искове
с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както следва:
1)
Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на постигнато споразумение между страните за уреждане на
имуществените им отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение по гр.д.№
17402/2013г. по описа на ВРС, в което е посочено, че придобитото по време на брака
имущество остава в обща съсобственост при равни квоти поради противоречие със закона, поради това, че
съдът не е овластен да допълва и изменя постигнатото споразумение и
предявени в условията на евентуалност
2)
Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на същото споразумение поради липса на
постигнато съгласие между страните за съсобственост при равни квоти, както
и
3)
Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на споразумението поради противоречие на същото с морала и добрите
нрави.
В
исковата молба ищцата М.Х. излага, че с решение по гр.д.№ 17402/2013г. по описа
на ВРС е прекратен бракът и с ответника П.Д. и е одобрено постигнатото между
тях споразумение за уреждане на имуществените им отношения. Излага, че
споразумението им е било за това придобитото по време на брака имущество да
остане в обикновена съсобственост, но съдът неправилно е посочил в решението, с
което е одобрено споразумението, че са се съгласили съсобствеността да е при
равни квоти. На това основание счита, че споразумението им е нищожно поради
противоречие със закона, поради липса на постигнато съгласие между страните за
съсобственост при равни квоти, както и поради това, че същото противоречи на
морала и добрите нрави.
Ищцата
твърди, че при придобиването по време на брака им на имотите – Апартамент № 75
с ид.10135.3517.13.1.75 по КК на гр.Варна, както и по отношение на Офис 1 с
ид.10135.1503.99.1.30 по КК на гр.Варна е трансформирала лични средства, поради
което е придобила 90%, а не 50% от собствеността в лично качество. Предявява
главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на споразумението в
частта касателно „равните квоти“ в съсобствеността и моли съдът да ги уважи. Представени са документи за което е направено
искане да бъдат допуснати като писмени доказателства.
Ищцата
е поискала от съда да изиска гр.д. № 1876 от 2017 г. на ВОС 11 – ти състав и
да даде възможност след представяне да
посочи от кои документи ще е ползва като доказателства. В ход по същество
счита, че спорът е правен и поддържа предявените претенции като мили съда да ги
приеме за основателни.
Претендира
разноски, които съобразно представен списък са в размер на 3 480.35 лева.
В
писмен отговор с вх. Рег. № 29899 от
10.10.2019 г. ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Възражения за недопустимост не са развити в писмения отговор. Относно
неоснователността на исковете, ответникът посочва, че цитираните тълкувателни
решения са неотносими към хипотезата развита в исковата молба. Не са обосновани възражения срещу
доказателствините искания на ищцата.
Ответникът
не ангажира съда с доказателствени искания. В ход по същество пледира за отхвърляне
на исковите претенции и не претендира за присъждане на разноски.
Съдът след като се запозна
с предявените искове, становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства, преценни по отделно и в съвкупност спрямо материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
27.11.203 г. във Варненски районен съд е образувано исково производство по
предявени от М.С. Я.иск за прекратяване на брак с П.Д.Я. и съединени с този иск
небрачни искове за предоставяне упражняване на родителски права върху роденото
по време на брака дете, за определяне режим на лични отношения за издръжка и за
ползване на семейното жилище. В същото производство ответникът П.Д.Я. е
предявил насрещен иск за развод по вина на ищцата и съединени с тях небрачни
искове.
С
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 10.04.2014
г. исковото производство за развод било трансформирано в охранително
производство. От съдържанието на същия протокол се установява, че в съдебното
заседание страните са постигнали споразумение,
което за протокола е представено от адв. Д., пр. представител на съпруга П.Д.
Ямболиев.
От
съдържанието на съдебния протокол, който представлява официален документ и има
доказателствена сила относно извършените от страните и съда действия, се
установява, че споразумението съдържа 10 точки. Относима към настоящата
претенция на ищцата е т. 9, а от нейното съдържание се установява, че страните
се споразумели придобитото по време на брака имущество да остане в обикновена
съсобственост. Това е смисъла и на оборимата презумпция за съвместен принос,
която е закрепена в правната норма на чл. 21, ал.3 от СК и определеното в
закона съотношение на дяловете при прекратяване на имуществената общност – чл.
28 от СК. За това съотношение в дяловете на съпрузите не е необходимо съгласие,
тъй като това разпределение на дяловете в равно съотношение произтича от закона.
Същественото е, че равните дялове могат да бъдат оспорвани по съдебен ред,
както и че могат да бъдат договаряни други квоти в съсобствеността в зависимост
от приноса на съпруга. От съдържанието на съдебния протокол, в частта относно
изявлението на адв. Д. и съгласието дадено от пр. представител на ищцата,
съпрузите са се споразумели само за обикновената съсобстеност, но даже и да не
бяха, трансформацията от СИО в обикновена съсобственост, произтича от закона, а
не от волята на страните.
Волята
на страните би имала значение и би била достатъчна за настъпване на вещно
трансллативен ефект, ако споразумяващите се съпрузи са изразили воля за делба
на имуществото, представили са по съдържание такава воля и са уточнили квотите
в съсобствеността /различни от равни или равни/, а съдът е одобрил тази воля и
съответно ги е задължил със следващите се такси към фиска и държавна такса,
която се събира при одобряване на спогодба за делба.
Видно
от съдържанието на съдебното решение, липсва делба или спогодба относно правата
на бъдещите обикновени съсобственици относно конкретно имущество. Декларативно
в диапозитива на съдебното решение, съдът е възпроизвел правната норма на чл.
28 от СК, като е приел, че в този смисъл е споразумението между съпрузите. Всъщност, няма изразена воля за нещо различно
от прекратяване на съсобствеността, или от прекратяване в различно съотношение,
което закона определя с оборимата си презумция, но е вярно също, че съдът е допълнил
текста „при равни квоти“.
С
решение № 1037 от 11.06.2018 г. постановено по гр.д. № 1876 по опис на ВОС за
2017 г. , съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 23, ал.1 от СК
като е приел, за установено в отношенията между бившите съпрузи, че М.С.Х. е
едноличен собственик на придобитите по време на брака, недвижими имоти както
следва:
самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3517.13. 1. 75, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.
Варна, ул."Под игото" № 2, бл. 26, вх. Г, апартамент
75 (седемдесет и пет), находящ се
в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3517.13
(едно, нула, едно, три, пет, три, пет, едно, седем, едно три), с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв.
метра (седемдесет и девет цяло и деветдесет и осем квадратни метра, при граници
по предходен документ за собственост: апартамент на ведомство, стълбищна
площадка и стълбище, запад, север, юг- зелени площи, rope-апартамент на
ведомство, долу-гаражи, а по схема: на същия етаж: 10135.3517.13.1.74, над
обекта: 10135.3517.13.1.78, под обекта: няма, заедно с принадлежащото към
апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра (осем цяло седемдесет и
една стотни квадратни метра) при граници по предходен документ за собственост:
от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото
избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 %
ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж
върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна, на основание чл.23,
ал.1 СК.
ОФИС № 1
(едно), част от апартамент 1 (едно), с одобрен екзекутив за разделяне, с
идентификатор № 10135.1503.99.1.30
(, по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на
АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Коста М.
Тюлев" №22 (двадесет и две) в град Варна, Община Варна, Област Варна, със
застроена площ 39.12 кв. м. (тридесет девет цяло и дванадесет стотни квадратни
метра), състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, при
граници: на същия етаж-10135.1503. 99.1.31, 10135.1503.99.1.28,
10135.1503.99.1.29, 10135.1503.99,1.16, 135.1503.99.1.17, под обекта - няма,
над обекта -10135.1503.99.1.1 и 10135.1503.99.1.3, а по документ за
собственост: улица, гараж №7 (седем), гараж № (шест), гараж № 5 (пет), ателие №
3 (три) и калкан, заедно със съответните 3.55 % (три цяло и петдесет и пет
стотни) идеални части от общите части на сградата под №1 (едно) и правото на
строеж върху ПИ с идентификатор №10135.1503.99 (десет хиляди сто тридесет и
пет, хиляда петстотин и три, деветдесет и девет), стар идентификатор УПИ 1-9
(едно римско - девет), кв. 354 (триста петдесет и четири), 10 (десети)
микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 (двеста четиридесет и
два) кв.м., при граници по скица: улица "Коста М. Тюлев", ул.
"Радецки" и УПИ II-8 (две римско-осем), на основание чл.23, ал.1 СК.
С решение № 167 от 13.12.2018 г. по
в.гр.д. № 589 по опис на Апелативен съд Варна, горното решение е обезсилено. От
мотивите на съдебния акт се установява, че въззивния съд е приел одобреното от
съда споразумение има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че целта на спогодбата е да се решат имуществените
въпроси и при одобряването й тези въпроси стават непререшаеми.
Макар, че настоящият съд изцяло споделя
теоретичните съждения относно характера на спогодбата, вещнотранслативния ефект
в частта, относно придобитото имущество, счита, че такъв би бил налице ако
изрично е страните са изразили изрична воля, която конкретизира имотите и квоти
различни от предвидените в закона. В настоящия случай, обаче волята на
съпрузите в споразумението е възпроизвела последиците, които настъпват след
развода при липсата на изрична уговорка относно придобитото имущество. Законът
е въвел оборима презумпция относно правото на собственост върху имущество
придобито по време на брака след неговото прекратяване. Възпроизвеждането на
правната норма в споразумението не преклудира правото да се претендират
изключителни права на собственост или по-голям дял. Преклузия би била налице
само ако споразумението конкретизира тези права спрямо определено имущество и
съответно след одобряването от съда настъпва вещно транслативен ефект на
решението. Тогава решение ще има СПН основана върху одобрена спогодба по
смисъла на чл. 365 от ЗЗД.
Независимо, че настоящи съд счита,
че дописването на текста „при равни квоти“ не е пречка за установяване на
изключителна собственост или по-голям дал, следва да се съобрази с факта на
обезсилен съдебен акт.
По предявения главен иск правно
основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
постигнато споразумение между страните за уреждане на имуществените им
отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение по гр.д.№ 17402/2013г. по
описа на ВРС, в което е посочено, че придобитото по време на брака имущество
остава в обща съсобственост при равни
квоти поради противоречие със закона, поради това, че съдът не е овластен
да допълва и изменя постигнатото споразумение, съдът приема следното:
При
липсата на воля различна от законовата правна последица, вписването на
последиците, които произтичат от правната норма, не води до нищожност на
спогодбата, но и не преклудира правото на всеки от съпрузите да оборва
презумпцията са съвместен принос, да претендира различни дялове в отделно
делбено производство и/или да претендира изключителен дял поради вложени изцяло
лични средства /преобразуване на лично имущество/ и/ или да претендира, че конкретно имущество е лично
/при спор относно датата на придобиване/. Затова, съдът приела, че главният иск
е неоснователен. Обратното разбиране, би довело до лекомислено разпореждане с
имущество придобито по време на брака, мотивирано от възможността той да бъде
прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината ли до преклудиране на правото
на наследниците да претендират права, които законът им дава.
Евентуално
съединеният иск правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на същото споразумение поради липса
на постигнато съгласие между страните за съсобственост, в частта относно „ при
равни квоти“, съдът
намира за основателен. Установените в настоящото производство факти, че
изявленията на страните не съдържат изразя „равни квоти“, а той е вписан в
съдебното решение, води до единствения извод, че съдът в тази част на
спогодбата е одобрил нещо за което няма съгласие. Нищожността на спогодбата в
тази част, не влече нищожност на цялата спогодба. Липсата на съгласие в един
договор, води до неговата нищожност и тя не може да бъде санирана от формалната
доказатествена сила на съдебното решение, с което се одобрява договор.
С
оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно деловодни разноски, което съобразно представен
списък са в размер на 3 480.35 лева. Тъй като съдът отхвърля главната
претенция, но уважава евентуалната, ищцата е задължена да плати още една
държавна такса в същия размер, която ще бъде присъдена в тежест на ответника,
но първоначалната остава в нейна тежест.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М С.Х., ЕГН ********** с
адрес: *** против П.Д.Я., ЕГН ********** с адрес: ***, иск за
прогласяване нищожността на постигнато споразумение между страните за уреждане
на имуществените им отношения в бракоразводен процес, одобрено с решение № 240 от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 17402/2013г.
по описа на ВРС, в частта, в което е посочено, че придобитото по време на брака
имущество остава в обща съсобственост при равни
квоти поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на одобрено
в съдебно решение № 2040/ 15.04.2014 г. по гр.д. № 17402/2013 г. по опис на
ВРС, споразумение между М С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***
против П.Д.Я., ЕГН ********** с адрес: ***, само в частта „при равни квоти“ , обективирана в т. 8 от
диспозитива на решението, поради липса на съгласие между договарящите страни, на основание чл. 26, ал. ал.2, предл. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М С.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по
сметка на Варненски окръжен съд сума от
1310.25 лева, дължима по разгледания от съда евентуален иск.
ОСЪЖДА П.Д.Я., ЕГН **********
с адрес: ***, да заплати на М С.Х., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
3 480.35 лева, представляваща направените по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението да
страните.
Съдия в Окръжен съд: