№ 16534
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110103244 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ОА област София, да
заплатят в условията на разделна отговорност на „ТС“ ЕАД следните суми:
сумата 1 354,66 лева (хиляда триста петдесет и четири лева и 66 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 259,92 лева (двеста петдесет и девет лева и 92 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2021 г. до 28.08.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответницата Никифорка Крумова И.а твърди, че се е отказала от оставеното й от
Богдан Антов Конакчийски.
Ответниците Гюлка Тодорова Тезгетарска, Росица Иванова Камберова и Лиляна
Димитрова Чорапинова са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения им
особен представител, с който оспорват предявените искови претенции. Твърди се, че
наследодателят им не е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на закона. Сочат, че
процесният имот е бил прехвърлен през 2009 г. Оспорват ищецът да е доставил сочените
количества топлинна енергия.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
и възраженията на страните, приема следното:
1
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1 имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2 връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3 липса на правно основание за имущественото разместване и 4 липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1 намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2 увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3 извършване на разходи /включително
и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване,
като например: увеличаване на актИ. – придобИ. не или запазване на права; намаляване на
пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /, респективно §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от (ФИРМА) на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите за битови и небитови нужди е в
съответствие и с целта на нормите на ДиректИ. 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на ДиректИ. 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или
юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и
включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за
разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в даден обект, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се
ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
2
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Така – Решение №
1858/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 9929/2022 г. на Софийски градски съд, III – Б въззивен
състав и Решение № 5875/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 6651/2023 г. на Софийски градски съд,
II – Б въззивен състав. С цитираните решения на въззивната инстанция е прието, че когато
доставяната в даден топлоснабден имот топлинна енергия не е ползвана във връзка с
осъщесвявана стопанска дейност, то между топлопреносното предприятие и собственика на
имота е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените
искове за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
От изложеното следва, че процесният имот служи за задоволяване на жилищни
нужди, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в процесния период
апартаментът да е ползван за стопанска дейност, респ. съдът съгласно разясненията дадени
по-горе от въззивната инстанция намира, че между топлопреносното предприятие и
собственика на имота в процесния период е съществувало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради което предявеният иск по
чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен.
На следващо място следва да се посочи, че имотът е държавна собственост, но се
стопанисва от конкретно министерство това е МВР, което си е самостоятелно
юридическо лице, което е записано изрично във акта за публична държавна
собственост № 03507, приложен на л.70 -72 от делото, поради което и Областната
администрация не се е обогатява, тъй като тя не използва имота нито го стопанисва по
никакъв начин тоест липса изобщо пасивна материална легитимация.
По изложените причини исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени установителни искове по чл. 422 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „ТС” ЕАД срещу ОА - ОБЛАСТ СОФИЯ с БУЛСТАТ: *** за
сумите:
сумата 1 354,66 лева (хиляда триста петдесет и четири лева и 66 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 259,92 лева (двеста петдесет и девет лева и 92 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2021 г. до 28.08.2023 г.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД да плати ОА - ОБЛАСТ СОФИЯ с БУЛСТАТ: 831912591
сумата от 100 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4