РЕШЕНИЕ
№ 1124
гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501640 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, чрез юрисконсулт Д.Д. срещу
решение № 177/01.04.2024г. по гр.д. № 2229/2022г. по описа на РС Асеновград
4-ти граждански състав. С решението се прогласява за нищожна за нищожна
клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № ***/11,06,2022г,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080/хиляда и
осемдесет/лв, сключен между К. Ш. А. ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и НЕТКРЕДИТ ООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Н.Х. С. - управител, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, чл. 143,
146 ЗЗП. Осъдено е НЕТКРЕДИТ ООД ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв Д. В. М. АК Пловдив с адрес ***
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Осъдена е К.Ш.А.
ЕГН**********, с постоянен адрес *** да заплати на НЕТКРЕДИТ ООД ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1000/хиляда/лв.
дължима главница по Договор за потребителски кредит № ***/11,06,2022г,
1
ведно със законната лихва от 03,02,2023г, както и разноски по производството
в размер на 554,40/петстотин петдесет и четири лв и четиридесет ст/лв.
Отхвърлен е иска за сумата от 8,33 лева обезщетение за забава за периода
04,01,2023-02,02,2023г, 173,30 лева възнаградителна лихва за периода
12,07,2022-20,12,2022г, 1,44 лева обезщетение за забава върху
възнаградителната лихва от 173,30лв за периода от 04,01,2023-02,02,2023г.
Решението се обжалва само в частта, в която е отхвърлен предявеният по
чл.211 от ГПК насрещен иск, за сумата от 8,33 лева обезщетение за забава за
периода 04,01,2023-02,02,2023г, 173,30 лева възнаградителна лихва за периода
12,07,2022-20,12,2022г, 1,44 лева обезщетение за забава върху
възнаградителната лихва от 173,30лв за периода от 04,01,2023-02,02,2023г.
Сочи се, че неправилно съдът е достигнал до извода, че е налице погрешно
посочване на ГПР по договор за кредит. Сочи се, че неустойката не е елемент
от ГПР, а представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т.
1 от ЗПК. Надвишаването на горния праг на ГПР по чл.19 от ЗПК не би
следвало да води до нищожност на целия договор. Сочи се и практика на
Европейския съд, изискващ националната правна уредба да не надхвърля
необходимото за постигането на преследваната цел. Иска се отмяна на
решението, с което е частично отхвърлен насрещният иск и неговото пълно
уважаване. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М., който намира
жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението на съда в
обжалваната част. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Асеновград е приел, че между ищцата,
в качеството на кредитополучател и ответника – кредитор, е сключен договор
2
за потребителски кредит от 11.06.2022г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 1000лв, при ГЛП от 41,05% и
ГПР 49,72%, договорна лихва в размер на 236лв и общо дължима сума по
договора посочена в същия – 1236 лева, платима на 12 месечни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Страните са
договорили вземането по договора да бъде обезпечено, като до края на
следващия ден от сключване на договора кредотополучателят предостави на
кредитора гаранция по кредита съгласно ОУ, като банковата гаранци
предоставена от небанкова финаснова институция трябва да бъде за сума в
размер на 1236лв и валидност до 13.06.2023г. /чл.4 ал.3 от договора/, а в
случай на непредставяне на обезпечение в предвидения срок е предвидено
заплащане на неустойка в размер на 1080лв, платима месечно до изчитичане
срока на договора /чл.6 от договора/. В чл 3.2 от ОУ за потребителски кредити
на НЕТКРЕДИТ ООД са разписани изискванията към предоставянето на
гаранция –банкова гаранция издадена от банка оперираща на територията на
България, гаранция издадена от небанкова финаснсова институция оперираща
на територията на Р България, които следва да са за дължимата по договора за
кредит сума с валидност за срока на договора, или двама поръчители - ФЛ,
които следва да са наети на безсрочен ТД и да получават минимум 1500лв
БТВ, да нямат кредити с повече от 30 дни просрочие и в рамките на
предвидения срок поръчителите следва дасе явят лично в офис на кредитора за
да предоставят лични данни и такива, касаещи тяхната кредитоспособносст.
Кредиторът е направил проверка за платежоспособността на ищцата /л.45,46/.
Постъпилото от КЗП писмо от 10.05.2016г. е неотносимо и не се коментира. С
част от отпуснатия кредит в размер на 910,54лв. са погасени дължимите по
договор за кредит от 28.03.2022г. суми, като остатъкът от 89,46лв е преведен
на кредитополучателя/ Анекс от 11.06.2022г/. До кредитополучателя е
изпратено удведомление от 20.12.2022г./ получено на 03.01.2023г./, за
обявяване вземането по договора в размер на 1173лв от които 1000лв
главница, 173,30лв лихви за кредит, за предсрочно изискуемо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че неустойката не е
елемент от ГПР, а представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл.
19, ал.3, т.1 от ЗПК. Надвишаването на горния праг на ГПР по чл.19 от ЗПК не
би следвало да води до нищожност на целия договор. В тази насока на мисли
се сочи и практика на Европейския съд, изискващ националната правна
3
уредба да не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел.
Тези възражения на жалбоподателя се преценяват от въззивният съд като
неоснователни по следните причини. Нормата на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК сочи,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите – т.1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Тук въззивният съд
следва да напомни, че съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Както е видно от нормата на ЗПК тук потребителят има задължение
само да върне кредита. Други задължения ЗПК не му е възлагал. Съгласно
чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят
дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се
отнася до банките. Тоест по законодателството на Република България
договорът за потребителски кредит е предвидил само едно задължение на
потребителя, а именно да върне получената сума с предвидената лихва и
други комисиони, такси, възнаграждения и всички други видове разходи. Ясно
е че закона не е предвидил задължение на потребителя да осигурява
обезпечения на кредитора си /поръчители, ипотеки, залози, банкови гаранции
и други подобни/. Ето защо при липса на подобни задължения по закон за
тяхното неизпълнение не може да съществуват никакви клаузи на валидни
неустойки, който да не са част от общите разходи по кредита.
Обезпеченията са правни средства, които да осигурят кредитора срещу
неизпълнение и да подготвят удовлетворяването на вземането му. Най-общото
обезпечение е отговорността на длъжника с цялото му имущество – чл.133 от
ЗЗД. Ето защо ако кредиторът не одобрява потребителя като надежден платец,
той може да изисква от него каквито си иска обезпечения и да му вменява
4
най-различни задължения за най-разнообразни бъдещи действия от него. Но
ако за неизпълнеието на тези индивидуално уговорени задължения в договора
се въведе заплащането на някакви неустойки, такси или други подобни
задължения, то това са разходи, които са винаги част от общите разходи по
кредита за потребителя. Това е така по правилото на § 1. т.1. от ДР на ЗПК -
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
В казуса Асеновградски РС правилно и законосъобразно е приел, че с
отказа на кредитора да включи тези разходи на потребителя в общите му
разходи и да ги калкулира в ГПР е заобиколен закона и по специално нормата
на чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно която ГПР има своите максимални предели, които
в казуса са надхвърлени. При това положение е нарушена нормата на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа годишния процент на разходите по
кредита изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно
изискванията на ЗПК. Нарушени са норми на закона за това какво да се
включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР е
заблуждаващо по-нисък от действителния, което се преценява като
заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Поради което решението е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му част, а
в останалата му част то е влязло в сила като необжалвано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА на адв.Д. М. следва
да се присъдят разноските по делото за осъществената безплатна правна
помощ за ищеца К.Ш.А. както следва. За въззивната инстанция следва да се
определят 250 лева. определени от съда по справедливост, като същият не се
съобразява с минималните размери на адвокатските хонорари предвидени в
Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, издадена от
Висшия адвокатски съвет.
5
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/01.04.2024г. по гр.д. № 2229/2022г. по
описа на РС Асеновград 4-ти граждански състав, в частта в която е
отхвърлен насрещен иск предявен от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в *** против К.Ш. А. ЕГН**********, с
постоянен адрес *** за сумата от 8,33 лева обезщетение за забава за периода
04,01,2023-02,02,2023г, 173,30 лева възнаградителна лихва за периода
12,07,2022-20,12,2022г, 1,44 лева обезщетение за забава върху
възнаградителната лихва от 173,30лв за периода от 04,01,2023-02,02,2023г.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** да заплати на адв Д. В. М. АК Пловдив с адрес *** сумата от
250 лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за
безплатна правна помощ за въззивната инстанция предоставена на К.Ш.А..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6