№ 189
гр. Монтана, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Людмила Др. Никова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500221 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на „Б.“ АД
против определение № 260939 от 31 март 2021 г. по ч. гр. д. № 912/2008 г. на Ломския
районен съд.
Жалбоподателят „Б.“ АД твърди в частната жалба, че определението за
обезсилване на заповед за незабавно изпълнение по отношение С.Г.С. и М. Н. П. е
незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Поддържа становище, че по
отношение длъжника С.С. заповедта по чл. 417 от ГПК е влязла в сила –той е бил
запознат със съдържанието й и след това е отказал да я получи, поради което следва да
се приеме, че е налице връчване, срокът за възражение е изтекъл без той даподаде
такова, затова и не са били налице предпоставките ЛРС да даде указания на кридотра д
апредяви установителния иск по чл. 422 от ГПК.
По отношение длъжника М.П. се навеждат доводи, че на него заповедта за
изпълнение е била връчена още през 2013 г., когато е било образувано изп. д. №
88/2013 г. по описа на ДСИ при ЛРС. Този длъжник също не е подавал възражение по
чл. 414 от ГПК и заповедта е влязла в сила още през 2013 г., затова въобще не е било
необходимо повторното й връчване при новото образуване на изпълнително
производство въз основа на същия изпълнителен лист.
Ответниците по частната жалба С.Г.С., С.И.Я.. и М. Н. П. не вземат становище.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите в
частната жалба и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
1
По делото се установява, че на 20 юни 2008 г. Ломският районен съд е издал по
ч. гр. д. № 912/2008 г. заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК
срещу С.Г.С., С.И.Я.. и М. Н. П., като първите двама са длъжници по договор за
кредит, а третият е поръчител, солидарно отговорен с тях.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. д. №
88/2013 г. по описа на СИС при ЛРС. От представения от „Б.“ АД препис от
изпълнителен лист е видно, че в хода на изпълнителното производство ДСИ е връчил
на 7 октомври 2013 г. покана за доброволно изпълнение само на М.П. и е предприел
изпълнителни действия само срещу него. Били са събрани парични суми.
Изпълнителното производство е било прекратено на 30 май 2018 г. Върху
изпълнителния лист изрично е посочено, че покани за доброволно изпълнение не са
били връчени на другите двама длъжници.
През 2018 г. е било образувано ново изпълнително производство въз основа на
същия изпълнителен лист – изп. д. № 1090/2018 г. по описа на ЧСИ М.И., която е
изпратила покани за доброволно изпълнение с приложени преписи от заповедта за
изпълнение до тримата длъжници. Длъжникът С.С. отказал да получи поканата за
доброволно изпълнение, затова длъжностното лице направило бележка върху нея, като
отразило и факта, че С. се е запознал със съдържанието на поканата. Съдебният
изпълнител е пристъпил и към залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, като върху
разписката за залепването е отразено отново, че получателят отказва да получи
поканата, но е запознат с нея.
Длъжницата С.Я. не е била намерена на адреса, за да й бъде връчена покана за
доброволно изпъленние и препис от заповедта. Залепено е уведомление по чл. 47 от
ГПК, тя не се е явила за получаване на книжата. Обезсилването на запоевдта по
отношение на нея не е обжалвано и определението на ЛРС в тази му част е влязло в
сила.
По същия начин е изпълнена процедурата по връчване и по отношение
длъжника М.П..
След като е получил уведомление от ЧСИ М.И. за начина на връчване на
заповедта за изпълнение, ЛРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК и е дал указания на кредитора "Б." АД да заведе иска по чл. 422 от ГПК.
Едномесечният срок за предявяване на установителния иск е изтекъл без да се
представят доказателства за завеждането му и съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение изцяло.
Въззивният съд намира определението за обезсилване за неправилно в частта, с
която заповедта е обезсилена по отношение на М.П..
2
По отношение този длъжник заповедта за изпълнение е влязла в сила още през
2013 г., когато му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение по изп.
д. № 88/2013 г. на СИС при ЛРС. От този момент за П. е започнал да тече срокът за
възражение по чл. 414 от ГПК и след като той не е подал такова, заповедта е влязла в
сила, вземането е станало безспорно и воденето на установителен иск не е необходимо.
По-късно образуваното второ изпълнително производство не възстановява срока за
подаване на възражение. Неправилно ЛРС е дал указания за водене на установителен
иск по чл. 422 от ГПК срещу М.П., тъй като с пропускане на срока за възражение
заповедта е стабилизирана. Заповедното производство има за цел да провери дали
вземането е спорно, затова предоставя на длъжника възможността да оспори заповедта.
Ако не го стори, то тя подлежи на изпълнение без да е необходимо съдебно
установяване на дълга. Длъжникът разполага с възможност да предяви възражение
само веднъж - в двуседмичен срок от получаване на заповедта според разпоредбата на
чл. 414, ал. 2 от ГПК, която е била в сила към 2013 г. когато е осъществено връчването
на М.П..
В частта, с която ЛРС е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 912/2008 г. срещу М.П., обжалваното определение е неправилно
и МОС го отменя.
Частната жалба е неоснователна в частта относно обезсилване на заповедта по
чл. 417 от ГПК по отношение длъжника С.С.. На него заповедта не е била връчена при
образуването на изп. д. № 88/2013 г. на СИС при ЛРС. Такова връчване не е
осъществено и при по-късно заведеното изп. д. № 1090/2018 г. на ЧСИ М.И..
Отбелязването върху ПДИ, че длъжникът е запознат със съдържанието й може да се
приеме за редовно връчване при условията на отказ, но само по отношение на този
документ. На основание чл. 418, ал. 5 от ГПК ЧСИ е длъжен заедно с ПДИ да връчи и
препис от заповедта за изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист.
Няма данни длъжникът С. да е получил или поне да се е запознал със съдържанието на
заповедта, затова правилно ЛРС е приел, че не е изпълнено това законово изискване.
След залепване на уведомлението по чл. 47 от ГПК длъжникът не се е явил да получи
книжата, поради което за кредитора остава възможността да заведе установителния иск
по чл. 422 от ГПК, за което надлежно са му били дадени указания от ЛРС.
Първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до
заканосъбразния извод, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили по
отношение С.С. поради това, че не е влязла в сила и не е скрепена със сила на
пресъдено нещо след проведен успешно иск за установяване съществуването на
вземането.
На основание горното МОС
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260939 от 31 март 2021 г. по ч. гр. д. № 912/2008 г. на
Ломския районен съд в ЧАСТТА, с която е обезсилена заповед за незабавно
изпълнение, издадена на 20 юни 2008 г. по ч. гр. д. № 912/2008 г., по отношение
длъжника М. Н. П., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Б.“ АД против определение №
260939 от 31 март 2021 г. по ч. гр. д. № 912/2008 г. на Ломския районен съд в ЧАСТТА,
с която е обезсилена заповед за незабавно изпълнение, издадена на 20 юни 2008 г. по ч.
гр. д. № 912/2008 г., по отношение длъжника С.Г.С., ЕГН **********.
Определенето не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4