Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
град ПЛЕВЕН, 25.02.2021 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО
отделение, І граждански състав, в ОТКРИТО заседание на единадесети февруари,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА.…………….в
присъствието на
прокурора ……………………..…………………………….………като разгледа
докладваното от
съдията…….. ТАТЯНА БЕТОВА…..В.гр.д. N 779 по описа за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид :
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 260013 от 10.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 1673/2020г. Плевенски РС е осъдил
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявано от министър Х.Т., да заплати на М.П.М. от гр. Плевен,
следните суми:сумата от 4 308,00 лв., представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от
12.04.2017 год. до 12.04.2020год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /23.04.2020 год./ до
окончателното изплащане на сумата;сумата от 661,19 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатената главница за периода от 22.04.2017 год. до
23.04.2020 год. и сумата от 500,00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.Присъдени са и разноски в полза
на Плевенски РС в размер на 150 лв.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявано от министър Х.Т., чрез процесуалния представител Л.П. –
служител с юридическа правоспособност.В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е недопустимо, а ако не бъде възприето това становище, са
изложени и доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът моли окръжния
съд да обезсили решението на Плевенски РС, тъй като министерството не е
надлежен ответник, респ. да го отмени и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск, ако приеме че не е
налице произнасяне спрямо ненадлежен ответник.
Срещу
въззивната жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна М.П.М., чрез
пълномощникът му адв.В.П..В отговора е взето становище, че въззивната жалба е
неоснователна, че е настъпила преклузия да се правят възражения за липса на
пасивна легитимация на ответната страна в лицето на МВР. Ищецът счита, че
именно министерството е надлежния ответник, тъй като съответният министър е издал
заповед за назначаване и заповед за определяне на месечната заплата на
държавния служител. Изложени са и доводи по съществото на спора.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните
пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана от въззивната
инстанция. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.181, ал.1, пр.2 вр.
чл. 142 ЗМВР за заплащане на сумата
4 308лв., представляваща неизплатена левова равностойност за неосигурена
храна за периода от 12.04.2017год. до 12.04.2020год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба/23.04.2020 год./ до
окончателното изплащане на сумата и обективно съединен с него иск по чл.86
от ЗЗД за сумата 661,19 лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатената главница за периода от 22.04.2017год. до 23. 04. 2020 год. Искът е предявен против Министерството
на вътрешните работи, представлявано от министъра Х.Т..
В
исковата молба се твърди, че ищецът е служител на Министерството на вътрешните
работи и със заповед № 8121к-2410/07.02.2017г. на министъра на вътрешните
работи е назначен на длъжност Началник отдел „Административен“ към ОД на
МВР-Плевен. Претендира спрямо ответника Министерството на вътрешните работи заплащане на
посочените по-горе суми, представляващи левовата равностойност на неосигурена
храна и лихва върху сумата на тази равностойност.С
доклада по делото направен в първото по делото заседание/а и преди това/, районният
съд не се е занимал с въпроса за процесуалната легитимация на страните и
съответно не е дал указания за насочване на исковите претенции спрямо надлежния
ответник, постановявайки по-късно и обжалваното решение спрямо посочения в
исковата молба ответник МВР.
Въззивният съд, в настоящия
си състав, счита, че районният съд е процедирал неправилно, като не е съобразил
следното : Когато държавното учреждение притежава качеството юридическо лице,
то е правосубектно и е надлежен ответник по предявените срещу него искове.
Когато правосубектно учреждение е поделение на по-висшестоящо държавно
учреждение, предявеният срещу по-висшестоящото учреждение иск е недопустим, тъй
като надлежният ответник е друг правен субект. Нещо повече – даже искът да е
предявен срещу неправосубектно държавно учреждение, последното е надлежен
ответник ако учреждението е процесуално правоспособно-неговият ръководител е
разпоредител с бюджет/чл.27, ал.2 ГПК/.И в този случай ако искът е предявен
срещу по-висшестоящото учреждение, също разпоредител с бюджет, но от по-висока
степен, искът е недопустим. Проверката относно допустимостта на иска е
изисквала при констатация, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник,
даването на указания на ищеца да отстрани в определен срок констатираната
нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния
ответник и при евентуално неизпълнение на указанието – съдът да прекрати
производството по делото.Всички Главни дирекции на МВР са юридически лица и в
т.см са надлежната страна по делото. Като не е спорил това, районният съд е
постановил едно недопустимо решение.
Неоснователен е доводът
в отговора на въззивната жалба, че този въпрос е преклудиран и не може да се
поставя пред настоящата инстанция. Процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка и при липсата ѝ не е налице право на иск и съдът
няма право да разгледа и реши спора по същество. Да се разглежда и решава дело
при участие на ненадлежна страна е безцелно, тъй като решението ще има сила на
присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът ще остане нерешен.
По изложените съображения и на основание
чл.270 ал.3 ГПК решението на Плевенски РС следва да бъде обезсилено изцяло, без
въззивният съд да се произнася по съществото на спора.Делото следва да се върне
на Плевенски РС за разглеждане от друг състав на същия съд, който да се
произнесе по действително предявеният спрямо надлежния ответник иск,
съобразявайки изложените по-горе мотиви.
При този изход на
процеса и доколкото въззивната инстанция не се произнася по съществото на
спора, разноските за настоящата инстанция не следва да се присъждат.В
зависимост от изхода на спора и на
осн.чл.78 ГПК, при постановяване на решението си, Плевенски РС следва да
присъди и разноските за въззивната инстанция.
Водим от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, на осн. чл.270,
ал. 3, изр. последно от ГПК решение № 260013/10.08.2020г., постановено по
гр.д.№ 1673/2020г. по описа на Плевенски районен съд.
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за
разглеждане от друг състав, който да даде указания за насочване на осъдителните
искове спрямо надлежния ответник ОД на МВР – Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: