№ 43
гр. Разград, 27.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101790 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА редовно призована, явява се лично и с процесуалния си
представител адв. М. при АК – Разград.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, не се явява, за същият се явява адв.
Д.Д. при АК – София.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРЕДВИД редовното призоваване на страните, съдът намира, че
липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Производството е образувано по депозирана искова молба от ИВ. Р. Н. с
ЕГН-********** от гр. Р. ****, чрез пълномощника и адв. М. М. при АК –
Разград, със съдебен адрес: гр. Р.******, срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от
гр. Р. ****, с която се моли на основание чл. 45 от ЗЗД съдът да осъди
ответника да и заплати сумата от 22 014,00 (двадесет и две хиляди и
четиринадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в
заблуждение, че ще заживеят заедно на семейни начала и че ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трябва, с което е
мотивирал ищцата да му преведе и предаде в брой парични суми в общ
размер на 22 014,00 лева през периода 20.03.2017 г. -09.09.2019 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на довършване на деликта 09.09.2019 г. до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли на основание
чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 22 014,00
(двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване за чужда сметка, която сума му е превела по
банков път и/или предала в брой в периода 20.03.2017 г.-09.09.2019 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до датата на окончателното и изплащане. На основание чл. 52 от ЗЗД
моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 10 000,00 (десет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
1
претърпени от неправомерно въвеждане от страна на ответника в
заблуждение, че ще заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят
общ бизнес с къща за гости в района на град Трявна, изразяващи се в
негативни изживявания, стрес, притеснение, обида и унижение, изживени
след завеждане на исковата молба по гр.д. № 732/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото пред съда до датата на окончателното и изплащане. Претендирам
разноски по делото, за които ще представя списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. М.: Поддържаме исковата молба. Оспорваме твърдението, че е
налице основание ответникът да получи сочените в исковата молба парични
суми, с изключение на сумата от 2450 лв. преведена на 20.03.2017 г. чрез
УЕСТЪРН ЮНИОН, с която е заплатена авансово лек автомобил „Тойота
Ярис“. Моля на основание чл. 214 от ГПК да допуснете намаление на главния
иск за присъждане на имуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД
от 22014,00 лв. на 19564,00 лв., както и намаление на евентуалния иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД отново предявен в същия размер от 22014,00
лв. на 19564,00 лв. като за разликата е налице отказ от иска. В изменения
размер поддържам исковата молба, както и предявения иск за присъждане на
неимуществени вреди в пълен размер.
АДВ. Д.: Във връзка с изложено и закона позволява, не се
противопоставям на това искане.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по исканото
изменение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на
предявеният иск, а именно намаление на главния иск за присъждане на
имуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД от 22014,00 лв. на
19564,00 лв., както и намаление на евентуалния иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД отново предявен в същия размер от 22014,00 лв. на 19564,00 лв.
СЪДЪТ пристъпва към доклад по реда на чл. 146 от ГПК:
Производството е образувано по депозирана искова молба от ИВ. Р. Н. с
ЕГН-********** от гр. Р. ****, чрез пълномощника и адв. М. М. при АК –
Разград, със съдебен адрес: гр. Р.******, срещу М. Б. Д. с ЕГН-********** от
гр. Р. ****, с която се моли на основание чл. 45 от ЗЗД съдът да осъди
ответника да и заплати сумата от 22 014,00 (двадесет и две хиляди и
четиринадесет) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от деликт, изразяващ се в противоправно въвеждане в
заблуждение, че ще заживеят заедно на семейни начала и че ще създадат и
разработят общ бизнес с къща за гости в района на град Трябва, с което е
мотивирал ищцата да му преведе и предаде в брой парични суми в общ
размер на 22 014,00 лева през периода 20.03.2017 г. -09.09.2019 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на довършване на деликта 09.09.2019 г. до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли на основание
чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 22 014,00
(двадесет и две хиляди и четиринадесет) лева, представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване за чужда сметка, която сума му е превела по
банков път и/или предала в брой в периода 20.03.2017 г.-09.09.2019 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до датата на окончателното и изплащане. На основание чл. 52 от ЗЗД
моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 10 000,00 (десет хиляди)
2
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
неправомерно въвеждане от страна на ответника в заблуждение, че ще
заживеят на семейни начала, ще създадат и разработят общ бизнес с къща за
гости в района на град Трявна, изразяващи се в негативни изживявания,
стрес, притеснение, обида и унижение, изживени след завеждане на исковата
молба по гр.д. № 732/2020 г. по описа на Районен съд – Разград ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото пред съда до
датата на окончателното и изплащане. Претендирам разноски по делото, за
които ще представя списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата сочи, че е започнала
връзка през 2015 г. с ответника, когото познавала от 2002 г., когато напуснала
работа в заведение на Ловно рибарския съюз, а той започвайки работа, приел
стоката. В началото на връзката им отношенията им били добри. Ответникът
работил в Словения като треньор по конен спорт и в областта на селското
стопанство. Ищцата работила на две места, за да си осигури по-високи
доходи. Ответникът се връщал в България през няколко месеца и така
поддържали връзката си. В края на 2017 г. ответникът изпратил съобщения
брез „Фейсбук Месинджър” на ищцата, че му трябват пари, за да се прибере в
България, а ищцата откликнала и му изпратила пари. След първия превод той
продължил по същия начин да и иска пари. Обикновено искал по 1000,00
(хиляда) лева за път. Ищцата му превеждала парите по банкова сметка в
„Юробанк България (старо наименование „Пощенска банка” АД), като за
периода от 20.02.2018 г. до 09.09.2019 г. му превела по банковата му сметка в
„Юробанк България” АД сумата от 9 804,00 (девет хиляди осемстотин и
четири) лева. На 20.03.2017 г. ищцата изпратила на ответника чрез превод по
„Уестърн юнион” сумата от 2 450,00 (две хиляди четиристотин и петдесет)
лева, като превода бил осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал
Експерсбанк”. На 19.07.2017 г. ищцата изпратила на ответника чрез превод по
„Уестърн юнион” сумата от 300,00 (триста) лева, като превода бил
осъществен от нея чрез „Сосиете Женерал Експерсбанк”. През периода
19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. ищцата изпратила на ответника чрез системата
за разплащане „Изи пей” сума в общ размер на 2 860,00 (две хиляди
осемстотин и шестдесет) лева. В края на 2017 г. ищцата изтеглила първи
кредит от „УниКредит Булбанк” АД в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, за
да ги даде на ответника, тъй като нямал средства. Цялата сума от кредита в
размер на 2000,00 лева тя предала лично на ответника в ресторант „Сръбска
скара” в град Разград. През месец декември 2017 г. ищцата изтеглила втори
кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 4000,00 лева. С парите от
кредита погасила първия кредит, а разликата от 2000,00 лева предала на
ответника в „Сръбска скара”. В края на месец декември 2017 година
ответникът започнал да предлага на ищцата да правят общ бизнес, като за
целта заедно да закупят имот в района на град Трявна, който да ремонтират и
да превърнат в къща за гости. На 03.01.2018 г. ответникът поискал от ищцата
сума в размер на 2000,00 лева, защото имал висящо дело и му трябвали да
плати за защитник и да уреди отношенията си с пострадалото лице. Ищцата
изтеглила трети кредит от „УниКредит Булбанк” в размер на 8200,00 лева.
Част от предоставената и по кредита сума в размер на 2000,00 тя предала на
приятел на ответника със собствено име К., който бил и поръчител за кредита.
През месец януари 2018 г. ответникът заминал за Словения и започнал да
иска от ищцата пари за покупка на имот на името на двамата в района на град
Трявна. Ответникът обяснил, че иска да започнат съвместен бизнес, като
първо щели да закупят недвижим имот в района на град Трявна на името на
3
двамата, след което щели да го преустроят с цел експлоатирането му като
къща за гости. В продължение на няколко месеца ответникът непрекъснато
търсил контакт с ищцата и питал кога последната ще изтегли кредит с цел
закупуване на имота. През този период майката на ответника заминала при
него в Словения. Ответникът се свързал с ищцата през м. март 2018 г. да
попита ищцата дали е получила кредита, за да знае дали да си резервира билет
за пътуване до България. В края на месец април 2018 г. ищцата му се обадила
и му казала, че и е бил отпуснат кредит в размер на 25 000,00 (двадесет и пет)
от „СЖ Експресбанк”. Ответникът се прибрал заедно с майка си в България.
Ищцата изтеглила част от сумата на кредита в размер на 24 700,00 лева в брой
на каса в банката. На 30.04.2018 г. вземайки парите тя ги занесла в ресторант
„Сръбска скара”, където ги предала на ответника. Впоследствие ответникът
казал, че се е обадил на продавачите, за да отидат двамата да оправят
прехвърлянето на собствеността. Въпреки това ответникът не се обадил на
ищцата. В края на 2018 г. се обадил. Обяснил, че е закупил имота, но не
показал нотариален акт. Ищцата очаквала да започнат ремонт на закупения
имот с цел ползването му като къща за гости. Имала намерение с приходите
да погасява кредита. Ответникът поискал от ищцата пари за ремонт на
къщата, обяснявайки че всичко върви по план и скоро след ремонта ще
започнат да ползват имота като къща за гости. Ищцата отново се предоверила
на ответника и му предала сума в размер на 3000,00 лева за ремонт на
закупения имот, която сума преди това и била изпратена от дъщеря и М. Н.
Т.. Предала на ответника допълнителна сума от 3000,00 лена отново за
ремонт. Освен това платила на майстори от село Гороцвет и на други
майстори за ремонта на къщата. Ответникът заминал за Словения на
29.05.2018 г. като поискал отново пари от ищцата, която му дала 600,00 лева.
Ответникът се върнал в България в периода юни – юли 2018 г., а в края на
лятото поискал от ищцата сумата от 1000,00 лева, за да се прибере в
Словения. Тогава ищцата изтеглила кредит от „Изи кредит“ и му предала
цялата сума. През м. октомври 2018 г. ответникът се прибрал в България, а на
05.01.2019 г. двамата се срещнали. При срещата им ищцата предала на
ответника 300,00 лева, необходими му за завръщането му в Словения. През м.
май 2019 г. ищцата заминала за Созопол, където си намерила сезонна работа,
а на 17.06.2019 г. се прибрала в Разград, за да изтегли кредит в размер от
1000,00 лева, необходими на ответника да отпразнува рождения си ден.
Ищцата твърди, че през 2019 г. заедно със сина си Т. Н. Т. предали няколко
пъти пари на М.. В края на месец юни 2019 г. ответникът заминал за
Словения, но се завърнал през месец август 2019 г. Ищцата продължила да
изпраща пари на ответника. В края на месец юли 2019 г. той заминал за
Словения. В началото на месец септември 2019 г. се обадила класната
ръководителка на ответника, че последния има насрочен изпит за завършване
на средно образование в град Лозница. За завръщането си в България
ответникът поискал ищцата да му изпрати 1000 лева, което тя сторила, а
ответникът след изпита отново заминал за Словения. На 01.10.2019 г. ищцата
започнала работа в хотел „Вила Дела Роса” в град Разград, но цялото и
трудово възнаграждение отивало за погасяване на теглените кредити, сумите
от които била давала на ответника. Надявала се да започнат общ бизнес с
ответника след закупуването на къща за гости в района на град Трявна, така
както бил обещал, включително да заживеят съвместно, каквато представа
той бил създал у нея. Тази представа била поддържана чрез разменените
между тях съобщения във „Фейсбук”. В края на 2019 г. дъщерята на ищцата
4
М. Н. Т. разговаряла по телефона с ответника и в разговора с него поискала
да разбере какви са намеренията му спрямо ищцата и относно придобития от
тях общ имот. В телефонния разговор М. казал на дъщеря и, че вилата е
купена от двамата и че намерението им е да направят къща за гости. След
този разговор взаимоотношенията между страните се влошили, а ответникът
разговарял няколко пъти с ищцата. В разговорите той предложил двамата да
се разделят мирно и тихо. Желанието му за раздяла се породило, тъй като не
искал във връзката им да се намесват други, включително децата на ищцата.
В тези телефонни разговори ищцата искала да разбере от ответника начина,
по който двамата ще уредят финансовите си отношения. Последният им
разговор се провел на 18.03.2020 г. Поради породените след разговора
съмнения, ищцата решила да упълномощи адвокат. След справка в Имотния
регистър се установило, че на 22.05.2018 г. ответникът е закупил на свое име
имот в село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, а ищцата не
фигурира никъде като собственик, въпреки дадените и преди това обещания
от ответника. На 24.04.2020 г. тя подала до Районна прокуратура - Разград
жалба с вх. № 1111/20, в която изложила данни за поведението на ответника.
Освен това завела иск в Районен съд – Разград срещу ответника за заплащане
от него на сумата от 24 700,00 лева. По така заведеното производство с влязло
в сила решение съдът признал иска като частично основателен и осъдил М. на
основание чл. 45 от ЗЗД да възстанови на ищцата сумата от 8793,64 лева,
представляващо обезщетение за причинените и от него имуществени вреди в
резултат от въвеждане в заблуждение. В хода на производството пред
Районен съд – Разград ответникът изразил становище, че ищцата си е
въобразила, че имат връзка и че той никога не е давал обещание, че двамата
ще живеят заедно и ще имат общ бизнес. Ищцата се почувствала излъгана,
измамена и унижена, изпаднала в депресивно състояние и се наложило да
посети психиатър. След преглед и бе предписано медикаментозно лечение,
след като се установило, че страда от разстройство в адаптацията. Преди
завеждането на гражданското дело ищцата депозирала молба пред Районен
съд - Разград за обезпечение на бъдещи искове, по която съда допуснал
обезпечение като наложил възбрана върху поземлен имот с идентификатор
68823.503.20 (шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет и три, точка,
петстотин и три, точка, двадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Станчов хан, община Трявна, област Габрово, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, с площ от 355.00 кв.м.
(триста петдесет и пет квадратни метра) ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 68823.503.20.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин двадесет
и три, точка, петстотин и три, точка, двадесет, точка, едно/, жилищна сграда -
еднофамилна, брой нива: едно, със застроена площ от 65.00 кв.м. (шестдесет
и пет квадратни метра). След влизане в сила на осъдителното решение на
ответникът предприел плащане на дължимата по съдебния акт сума. Ищцата
твърди, че ответникът не и е възстановил преведените му по банков път и
предадени в брой от нея парични суми в общ размер на 22014,00 (двадесет и
две хиляди и четиринадесет) лева, от които: - 9 804,00 (девет хиляди
осемстотин и четири) лева, преведени от ищцата по банковата му сметка в
„Юробанк България” АД за периода от 20.02.2018 г. до 09.09.2019г.; - 2
860,00 (две хиляди осемстотин и шестдесет) лева, преведени му от ищцата
през периода 19.10.2017 г. до 12.08.2019 г. чрез системата за разплащане „Изи
пей”; - 2 750,00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, преведени му от
ищцата чрез „Уестърн юнион” на 20.03.2017 г. и на 19.07.2017 г.; - 2 000,00
5
(две хиляди) лева, предоставени на ответника в брой в заведение „Сръбска
скара” в град Разград, които ищцата изтеглила с Договор за потребителски
паричен кредит № 2920755/21.10.2017 г., сключен с „УниКредит Булбанк”
АД; - 2 000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара” в град Разград, които са част от банков кредит, а именно
Договор за потребителски паричен кредит № 2998380/21.12.2017 г. сключен с
„УниКредит Булбанк” АД; - 600,00 (шестстотин) лева, предоставени в брой
на ответника в заведение „Сръбска скара” в град Разград, които ищцата била
изтеглила по Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-
0207-1070- 0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД; - 1
000,00 (хиляда) лева, предоставени на ответника в брой в заведение „Сръбска
скара” в град Разград, които ищцата била изтеглила от „Изи Асет
Мениджмънт” АД по сключен Договор за паричен заем №
3427415/17.01.2019г.; - 1 000,00 (хиляда) лева, предоставени му от
ответницата в брой в град Разград, които била изтеглила от „СТИК-КРЕДИТ”
АД по Договор за потребителски кредит № 557172/17.06.2019 г. Ищцата сочи,
че ответника и е дал обещание, че ще заживее с нея на семейни начала, както
и че ще създадат общ бизнес. По този начин мотивирал нейното решение да
изтегли паричните суми и да му ги предаде. Отделно тя заплащала най-
различни задължения на ответника към мобилни оператори, интернет и други
консумативни разходи, както и внасяла пари по негова кредитната му карта.
Ищцата прилага и моли да се приемат като доказателства: справка по лице от
„Служба по вписвания“ – Трявна; скица на поземлен имот от КАИС; скица на
жилищна сграда от КАИС; Амбулаторен лист № 02191/23.07.2021 г., издаден
от д-р М.Б.-психиатър; препис от Решение № 32/23.04.2021 г. на Районен съд
Разград по гр.д. № 732/2020 г. по описа на същия съд; Договор за
потребителски паричен кредит сключен с „УниКредит Булбанк” АД от
09.10.20217 г.; Договор за потребителски паричен кредит, сключен с
„УниКредит Булбанк” АД от 01.12.2017 г.; Договор за потребителски паричен
кредит, сключен с „УниКредит Булбанк” АД от 05.01.2018 г.; Договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит №0010- 0207-1070-
0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД; Договор за
паричен заем № 3427415/17.01.2019 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД; Договор за паричен заем № 3783523/28.02.2020 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД; Договор за потребителски кредит, сключен със „Стик-
Кредит” АД; Разписка за изпращане на пари чрез „Western Union” № 067-828-
0939/19.10.2017 г.; Преводно нареждане от 15.04.2019 на „УниКредит
Булбанк“ АД; разписки за извършени парични трансфери чрез „Изи пей” – 10
броя; разписки за изпратени преводи чрез „Сосиете женерал Експресбанк”
АД по система за разплащане „Western Union”- 2 броя от 20.03.2017 г. и от
19.10.2017 г.; вносни бележки за внасяне на парични суми по сметка с
титуляр М. Б. Д., разкрита в „Юробанк България” АД – 15 броя; Платежни
нареждания за парични преводи по сметка на М. Б. Д., разкрита в „Юробанк
България” АД - 2 броя; жалба с вх. №1111/24.04.2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Разград; преписизвлечение от „Фейсбук месинджър” и
публикации във „Фейсбук”. Моли съда да допусне разпит на четири
свидетели при режим на водене, от които двамата за установяване на
обстоятелствата по предоставяне на суми в брой от ищцата на ответника, а
именно: 2000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара”, които ищцата получила във връзка с Договор за
потребителски паричен кредит № 2920755/21.10.2017 г., сключен с
6
„УниКредит Булбанк” АД; 2000,00 (две хиляди) лева, предоставени му в брой
в заведение „Сръбска скара”, които са част от получени по банков кредит, а
именно Договор за потребителски паричен кредит № 2998380/21.12.2017 г.
сключен с „УниКредит Булбанк” АД; 600,00 (шестстотин) лева, предоставени
му в брой в заведение „Сръбска скара”, които ищцата получила във връзка
със сключен Договор за предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-
0207-1070-0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД;
1000,00 (хиляда) лева, предоставени му в брой в заведение „Сръбска скара”,
които ищцата получила от „Изи Асет Мениджмънт” АД във връзка с Договор
за паричен заем № 3427415/17.01.2019 г.; 1 000,00 (хиляда) лева,
предоставени му в брой в град Разград, както и двама свидетели за
установяване на търпените от нея болки и страдания в резултат на
поведението му. На основание чл. 195 от ГПК моли съда да допусне
изслушване на вещо лице, назначавайки съдебнопсихиатрична експертиза,
като след преглед на ищцата вещото лице да отговори на следните задачи:
установени ли са при ищцата психични заболявания или страдания след
01.01.2020 г.; какъв е техния характер, назначавана/провеждана ли е терапия
за заболявания или страдания; какъв е оздравителния период на същите. В
срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, както по
основание, така и по размер. Претендира направените по делото разноски.
Твърди, че никога не е въвеждал ищцата в заблуждение, че ще живеят на
семейни начала или че ще развиват общ бизнес. Твърди, че има основания за
получаване на сумите по приложените платежни документи. Същите му били
необходими във връзка с изплащане на дълг от ищцата към него за закупен в
Словения автомобил, собствеността върху който прехвърлил впоследствие на
ищцата. Оспорва твърдението, че получил през периода от 20.03.2017 г. до
09.09.2019 г. сумата от 15414 лв. по банков път чрез системата „Изи пей“ и
чрез „Уестърн юнион“, като основание за това, че страните ще правят общ
бизнес или ще заживеят съвместно. Твърди, че е налице различно основание –
възстановяване на разходи за закупуване през м. февруари – м. март 2017 г.
на автомобил в Словения, собствеността върху който впоследствие била
прехвърлена на ищцата. Твърди, че във връзка със закупения автомобил е
направил следните разходи: заплащане на продажната цена на автомобила
приблизително в размер на 3 500 евро; заплащане на ремонт след покупката –
смяна на верига, масло, филтри и т.н., приблизително в размер на 350 евро;
закупуване на транзитни номера, приблизително в размер на 150 евро;
заплащане на гориво и тол такси, приблизително в размер на 200 евро;
закупуване на нови джанти с гуми, приблизително в размер 350 евро;
заплащане на екотакси и други разходи по регистрацията на автомобила в
България, приблизително в размер на 500 лева (250 евро). Посочва, че общо
разходваните от него средства са в размер на 4 550 евро или в левова
равностойност 8 900 лева. Твърди, че били налице изцяло мандатни
отношения между страните, тъй като ищцата не разполагала със средства, за
да му заплати еднократно всичко, поради което се споразумели за заплащане
на сумата на вноски – сумите, посочени по приложените по делото платежни
нареждания. Другата част от преведените парични средства също нямали
нищо общо с отправено обещание за съвместен живот и общ бизнес. Двамата
били в много близки приятелски отношения, поради което редовно си
правили услуги един на друг. Понякога ответникът изпитвал финансови
затруднения, но понякога ищцата също имала проблем с липсата на средства.
В цитираният период много често се случвало той да помага ищцата, давайки
7
и пари, за да си покрие ежемесечни нужди – да бъдат платени сметки за ток,
парно, телефон и т.н. Когато не бил в България, молил баща си да предостави
пари на ищцата за сметка на ответника. Преди да се влошат отношенията им,
ищцата винаги била коректна с него и това, което и дал в заем, тя го е
възстановявала по банковата сметка веднага щом може. Именно това е
основание за превода на суми в другата част от приложените платежни
документи. На следващо място, счита че е налице логическо противоречие да
се претендира обезщетение за въвеждане в заблуждение за съвместен бизнес
за периода от 20.03.2017 г. до края на месец декември 2017 г., тъй като
ищцата твърди, че такъв разговор между двамата бил воден през 2018 г.
Оспорва твърдението, че в края на 2017 г. е получил от ищцата в брой сумата
от 4000 лева, предадена му в заведението „Сръбска скара“, като основание за
това, че страните ще правят общ бизнес или ще заживеят съвместно.
Признава, че многократно е посещавал това заведение, всякога като гост и в
различна компания. Твърди логическо противоречие, доколкото ищцата сочи,
че парите са му били дадени поради финансовите му затруднения, а с оглед
последното е налице логическо противоречие, тъй като се претендира
обезвреда за въвеждане в заблуждение за съвместен живот и правене на общ
бизнес. Посочва още, че твърденията в ИМ са, че разговорите са съвместен
бизнес са провеждани в края на 2017 и началото на 2018 г., т.е. към момента
на предаването на парите не е бил воден още разговор за съвместен бизнес.
Оспорва твърдението, че от 29.05.2018 г. до 17.06.2019 г. е получил от ищцата
пари с цел пътуването му до Словения и обратно, както и да отпразнува
рождения си ден. Посочва, че не е възможно да получи суми на 29.05.2018 г. и
в края на лятото на 2018 г., тъй като договорите за кредити са сключени
съответно на 10.01.2018 г. и на 17.01.2019 г. Счита, че е налице противоречие
и с оглед твърденията за основанието за получаване на сумите – давани като
заемни средства или с убеждението, че страните ще заживеят заедно и ще
правят общ бизнес. Оспорва твърдението, че е изтеглен кредит от „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, доколкото в приложения договор липсва подпис за
кредитодател. Твърди, че не е обещавал на ищцата да заживеят заедно, макар
и да са поддържали по-близки отношения и да са използвали умалителни
обръщения. Посочва, че от години се е устроил в Словения, където е във
фактическо съжителство със С. П.. Имало периоди, през които връзката му с
последната била проблемна, но никога не е имал намерение да я прекрати.
Изразява мнение, че не е давал категорично обещание за съвместен живот с
ищцата, а последното е нейна фикция. Твърди относно финансовите им
взаимоотношения, че никога не е давал повод да бъдат възприемани като
обусловени от създаването на семейство или общ бизнес. Изтъква, че е
получавал пари, поради съществуващи между двамата мандатни и заемни
правоотношения. По отношение на закупения недвижим имот, твърди че
парите били дадени като заем, който е изплатен окончателно. С оглед
посоченото оспорва предявения иск за неимуществени вреди и твърди, че не е
налице противоправно действие от негова страна в отношенията му с ищцата.
Оспорва предявения иск за неоснователно обогатяване на посочените вече в
отговора основания. Твърди, че не е извършвал деликт, а основанието за
паричните трансфери са мандатните и заемни правоотношения. Твърди се, че
делото е продиктувано от неприязън от страна на ищцата към него.
Ответникът прилага и моли да се приемат като доказателства: договор за
покупко-продажба на МПС от 18.04.2017 г.; препис-извлечения от
кореспонденция по интернет и мобилни приложения за комуникация. Моли
8
на основание чл. 176 от ГПК съдът да задължи ищцата даде отговор на
следните въпроси: Закупувал ли е ответника лек автомобил от Словения,
който след ремонт е транспортиран от него до България; Бил ли е предмет на
сделка този автомобил на 18.04.2017 г. Моли съда да допусне разпит на трима
свидетели при режим на водене, които да дадат показания дали е получавал
пари от ищцата и дали е давал обещание за съжителстване между двамата и
общ бизнес.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД: По иска по чл. 45 от ЗЗД.
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права: действия на ответника, противоправност и виновност
на тези действия, наличието на претърпени вреди по вид и размер, наличието
на причинна връзка между деянието и вредата, заплащане на адвокатско
възнаграждение.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация на иска е чл. 45 от
ЗЗД.
чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК: Всички обстоятелства подлежат на
доказване.
чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже настъпили
имуществени вреди в резултат на противоправни и виновни действия на
ответника, причинна връзка между деянието и вредите, размера на вредите.
По иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност:
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права: преминаване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника или ползване без правно основание на чуждо
благо.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация на иска е чл. 59 от
ЗЗД.
чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК: Всички обстоятелства подлежат на
доказване.
чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК: Ищцата следва да докаже увеличаване пасива
на имуществото и, обогатяването на имуществото на ответника; че
обогатяването и обедняването на страните произтичат от общ факт, т.е.
налице е връзка между тях; че ищцата няма друго средство за защита, защото
в противен случай е налице липса на правен интерес.
По иска по чл. 52 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права: действия на ответника, противоправност и виновност
на тези действия, неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в
психически страдания, причинна връзка между действията и вредите, както и
заплащане на адвокатско възнаграждение.
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация на иска е чл. 52 вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК: Всички обстоятелства подлежат на
доказване. чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже
неимуществените вреди, изразяващи се в негативни изживявания, стрес,
притеснение, обида и унижение, причинна връзка между деянието и вредите,
характера, продължителността и интензитета негативните изживявания,
заплащане на адвокатско възнаграждение. По отношение на твърденията за
налични мандатни отношения между ищцата и ответника е в тежест на
ответника да докаже пораждането на сочените от него мандатни отношения
между него и ищцата, изпълнение, отчитане и предаване на всичко получено
9
в изпълнение на поръчката. По отношение на твърденията за заемни
отношения в тежест на ответника е да докаже, че е дал заемни средства.
Ищцата ангажира писмени доказателства, приложени към исковата
молба, които са относими към предмета на делото, допустими за нуждите на
съдебното производство и необходими за разглеждането на исковата молба.
Ответникът ангажира писмени доказателства, приложени към отговора,
които са относими към предмета на делото, допустими за нуждите на
съдебното производство и необходими за разглеждането на исковата молба.
По приемането им съдът ще се произнесе в публичното с.з.
По направеното искане от ищеца за събиране на гласни доказателства,
съдът прецени същото като допустимо, като допуска разпит на четирима
свидетели при режим на довеждане: двама за установяване на
обстоятелствата, посочени в ИМ (предоставяне на суми в брой от ищцата на
ответника, а именно: 2000,00 лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара”, които ищцата получила във връзка с Договор за
потребителски паричен кредит № 2920755/21.10.2017 г., сключен с
„УниКредит Булбанк” АД; 2000,00 лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара”, които са част от получени по банков кредит, а именно
Договор за потребителски паричен кредит № 2998380/21.12.2017 г. сключен с
„УниКредит Булбанк” АД; 600,00 лева, предоставени му в брой в заведение
„Сръбска скара”, които ищцата получила във връзка със сключен Договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит № 0010-0207-1070-
0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД; 1000,00 лева,
предоставени му в брой в заведение „Сръбска скара”, които ищцата получила
от „Изи Асет Мениджмънт” АД във връзка с Договор за паричен заем №
3427415/17.01.2019 г.; 1000,00 лева, предоставени му в брой в град Разград) и
двама във връзка с твърденията на ищцата за претърпени страдания в
резултат на поведението на ответника.
По направеното искане от ответника за събиране на гласни
доказателства, съдът прецени същото като допустимо, като допуска разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за опровергаване твърденията на
насрещната страна за получаване на пари в брой и даване на обещания.
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК съдът задължава ищцата да се яви
лично в с.з., за да даде обяснения за следното: известно ли е дали ответника е
закупил лек автомобил в Словения, който след извършен ремонт е бил
транспортиран от него; същият този автомобил ли е предмет на сделката от
18.04.2017 г. във връзка с приложения договор.
На основание чл. 195 от ГПК прецени като допустимо искането на
страните за назначаване на съдебно-психиатрична, по която назначеното
вещо лице след преглед на ищцата да даде заключение за вида, характера и
интензитета на претърпени негативни психични преживявания от страна на
ищцата; дало ли е това отражение върху всички аспекти на личността на
ищцата; овладени ли са тези негативни преживявания от страна на ищцата и в
какъв период това се е отразило на психиката, считано от 01.01.2020 г.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. По отношение на претенцията
за сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, поддържаме същата.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. На основание чл. 143, ал. 2 от
ГПК представям нови доказателства, които нямаше как да представим с
отговора на исковата молба и във връзка с тях беше изискано. Бих искал от
името на доверителят ми да заявя, че ищцата изпитва болезнена ревност към
10
ответника, това дело е плод само и единствено на тази емоция на ищцата, и
също така опит за изнудване и принуда ответникът да напусне жената, с която
живее в момента. Изложените факти в тази връзка нямат нищо общо. В тази
връзка отново заявяваме, че настоящият процес е плод на болезнена ревност.
Моля да приемете и представям постановление на РРП за спиране на
наказателно производство, че страните са си разменяли сигнали до РРП.
Поредният сигнал, подаден от жената, с която живее ответникът, че са
подадени заплахи за саморазправа и прокурорът е сметнал, че не са налице
данни за закана за убийство, а е от частен характер. Според прокурора от
правна и фактическа страна е установено, че към С. П. и М.Д. са били
отправяни закани и обиди от И.Н. и последната искала да живее с М.Д., но
той не искал. Но тя упорствала и търсела контакт с него и започнала да пише
съобщения по месинджър и отправяла обиди и заплахи. Моля да приложим по
делото постановлението на прокурора, което е доказателство, че тук е налице
обратното не е измама, че ответникът да напусне жена си и опит на ищцата
от болезнена ревност да го принуди да заживее с нея.
АДВ. М.: Във връзка с отговора, считам за неоснователно твърдението
на ответника, че е налице основание да получи претендираните суми с
изключение на 2450,00 лв. На следващо място оспорвам твърдението на
ответника, че между ищцата и ответника са били налице заемни
правоотношения, нито мандатни такива, с изключение на вече заявеното.
Категорично оспорвам твърдението на ответника по отношение цената на
процесния автомобил, а именно сочената от него 3500 евро.Оспорваме
обстоятелството, че ответникът във връзка с доставката и продажбата на
автомобила е извършил ремонт на стойност 350 евро, че ответникът е закупил
нови гуми с джанти на стойност 350 евро, заплащане на „Еко“ такси и такси
по регистрация в размер на 500 лева. Следва да се съобрази обстоятелството,
че ответника се прибира с автомобила от Словения и е спестил разходи за
билет за автобус. Нашите твърдения са, че ищцата е уговорила с ответникът
да и достави лек автомобил, което той е изпълнил, за което тя му е превела
авансово сумата от 1450 лв., като ищцата е поела разходите по прехвърлянето
на автомобила. Категорично оспорваме твърдението на ответника, че
настоящото производство е образувано единствено и само като плод на
болезнена ревност от страна на доверителката ми и да го принуди да остави
фактическата си съжителница. Оспорваме твърдението на ответника, че с
ищцата са били само и единствено в приятелски отношения. Поддържаме
твърдението в исковата молба, че страните са имали интимни връзка, при
която ответника е поел ангажимент към ищцата да заживеят на съпружески
начала и да имат общ бизнес и това е причината тя да му предоставя чрез
банкови преводи и други системи за разплащане и в брой посочените в
исковата молба суми. Категорично оспорвам твърдението на ответника, че
той е подпомагал ищцата финансово и заявяваме, че ищцата не е получавала
от него парични суми, които впоследствие да му е връщала. Всичко това
според нас е видно от разменената между тях кореспонденция чрез СМС и
Месинджър във Фейсбук. Във връзка, с което моля да изискате гр. дело №
732/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, в което е приложена цялата
кореспонденция и да го приложите към настоящото дело. Ако приемете, че
това искане е процесуално недопустимо и неоснователно, моля да ни
предоставите срок за представяне на цялата кореспонденция със СМС, от
която ще се установи кой от кого е искал пари и кой на кого е предоставял
парични суми. Ищцата не е получавала пари от бащата на ответника.
11
Оспорваме възражението, че не бил получавал ответника пари от ищцата в
заведение „Сръбска скара“. Уточняваме, че в исковата молба в
обстоятелствената част са посочени и други суми, за които не претендираме,
за всички описани суми. По отношение на представеното Постановление за
спиране на наказателно производство, съобразно правилата на ГПК този
документ съставлява писмено доказателство, и следва да бъде ценен с всички
останали доказателства по делото, но да не се ползва със задължителната сила
на присъда по чл. 300 от ГПК. Във връзка с правните съображения на
ответника в отговора, относно фактическия състав на деликта, считам същите
за допустими по същество на спора, и ще следва да се вземат предвид всички
илеревантни факти доказателства. Съдът ще даде отговора дали е налице
непозволено увреждане или не. Във връзка с твърденията ни, че
предоставения ни автомобил не е бил ремонтиран, съответно в недобро
техническо състояние, представяме фактура издадена от 15.06.17 г. от
„Пенкилер“ – Разград ведно с опис на вложени резервни части и труд, с
препис за колегата, с оглед установяване техническото състояние на лекият
автомобил „Тойота Ярес“ с рег. ***. Ще моля да бъде допуснат до разпит при
режим на призоваване по месторабота, а именно „Пенкилер ЕООД“ –
Разград, на адрес: гр. Р. **** управителят П. Д. Т., който е лицето извършило
ремонтите дейности по автомобила, за което на 15.06.2017 г. е издадена
сочената от мен фактурата. В днешното съдебно заседание водим като
свидетели М. Н. Т., Т. ВЛ. СТ. и Е.К. М.-Панова. Не можахме да доведем
свидетелката ЕЛ. Й. Й., която е поставена вчера под карантина, заради
заболял непълнолетен член на семейството и не може да се яви днес.
Посочените свидетели са за установяване на търпените неимуществени вреди
сочим свидетели М. Н. Т. и Т. П., а по отношение на предаването на суми в
брой – Т.С. и ЕЛ. Й. Й.. Считам, че с огледа на равнопоставеност на страните
в процеса, свидетелите следва да бъдат разпитани в едно съдебно заседание и
би способствало за разкриване на обективната истина. Доверителката ми се
явява днес пред Вас и е готова да отговаря на въпроси по чл. 176 от ГПК.
АДВ. Д.: Не възразявам свидетелите да бъдат разпитани в едно съдебно
заседание. Свидетелите, които ще водим са Б. Д. П., КР. Г. ИВ. и Г. ИВ. К.,
които са допуснати. Посочвам, че не сме обявили имената им досега с
отговора. Първо бих искал да изразя становище, че с една стъпка по-близко
до разкриване на обективната истина. В исковата молба се твърди за сумата
от 2450 лв. е дадена с обещанието, че М. ще заживее със ищцата и правят
бизнес. И сега имаме признание в съдебно заседание, че са за покупка на лек
автомобил. Относно представената днес фактура оспорвам този документ.
Той не съдържа реквизитите на фактура. Противопоставям се на искането за
разпит на управителя, това не е фактура, няма прикрепен фискален бон за
реално платените суми, дадена е сума в евро с английски букви, и няма ЕИК
на фирмата и номер на фактурата. В тази връзка, моля да не се допуска до
разпит искания свидетел. Искам да назначим съдебно-счетоводна експертиза,
по силата на която вещото лице да констатира това дружество „Пенклиер“ –
Разград ЕООД съществува ли и ако съществува, тази фактура осчетоводена
ли е, издаден ли е фискален бон и ако дружеството е регистрирано по ДДС,
начислен ли и внесен ли е данък. Относно останалите възражения всяка
страна си подготвя доказателствата имаме и свидетели. Последно относно
исканията ни за даване на обяснения в отговора относно наличието на
мандатни отношения сега беше признато от страната. Страната не оспорва, че
ищцата е натоварила ответника със задачата да и купи за своя сметка
12
автомобил и след това да и го прехвърли. Към тези въпроси добавям
допълнителни въпроси. Бих искал ищцата, така и така е тук и ще дава
отговор на въпроси и Вие сте допуснали това доказателствено искане,
относно да задам въпрос на ищцата. Твърди се, че са дадени два заема от по
2000 лв. в заведение Сръбска скара, но е формулиран в края на 2017 г. и
през м. 12.2017 г. искам да изнесе яснота кога са дадени тези пари.
АДВ. М.: По отношение на съдебно-счетоводната експертиза в първата
му част е недопустимо и вещото лице да преценява дали е регистриран в
търговския регистър, представям справка за актуално състояние на
„Пенкилер“ – Разград. В останалата част доверителката ми да заяви, че
управителя на дружеството е предоставил този счетоводен документ. Има
текстове на латиница, той твърди, че това е ел. фактура с английски думи и
вещото лице да го установи. По отношение на техническото състояние на
МПС, държа на разпита на свидетеля, тъй като става дума за счетоводни
записвания отразявания които да се установят като писмени доказателства и
експертиза.
АДВ. Д.: Оспорвам, че е вършено такова нещо и такива пари са
плащани. Оттеглям искането си за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като окончателен доклада, съдържащ се в определението на
съда.
Съдът прецени, че представените писмени доказателства са допустими,
относими и необходими и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените писмени
доказателства към исковата молба справка по лице от „Служба по
вписвания“ - Трявна; скица на поземлен имот от КАИС; скица на жилищна
сграда от КАИС; Амбулаторен лист № 02191/23.07.2021 г., издаден от д-р
М.Б.-психиатър; препис от Решение № 32/23.04.2021 г. на Районен съд
Разград по гр.д. № 732/2020 г. по описа на същия съд; Договор за
потребителски паричен кредит сключен с „УниКредит Булбанк” АД от
09.10.20217 г.; Договор за потребителски паричен кредит, сключен с
„УниКредит Булбанк” АД от 01.12.2017 г.; Договор за потребителски паричен
кредит, сключен с „УниКредит Булбанк” АД от 05.01.2018г.; Договор за
предоставяне на бърз потребителски кредит №0010- 0207-1070-
0000245/10.01.2018 г., сключен с „Банка Пиреос България” АД; Договор за
паричен заем № 3427415/17.01.2019 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД; Договор за паричен заем № 3783523/28.02.2020 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД; Договор за потребителски кредит, сключен със „Стик-
Кредит” АД; Разписка за изпращане на пари чрез „Western Union” № 067-828-
0939/19.10.2017 г.; Преводно нареждане от 15.04.2019 на „УниКредит
Булбанк“ АД; разписки за извършени парични трансфери чрез „Изи пей” - 10
броя; разписки за изпратени преводи чрез „Сосиете женерал Експресбанк”
АД по система за разплащане „Western Union”- 2 броя от 20.03.2017 г. и от
19.10.2017 г.; вносни бележки за внасяне на парични суми по сметка с
титуляр М. Б. Д., разкрита в „Юробанк България” АД - 15 броя; Платежни
нареждания за парични преводи по сметка на М. Б. Д., разкрита в „Юробанк
България” АД - 2 броя; жалба с вх. №1111/24.04.2020 г. по описа на Районна
прокуратура - Разград; препис- извлечение от „Фейсбук месинджър” и
13
публикации във „Фейсбук”, както и такива към отговора на исковата молба:
договор за покупко-продажба на МПС от 18.04.2017 г.; препис-извлечения от
кореспонденция по интернет и мобилни приложения за комуникация,както и
Постановление на РРП за дспиране на наказателното производство
предоставено в днешното съдебно заседание от ответника.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането за разпит на свидетелите в едно съдебно
заседание, съдът намира същото за основателно.
ПО ОТНОШЕНИЕ на останалите искания, съдът ще се произнесе по
направеното искане за приемане като доказателството издаден документ, от
„ПЕНКИЛЕР“ ЕООД – Разград след изслушване на управителя на посоченото
дружество. В тази връзка съдът намира искането му за разпит за допустимо и
относимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на П. Д. Т.
като свидетел при режим на призоваване, при определен депозит за
призоваване в размер на 20 лв.
Пристъпва към изслушване на обясненията на ищцата на основание чл.
176, ал. 1 от ГПК:
ИЩЦАТА: Ответникът закупи лек автомобил. Ремонт в Словения не е
правен, а в България беше правен. Беше сложил летни гуми, а зимните
останаха там и до ден днешен. От м. април 2018 г. е този автомобил. Първия
кредит го изтеглих на 21.10.2017 г., М. се прибираше от Словения. Той се
прибра същия ден, дойде в Сръбска скара и му го дадох. Вторият кредит м.
12 го теглих. Той винаги казваше да взема паричките в мен и ще мине да ги
вземе. Когато съм ги изтеглила, веднага съм му ги давала парите.
АДВ. Д.: Току-що ищцата конкретизира кога е предала сумите. От
името на доверителят ми заявявам, че това няма как да се случи и е
невъзможно. Тогава той не е бил в страната. В тази връзка правя
доказателствено искане да изискате справка от Гранична полиция за лицето
М.Д. - ответника, от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. кога е влизал и излизал от
територията на Р България.
АДВ. М.: Нямам пречка да се събере това доказателство, с уговорката
че граничния контрол е избирателен.
АДВ. Д.: Той се прибира с лек автомобил, не е с масов транспорт. Ако
трябва да разширим справката и с какво МПС е пресичал границата, като
всеки път е засичан на границата.
С ОГЛЕД направеното искане, вземайки предвид съгласието на другата
страна, съдът прецени същото като основателно, като
О П Р Е Д Е Л И:
ДА се изиска справка от Гранична полиция за задграничните
пътувания на ответника Миросвал Бончев Д. с ЕГН ********** за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.
ДАВА едноседмичен срок на ищеца да внесе определения депозит за
свидетел.
СЪДЪТ докладва, че по делото е допуснато изготвянето на съдебно-
психиатрична експертиза, като с оглед молба от вещото лице съдът с
Определение № 48/17.01.2022 г. е освободил на основание чл. 198 от ГПК д-
р Б. от горната задача. Назначил е като лице д-р Д.К., като с молба от
20.01.2022 г. вещото лице д-р К. е посочила, че няма технологично време да
се запознае с материалите по делото.
СЪДЪТ с оглед изложеното,
14
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и насрочва публично съдебно заседание на 10.03.2022
от 13,40 ч. за която дата страните да се считат уведомени.
ДА се призоват вещото лице и допуснатия свидетел след внасяне на
депозита.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15,16 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
15