Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на двадесети
февруари 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 168/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.217 ал.2 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция на МВР-Варна, чрез процесуален представител ст.юриск.К Л -А , срещу Решение № 2334 от 16.12.2019г.
по АНД № 3826/2019г. на Районен съд–Варна, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-0819-001639/15.05.2019г. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор ПП Варна,
с което на К.Д.Д. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е
незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Оспорва изводите на съда, че неправилно определеното наказание опорочава
НП до степен, налагаща неговата отмяна. Счита, че доколкото в случая
нарушението е безспорно установено, ВРС не е следвало да отменя, а само да измени НП,
като наложи на лицето наказание „Обществено порицание“. На изложените основания
моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се измени НП.
В депозирани по делото писмени бележки поддържа жалбата и моли нейното
уважаване. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – К.Д.Д.,
чрез пълномощник – адв.А.Д., в депозирани по делото писмен отговор и писмени
бележки оспорва касационната жалба, като на първо място счита същата за
недопустима, като подадена от лице без представителна власт и без да са
посочени основания за порочност на оспорения съдебен акт. В условията на
евентуалност счита същата за неоснователна, доколкото правилно въззивният съд е
констатирал допуснати при издаване на НП съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Моли решението като правилно и
законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Представителят на ВОП дава
заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС
следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се измени НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд. Предвид представеното със
същата пълномощно рег.№ 365000-11532 Екз. № 1 от 20.04.2015г., от Директорът на
ОД на МВР-Варна на ю.к.К Л -А , съдът
преценява като неоснователно възражението на ответника по касация, че жалбата е
подадена от лице без представителна власт. Неоснователно се твърди и липса на посочени в жалбата касационни
основания. В същата изрично е заявено, че се претендира незаконосъобразност на
въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон
– основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложими по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира
касационната жалба за процесуално допустима.
По нейната основателност съобрази следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на К.Д.Д., против
гореописаното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение по чл.150 от ЗДвП, като му е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от
фактическа страна, че на
19.02.2019г., около 15.10ч. в гр.Варна на бул.”Сливница”, до спирка „Дом Младост“
в посока бул.”Република” Д. е управлявал л.а. „Фолксваген пасат” с рег. № ****,
собственост на Д К , без да притежава СУМПС /неправоспособен/. За установеното на същия бил
съставен АУАН, подписан от лицето без възражение, като такива не постъпили и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната
в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация издал процесното
НП.
Съдът е приел, че описаната по
делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. В решението си е изложил
мотиви, че административнонаказателното производство /АНП/ е започнало въз основа
редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено
е от компетентен орган, в законоустановения срок; като отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. Въпреки изложеното е приел, че в хода на АНП е допуснато
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, тъй като АНО не е отчел
обстоятелството, че както към
момента на извършване на деянието, така и към момента на съставяне на акта - 19.02.2019г., Д., който е роден на ***г.,
е бил непълнолетен,
поради което и не е съобразил нормата на чл.15 ал.2 вр. чл.26 ал.2 от ЗАНН, да
замени наказанието „глоба“, с предвиденото в закона такова – „обществено
порицание“, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
На изложените основания ВРС е
отменил НП.
Настоящата инстанция намира така
постановеното решение за неправлно, като постановено в противоречие с
материалния закон.
Напълно споделя и възприема като
свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд
относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона
срокове и при съобразяване нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Споделя също така
и констатираното от ВРС несъобразяване нормата на чл.15 ал.2 от ЗАНН от АНО.
Въззивният съд обаче не е следвало да отменя на това основание НП, а само да го
измени, като наложи на извършителя предвиденото в закона наказание „обществено
порицание“.
Доколкото действително към
момента на извършване на нарушението К.Д. е бил непълнолетен, същият е отговарял изцяло на изискването на чл.26 ал.2 от ЗАНН, според което
административнонаказателноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години. В тази връзка са и задължителните за
съдилищата указания, дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973г., т.1, което предвижда,
че въпреки изричната разпоредба да чл.27 ал.5 от ЗАНН, глобата следва да се замени с обществено порицание само при условията на чл.15 ал.2 от ЗАНН, когато се налага на непълнолетни.
За
пълнота, настоящият състав счита за необходимо също така да посочи, че при
безспорна установеност на вмененото нарушение, какъвто е настоящия случай,
напълно в прерогативите на съда при тази хипотеза да измени санкционната
разпоредба. Доводи
в тази насока се извличат от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС по
тълк.д. № 7/2010г., постановено по тълкуването на друг материален закон, но
съдържащо принципни съждения относно правомощията на касационната инстанция и
видно от което „.........в наказателния процес касационната инстанция след
разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени
присъдата или решението, може на основание чл.354 ал.2 т.1 - 4 НПК да измени
присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието
или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да
приложи чл.64 ал.1 или чл.66 от НК; да приложи закон
за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на
наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва
да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по
административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството
пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително
и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната
съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН към глава ХII на АПК касае само
процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред
административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК.“.
С
оглед гореизложеното и на основание чл.218 ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав приема, че твърдените от касатора пороци на решението
на ВРС са основателни. Обжалваното съдебно решение е постановен при нарушаване
на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и доколкото
делото е изяснен от фактическа страна, да се постанови друго такова по
съществото на спора, с което да се измени НП.
При
този изход на спора и предвид актуалната редакция
на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019г. основателно се явява
направеното от касатора искане за присъждане на ю.к.възнаграждение, поради К.Д.
следва да се осъди да заплати такова в размер на 100 лв., на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8
от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горното и
на осн. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдебният състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2334 от 16.12.2019г. по АНД № 3826/2019г.
на Районен съд–Варна, 45-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-001639/15.05.2019г. на Началник група към ОД МВР - Варна, сектор ПП Варна,
с което на К.Д.Д. с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НАЛАГА
административно наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.
ОСЪЖДА К.Д.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза н ОД на МВР - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.