№ 2590
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско
дело № 20241100500867 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Н. Ж.- ответник в
първоинстанционното производство срещу решение от 01.12.2023 г.,
постановено по гр. д. №35242/2022 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Твърди липса на доказателства за причината за неплащане на дължимите
вноски от страна на ответника. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне
на предявените искове.
Въззиваемият „Банка ДСК“ АД оспорва подадената въззивна жалба.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски. Не сa направени доказателствени искания
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
1
Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД срещу ответника В. Н. Ж.
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата в общ
размер от 10 732.78 лв., от която: 9 524.63 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2019 г., 1
029.04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2020 г.
до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата от 37.94 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г. до
21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 45288/2021 г. по описа на СРС, 170 с-
в. В условията на евентуалност са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца в
общ размер от 10 732.78 лв., от която: 9 524.63 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2019 г., 1 029.04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата
от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г.
до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.09.2019 г. е сключен Договор за кредит за
текущо потребление между него и ответника, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 10 000.00 лв. със срок
на издължаване 120 месеца до дата на краен падеж на 09.09.2029 г. Сочи, че
кредитът е усвоен на 04.09.2019 г. при възнаградителна лихва в размер на 9.50
% годишно или 0.03 % на ден. За падежна дата било определено всяко 5-то
число на месеца. Посочва, че на 22.07.2021 г. кредитът е станал предсрочно
изискуем, за което надлежно бил уведомен ответникът. Ищецът е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в негова
полза е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45288/2021 г. по описа
на СРС, 170 с-в, за следните суми: сумата от 9 524.63 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2019 г., 1 029.04 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2020 г. до 21.07.2021 г., сумата от 21.17 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 22.07.2021 г. до 29.07.2021 г., сумата
2
от 37.94 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 05.07.2020 г.
до 21.07.2021 г., сумата от 120.00 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит, както и за сумите от 214.66 лв. за държавна такса и 150.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, вследствие на което и след дадени указания от заповедния
съд, е предявена настоящата искова молба.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника В. Н.
Ж., чрез назначения му особен представител адв. И. Р., е постъпил отговор на
исковата молба, с който оспорва последната като неоснователна. Твърди липса
на доказателства за причината за неплащане на дължимите вноски от страна
на ответника.
По делото не се спори, че между „БАНКА ДСК“ АД от една страна и В.
Н. Ж. от друга страна е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление
от 04.09.2019 г., по силата на който банка е предоставила на
кредитополучателя сумата от 10 000.00 лв. със срок на издължаване 120
месеца до дата на краен падеж на 09.09.2029 г. Страните уговорили фиксиран
годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 9.50 % годишно и годишен
процент на разходите (ГПР) – 9.88%, чиито компоненти са разписани в чл. 9.1
от Общите условия, неразделна част от сключения договор, подписани и
неопорени от ответната страна.
Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на банката кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в
договора или определен в случаите и по реда, предвидени в т. 7.2.3.
Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс
и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, и
комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен
по т.7.2.3. включва и изравнителна надбавка/дисконт. При отрицателна
стойност на референтния лихвен процент, същата приема за стойност 0%.
Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент, се
променя от Кредитора два пъти в годината- на 15 януари и на 15 юли.
Промяната се извършва съгласно стойността на използваните от Кредитора
лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена две работни дни преди
15 януари и 15 юли. Дължимите месечни вноски за лихва и главница се
събират служебно на падежната дата от Кредитора от авоара по
разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „БАНКА ДСК“ АД.
От представения заверен препис от покана-уведомление с изх.
№002020-02626/26.03.2021г. и констативен протокол от 01.06.2021 г. за
нейното доставяне, съставен от ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, се установява,
че ищецът е отправил покана до ответника, с която го е уведомил, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем и го е поканил да плати дължимите главница
и лихви.
Съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по
3
изслушаната ССчЕ се установява, че усвояването на кредита, а именно на
09.09.2019 г. по сметка на ответника е постъпила сума в размер на 10 000.00
лв. с основание „УСВОЯВАНЕ НА КТП ПО ЗАЯВКА 4452648“. Общият
размер на плащанията по кредит възлиза на сумата от 1 166.12 лв., с които са
погасени: 475.37 лв. главница, 689.79 лв. договорна лихва, 0.96 лв.
санкционираща лихва, като на 09.09.2019 г. е изплатена и 50.00 лв. такса за
разглеждане и одобрение на КТП. Последното плащане по кредита е отчетено
на 15.06.2020 г., с което са погасени всички падежирали задължения към
момента на плащането (т. е. погасителни вноски с падеж 05.06.2020 г. и
начислена санкционираща лихва към тази дата). Непогасените суми по
кредита към 30.07.2021 г. според вещото лице са в общ размер на сумата от 10
732.,78 лв., от които: 9 524.63 лв. главница, 1 029.04 лв. договорна лихва, 37.94
лв. санкционираща лихва, 21.17 лв. законна лихва за периода от 22.07.2021 г.
до 30.07.2021 г. и 120,00 лв. разходи по изискуемост на кредит, начислени на
22.07.2021 г
С постановеното решение от 01.12.2023 г., постановено по гр. д.
№35242/2022 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, исковите претенции са изцяло
уважени.
Въззивната жалба срещу същото е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното: доводите за липса на доказателства за причината за неплащане на
дължимите вноски от страна на ответника са ирелевантни.
Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради
4
което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.,
ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение. не е въведено като основание за
обжалване, т. е. той може служебно да се произнесе по действителността на
клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или
фактически обстоятелства. Предвид нормата на чл. 22 ЗПК относими към
служебната проверка на съда в конкретния случай са изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Настоящият съдебен състав при
дължимата служебна проверка намира, че от формална страна същите
изискванията са спазени. Посоченото води до извода, че процесният договор
за кредит е действителен.
Предвид всичко изложено ищецът се легитимира като кредитор на
процесните вземания. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на правния спор на въззиваемата страна следва да се
присъдят 733 лв.- депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2023 г., постановено по гр. д.
№35242/2022 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА В. Н. Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.София,
ул. „Суходолска“ №****,, да заплати на основание чл. 78,ал.3 ГПК на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. „Московска” №19, сумата от 733 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
5
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6