№ 121420
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110147705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от М. Ф. М. АД, с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 509,04лв., от която 300лв. главница,
договорна лихва от 10,14лв., 88.86лв. такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство), 80лв. такса за администриране на просрочен кредит, 30.04лв. законна
лихва.
Вземането произтича от Договор за цесия от 26.10.2023г., сключен между цедент
Ф. Б. и цесионер М. Ф. М. АД, по силата на което е прехвърлено регресно вземане Ф.
Б. по договор за гаранция между Ф. Б. и К. С. Д., обезпечаващ договор от разстояние
№ 1167049/05.06.2022г., сключен между К. С. Д. и Ф. Б. ЕООД, отпуснат за сумата от
300лв. главница, срок на заема 30 дни от датата на превеждане на сумата, лихвен
процент от 0.00%, ГПР в размер на 49.85%. В представения договор за гаранция
(поръчителство) между Ф. Б. и К. С. Д., е описано, че гарантът се задължава да
обезпечи договор за заем, като таксата за предоставяне на гаранция е в размер на
0.00лв.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице вероятна недействителност на
договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК, защото е грешно посочен ГПР,
защото от съдържаните на договора за потребителски кредит от разстояние и от
договора за гаранция и твърденията в заявлението си противоречат, доколкото в
описания в договора ГПР не е ясно какво се включва в изчислението, доколкото не е
посочен лихвен процент, не е посочена такса за „гаранцията“, а в заявлението се
претендира „възнаградителна лихва“ и „такса за предоставяне на гаранция“.
Следователно с оглед чл.23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност на кредита,
вкл. не се дължи законна лихва от заявлението (Решение № 129/30.07.2024г. по т.д. №
630/2023г. по описа на ВКС).
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от
14.73лв. за д.т. и 29,47лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 253950/06.08.2024 г., подадено от М. Ф. М. АД срещу К.
С. Д., В ЧАСТТА, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
сумата от договорна лихва от 10,14лв., 88.86лв. такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство), 80лв. такса за администриране на просрочен кредит, 30.04лв. законна
лихва.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2