Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4/5.1.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на двадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 499/2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.294 и сл.от АПК и
е образувано по жалба на С.М.Б., подадена чрез адв. Х.С. против Заповед №682 от
13.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик за премахване на незаконен строеж
„пристройка и надстройка /тераса/ към жилищна сграда“, попадащ върху част от
улица – публична собственост с о.т.о.т. 43-41 и в поземлен имот с идентификатор
48876.501.471 по КККР гр.Пазарджик, участващ в УПИ XVI-общ. в квартал 32 по плана на с,Мокрище, общ.Пазарджик с
административен адрес ул. „30-та“ №42а извършен от С.М.Б. и Д.Г.Б., издадена на
основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
Твърди се в
жалбата, че в оспорената заповед е издадена без да се притежава компетентност
за това от органа, собственик на имота не е С.Б., а Д. Г., установява се липса
на мотиви на оспорения акт, не е посочено коя материална норма е нарушена. С
оглед на това се оли да се отмени обжалваната заповед и да се
присъдят разноските по делото.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание ищцата се представлява от адв. С., който иска да се уважи жалбата и
да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, сочи, че е доказано, че
С.Б. не е възложител и изпълнител на процесния строеж, иска се и присъждане на
разноските по делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
гл.юрисконсулт В., която моли да се отхвърли жалбата, прави искане за
присъждане на разноските по делото. В указания срок представя писмени бележки.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
На 12.02.2021 г. била входирана жалба до РДНСК гр.Пазарджик от
С.Л.Д., в която се сочело, че е изпълнено незаконно строителство до имотната
граница от С. Б.а, като са изградени 3 броя незаконни веранди – тераси, които
опират на масивния му дувар. На 25.02.2021 г. жалба подала С.М.Б. срещу С. Д.,
тъй като същият незаконно удължавал гаража си.
Във връзка с получената жалба от С. Д. била извършена проверка на място на
23.02.2021 г. била извършена проверка на място – с.Мокрище, общ.Пазарджил, ул. „30та“ №42а от служители на Община Пазарджик – В.И. и Л.Х.. На проверката
жалбоподателят по настоящото дело С.Б. не присъствала. На 16.03.2021 г. бил
съставен констативен акт №13, в който било отразено констатираното при
проверката. В графата с подписите на присъствалите лица било отразено, че С.Б.
и Д. Г. отсъстват, а копие от съставения констативен протокол му било връчено
на 17.03.2021 г. чрез залепване на имота и на табло в Община Пазарджик. При
проверката било установено, че в УПИ XVI-общ.,
кв.32 по плана на гр.Мокрище, с административен адрес гр.Мокрище, ул. „30та“ №42а като от
северната фасада на 2мж построена в сочения имот е изпълнена стоманобетонна
плоча с дебелина 10 см върху стоманобетонни колони. Плочата е с размери
5.20/3.10 м и височина 2.60 м. Върху плочата е обособена тераса с размери
1.70/3.10 м., като на парапета са изпълнени 5 бр.дървени колони, върху който
ляга дървен навес покрит с керемиди. Оставен отвор на терасата за достъп върху
плочата, за да се ползва като веранда. Строежът е в груб вид с още не свален
кофраж от плочата. Строежът е изпълнен на 1.0 метра от имотната граница с УПИ ХV – общ. В съставения констативен
протокол се сочело, че липсва одобрен инвестиционен проект, няма разрешение за
строеж, липсва учредено право на строеж в чужд имот, без съгласие на
съсобствениците, нарушен е задължителния сервитут към страничната регулационна
линия. Сочело се, че не е необходим строителен надзор, както и че са нарушени
разпоредбите на чл.148, чл.182, чл.183,
ал.2 и чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ.
На 01.03.2021 г. Д. Г. придобил от
майка си С.М.Б. самостоятелен обект в сграда, намиращ се на 2 етаж от
посроената в процесния имот сграда.
На 02.04.2021 г. Л. Г. подписала
декларация, че като собственик на първи етаж от изградената в процесния имот
сграда дава съгласието си Д.Г.Б. да запази построеното от него съоманобетоново стълбище
и тераса към втория етаж на сградата.
На 24.03.2021 г. било изпратено писмо
изх. № 17-00-24-004/24.03.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, в което се
описвали констатациите на проверяващите на 23.02.2021 г. и било посочено, че е
стартирало производство по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за принудително премахване.
Писмото било получено от С.Б. на 26.03.2021 г. и от Костадинка Иброва на същата
дата /видно от известия за доставяне/.
На 13.04.2021 г. била издадена процесната заповед, в която кмета на Община
Пазарджик наредил да се незаконен строеж „пристройка и надстройка /тераса/ към
жилищна сграда“, попадащ върху част от улица – публична собственост с о.т.о.т.
43-41 и в поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР гр.Пазарджик,
участващ в УПИ XVI-общ. в квартал 32 по плана на с,Мокрище, общ.Пазарджик с
административен адрес ул. „30-та“ №42а извършен от С.М.Б. и Д.Г.Б., издадена на
основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебнотехническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице процесният обект не е нанесен
и отразен в КК и КК на с.Мокрище. Установено е при проверка на място на лицето
на имота и на границата към съседен ПИ с №470 да е изпълнена стоманобетонна
конструкция на навес/тераса/ към северната фасада на сградата, която
представлява бетонна плоча с размер 3.07/5.10 л.м. и дебелина от 0.10 л.м.,
поставена на 5 бр. вертикални бетонови колони и отстояща на 2.56 м.л. от нивото
на прилежащия терен. Върху бетоновата плоча е поставен навес от дървена
конструкция с 5 бр.вертикални дървени колони и едноскатен покрив, покрит с
керемиди с размери 3.15/2.10 м.л. и височина 2.40 м.л. и ограден от три страни
с цокъл от тухлена зидария с височина 1.00 м.л. Стоманенобетоновата конструкция
е със застроена площ 15.67 кв.м. и е изпълнена на мястото на съществуващи преди
външни бетонови стълби за обслужване на жилищната сграда и бетонова площадка
към тях. Част от площадката на площ от 4.50 кв.м. не е разрушена и е включена в
площта на новата бетонова плоча /тераса/ към жилищната сграда. На място се
ползва за гараж с достъп от улицата през двукрила метална врата с ширина до
2..80 м.л. Тази конструкция покрива изискванията на чл.120 от Наредба 5 от 1977
г. /отм. 1995 г./за ПНТСУ и чл.46, ал.2 от ЗУТ, а изграденият навес над
бетоновата плоча попада извън посочените норми. Процесният обект има характер
на допълващо застрояване с обслужващо предназначение към сградата и отговаря на
изискванията на чл.42, ал.2 от ЗУТ, чл.112, ал.4 от ППЗТСУ и чл.121, ал.2 от
Наредба 5 за ПНТСУ от 1977 г. /отм.1995 г./. Същата може да се разполага на
уличната регулация, но при изготвянето на строителни книжа и документи с
указване на точни мерки, коти, разстояния и условия за разполагане с покриване
на калкан или плътна ограда към съседния имот. За да бъде изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ, Наредба 5 за ПНТСУ и Строителните правила и норми за
изграждане на населените места, когато не е предвидена с действащия ПУП се
допуска от главния архитект на общината с виза за проектиране и проучване, ако
постройката се изпълнява свързано с постройка за допълващо застрояване само
между двата съседни УПИ и същото се отразява служебно в действащия ПУП.
Процесната постройка не отговаря на тези изисквания, тя представлява нов строеж
– конструкция на пристройка с предназначение за гараж към сграда от основното
застрояване съгласно т.38 от §5 на ДР на ЗУТ и е допустим по действащия план и по
правилата и норМ. на ЗУТ. Стоманобетонната конструкция на навес /тераса/
представлява строеж пета категория, а поставения навес от дървена конструкция
не представлява строеж. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните
по делото, прието е и се кредитира с доверие от съдебния състав.
Изготвено е заключение и на допълнителна техническа експертиза, като е
прието че изградената стоманобетонова конструкция е изпълнена допълнително и
долепена до съществуващата жилищна сграда, не е предвидена в одобрения
архитектурен и конструктивен проект и при премахването няма да нанесе щети. За
обслужване на 2 етаж е изградено външно еднораменно бетоново стълбище от запад,
разположено след процесния строеж и същото не е функционално и конструктивно
свързано с него. Вторият етаж може да се ползва по предназначение, ако се
разруши и премахне процесния строеж. Плътната ограда между двата съседни имота
е материализирана на терен с пълнеж от керамични и бетонови тухли между
вертикални стоманобетонови колони и ивична бетонова стена, като оградата е
поставена изцяло в съседния имот 470 и няма навлизане в процесния имот. В
одобрения проект за строеж на двуетажна жилищна сграда от 1980 г. е предвидено
обслужването да се извършва от един
външен самостоятелен вход от изток към първия етаж и през коридора към
вътрешно двураменно стълбище да се достига до втория етаж и избите на сградата,
което не е било изпълнено. Обслужването на втория етаж, преди изграждане на
процесния строеж се е извършвало от север – външно бетоново стълбище, като
същото е премахнато и част от него е вградено в новия строеж. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните по делото, прието е и
се кредитира с доверие от съдебния състав.
В хода на делото са разпитани като
свидетели съпругата на Д. Г. – св.Ш. М., собственичката на първия етаж от имота
– св.Л. Г., както и собственика на съседния имот – св.С. Д. и съпругата му М.
Д.а. От показанията им се установява, че физически строежа е изпълнен основно
от Д. Г.. Спор между свидетелите има дали в строежа е помагала и
жалбоподателката С.Б. – майка на Д. Г. или не, както и кога точно е осъществен
строежа – преди придобиване на втория етаж от къщата от Д. Г. на 01.03.2021 г.
или след това. Показанията на св.Г. и М. са противоречиви, поради което и
отчитайки писмените доказателства по делото – подадената жалба от св.С. Д. през
месец февруари 2021 г. и писмото на кмета на Община Пазарджик от 24.03.2021 г.
следва да се приеме, че строежът е осъществен преди прехвърлянето правото на
собственост от жалбоподателката С.Б. на Д. Г..
При така установените факти съдът
счита, че подадената жалба е основателна по слените съображения :
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с
чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган
не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един
строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно
между страните, че извършеното строителство е незаконно и, че за него няма
издадени строителни книжа и документи. Установи се, че "обектът",
предмет на обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ от пета категория.
Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват
строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е
изграден в края на 2020 и началото на 2021 година. Този извод съдът прави въз
основа на приложените по делото писмени доказателства, разпита на допуснатите
свидетели и приетата съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице
процесният обект има характер на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41,
ал. 1 от ЗУТ и представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ.
Вещото лице е приело, че процесната постройка е нов строеж и съставлява
строеж по смисъла на разпоредбите на т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ. Съгласно чл.
137, ал. 1 от ЗУТ попада в пета категория строеж, каквато са жилищните сгради.
Процесният строеж е допустим по правилата и норМ. на ЗУТ, но при спазване на
изискванията за наличие на строителни книжа и спазване на изискванията за
свързано с постройката на допълващото задстрояване само между двата съседни
УПИ, а този строеж не отговаря на тези изисквания. Съдът кредитира и
показанията на разпитаните по делото свидетели М.Д.а и С.Д., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и съответстват на приетите по делото писмени
доказателства. Свидетелите са единодушни и категорични, че процесният строеж е
изграден през 2020 г. и началото на 2021 г. без строителни снижа, без
разрешение за строеж. По строителния план не е предвидено изграждането на такъв
обект.
С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният
строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с оглед годината
на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се
прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал.
3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по
§ 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима относно строежи, извършени
от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ,
съгласно който незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени
до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Ето защо съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на § 16,
ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което строежът не отговаря на
условията за търпимост и забрана за премахване.
На посочените изводи не влияе подписаната в последствие декларация от св.Л.
Г., тъй като дори да се приеме, че неправилно е констатирано липса на съгласие
от съсобствениците, то останалите нарушения са безспорно доказани и изграденият
строеж отново попада в приложното поле на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Същевременно не са основателни възраженията, че жалбоподателката С.Б. няма
качеството на възложител и изпълнител на процесния строеж. От доказателствата
по делото следва да се приеме, че същият е осъществен от нея и сина и Д. Г.
преди последният да придобие имота. Ето защо и независимо, че процесната
заповед е издадена след като жалбоподателката вече не е била собственик на
имота, то не може да се приеме, че същата е издадена спрямо лице, което няма
качеството на възложител на установения незаконен строеж. Тук следва да се
подчертае, че в заповедта се сочат за изпълнители на процесния незаконен строеж
както С.Б., така и Д. Г., поради което и процесният административен акт има
действия и за последния.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски
в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.М.Б., подадена чрез адв. Х.С. против Заповед №682 от
13.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик за премахване на незаконен строеж
„пристройка и надстройка /тераса/ към жилищна сграда“, попадащ върху част от
улица – публична собственост с о.т.о.т. 43-41 и в поземлен имот с идентификатор
48876.501.471 по КККР гр.Пазарджик, участващ в УПИ XVI-общ. в квартал 32 по
плана на с,Мокрище, общ.Пазарджик с административен адрес ул. „30-та“ №42а
извършен от С.М.Б. и Д.Г.Б., издадена на основание чл.225а, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр.чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8
от ЗУТ.
ОСЪЖДА С.М.Б. *** направените по делото разноски в общ
размер на 100.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 6146 от 22.06.2022г. по адм. дело № 2557/ 2022 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 4/05.01.2022 г. по адм. д. № 499/2021 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА С. М. Б., с. Мокрище, ****, да заплати на община
Пазарджик направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100
/сто/ лв.
Решението е
окончателно.