Р
Е Ш Е
Н И Е № 80
гр. Габрово, 18.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на единадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.
дело № 172 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Жалбоподателят МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД – гр.
Севлиево оспорва Заповед за налагане на
санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-248 от 26.07.2023 година, издадена от Директора на
Районна здравноосигурителна каса Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, развиват се доводи за всеки от случаите, за които е наложена финансова неустойка, като се
твърди, че жалбоподателят е извършил болнична дейност в необходимия обем,
поради което искането за възстановяване на суми е неоснователно. Прави се
искане за отмяна на обжалваната заповед. Алтернативно е заявено искане за
изменение на размера на наложената санкция към минималния.
В открито съдебно заседание оспорващата страна се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който
поддържа жалбата, както и искането по същество. Заявява се претенция за
присъждане на направените разноски съгласно представен списък.
Ответната страна се представлява в открито съдебно
заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването. В
хода по същество се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между Националната здравноосигурителна каса – София и
оспорващата страна в настоящото производство е сключен Договор № 070247 от
24.02.2020 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване
на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.
Със Заповед № 07/РД-25-257 от 11.05.2023 година Директор на
РЗОК Габрово е наредил да се извърши проверка на лечебното заведение за
болнична помощ – оспорваща страна в настоящото производство за контрол на
Договор № 07-0247 от 24.02.2020 година.
За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол
№ 248 от 30.05.2023 година и Протокол за неоснователно получени суми № 89 от
30.05.2023 година, като двата са връчени на заместник-управителя на
проверяваното болнично заведение.
Възражението на болничното заведение-жалбоподател с вх. №
07/11-01-138 от 06.06.2023 година е било изпратено на Председателя на РК –
Габрово на БЛС за разглеждане от арбитражна комисия, като такава е била
сформирана и се е произнесла с Арбитражно решение № РД-26-АР-4 от 27.06.2023
година, с което е потвърдила констатациите относно оспорените шест случая- ИЗ №
886, ИЗ№889, ИЗ№1029, ИЗ№1068, ИЗ№1171 и ИЗ № 1173.
Последвало е издаването на оспорената в настоящото
производство Заповед за налагане
на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-248 от 26.07.2023 година, издадена от Директора на
Районна здравноосигурителна каса Габрово, с която са наложени 6 /шест/ санкции
финансова неустойка – всяка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
В заповедта посочено, че фактическите основания и мотиви за
налагане на санкциите са изчерпателно посочени в Протокол № 248 от 30.05.2023
година и Арбитражното решение, а размерът на санкцията е определен след
извършена преценка по чл. 413 от НРДМД-2020 година, в съответствие с вида и
тежестта на нарушението.
По делото
е допусната СМЕ от едно вещо лице, което дава заключение, че при всичките 6
случая пациентите са приети и лекувани по КП№197, като се оспорва поставянето
на окончателна диагноза поради отсъствие на рентгенологично потвърждаване.
Експерта описва шестте случая като заявява че при всички от тях няма основание
за поставяне на диагноза паралитичен илеус.
В този смисъл вещото лице потвърждава изводите на
арбитражната комисия, възприети изцяло в процесната Заповед за налагане на
санкция №07/РД-26-ЗСЛЗ-248/26.07.2023г.
Заключението на вещото лице, което съдът кредитира с
доверие, тъй като го намира за обективно изготвено и надлежно обосновано,
потвърждава извода за това, че в шестте случая липсва поставена окончателна
диагноза.
В алгоритъма на КП№197 поставяне на окончатена диагноза
включва :
Окончателна диагноза се поставя на база данните от
клиничните, лабораорните и инструменталните методи, както и от проведените
диагностични и терапевтични ендоскопски методи.
Диагнозата при панкреатити се потвърждава, ако алфа-
амилазата е повишена повече от 3- 4 кратно от нормата при хоспитализация.
При субиелус/илеус- след образно изследване /обзорна
рентгенография на корем, КТ на корем, абдоминална ехография и др./.
Посочените шест случая според проверяващите са без
потвърдена окончателна диагноза илеус. Този извод се потвърждава от
заключението на вещото лице и се възприема от настоящия съдебен състав.
При определяне размера на санкцията за процесните случаи в
размер на 350 лева не е спазен принципът за съразмерност, посочен в чл. 6 АПК,
тъй като административният орган, издал заповедта, не е изложил мотиви защо
налага финансовата неустойка в размер над минималния, който размер не е
обоснован по никакъв начин с вида и тежестта на констатираното нарушение, и
обстоятелствата, при които е извършено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че по отношение на процесната санкция оспорената заповед следва да бъде
изменена, като размерът на санкцията бъде намален до минималния такъв от 200
лева за всеки един от цитираните шест случая.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, в случай че арбитражната
комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се
прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на
медицинска или на дентална помощ, като според ал. 2 санкциите се налагат със
заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава
в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на
управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите
на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето – обект на
проверката.
Предоставената свобода за преценка на административния
орган, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката, да
формира своето становище дали да наложи санкция, предвидена в НРДМД за 2020
година, сочи, че в този случай директорът на РЗОК действа при условията на
оперативна самостоятелност. В тази хипотеза, производството при издаване на
административния акт трябва да протича при спазване на общите
административнопроизводствени правила, заложени в АПК, тъй като в специалните
закони липсва изрична уредба. Това означава, че ако издаде заповед за налагане
на санкция, той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на
болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и
обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което
да обоснове приложените санкции. Тази хипотеза се различава съществено от
предвиденото за случаите, когато изобщо не е подадено възражение по
констатациите от проверката, или има становище, което не съдържа възражения,
или пък когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия. В
последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и
законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции /чл. 74,
ал. 5 и чл. 76, ал. 1 от ЗЗО/. В настоящия случай лечебното заведение е
упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената
проверка, като именно това е наложило и разглеждането на случая от Арбитражна
комисия. Директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна
самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкция, но следва да мотивира
акта си, като обсъди направените в хода на административното производство
възражения. Това означава излагане на самостоятелни мотиви в заповедта,
включително и за размера на наложените санкции. Издателят на заповедта е длъжен
да изложи мотиви относно това защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е
допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по
констатациите на медицинския протокол, след което да обоснове приложените
санкции съобразно материалноправните норми. Това негово задължение е закрепено
нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Вместо да обсъди възраженията на
лечебното заведение и да изложи собствени мотиви защо не приема тези
възражения, административният орган се е задоволил с това да посочи, че фактическите основания и мотиви за налагане
на санкциите са изчерпателно посочени в Протокол № 248 от 30.05.2023 година и
Арбитражното решение. Вярно е, че мотивите на административния акт могат да се
съдържат и в друг акт, свързан с процедурата по издаването на крайния акт.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед за налагане на санкция
№ 07/РД-26-ЗСЛЗ-248 от 26.07.2023 година, издадена от Директора на РЗОК –
Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма, в съответствие с материалния закон по отношение на наложените санкции и
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради
липса на изложени самостоятелни мотиви, обосноваващи размера на санкцията, и в
нарушение на принципа за съразмерност. По тази причина размера на посочената
финансова санкция за всеки един от шестте случая следва да бъде намален от 350
лева на минималния размер от 200 лева.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 50 /петдесет/ лева дължима и платена държавна такса, 300 /триста/ лева договорено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане и 150 /сто и петдесет/ лева депозит за вещо лице, като така присъдените разноски са съразмерно уважената част от оспорването.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед за
налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСЛЗ-248 от 26.07.2023 година, издадена от
Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово, в частта на наложената
санкция от по 350 лева относно ИЗ №
886, ИЗ№889, ИЗ№1029, ИЗ№1068, ИЗ№1171 и ИЗ № 1173по КП № 197, като НАМАЛЯВА
размера на финансова неустойка от 350 /триста и петдесет/ лева на 200
/двеста/ лева за всеки един от посочените шест случая.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Габрово да
заплати на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД гр. Севлиево с ЕИК ********* сумата
от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: