№………../………..03.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №395 по описа за 2019г.,
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по
възражение с правно основание чл.423,
ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ГПК подадено от
Н.С.Н., с ЕГН **********, действащ чрез адв.Георги Геров, със съдебен
адрес:***, против Заповед №8361 от 06.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№16770/2018г. по описа на РС Варна.
Във възражението
се поддържа, че горепосочената
заповед не е била надлежно връчена на молителя-длъжник, както и че той не
е могъл да узнае своевременно за връчването, респективно да подаде възражението
си, поради “особени непредвидими обстоятелства“, които не е могъл да преодолее
и да спази срока за подаване на възражение. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на становището за безвиновно пропускане на срока по чл.414 от ГПК за
подаване на възражение, срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да приеме
възражението по чл.423 от ГПК и да разгледа частната жалба по чл.419 от ГПК,
срещу разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед.
Постъпило е становище от ответната страна-заявител, в което се поддържа недопустимост на възражението, като се сочи, че същото е подадено извън преклузивния срок за това. По същество се подържа, че възражението е и неоснователно, тъй като липсват основания, които да обусловят приложение на някоя от хипотезите на чл.423 от ГПК.
За
да се произнесе съдът съобрази, следното:
Нормата на чл.423 от ГПК дава възможност на
длъжникът в заповедното производство, който е бил лишен от възможността за
оспори вземането в срок, да подаде възражение до въззивния съд при определени
хипотези, които са изчерпателно посочени от т.1 до т.4 на цитираната норма.
Това негово право, обаче може да бъде упражнено не безкрайно във времето, а в
рамките на преклузивен срок, който е едномесечен срок от узнаване на заповедта
за изпълнение. От материалите по делото и от фактическите твърдения на
молителят-длъжник, се установява, че най-късната дата, на която същия е узнал
за заповедта е 10.12.2018г., когато фактически са му предадени покана за
доброволно изпълнение, ведно със Заповед №8361/06.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по
ч.гр.д.№16770/2018г. по описа на РС Варна. При това положение
преклузивният месечен срок за подаване на възражението е изтекъл на
10.01.2019г. Възражение по чл.423 от ГПК е подадено на 24.01.2019г., т.е. две
седмици след изтичане на срока, поради което разглеждането на същото по
същество, е недопустимо.
За пълнота следва да се отбележи, че
обстоятелството, че длъжника не е знаел, че е пропуснал срока за оспорване на
вземането, чрез възражение по чл.414 от ГПК, е ирелевантно за настоящото
производство. Този извод се налага от текста на чл.423 от ГПК, с който
законодателят е въвел изискване на узнаване само на съществуването на заповед
за изпълнение, а лишаването от възможността да оспори вземането е въведено като
обективно състояние, нещо извън субективната сфера на възприятие на длъжника. С
оглед това разрешение са развити и различните хипотези, довели до това
обективно състояние на невъзможност за оспорване, а именно: -ненадлежно
връчване на заповедта; -заповедта не е връчена лично и в деня на връчването
длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на БР; не е могъл
да узнае своевременно за връчването поради особени, непредвидени обстоятелства;
не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства.
Изложените фактически твърденията от длъжника, могат да бъдат подведени под
хипотезите на т.т. 1, 3 и 4 от чл.423, ал.1, от ГПК, но за да се изследва
наличието на тези обстоятелства, е необходимо подаването на възражението, да е
станало в рамките на месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение. В
случая, именно този срок е пропуснат, поради което и подаденото възражение, е
недопустимо, като просрочено.
По изложените
съображения, съдът намира, че възражението по чл.423 от ГПК, следва да бъде оставено без
разглеждане.
Ответната страна по възражението е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на спора следва да ѝ бъде присъдено в размер на 50лв. определен при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.26 от НЗПП.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане възражение по реда на чл.423 от ГПК подадено от Н.С.Н., с ЕГН **********, чрез адв.Георги Геров, със съдебен адрес:***, против Заповед №8361 от 06.11.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№16770/2018г. по описа на Районен съд Варна, като просрочено.
ОСЪЖДА Н.С.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Банка
ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ №19, представлявана от Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова, сумата от 50лв., представляваща
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Ап.С Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.