РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110147014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Р. Д. К. и Й. Б. К., с
която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответниците дължи в условията на разделна отговорност следните
суми:
Р. Д. К.– 1/6 част, а именно: сумата от 520,32 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 95,31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., сумата от 5,14 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 1,10 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г.
до 03.12.2021 г.;
Й. Б. К. – 4/6 част, а именно: сумата от 2081,27 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 381,23 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., сумата от 20,55 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 4,38 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2028 г.
до 03.12.2021 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
1
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ателие № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***,
аб. № ***, като ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата
молба, подадени ответниците Р. Д. К. и Й. Б. К., с които предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са собственици или вещни
ползватели на процесния недвижим имот, както и че не са наследници на лице/лица, които
са били собственици или ползватели на имота. По делото не са ангажирани доказателства,
които да доказват наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното
дружество. Оспорва се обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея
цена. Оспорват се и исковете за заплащане на услугата дялово разпределение, тъй като по
делото няма доказателства как е извършено дяловото разпределение в отделните обекти от
етажната собственост. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
2
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
28.01.1994 г., се установява, че наследодателят на ответниците Д. А. К. е придобил правото
на собственост върху процесния недвижим имот – ателие № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***, издадено от ***, район „***“, Д.
А. К. е починал на 22.02.2013 г., като е оставил за наследници по закон Й. Б. К. /съпруга/, Д.
Д. К. /син/ и Р. Д. К. /дъщеря/. Следователно по силата на наследственото правоприемство и
с аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5 ЗН ответницата Й. Б. К. е станала носител
на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН ответницата
Р. Д. К., е станал носител на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Следователно, в рамките на исковия период Й. Б. К. и Р. Д. К. са били собственици на
процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта
на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и
потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – Й. Б. К. – 4/6 част, и Р.
Д. К. – 1/6 ид.ч.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 20.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕООД и приложен към него списък /в който под № 37 фигурира наследодателя на
ответниците Д. А. К./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което
да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** от 03.01.2002 г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово
3
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани четири
топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили /радиаторите са демонтирани.затапени/,
както и 2 бр. щранг-лири и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. От м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
не е извършвано дялово разпределение от четирите ИРРО, поради демонтирани/затъпени
радиатори. ТЕ за отопление имот се определя от ТЕ отдадена от 2 бр. щранг-лири. За
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. потреблението на топла вода е извършвано на база
„служебен отчет“ поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 3 лица, при нормативно
определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството
топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището,
като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок,
процесният обект фигурира с кубатура 277 куб. м. Технологичните разходи в абонатната
станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През
процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско
измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две
календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на
техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани
юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота
на ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
възлиза на 3022 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по
фактури (4207,57 лв.) и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (1185,57
лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
4
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение
– изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период.
С оглед изложеното, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата от 3022 лв., или ответниците, съобразно
квотите си в съсобствеността дължат както следва: Р. К. – 503,67 лв., и Й. К. – 2014,67 лв.
По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 16.12.2018 г. (от м. 05.2018 г. до м.09.2018 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. е в размер на 2226,73
лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Р. Д. К. се явява
задължена за сумата от 371,12 лв. (1/6 от 2226,73 лв.), а Й. Б. К. – 1484,49 лв. (4/6 от 2226,73
лв.), до които размери предявените срещу ответниците искове са основателни.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
5
топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.11.2018 г. се счита за възникнало на 30.11.20218 г., или същото е станало
изискуемо м.12.2018 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява
основателен, или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както
следва: Р. Д. К. – сумата от 5,14 лв., и Й. Б. К. – сумата от 20,55 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, изчислена по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 371,12 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 03.12.2021 г. възлиза на сумата от 83,60 лв., до която сума искът по отношение на
ответницата Р. Д. К. следва да бъде уважен, а за разликата над сумата от 83,60 лв. до пълния
предявен размер от 95,31 лв., следва да бъде отхвърлен. При изчисляване на законната лихва
по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
6
доставена топлинна енергия в размер на 1484,49 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 03.12.2021
г. възлиза на сумата от 334,42 лв., до която сума искът по отношение на ответницата Й. Б. К.
се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 381,23 лв., следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорните претенции за мораторни лихви, начислени върху главниците за извършена
услуга за дялово разпределение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
103,85 лв., от които 62,19 лв. – заплатена държавна такса и 41,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 462,19 лв., от които 62,19 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. –
депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Р. Д. К. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 15,36 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 107,80
лв., представляваща разноски в исковото производство. Ответницата Й. Б. К., съобразно
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати в полза на
„***“ ЕАД сумата от 64,44 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 233,99
лв. – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците Р. Д. К. и Й. Б. К. имат право на
направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но
до приключване на устните състезания, същите не са ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие
(находящи се на л. 65 и л. 94 от делото) на ответниците е оказана безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна
да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на
адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника Р.
К. възлиза на сумата от 400 лв. Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. И. следва да бъде присъдена сумата от 104,21 лв.
Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
7
адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство на ответницата Й. К. възлиза на сумата от 548,74 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. Б. следва
да бъде присъдена сумата от 142,95 лв.
В производството по ч.гр.д. № 3657/2023 г. по описа на СГС, образувано по подадени
възражения по чл. 423 ГПК, ответниците са направили разноски в общ размер на 30 лв.,
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им бъдат присъдени, както следва: 15 лв. – на
Р. Д. К., и 15 лв. на Й. Б. К..
Установява се от представените договори за правна защита и съдействие, че на
ответниците е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както и че
възраженията по чл. 423 ГПК са уважени изцяло, с оглед на което, и предвид изричното
искане в този смисъл, на адв. Ф. и адв. Д. се следва адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА. Определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 400 лв. за адв. Ф. и на сумата от 548,74 лв. за адв. Д..
Същевременно, съдът съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22,
според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на
чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и обстоятелството, че осъществените от адв. Ф. и адв. Д.
процесуалния действия се изчерпват с подаване на възражение по чл. 423 ГПК, намира, че
справедливото възнаграждение на осъществилите безплатна правна защита и съдействие
процесуални представители, се равнява на сумата от 200 лв. за адв. Ф. и 200 лв. за адв. Д..
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Р.
Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. К. дължи на
„***“ ЕАД, сумата от 371,12 лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г., за топлоснабден имот: ателие ***,
находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, ведно със законна лихва
от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 83,60 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
03.12.2021 г., и сумата от 5,14 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 72181/2021
г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 371,12 лв. до пълния предявен размер от 520,32 лв. и за
периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 83,60 лв. до пълния предявен размер
от 95,31 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 1,10 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 03.12.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
8
Й. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. Б. К.
дължи на „***“ ЕАД, сумата от 1484,49 лв. – главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г., за топлоснабден
имот: ателие ***, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, ведно
със законна лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
334,42 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 03.12.2021 г., и сумата от 20,55 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 1484,49 лв. до пълния предявен
размер от 2081,27 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г., иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер от 334,42 лв. до
пълния предявен размер от 381,23 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,38 лв. за периода от 31.12.2018 г.
до 03.12.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15,36 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
107,80 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Й. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64,44 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 72181/2021 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
233,99 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на адв. Н. И. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
104,21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
на ответницата Р. Д. К., съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на адв. К. И. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
142,95 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
на ответницата Й. Б. К., съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 3657/2023 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на Й. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 15 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 3657/2023 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на адв. В. Ф. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответницата Р. Д. К. в производството по ч.гр.д. № 3657/2023 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
9
„***“ № ***, да заплати да заплати на адв. С. Й. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
ответницата Й. Б. К. в производството по ч.гр.д. № 3657/2023 г. по описа на СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10