Р Е Ш Е Н И Е
№ 3350, 09.10.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 27.09.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11750 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. “Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, представляван от пълномощника му ..... Н.М., твърди
че на 12.02.2015 г. сключил с Д.А.Д. Договор за потребителски заем с номер ............, по който му предоставил кредит в размер на 7500 лв.
и закупуването на застраховка от 3024 лв., като съгласно чл. 3 от договора ответникът
поел задължение да погаси заема на 72 месечни вноски, всяка по 309.66 лв.,
включващи плащане на главницата по заема ведно с оскъпяването съгласно годишния
процент на разходите и годишния лихвен процент в размер на 38.39 %, като в чл.
5 от договора е предвидена предсрочна изискуемост на вземанията в пълен размер
при просрочване на две месечни вноски, считано от падежната датата на втората
пропусната месечна вноска. Твърди се още, че ответникът преустановил плащането
на вноските по кредита на 20.03.2016 г., поради което по силата на чл. 5 от
договора всички вземания по него станали предсрочно изискуеми към 20.04.2016
г., за което ответникът е уведомен с нарочна покана, изпратена на адреса,
деклариран в договора. Поради забавяне на плащанията той дължи и лихва за
забава от датата на настъпване на изискуемостта на кредита – 20.04.2016 г. За
непогасените си вземания по договора, възлизащи на : 7430,49 лв. – главница,
8940,10 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.03.2016 г. -20.02.2021 г. и
737,73 лв. - лихва за забава за периода 20.04.016 г. - 11.04.2017 г. дружеството
се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 6213 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV бр. с. за 2017 г.,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба, с която моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху
главницата от 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
и на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Продължение на решение по гр. д. № 11750/17 г. на РСПд
– стр. 2/6
Ответникът Д.А.Д. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат Д.Г., оспорва предявените искове, като твърди, че :
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в съда не е била налице предсрочна изискуемост на дълга, тъй
като липсва едностранно писмено предизвестие от страна на кредитора, достигнало
до длъжника; предсрочната изискуемост на кредита /в случай, че бъде прието, че
такава е настъпила/ не поражда основание за присъждане на уговорената
възнаградителна лихва за целия период на кредита, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр.
д. № 6213 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2017 г. на 17.05.2017
г. е издадена Заповед № 4351 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.Д. да заплати на кредитора „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД : сумата от 7430.49 лв. – главница ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.04.2017 г., до
окончателното й изплащане; сумата от 8490.10 лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.03.2016 г. – 20.02.2021 г.; сумата от 737.73 лв. – мораторна лихва
за периода 20.04.2016 г. – 11.04.2017 г. и сумата от 392.17 лв. разноски, в
това число 342.17 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ............” с дата 12.02.2015 г., който ответникът не оспорва,
че е подписал, поради което в съответствие с чл. 180 ГПК съдът приема, че изявленията,
които се съдържат в договора са направени от лицата, сочени като негови
издатели.
Видно от същия „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
качеството му на „кредитор”, е отпуснало на Д., в качеството му на
„кредитополучател” кредит за потребителски цели в размер на 7500 лв., който
последния се е задължил да върне в срок до 19.02.2021 г. на 72 месечни вноски, 71
от които в размер на 309.66 лв. и една изравнителна в размер на 309.99 лв. или
общо 22295.85 лв., включващи плащания по главницата, на такса ангажимент в
размер на 187.50 лв. лв. за целия срок на договора, на застрахователна премия в
размер на 3024 лв. и на договорна лихва в размер на 38.39 %, равняваща се към
датата на сключване на договора в общ размер за целия срок на 11584.35 лв.
В обобщение горното настоящият
състав приема за установено, че на 12.02.2015 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД и Д.
Продължение на решение по гр. д. № 11750/17 г. на РСПд
– стр. 3/6
е
възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ
характеристиките на договора за заем, чиято правна регламентация се съдържа в
чл. 240 и сл. ЗЗД, като предвид обстоятелството, че ответникът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а ищецът е предоставил кредита в рамките на своята
търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за потребителския кредит ЗПК/ и
на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то при уреждане на процесните
отношения са приложими и правилата на действащия Закон за потребителския
кредит. По силата на договора в правната сфера на всяка от страните по него са
възникнали права и задължения, в това число и задължение за ответника да върне
предоставения му заем при посочените в договора условия в срок до 19.02.2021
г., който към датата на завеждане на исковата молба в съда не е изтекъл.
Налице е спор относно правото на
кредитора да събере предсрочно вземанията си по договора за кредит.
В съответствие с твърденията на ищеца при прочита на
договора се установява, че в чл. 5, изр. 2 на същия е уговорена предсрочна
изискуемост на всички вземания по договора, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост, при забава
на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, а също и плащането на обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска /чл. 5, изр. 1/.
Установява се от неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че към датата на проверката от експерта по договора са направени 12
погасителни вноски, т. е. тези с падежи по погасителен план както следва –
20.03.2015 г., 20.04.2015 г., 20.05.2015 г., 19.06.2015 г., 20.07.2015 г.,
20.08.2015 г., 18.09.2015 г., 20.10.2015 г., 20.11.2015 г., 18.12.2015 г.,
20.01.2016 г. и 19.02.2016 г., след което ответникът е преустановил плащанията.
Следователно с неплащането на
погасителните вноски с падежи по погасителен план – 18.03.2016 г. и 20.04.2016
г., са се осъществили визираните в чл. 5, изр. 2 от договора обективни
предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по него, като спорен е
въпросът дали предпоставка за уважаване на исковете – предмет на делото, е
обявяването на предсрочната изискуемост на длъжник в момент, предхождащ датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6213/17 г.
В действителност в т. 18 от
постановеното на 18.06.2014 г. Тълкувателно решение № 4/14 по т. д. № 4/13 г. е
възприето следното разбиране по въпроса относно изискуемостта на вземанията,
произтичащи от договор за банков кредит : „Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки : обективният факт на
Продължение на решение по гр. д. № 11750/17 г. на РСПд
– стр. 4/6
неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. ... Постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.”
Даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение няма
основание да не се прилага и при потребителските кредити предоставени от
финансови институции, тъй като все се касае за потребителски кредити /разликата
е, че в единия случай те се предоставят от кредитна институция /банка/, а в
другия - от финансова институция/, но контролът върху последните, уреден в чл.
16 от НАРЕДБА № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите
институции, от страна на държавата не е толкова строг, колкото при банките,
надзорът върху които се упражнява от Българска народна банка /чл. 79 и сл.
Закон за кредитните институции/, поради което и условията при кредитите давани
от финансови институции са по-тежки във финансов план за потребителя -
по-високи лихви, множество такси, „задължителни” застраховки, премиите по които
са доста високи – в настоящия случай премията по договора за застраховка се
равнява на 40 % от главницата по кредита.
Базирайки се на т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. и от съдържащата се в чл. 5,
изр. 2 от договора уговорка съдът приема, че за уважаване на предявените искове
следните факти, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит следва да са се осъществили
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд – Пловдив, по което е образувано
ч. гр. д. № 6213/17 г. – 27.04.2017 г., от която дата съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се смятат предявения и исковете – предмет на настоящото дело : просрочване
на две и повече погасителни вноски и достигане на отправено от ищеца до
кредитополучателя изявление, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Констатира се
вече по-горе в настоящото изложение, че ответникът е преустановил плащането на
вноските по кредита след 19.02.2016 г., поради което съобразно чл. 5, изр. 2 от
договора към 20.04.2016 г. са настъпил обективният обективните предпоставки за
предсрочна изискуемост на вземанията на дружеството по него.
Продължение на решение по гр. д. № 11750/17 г. на РСПд
– стр. 5/6
С исковата молба е представен частен документ, изходящ
от ищеца, наименуван „Последна покана”, адресиран до ответника, в който се
съдържа уведомление до последния, че е преустановил плащането на вноските по Договор
............ от 12.02.2015 г. на 20.03.2016 г., поради което
вземането е обявено за предсрочно изискуемо, както и покана да погаси
задължението си в срок от седем дни от получаване на уведомлението, като в
противен случай ще се прибегне до съдебното му събиране, за което по делото
липсват данни да е връчено на ответника преди 27.04.2017 г. – представеното в
тази насока заверено копие на Известие за доставяне Обр. 243 ............,
липсва данни да е достигнало до адресата си Д.Д., съответно, ако е достигнало
до адреса му – за причините, поради които не е връчена приложената към него
пратка на адресата. Ето защо съдът в унисон с твърденията на ответника приема,
че той не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, а от тук и че в правната сфера на
ищеца не е възникнало право да събере предсрочно всички вземания по договора,
поради което предявените установителни искове за същите като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1543 лв.
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. “Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.А.Д. с ЕГН **********,***, му дължи
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта ............” от 12.02.2015 г. : сумата от 7430.49 лв. – главница
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.04.2017 г., до окончателното й изплащане; сумата от 8490.10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.03.2016 г. – 20.02.2021 г.; сумата от
737.73 лв. – мораторна лихва за периода 20.04.2016 г. – 11.04.2017 г., поради
обявяването им за предсрочно изискуеми от 20.04.2016 г., за които вземания
дружеството се е снабдило със Заповед № 4351/17.05.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6213 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІV бр. с. за 2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к.
“Младост” 4,
Продължение на решение по гр. д. № 11750/17 г. на РСПд
– стр. 6/6
Бизнес
парк София, сгр. 14, да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 1543
лв. разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ
БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ