Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 17.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10433 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 385439/16.04.2018г. по
гр.д. № 79893 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 77-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Б.Л.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******с адрес: *** заплащане на сумата от 952,51лв.,
ведно със законната лихва от 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 43, в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г.; сумата
от 24,02лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за този период, както и
сумата от 186,12лв., представляващи лихва
за забава за периода от 15.09.2015г. до
17.08.2017г., , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 58129/2017г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за
главница за горница над 952,51лв. до предявен размер от 1912,89лв. и за периода
от 01.05.2013г. до 30.06.2014г.като погасен по давност; за лихва над 186,12лв.
до предявен размер от 466,80лв. и за периода от 15.09.2014г. до 14.09.2015г.;
за главница за дялово разпределение над 24,02лв. до предявен размер от 42,38лв.
и за сумата от 10,80лв. лихва за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 58129/2017г. на Софийски районен съд, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 348,01лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5074154/03.05.2018г. от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са отхвърлени за топлинна
енергия и за лихва върху нея. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че сумите не са
погасени по давност, те били по фактура от 31.07.2014г., поради което и
тригодишния срок до подаването на заявлението не бил изтекъл към подаване на
заявлението. Приложими били общи условия от 2014г. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Б.Л.С., ЕГН **********
не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова искова молба вх.№ 2028277/09.11.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу Б.Л.С., ЕГН **********, с
която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане
на сумата от 1912,89лв., ведно със законната лихва
от 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 43, в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и тази по фактури от
31.07.2014г., 31.07.2015г.; сумата от 466,80лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 1912,89лв. периода
от 15.09.2014г. до 17.08.2017г.,; сумата от 42,38лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията за този период, както и сумата от
10,80лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
42,38лв. периода от 15.09.2014г. до
17.08.2017г.,, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 58129/2017г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енрегия в имота, потребил такава
в количества и на стойност за които е предявен иск, дължал и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от
договор при Общи условия.
Ответникът - Б.Л.С., ЕГН **********,,
в
предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил
приел общите условия и те не го обвързват, задълженията са погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото не се спори, а и от приложеното
заповедно дело № 58129/2017г. на СРС, 77-ми състав се установява, че по
заявление вх. № 3066388/24.08.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която
е разпоределно Б.Л.С., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата
от 1955,27лв. ведно със законната
лихва от 24.08.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в
имот, представляващ апартамент № 43, в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата
от 477,60лв., представляващи лихва
за забава периода от 15.09.2014г. до
17.08.2017г., съдебни разноски от 98,66лв.,
за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 13.09.2017г., на 25.09.2017г.
длъжникът е подал възражение срещу задълженията по заповедта, на 09.10.2017г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 09.11.2017г.
По делото са приети договор от 03.09.2002г., протокол от ОС на ЕС в
която е имота със
списък на живущи, съгласно които ОС
на ЕС е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата , за ответника е положен подпис в списъка с
живущи срещу изявление, че се ползва от
3-ма души.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, публикувани в
ежедневник на 14.01. 2008г., одобрени
от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, носещи подписи, положени за ответника, съгласно които реален
отчет на уредите е извършен през май
2014г., през април 2015г. и е установено потребление на енергия за горещо
битово водоснабдяване, отчитана по показания на водоме, какато и на енергия за
отопление, отчитана по уреди, монтирани на отоплителни тела.
Приети са изравнителни сметки,
съгласно които в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по показания на водомер, енергия за отопление, отчитана по уреди за
същото, както и такава за сградна инсталация, съответно от 915,31лв. за първия
отчетен период, и 831,33лв. за втория период без включено ДДС за втория период, суми по фактури са били
по-големи от реално потребено. По фактури за периода били начислени общо
1914,01лв., през юли 2014г. била издадена фактура за 915,26лв., която била за целия отоплителен сезон май 2013г.-април
2014г. За периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. главница била 952,51лв., лихва върху нея била 186,12лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30
дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72,
ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и
отговаря пред ответника за заплащане на цялото количество доставена енергия в
имота. Решението на районния съд в частта, в която искове са уважени не е
обжалвано и обвързва съда с сила на пресъдено нещо за обстоятелството, че за
процесиня период страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство не е било спорно по
делото за целия процесен период.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция,
то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от
2008г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебната
експертиза, която съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че през процесния период за имота потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1912,91лв. – по изравнителните сметки на топлинния
счетоводител, за които е установено, че сочат коректно разпределение на
потребена енергия.
Спорен е въпрос по делото е дали
задълженията за доставена топлинна енергия в периода от май 2013г. до юни 2014г. и за лихва върху
тях са погасени по давност. Тези
вземания са периодични и са погасяват по с кратката 3-годнишна давност по чл.
111 от ЗЗД, за което ответникът е направил възражение в срок. Оплакванията във
въззивната жалба са обосновани с Общи условия на ищеца от 2014г. Такива по
делото не са приети. Приети са само ОУ от 2008г. Ответникът е оспорил твърденията
на ищеца, че е обвързан от Общите условия и в тежест на ищеца е било при условията
на пълно и главно доказване да установи съдържанието на ОУ от 2014г., както и
че те обвързват страните. Това не е направено по делото и това е достатъчно, за
да се приемат за неоснователни оплакванията на въззивника, наведени във
въззивната жалба. За пълнота на изложението следва да се добави, че моментът на
издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането,
изискуемостта му, съответно и срока за погасителната му давност. В случая
вземанията за отоплителния сезон 2013-2014г. са възникнали в момента на
осъществяването на доставката. Издаването на фактура за тях по-късно, която
включва и начислени преди това задължения за същия период не променя момента,
от който започва да тече погасителната давност. Още повече, че в случая
начисленото по ежемесечните фактури е било в по-големи размери от реалното
потребление и начисленото по обобщената фактура. Това се установява от приети
по делото изравнителни сметки и заключения по съдебната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като неопровергано от другите доказателства по делото. Да се приеме
довода на въззивника за основателен би означавало да се приеме, че сумите по
ежемесечните фактури са погасени по давност, но тези по обощената фактура по
изравнителната сметка не са погасени по давност, независимо, че те са за едно и
също вземане. В случая сбора от ежемесечните фактури е по-голям от тези по
обобщената фактура, поради което и няма основание да се приеме, че по-голямото (по
ежемесечните фактури) е погасено по давност, но по-малкото по размер (по
обобщената фактура), не е погасено по давност. При така възприето и като съобрази
дата на подаване на заявление – 24.08.2017г.,
то съдът приема, че правилно районният съд е приел, че вземанията за топлинна
енергия, възникнали до юни 2014г. и лихвата върху тях са погасени по давност.
При така възприето решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е претендирал
разноски и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
385439/16.04.2018г. по гр.д. № 79893 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 77-ми
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„Т.С.” ЕООД, ЕИК *******Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.