Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет и девети
октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4857 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.Д.П., К.П.Д., Б.П.Д.,
последните двама действащи чрез своята майка и законен представител П.Д.П. и Н.Д.П.
срещу ЗК „ХУК24 АГ“, със съдебна регистрация в гр. Кобург,
търговския регистър номер: HRB 3240 HUK24 DG, ******, с която са предявени
активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание §115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, във връзка с §823, ал.1 и §253 от Гражданския законник.
Това е правната квалификация на
предявените искове след установяване на немското материално право, като тази
правна квалификация, макар и различна от посочената в доклада по делото, не се
отразява на разпределената на страните доказателствена
тежест.
Ищците твърдят, че на 20.03.2016
г. около 02,35 часа в гр. Делменхорст, Федерална
Република България, по ул. „******, делинквентът П.И.Н.
управлява МПС с рег. № LER-****“, марка БМВ, модел 318i и предизвиква ПТП, като
самокатострофира. Твърди се, че в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП почива един от пътниците в лекия
автомобил-П.Р.Н., явяващ се фактически съжител на ищцата П.Д.П. и отглеждащ родител
на другите двама ищци-К.Д. и Б.Д., които две деца, съответно на 6 и 11-годишна
възраст починалият при произшествието е отглеждал като свои. Твърди се, че четвъртата ищца Н.П. в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП
претърпява телесни увреждания, изразяващи се в дисторзия-цервикален
сегмент на гръбначен стълб, фрактура на костта на носа. Поддържа се, че л.а.м.
„БМВ, модел 318i“ с рег. № LER-**** е имал сключена застрахователна полица №
662/828886-В в ответното дружество, чийто представител на територията на РБ е
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Поддържа се, че на 21.07.2016 г. ищците завели извънсъдебна
претенция с вх.№ 1343 до представителя на ответното дружество в РБ, като
застрахователната компания отговорила, че процесният
казус следва да се разгледа съгласно немското право. Ищците твърдят, че относно
деликтното правоотношение е приложимо българското
право. Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП
едно семейство е разбито, една жена остава вдовица с две деца, за които следва
да се грижи сама, а децата остават без баща. Четвъртата ищца впоследствие
болничният престой и изживените стрес, шок и ужас оставят болезнени белези в
съзнанието й. Процесното събитие генерално променя
живота й, като по този начин до една степен я прави за неопределен период от
време един непълноценен член на семейството и обществото.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на първите трима ищци суми от по 100
000 лв. за всеки един от тях, частично предявени от сумата в размер на по 250
000 лв., неимуществени вреди във връзка със смъртта на фактическия съжител за
първата ищца и отглеждащ за втората и третия ищеца-П.Р.Н., а на четвъртата ищца
Н.Д.П. да заплати сумата от 40 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 80 000 лв.-неимуществени вреди във
връзка с претърпени болки и страдания вследствие получените от процесното ПТП телесни увреждания, ведно със законната
лихва върху горните главници, считано от датата на увреждане-20.03.2016 г. до
окончателното издължаване на сумите.
Претендират се и всички разноски
направени във връзка с настоящото дело.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Оспорва иска като недопустим,
евентуално като неоснователен. Поддържа се, че ищците не доказват активната си
процесуална легитимация, произтичаща от качеството им на кредитор на вземането
за обезщетение за неимуществени вреди поради смърт. Съдът намира, че
възраженията относно липсата на легитимация на ищците касаят тяхната
материално-правна легитимация, а не процесуална, поради което наличието на
такава подлежи на установяване в хода на делото и е въпрос по същество на
спора, а не на неговата допустимост, поради което и възражението за недопустимост
на предявените искове следва да бъде оставено без уважение.
По съществото на спора поддържа
приложимост на немското материално право. Поддържа се, че не е изяснен
механизма на ПТП. Твърди съпричиняване на вредите от
пострадалото лице П.Н. и от Н.П., поради непоставяне на обезопасителен
колан, както и в качване в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол.Оспорва
наличието на претърпени вреди от ищцата, тъй като същата е напуснала болницата
късно през деня, в който е настъпило ПТП. Оспорва предявените искове по размер
с твърдението че същите са завишени.
В срока по чл.372 ГПК ищците са
депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват подадения отговор,
заявяват възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатено адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа
подадения отговор на исковата молба. Излага допълнителни съображения, заявява доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита
по делото.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество с
полица № 662/828886-В, която е била валидна към датата на произшествието, както
и че представител на чуждестранното застрахователно дружество на територията на
Р.България е ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, както и не е спорно, че ищците са предявили
претенцията си пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
С влязла в сила на 14.01.2017 г.
Присъда от 25.08.2016 г. постановена от Районен съд Делменхорст,
по наказателно дело срещу П.И.Н., последният е осъден за предумишлено
застрашаване на трафика заедно с убийство по непредпазливост и предумишлено
шофиране без свидетелство за управление, както и неразрешено напускане на
местопроизшествието с общо наказание лишаване от свобода за три години и срок
за забрана за издаване на свидетелство за управление от пет години, деяния
извършени на 20.03.2016 г. около 02.35 часа в гр. Делменхорст,
Федерална Република Германия.
Настоящият съдебен състав намира,
че на основание чл.300 от ГПК следва да зачете присъдата на немския съд, макар
и същата да не е призната по реда на чл.463-466 НПК, като това виждане на съда
е съобразено с Решение на Съда (пети състав) 21 септември 2017 година по дело C‑171/16 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС и съобразно което, Рамково
решение 2008/675ПВР за зачитане на присъдите, постановени в държавите членки на
ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава
членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде
обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване
на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е
процедурата, предвидена в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Както предвижда съображение 2 от
посоченото рамково решение, целта на последното е да се въведе принципът на
взаимно признаване на присъдите и съдебните решения в областта на наказателното
право, прогласен в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, въз основа на
който е прието същото рамково решение.
Предвид горното съдът приема, че
на основание чл.300 ГПК е обвързан от присъдата, постановена в държава членка
на ЕС. Този въпрос не е бил спорен между страните.
От неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява още, че л.а.м. BMV 318 I с рег.№ LER-****, управляван от П.И.Н.,***,
Германия в северна посока-изход от града. Наличен полицейски патрул установява,
че автомобилът не се движи стабилно по пътното платно и прави опит за спиране
на автомобила. Водачът Н. не се подчинява на сигналите на полицаите и побягва.
Навлизайки в десен за него завой, автомобилът губи напречна устойчивост, насочва
се на дясно като при преодоляване на бордюра са се спукали предните гуми на
автомобила. След удара в бордюра, автомобилът отскача и се удря със задна лява
част в крайпътно дърво. От този удар, автомобилът отскача и се установява на
паркинг пред магазин „Кауфланд“. Водачът напуска
местопроизшествието, но е задържан от органите на реда, които установили
наличие на алкохол в издишания въздух 2,02 промила.
С приетата по делото влязла в
сила присъда се установява, че в пряка причинна връзка от пътно транспортното
произшествие е настъпила смъртта на возещия се на задна лява седалка, без
поставен предпазен колан П.Р.Н..
От приетата по делото СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от гореописаното произшествие ищцата Н.Д.П.,
возеща се на предна дясна седалка в процесния
автомобил, без поставен предпазен колен, е получила следните травматични
увреждания: множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /дисторзио
коли/, което е реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и счупване на носните кости с охлузване на носа, което е реализирало
също временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Вещото лице установява, че
травматичната увреда на шийния
отдел на гръбначния стълб се характеризира с изявен болеви
синдром в шиен отдел в рамките на 24-72 часа. Активните движения в шийния отдел на гръбначния стълб са силно ограничени и
болезнени. Пасивните движения също са болево
ограничени. Неврологичният статус е обичайно в граници на нормата.
Най-интензивни са болевите усещания и ограничението
на подвижността в шийния сегмент на гръбначния стълб
в първите седем до десет дни. При нормално протичане на оздравителния процес
възстановяването е в рамките на няколко месеца.
От удостоверения за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане № 0896/25.05.2010 г. и от 01.12.2005
г., издадено въз основа на акт за раждане № 1963/01.12.2005 г. се установява,
че майка на ищците Б.П.Д. и К.П.Д. е първата ищца-П.Д.П., а бащата е
неизвестен.
От разпита на свидетеля А.Д.П.-брат
на ищците П.П. и Н.П. се установява, че П.Р.Н. е мъж
на сестра му П.. Те били заедно от около 17 години, а техните общи деца се
казват Б. и К.. Когато П.е починал от катастрофа в Германия, П. била в България
и след като й се обадили заминала за Германия, за да прибере трупа. Отношенията
между П. и П.били много добри. П.ходел в Германия, където се занимавал с коли.
Изкарвал много добри пари, с които прехранвал семейството си. П.много се грижел
за децата. Давал им пари за училище, гледал ги, позволявал им да си купуват
разни неща, не ги лишавал от нищо. К. и Б. постоянно чувстват липсата на баща
си, както и П., а тя се тормози и психически, защото и децата й се тормозят.
Посещават гробищата постоянно. Н. била на легло около два месеца, не можела да
се движи, около врата имала колан. Много я боляло, не можела да седи. Към
настоящия момент горе-долу е добре.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Съобразно подробни мотиви изложени в предходни свои актове, постановени по
настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че е международно
компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.13, §2 във връзка
чл.11, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 г., относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10
януари 2015 г.
Съобразно Решение на съда (втори състав) от 13 декември 2007 година по дело
№ C-463/06, препратката, предвидена в член 11, параграф 2 /аналогични от новия
регламент чл.13, параграф 2/ от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела към член 9, параграф 1, буква б)
/аналогичен на чл.11, параграф 1, б. „б“/ от него трябва да се тълкува в
смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя
пред съда по своето местожителство в държава-членка, когато такъв пряк иск е
възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на
държава-членка.
По съображения подробно изложени в доклада по делото, съдът приема, че в
случая е приложимо немското материално право, в която връзка и по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите,
обнародвана в ДВ, бр.43/31.05.1991 г. и със съдействието на ответника,
настоящият съдебен състав събра съдържанието на нормите от националното право
на Федерална Република Германия, с оглед на което и от правна страна предявените искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по §115, ал.1, т. 1 от Закона за застрахователния
договор (ЗЗДог.), във
връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във
връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския законник.
В подкрепа на горното становище е включително и Решение на съда (втори
състав) от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12, в което се приема, че
приложимият закон е по принцип националният закон на държавата, на чиято
територия е настъпило ПТП.
Съобразно посочените правни норми, при транспортни произшествия увреденото
лице може да предяви претенции за обезщетение директно към застрахователя по
гражданска отговорност на превозното средство. Причинителят на вредите (т.е.
ползвателя или съответно водача) и застрахователят по гражданска отговорност носят
отговорност като солидарни длъжници.
Ако при управление на моторно превозно средство бъде причинена смърт,
увреждане на тялото или на здравето на човек, собственикът е задължен да
възстанови възникналите от това вреди, като в тези случаи и водачът на
превозното средство е задължен да възстанови вредите, съгласно разпоредбите от
§§8 до 15.
В случай на причинена телесна повреда или при увреждане на здравето,
възстановяването на вредите следва да бъде изпълнено чрез възстановяване на
разноски за лечение, както и на имуществените вреди, които е претърпял
пострадалият за това, че вследствие на увреждането временно или за продължителен
период от време е загубил работоспособността си или същата е била намалена, или
е налице увеличаване на нуждите му. За щетите, които не представляват
имуществени вреди може да бъде претендирано
справедливо парично обезщетение.
Ако някой увреди противоправно с умисъл или
небрежност живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или друго право
на едно лице, за него възниква задължението да възстанови възникналите от това
вреди.
Между страните няма спор по фактите.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината
на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени,
включително и при зачитане на влязлата в сила присъда на Районен съд Делменхорст.
Основният спор между страните се свежда до обстоятелството подлежат ли на
обезщетяване нематериалните щети, причинени на първите трима ищци в резултат на
смъртта на П.Н. при ПТП и покриват ли се те от задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, като този спор възниква от приложимото немско
материално право, съобразно което обхватът на обезщетяването на тези вреди е
ограничен.
Според немското материално право
преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собственото си
емоционално страдание. Съгласно константната съдебна практика (Федерален
съд, Нов юридически седмичник 1989, 2317, 2318)
преживелите починалия лица имат право на обезщетение за болки и страдания само,
когато преживяното душевно страдание е паталогично
осезаемо и когато надвишават обичайните негативни последици по отношение на
здравословното състояние от един трагичен случай, т.е. трябва да е налице
увреждане на здравето поради шок, вследствие смъртта на близък, така наречените
вреди, причинени от шок. Доказателствената тежест за
наличието на вреди от преживян шок е за преживелите лица. Определянето на
паричната сума за болки и страдания не е свързана с конкретни стандартни („справедливо
обезщетение“), §253, ал.2 от Граждански законник.
С оглед на така установената правна
уредба, съдът намира, че по принцип обезщетението на претърпените от непряка
жертва нематериални щети е включено в приложното поле на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС, но само когато
претърпените болки и страдания са довели до увреждане здравето на непряката
жертва. Или казано по друг начин, правото на поправяне на неимуществената
вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, е признато в правния ред на
Германия, но само при извънредни обстоятелства: може да се поправи, само ако
превишава нормалните реакции и неудобства вследствие на смърт, настъпила при
ПТП.
Тази правна уредба не противоречие на правото на ЕС, доколкото и както е
посочено в т.39 от Решение на съда (втори състав) от 24
октомври 2012 г. по дело С-22/12, задължението за покриване от
застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени на трети лица от
моторни превозни средства, се различава от обхвата на обезщетяването на тези
вреди на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице. Всъщност,
докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по
същество е уредено от националното право (Решение по дело Marques
Almeida, точка 28 и цитираната съдебна практика).
Следователно
и като се има предвид по-специално член 1, точка 2 от Първа директива, при
сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки по принцип остават
свободни да определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите
на поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение-т.41.
Противоречие с правото на ЕС и по-конкретно с Първа Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972 г., Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември
1983 г. и на Трета Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г., би имало
ако с правото на Германия е позволено непреките жертви на ПТП да не бъдат
защитени със задължителна застраховка „Гражданска отговорност, въпреки че
гражданската отговорност на застрахованото лице е ясно ангажирана спрямо тях.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че първите три ищци притежават
материално-правна легитимация в качеството си на близки на починалото от ПТП
лице да предявят претенции за застрахователно обезщетение за нематериални вреди,
но доколкото с ангажираните по делото доказателства не се установи тези ищци да
са претърпели увреда на здравето, както и преживяното
от тях душевно страдание да надвишава обичайните негативни последици по
отношение на здравословното състояние от един трагичен случай, то исковете им
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По иска предявен от ищцата Н.Д.П..
Искът на тази ищца е основателен, доколкото безспорно се установява, че
вследствие виновното и противоправно поведение на П.И.Н.,
при управление на л.а.м. „БМВ 318i“ с рег.№ LER-****, по отношение на който е
била налице валидна към 20.03.2016 г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № 662/828886-В, на Н.Д.П., возеща
се на предна дясна седалка в процесния автомобил, без
поставен предпазен колен са причинени телесни увреждания: множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния
отдел на гръбначния стълб /дисторзио коли/, което е
реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за живота и счупване на
носните кости с охлузване на носа, което е реализирало също временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. В хода на процеса се установи,
че травматичната увреда на шийния
отдел на гръбначния стълб се характеризира с изявен болеви
синдром в шиен отдел в рамките на 24-72 часа. Активните движения в шийния отдел на гръбначния стълб са силно ограничени и
болезнени. Пасивните движения също са болево
ограничени. Неврологичният статус е обичайно в граници на нормата.
Най-интензивни са болевите усещания и ограничението
на подвижността в шийния сегмент на гръбначния стълб
в първите седем до десет дни. При нормално протичане на оздравителния процес
възстановяването е в рамките на няколко месеца.
Т.е. безспорно се установи, че вследствие на тези телесни увреждания ищцата
е претърпяла болки и страдания, които на основание §11, изречение последно от
Закона за движение по пътищата, във връзка с §253, ал.2 от Гражданския
законник, подлежат на справедливо обезщетяване. Определеното обезщетение трябва
да позволи на ищцата удобства и улеснения, които при всички положения частично
да компенсират преживените от нея неудобства. Размерът на това обезщетение не е
нормативно определен в немското право, а се определя от решаващия съд за всеки
отделен случай и трябва да бъде определен при пълно съблюдаване на относимите за преценката обстоятелства и да бъде
пропорционален на вида и продължителността на увреждането. За определяна на
размера и степента на възникналото влошаване на живота, съдът следва да вземе
предвид следното: вид и продължителност на преживените болки, протичането на
оздравителния процес, необходимостта от медицинско лечение, престоя в болница и
физиотерапии за лечение, преживените и/или продължаващите ограничения по отношения
на професионални и/или личен живот, както и хроничните телесни повреди, белези
или трайно обезобразяване. При изчисляване на парите за обезщетение, с оглед
тяхната функция за удовлетворяване, може да бъде взета предвид степента на вина
на извършителя, като по принцип умишленото деяние обосновава по-висок размер на
обезщетението, отколкото този при небрежно деяние на извършителя. В рамките на
претенцията за обезщетение следва да се вземе предвид съответното съпричиняване на увреденото лице, като обстоятелство, което
води до намаляване размера на претенцията-например при значителни увреждания,
които обаче до голяма степен са последица от това, че увреденото лице не е било
закопчано с предпазен колан.
Като необвързващ помощен способ за вземане на решение от съдилищата по
отношение на размера на обезщетението, редовно решенията на немските съдилища
се разглеждат с оглед сходствата във фактическата обстановка и снимките от
нараняванията в частни сборници и биват обобщавани в т.нар. таблици за
обезщетения за болки и страдания. Такъв сборник е например DAWR-таблица
на паричните обезщетения, публикуван на следния сайт: (https://www.anwaltsregister.de/Schmerzensgeldtabelle2018_Ausgabe2.pdf)
Съдът намира, че дължимото на ищцата обезщетение следва да бъде определено
в размер по справедливост, съобразно горните критерии, изведени от съдебната
практика на немските съдилища, тъй като чуждото право се тълкува и прилага
така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава. Както в
българското, така и в немското право съществува принципът на справедливо
обезщетение на нематериалните вреди-чл.52 ЗЗД, съответно §253, ал.2 от
Гражданския законник. Критериите, по които се определя това обезщетение не са
нормативно уредени нито в българското, нито в немското право, а се извеждат от
съдебната практика на съдилищата на двете държави. В този смисъл в българското
право не е налице повелителна норма, която да бъде приложена, независимо от приложимото
към извъндоговорното задължение право.
Настоящият съдебен състав като съобрази горните критерии, установени в
практиката на немските съдилища, като съобрази, че ищцата е претърпяла
сравнително леки телесни увреждания, от които се е възстановила в рамките на
няколко месеца, без да са налице остатъчни трайни увреждания на здравето й,
като съобрази факта, че същата не е престояла в болница за своето лечение, че
не е провеждано оперативно лечение, че не са провеждани физиотерапии, че ищцата
не доказва преживени професионални ограничения, намира, че сумата от 5000 лв.
ще компенсира преживените от нея неудобства.
Ето защо искът на тази ищца ще следва да бъде уважен за сумата от 5000 лв.
и отхвърлен като неоснователен до претендирания
размер от 40 000 лв. частично предявен от общо претендираната
сума от 80 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречи на принципа
на справедливостта.
Следва да се посочи, че така
присъденото обезщетение не е занижено според настоящия съдебен състав, тъй като
при извършена справка на посочения от Министерство на правосъдието и защитата
на потребителите на Федерална Република Германия сайт:
(https://www.anwaltsregister.de/Schmerzensgeldtabelle2018_Ausgabe2.pdf),
се установява, че паричната компенсация при цервикален
сегмент на гръбначен стълб-дисторзия (NWS-Distorsion), при удар, в лека степен,
каквато се установява по настоящото дело, се определя от немските съдилища в
диапазона от 319 евро до 1147 евро.
Съдът намира, че така
определеното обезщетение не следва да бъде намалявано, защото в процеса и с
така ангажираните доказателства ответникът не доказа твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата ищца. Не доказа /в
тази връзка няма събрани свидетелски показания/ знание у ищцата, че се качва в
автомобил управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол. От друга
страна безспорно с приетите по делото съдебни експертизи и писмени доказателства
/огледни протоколи/ се установява, че ищцата е
пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, но от заключението на СМЕ и
на САТЕ се установява, че тялото на Н.Д.П. при удара на автомобила в бордюра е
получило ускорение напред, нагоре и надясно. При поставен обезопасителен
колан долната /поясна/ лента на колана ще задържи
тялото й на седалката. При този механизъм раменната част на колана няма
превантивно действие в напречна посока/на дясно и на ляво. При последвалото
въртене и сблъсъка с дървото обезопасителният колан
няма предпазен ефект. Установява се, че обезопасителните
колани не биха могли да изпълнят своята превантивна, защитна функция, с оглед
високата скорост и ексцентричния удар в бордюра с дясна насоченост, с последващо въртене и нов повторен контакт с дърво.
Доколкото не поставянето на
предпазен колан не е способствало за получаване на травмите на ищцата, то и
съдът намира, че безспорно извършеното от нея нарушение, не е в пряка причинна
връзка с настъпилите увреждания, поради което оставя и това възражение за съпричиняване без уважение.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция на тази ищца, основателен
и доказан е акцесорния иск за заплащане на законна
лихва.
Съобразно установеното немско
право отговорността на застрахователя за вреди за забава и по-специално лихви
за забава възниква с получаване на поканата,
съответно с категоричния и окончателен отказ за изпълнение от страна на
длъжника, което прави поканата излишна. Периодът за начисляване на лихва започва
да тече от деня, следващ деня на поканата, съответно от категоричния и
окончателен отказ от страна на длъжника. По делото не се спори, че ищците са
предявили претенциите си пред представителя на чуждестранното дружество в
Р.България, но от представените от ищците писмени доказателства не се
установява датата, на която същите са поканили ответното дружество да заплати
застрахователни обезщетения, но пък се установява датата на отказа да стори
това-писмо от 29.07.2016 г., получено по електронна поща от процесуалния
представител на ищците на 16 август 2016 г., 15:58 часа, следователно
ответникът е изпаднал в забава, считано от 29.07.2016 г., от която дата се
дължат и лихви изчислени
според §288 от Гражданския законник на пет процентни пункта за годината над основния
лихвен процент, определен от Германската федерална банка.
Предвид горното претенцията за
лихва ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна за периода от 20.03.2016
г. до 28.07.2016 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица на
основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда от 10.05.2017 г., поради
което не им се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 28.01.2019 г. между ищците и адвокат Н.Н.Д.
е договорено, че последният ще оказва правна защита и съдействие на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, с оглед на което и на основание
чл.38, ал.2 от същия закон, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете.
С оглед отхвърляне изцяло на
исковете на първите трима ищци, по тях не се дължи адвокатско възнаграждение.
Искът на четвъртата ищца е с
материален интерес от 40 000 лв., с оглед на което минималното адвокатско
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 1730 лв. От тази сума ответникът
дължи сумата от 216,25 лв., съответно 259,50 лв. с ДДС /предвид представените
по делото доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС, която сума съответства
на уважената част от иска /5000 лв./
Ответникът
е направил разноски както следва: адвокатско възнаграждение в размер на
9 254 евро, в левова равностойност 18 099,25 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищците по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Общия размер на дължимото
адвокатско възнаграждение по всички искове, възлиза на сумата от 12 320
лв. Разликата от 5 779 лв. не представлява прекомерност с оглед правната
сложност на делото, идваща от прилагане на чуждо материално право. Ответникът е
направил и разноски по делото за преводи и вещи лица в общ размер на сумата от 1677,40
лв., или общо разноските по делото възлизат на сумата от 19 776,65 лв. От
тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника разноски в размер на 19 483,60 лв., която сума
съответства на отхвърлената част от исковете /335 000 лв./, от която сума и
съобразно отхвърлените искове първите трима ищци дължат сумата от 17 448
лв., а четвъртата ищца-2035,60 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 200 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 29,41 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от П.Д.П., ЕГН **********, К.П.Д., ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********,
последните двама действащи чрез своята майка и законен представител П.Д.П., ЕГН
**********, и тримата с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, четвърти
полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Н.Д. против ЗК „ХУК24
АГ“, със съдебна регистрация в гр. Кобург, търговския
регистър номер: HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:*** Адвокатско
дружество „Д.и Л.“, активно субективно и обективно кумулативно съединени искове
с правно основание §115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, във връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския
законник за осъждането на ответника да заплати на ищците суми от по 100 000 лв.
/сто хиляди лв./ за всеки един от тях, частично предявени от сумата в размер на
по 250 000 лв., неимуществени вреди във връзка със смъртта на фактическия
съжител за първата ищца и отглеждащ за втората и третия ищци-П.Р.Н., настъпила
в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 20.03.2016 г. в гр. Делменхорст, Федерална Република Германия, виновно
причинено от водача на л.а.м. „БМВ 318i“ с рег.№ LER-****, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество с полица № 662/828886-В, която е била валидна към датата на
произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на деликта-20.03.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, К.П.Д.,
ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********, последните двама действащи чрез своята
майка и законен представител П.Д.П., ЕГН **********, и тримата с адрес за
призоваване: гр.София, ул. „******, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Н.Д. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК
„ХУК24 АГ“, със съдебна регистрация в гр. Кобург,
търговския регистър номер: HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:***
Адвокатско дружество „Д.и Л.“ сумата от 17 448 лв. /седемнадесет хиляди
четиристотин четиридесет и осем лв./, разноски направени от ответника пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „ХУК24 АГ“, със съдебна
регистрация в гр. Кобург, търговския регистър номер:
HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и Л.“
да заплати на основание §115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, във връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския
законник на Н.Д.П., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, четвърти
полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Н.Д. сумата от 5000 лв.
/пет хиляди лв./-застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания от причинените на ищцата телесни увреждания, настъпили
в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 20.03.2016 г. в гр. Делменхорст, Федерална Република Германия, виновно
причинено от водача на л.а.м. „БМВ 318i“ с рег.№ LER-****, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество с полица № 662/828886-В, която е била валидна към датата на
произшествието, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2016
г. до окончателното изплащане, изчислена според §288 от Гражданския законник на
пет процентни пункта за годината над основния лихвен процент, определен от
Германската федерална банка, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до претендирания
размер от 40 000 лв. частично предявен от общо претендираната
сума от 80 000 лв., както и искът за заплащане на законна лихва за периода от
20.03.2016 г. до 28.07.2016 г.
ОСЪЖДА ЗК „ХУК24 АГ“, със съдебна
регистрация в гр. Кобург, търговския регистър номер:
HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и Л.“
да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д., ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис № 4
адвокатско възнаграждение в размер на 259,50 лв. с ДДС /двеста петдесет и девет
и 0,50 лв./
ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН ********** с
адрес за призоваване: гр.София, ул. „******, четвърти полуетаж, офис № 4,
адвокат Н.Н.Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „ХУК24
АГ“, със съдебна регистрация в гр. Кобург, търговския
регистър номер: HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:*** Адвокатско
дружество „Д.и Л.“ сумата от 2 035,60 лв. /две хиляди тридесет и пет и
0,60 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „ХУК24 АГ“, със съдебна
регистрация в гр. Кобург, търговския регистър номер:
HRB 3240 HUK24 DG, ******, със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и Л.“ да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените размери на исковете
в размер на 200 лв. /двеста лв./, както
и сумата от 29,41 лв. /двадесет и девет и 0,41 лв./ възнаграждения на вещи
лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: