Решение по дело №1646/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1522
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20227050701646
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         /        .11.2022 година., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, 23-ти СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря П. М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1646 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на С.М.М. ***, срещу Решение № 2153-03-92/01.07.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1019-03-192#4/01.06.2022 година срещу Разпореждане № С-03-999-00-**********/17.05.2022 година на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на дете за периода 24.03.2020 – 22.01.2021 година.

Жалбоподателката твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че с отмяната на заповедта за уволнение поради признаване на последното за незаконно, с влязло в сила съдебно решение, се възстановява предишното положение, т.е. трудовото правоотношение се счита за непрекъснато, респ. към момента на настъпване на риска, тя е осигурено лице за всички случаи. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че при признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа от съда за изминалия период се дължат осигурителни вноски само и единствено за фонд „Пенсии“ за сметка на работодателя. Поддържа становището, че Директорът на НОИ –Варна правилно е отказал изплащането обезщетение на С.  М. за отглеждане на дете до 2г., на осн. чл. 9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от Кодекса за социалното осигуряване във вр. § 1, т. 3 за това кои лица са осигурени. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разпореждане № С-03-999-00-********** / 17.05.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт (ТП - Варна на НОИ), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл.47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), на М. е отказано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация приложение №10, представено с вх. № Р14-03-000-00-********** / 25.06.2021 г., за периода от 24.03.2020г. до 22.01.2021г., с мотиви, че периодът на признатото за незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж само при пенсиониране, като за това време за лицето се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО (чл.9, ал, 3, т, 2 и ал. 5 от КСО). Необходимо условие за правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство (чл. 52а от КСО).

Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 19.05.22година (л.12 от АП). Обжалвано е с жалба вх. № 1019-03-192/01.06.22г. (л. 7-9 от АП).

С Решение № 2153-03-92/01.07.22година Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт (л.1-4 от АП) е отхвърлил жалбата на С.М. срещу Разпореждане № С-03-999-00-********** / 17.05.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт (ТП - Варна на НОИ).

За да постанови този резултат, органът е приел, че при признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работа от съда за изминалия период се дължат осигурителни вноски само и единствено за фонд „Пенсии“ и за сметка на работодателя. От гледна точка на трудовото право действително се счита, че трудовото правоотношение не е прекъсвано след като съдът е отменил заповедта. От гледна точка на осигурителното право обаче това не е така, защото реално е нямало осигуряване за съответния осигурителен риск. Ето защо, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл.47, ал. 1 от НПОПДОО, на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация приложение № 10, представено с вх. № Р14-03-000-00-**********/ 25.06.2021г., за периода от 24,03.2020г. до 22.01.2021г., с мотиви, че периодът на признатото за незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж само при пенсиониране, като за това време за лицето се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО (чл.9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от КСО). Необходимо условие за правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство ( чл. 52а от КСО).

Решението е връчено на жалбоподателката на 04.07.22година (л.4 от АП), следователно подадената на 15.07.22година жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателката С.М.М., ЕГН **********, е в трудово правоотношение с осигурителя Община Девня, ЕИК **, считано от 04.11.2015 г. На 23.01.2019г. е родено детето й Й.Й М..***, ЕИК **, е подадено  удостоверение - приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО вх. № Р14-03-000-00- ********** / 31.01.2020г., за периода от 30.01.2020г. до 22.01.2021г., по заявление- декларация, представена на осигурителя №19/29.01.2020г., въз основа на заповед за разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ № 75 / 30.01.2020 г. на Кмета на Община Девня.

Със Заповед № 74 / 24.03.2020г. на Кмета на Община Девня е прекратено трудовото й правоотношение, на осн. “съкращаване на щата“. Със заповед №9/24.03.22г. на Община Девня, е прекратен разрешения й със заповед № 75 / 30.01.2020 г, платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.

Чрез посочения осигурител Община Девня, ЕИК **, е подадено за С.М.М., ЕГН **********, удостоверение - приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО за промяна в обстоятелствата по изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО вх. № Р14-03-000-00-********** / 24.03,2020 г., а именно - прекратяваме на трудовото правоотношение/осигуряването, считано от 24.03.2020 г.

С решение № 260009 / 02.09.2020 г. по гр.д. № 303 / 2020 г. на Районен съд - Девня, потвърдено с решение № 1807 / 18.12.2020 г. по гр.д. № 3429 / 2020 г. на Окръжен съд - Варна, и недопуснато до касационно обжалване с определение № 342 / 27.04.2021 г. по гр.д. № 705 / 2021 г. на ВКС, съдът признава, на основание чл. 344, ал. I, т. 1 от КТ уволнението на С.М.М., ЕГН **********, за незаконосъобразно и отменя Заповед № 74 / 24.03.2020 г. на Кмета на Община Девня, област Варна, с която е прекратено трудовото й правоотношение, на основание „съкращение на щата“, считано от 24.03.2020       г. и я възстановява на заеманата преди уволнението, обективирано в Заповед № 74 / 24.03.2020 г. на Кмета на Община Девня, област Варна, длъжност „технически сътрудник“ в Община Девня, област Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т, 2 от КТ.

Чрез посочения осигурител Община Девня, ЕИК **, е подадено за С.М.М., ЕГН **********, удостоверение - приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО за промяна в обстоятелствата по изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО вх. № Р14-03-000-00-********** / 25.06.2021г., а именно - възстановено лице от съда, считано от 24.03.2020 г.

Трудовото й правоотношение с осигурителя Община Девня, ЕИК **, отново е прекратено, считано от 24.06.2021г. по взаимно съгласие.

С обжалваното Разпореждане № С-03-999-00-********** / 17.05.2022г. на Ръководителя поизплащането на обезщетенията и помощите в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация приложение № 10, представено с вх. № Р14-03-000-00-********** / 25.06.2021 г., за периода от 24,03.2020 г. до 22.01.2021 г., с мотиви, че периодът на признатото за незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж само при пенсиониране, като за това време за лицето се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО (чл.9, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от КСО). Необходимо условие за правото на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство ( чл. 52а от КСО).

Спор в настоящото производство е въпросът дали жалбоподателката има право на изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО, за времето от 24.03.20г. до 22.01.21г. , след като жалбоподателката в възстановена на работа с решение на съда, считано от 24.03.20г.

Съдът не споделя становището на ответната страна, че за времето от датата на уволнението до възстановяването на работа се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ и ДЗПО, тъй като от считано от датата на уволнението 24.03.20г. до 22.01.21г., когато детето Йоана М., р. на 23.01.19г., навършва две години, жалбоподателката е била в отпуск за отглеждане на дете до 2г.  Подобна концепция, която приема ответника,  има би имала значение за съда, ако М. не беше в отпуск за отглеждане на дете до 2г., а в чист вариант.    

За да разреши правния спор, съдът се позовава на следната нормативна уредба:

Съгласно  чл. 52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

В разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от КСО и на  чл. 52а от КСО е установено право на осигурените лица за общо заболяване и майчинство да получават обезщетенията при условие, че са придобили осигурителен стаж с продължителност 12 месеца като осигурени за този риск. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 КСО. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2 на същия законов текст – лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-т. 3 от КСО. Установената с изр. 2 на цитирания § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО правна фикция, признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО).

Не е налице спор, че в настоящия случай е изпълнено условието по чл. 50, ал. 7 и по  чл. 52а от КСО – осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж от 12 месеца /към релевантния период/ като осигурено за този риск. След като към 23.01.19г., след настъпване на социалния риск "майчинство", М. е имал осигурителен стаж от над 12 месеца като осигурена за общо заболяване и майчинство, за нея като майка  е възникнало право на парично обезщетение за разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на две годишна възраст. Това е видно от мотивите на съдебно решение № 260009/02.09.20г. на ДРС, според което М. има трудово правоотношение, считано от 04.05.2016г.,  с Община Девня- технически сътрудник в отдел „АИПО“ към дирекция „Административно-правна“/л.10-гръб/, а и не се спори от ответника.

 По делото са доказани основанията за ползване на тези отпуски /бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2г. възраст/, които се зачитат за осигурителен стаж, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, а лицето има качество на осигурено по см. на § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО с право на парични плащания от ДОО, би следвало да има начислени, изтеглени и изплатени суми от средствата на ДОО като парични обезщетения за раждане и за отглеждане на малко дете до две годишна възраст.

Един от осигурените социални рискове е майчинството (сравни чл. 1, т. 1 и чл. 2, т. 4 КСО). Той се състои от два елемента: а) бременност и раждане, и б) отглеждане на малко дете (сравни целия раздел втори на глава ІV КСО). Осигуряването за този социален риск възниква по общото правило на чл. 10 КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Това правило важи и при случаите на незаконно уволнение - в резултат на незаконното уволнение работниците или служителите преустановяват упражняваната до този момент от тях трудова дейност; в резултат на отмяната на това уволнение и на възстановяването им на предишната работа от съда, те отново започват да упражняват трудовата си дейност; и тъй като основанието за осигуряване е упражняването на трудова дейност за времето от незаконното уволнение до възстановяването им на предишната работа от съда, тези лица не са задължително осигурени по смисъла на КСО и през този период за тях не съществува задължение да се осигуряват; респ. при възстановяването им на предишната работа със започването на трудовата дейност по тази работа те отново стават задължително осигурени лица. И в процесния случай нещата биха били така подредени, ако не беше усложняващото обстоятелство, че  жалбоподателка е станала временно неработоспособна поради отглеждане на дете до 2г. възраст, възникнала преди възстановяването й от съда на предишната работа. Това обстоятелство налага да бъде даден отговор на въпроса: възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа от съда възстановява ли и незаконно прекратеното осигурително правоотношение между този работник или служител и държавното обществено осигуряване, ако той междувременно е станал временно неработоспособен поради заболяване или друга релевантна причина. Пряк отговор на този въпрос в Кодекса за социално осигуряване не се съдържа, поради което се налага на него да се отговори чрез тълкуване по реда и при условията на чл. 46, ал. 1 или ал. 2 от Закона за нормативните актове.

Според чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за всички осигурителни случаи по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец. Незаконното уволнение е юридически факт, който прекратява трудовото правоотношение. С отмяната му от съда и особено с възстановяването на жалбоподателката на предишната работа, нейното трудово правоотношение е било възстановено във вида, който е имало преди незаконното уволнение. Т.е. съдебното решение премахва уволнението като юридически факт, прекратяващ това правоотношение. С възстановяването на трудовото правоотношение се възстановява и качеството на жалбоподателката на работник, нает на работа за повече от 5 работни дни, респ. възстановява се и качеството й на задължително осигурено лице. Този извод се подкрепя и от правилото на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, според което за осигурителен стаж се зачита времето от датата на уволнението до възстановяването им на работа, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно.

Според чл. 6, ал. 2, изр. 1-во КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Жалбоподателката М., обаче, не е реализирала трудово възнаграждение след възстановяването й на предишната работа по причина, че това възстановяване съвпада със състоянието на временна неработоспособност, в което тя е била поради отглеждане на дете до две годишна възраст.

По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и на платен и неплатен отпуск за гледане на малко дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С възстановяването на незаконно прекратеното трудово правоотношение от съда е възстановено и правото на М. на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ за бременност и раждане, както и правото на отпуск по чл. 164, ал. 1 за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това време й се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.

Въз основа на изложеното, съдът счита жалбата за основателна, а Решение № 2153-03-92/01.07.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1019-03-192#4/01.06.2022 година срещу Разпореждане № С-03-999-00-**********/17.05.2022 година на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на дете за периода 24.03.2020 – 22.01.2021 година, за материално незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ТП на НОИ – Варна бъде осъдено да заплати сумата от 500 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.М.М. ***, Решение № 2153-03-92/01.07.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1019-03-192#4 /01.06.2022 година срещу Разпореждане № С-03-999-00-**********/17.05.2022 година на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отказано изплащането на парично обезщетение за отглеждане на дете за периода 24.03.2020 – 22.01.2021 година.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна да заплати на С.М.М. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: