№ 21262
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110138468 по описа за 2023 година
Р. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. П, чред адв. Б. Й. е предявил срещу „К“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... иск с правно основание чл.
439, ал. 1 от ГПК.
Иска се съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми
по изпълнително дело № 20238130400396 по описа на ЧСИ А.В., преобразувано в изп.д. №
20239240413574 по описа на ЧСИ Г.К.: 421, 89 лв. неолихвяема сума; 2 286, 21 лв. –
главница; 2 877, 87 лв. – лихви; 2,60 лв. – присъдени разноски и 102 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и такси по същото в размер на 582, 50 лв., както и други суми
дължими към 30.03.2023г. в общ размер на 230 лв. или общо задължение в размер на 6 503,
15 лв. Иска се на ищеца да се платят всички сторени по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски, съгласно списък
по чл. 80 от ГПК – 360 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от НЗПП, и възнаграждение в размер на 80 лв., на осн. чл.
13, т.2 от НЗПП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
Не се спори по делото за твърдението на ответника, че на 30.07.2008г. между „Б“ ЕАД с
предишно наименование „Дж“ АД, с универсален правоприемник „Б.“ клон България, в
качеството му на кредитор, от една страна и Р. П. С., в качеството му на кредитополучател,
от друга страна, е сключен договор за кредит № PLUS-.... Във връзка с неизпълнение от
страна на ищеца на задълженията му по този договор, кредиторът е поискал издаване на
изпълнителен лист. Образувано е ч.гр.д. № 11197/2010г. по описа на РС П. По същото е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8077 от 30.11.2010г., а след
влизането й в сила е издаден и изпълнителен лист от 18.03.2011г., с който Р. П. С. е осъден
да плати на „Б“ ЕАД следните суми: 2286, 21 лв. - главница по посочения по-горе договор за
кредит; 270, 75 лв. - мораторна лихва за периода 29.05.2009г. - 30.11.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2010г. до изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски – 51, 14 лв. - държавна такса и 100 лв. за процесуално
представителство.
По молба на кредитора от 26.07.2011г. е образувано изп.д. № 20118130400973 по описа на
ЧСИ А.В.. Същото е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 26.01.2017г. Въз основа
на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20178130400240 също по описа на ЧСИ
А.В.. По него, със запорно съобщение изх. № 5269/05.03.2017г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което длъжника получава от „Г“ – с. Р. /л.120/ Същото е
получено от работодателят на 16.03.2017г., видно от приложената по делото обратна
разписка /л.122/. По същото изпълнително дело, на 10.10.2019г. взискателят е депозирал
молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжника. Описа е насрочен от съдебният
изпълнител на 18.03.2020г. Със запорно съобщение изх. № 5338/17.03.2018г. е наложен запор
на всички вземания на длъжника Р. С. от "Б.." на договорно и извъндоговорно основание до
размера на дълга по изпълнителното дело. Запорното съобщение е получено от "Б.." на
02.04.2018г. и същата е отговорила, че има открита банкова сметка, вземанията по които са
запорирани. Със запорно съобщение № 5339/17.03.2018г. е наложен запор в "Ю" ЕАД.
Съобщението е получено в банката на 26.03.2018г. Вземанията по откритата банкова сметка
са запорирани. С писмо до длъжника изх. № 27044/26.12.2019г. е насрочен опис на движими
вещи. Същото е изпратено на длъжника като липсват данни той да е получил писмото, както
и описа да е реализиран.
След прекратяване на изп.д. № 20178130400240, въз основа на същия изпълнителен лист,
отново при ЧСИ А.В. е образувано ново изпълнително дело - № 20238130400396. Със
запорно съобщение изх. № 164229/30.03.2023г. /л.98-100/ по изп.д. № 20238130400396 по
описа на ЧСИ А.В. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжника
получава от „Е“-гр. П, видно от справка в НАП за сключените от него трудови договори.
Служебният архив на ЧСИ А.В. е прехвърлен на основание заповед на министъра на
правосъдието № .../23.08.2023г. на ЧСИ Г.К.. Затова изп.д. № 20238130400396 по описа на
ЧСИ А.В. е преобразувано под № 20239240413574 по описа на ЧСИ Г.К.. Същото е
приложено като доказателство по делото като то съдържа и доказателства за предприетите
действия по принудителното изпълнение, описани по-горе в решението по предходните
изпълнителни дела.
Предявеният иск по чл. 439, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
защото процесното вземане не е погасено по давност, която в случая е 5-годишна,
обусловена от влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, поради
следното:
Съгласно тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС,
2
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015г., когато е прието тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.
Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г., постановено по т. дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в т.10, посочва кои изпълнителни действия на съдебния изпълнител имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Такива са реализираните в разгледания
казус запори на вземания по банкови сметки, запори на вземания за възнаграждения по
трудови договори, опис на движими вещи. В изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Затова за вземането по изпълнителен лист от 18.03.2011г. давността по изп. д.
20118130400973 не е текла до 26.06.2015г. След тази дата давността е прекъсвана съобразно
описаните действия по принудителното изпълнение на: 05.03.2017г.; 10.10.2019г.;
17.03.2018г., 30.03.2023г. и след всяка от тях е започвала да тече нова 5-годишна погасителна
давност, която към датата на предявяване на иска по настоящото дело – 11.07.2023г. не е
изтекла.
На 15.05.2015г. между „Б“ ЕАД в качеството му на цедент и „К“ ЕАД в качеството на
цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество прехвърля на
второто вземанията си спрямо Р. П. С. по процесния договор за кредит № PLUS-..., което
обуславя пасивната процесуална легитимация на ответника по делото. Отделно от това,
ищецът като пълномощник на първоначалния кредитор е изпратил уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С.. Изпратеното уведомление е
получено от майката на длъжника на 10.07.2015г., което е удостоверено с обратна разписка,
приложена по делото.
По иска за признаване недължимостта на сумите, които не са присъдени с процесния
изпълнителен лист, а именно – 421, 89 лв. - неолихвяема сума, 2,60 лв. - присъдени разноски
и 102 лв. разноски по изпълнителното дело, такси по същото в размер на 582, 50 лв., както и
други суми дължими към 30.03.2023г. в общ размер на 230 лв., производството по делото
следва да се прекрати, тъй като те не са част от вземането, подлежащо на проверка по иска
по чл. 439 от ГПК.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника в
размер на 250 лв., при 200 лв. определено възнаграждение по чл. 25, ал.1 от НЗПП и 50 лв.
по чл. 13, т.2 от НЗПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Р. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П, чрез адв. Б. Й. срещу „К“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С..., с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че Р. П. С. не
дължи на „К“ ЕАД следните суми по изпълнително дело № 20238130400396 по описа на
ЧСИ А.В., преобразувано в изп.д. № 20239240413574 по описа на ЧСИ Г.К.: 2 286, 21 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-.../30.07.2008г. и 2 877, 87 лв. –
лихви, за които е издаден изпълнителен лист от 18.03.2011г. по ч.гр.д. № 11197/2010г. по
описа на РС П.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за признаване за установено, че Р. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П, чрез адв. Б. Й. не дължи на „К“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... следните суми: 421, 89 лв. неолихвяема сума; 2,60
лв. – присъдени разноски и 102 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси по
същото в размер на 582, 50 лв., както и други суми дължими към 30.03.2023г. в общ размер
на 230 лв., като недопустимо.
ОСЪЖДА Р. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. П, чрез адв. Б. Й. да плати на „К“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... разноски по делото в размер
на 250лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4