РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2699
Град Пловдив, 18 декември 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА Г.
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 3208 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на А.А.П., ЕГН **********,***, против заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1030-001148 от 28.08.2019 г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта. Сочат се нарушения на принципите на законност
и на служебното начало. Посочва, че внезапно и без да е извършил каквото и да е
нарушение, бил спрян за проверка от органите на КАТ. Предполага, че с цел да
бъде злепоставен от трето лице, е изпратен сигнал до служители на КАТ, че
употребява наркотици и пуши трева. Твърди, че му бил извършен обиск на него
самия и на автомобила с цел да бъдат намерени такива вещества, които да докажат
якакво престъпно обстоятелство. За последното бил съставен протокол за
полицейски обеск на лице. Твърди, че след това изискали от него да се подложи
на тест за наркотици, при което той бил поставен в унизително положение, поради
което, за да запази своята чест и достойнство, отказал да бъде тестван с
дрегер. Твърди, че в случая няма нито едно доказателство, което да оправдава
издадената заповед, поради което моли същата да бъде отменена и да му бъдат
върнати документите. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив в становище, изпръвето със преписката
намира жалбата за неоснователна и моли да се потвърди
издадената заповед за ПАМ.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, ведно от
заповедта, същата е връчена на 17.09.2019 г., а жалбата е подадена на 26.09.2019
г. чрез административния орга, при наличието на правен интерес, а по същество
за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-1030-001148 от
28.08.2019 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Пловдив.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В оспорената заповед е посочено, че същата е
издадена от Дамян Груев Велчев – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора
на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, известна на
съда, са определени групите длъжностни лица, сред които и „началниците на групи
в сектор „Пътна полиция“, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя П.
санкция по чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
По същество съдът намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
При извършена проверка на водача А.П. на 28.08.2019
г. е установено, че същият управлява лек автомобил БВМ 320 Д, с рег. № РВ 0207
МВ, собственост на С.Х.Г., ЕГН **********, като извършва следното нарушение:
водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните
аналози с техническо средство Дрегер DRUG CHEK – 3000 – ARLN – 0461. Посочва се, че водачът е с променливо
настроение, влажни воднисти очи. Издаден е талон за медицинско изследване №
0041171.
На водачът бил съставен АУАН № Н5413/ 28.8.2019 г.,
с който е иззет СУМПС № ********* и конотролен талон № 2543550.
По делото от събраните доказателства категорично се установява установеното от компетентния орган нарушение. В
представения по делото АУАН водачът е посочил, че отказва проверка, няма
изрично посочени възражения относно констатираното нарушение. С
административната преписка е приложен и талон за медицинско изследване №
0041171 от 28.08.2019 г., от който става ясно, че лицето не желае проверка.
Последното е удостоверено с подписа на мл. автоконтрольор Константин Попов и
подписа на водача А.П..
При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство и за нарушение на закона.
По делото се събраха доказателства, от които е видно, че е установено
твърдяното от компетентния орган нарушение. При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му, но не за
повече от 18 месеца. Допълнено е, че при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред - управление
на МПС и отказ на водача да бъде изпробван техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая водачът
нито е допуснал да му бъде извършена пробата на място с техническо средство,
нито е направил медицинско изследване чрез даване на биологични проби за изследване,
както самото лице посочи в откирото съдебно заседание.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за
установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. На
водачът е съставен АУАН, посочен по-горе в изложението.
В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението
относно отказа на водача П. да бъде извършена проверка на място не е оборено от
жалбоподателя, напротив – това обстоятелство не се и оспорва нито в жалбата,
нито прид съда в проведеното съдебно заседание.
При това положение съдът намира за спазени всички кумулативни и
алтернативни изисквания на сочената норма за налагането на предвидената в този
случай ПАМ.
Сочените от жалбоподателя нарушение при извършената проверка за
тенденциозност на проверката, за наличие на съсед, който искал да злепостави
жалбоподателя не само, че са недоказани в настоящото производство, но са и
ирелевантни за настоящия правен спор. Органите на пътната полиция имат право да
спират и проверяват лица по всяко време на денонощието, когато се съмняват в
наличие на извършено нарушение, евентуално на престъпление, и съблюдават реда
относно спазването на правилата за движение на участниците в него.
Поради тази причина съдът не възприема твърденията на жалбоподателя, че
бил унизен, като бил приканен да се тества за наркотични вещества, поради което
и не се подложил на проверката.
Не се кредитират в тази връзка и показанията на св.С.Г., която, освен че
живее на семейни начала с жалбоподателя, също е заинтересована от изхода на
делото, тъй като шофираният от жалбоподателя автомобил е нейна собственост.
Освен това голяма част от твърденията свидетелката преразказа от това, което водачът П. й е споделил, а не е била сама на
мястото на проверката. Отново от страна на свидетелката се твърди, че имало
недоброжелатели, които често пускали сигнали срещу него, а имената на тези лица
не бяха посочени, нито се представеха дани за такива жалби. Относно изпълзвани
капки за очи „Кристъл вижън“, всеизвестно е, че на такива капки за промиване на
очите действието е съвсем кратко и не се поставят непосредствено преди
шофиране.
Иревентни за спора са и представените доказателства, че водачът е заявил
издаването на „златен талон“, тъй като дори и при наличие на златен талон Наредба
І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина предвижда, че златният талон има значение единствено за отнемане на
контролни точки само при първо нарушение. Същият обаче не важи при шофиране при
употреба на алкохол, или ако водачът откаже проба за алкохол и/или наркотици.
Затова съдът приема, че са били налице основания за издаване на
обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС", с оглед
установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на
тази принудителна административна мярка не е неограничен. Законът обвързва
налагането и със срок - до решаване на въпроса за отговорността, но не за
повече от 18 месеца.
Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно
установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и
законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.А.П., ЕГН **********,***, против заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1030-001148 от 28.08.2019 г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: