№ 452
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 264474/05.07.2021 г. по гр.д. № 12562/2018 г. на СГС, I – 8 състав е
осъдена ЗК“ Лев Инс“ АД да заплати на И. Б. П., действаща със съгласието на родител
Б. Б. П., на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата 10 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при ПТП от
26.10.2017 г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***,,
заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 597 КЗ, начислена за периода, считано от 19.04.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълната претенция от 35 000 лева
като част от претенция за сумата 50 000 лева.
Ищцата И. Б. П. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта, с която искът й е отхвърлен за сума до 35 000 лева, като поддържат,
че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че
определеното от съда обезщетение в размер на 12 000 лева (преди приложение на
санкцията по чл. 51 ЗЗД) е твърде занижено и не съответства на характера, степента и
интензитета на претърпените болки и страдания и не отговаря на принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел, че ищцата е спортист в областта на
алпинизма и намалената й способност да захваща предмети, настъпила вследствие
увреждането е пречка за упражнявания от нея спорт. Определеното обезщетение се
разминавало съществено и с практиката на съдилищата в сходни случаи. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което на
ищцата да бъдат присъдени още 35 000 лева, ведно със законната лихва от 19.04.2018 г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да
1
бъде оставено в сила.
ЗК „Лев Инс“ АД е депозирало и насрещна въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение за сума над 5000 лева до 10 000 лева с твърдения за
допуснато нарушение на материалния закон и противоречие със събраните
доказателства. Излагат се доводи за нарушение принципа на справедливост по чл. 52
ЗЗД и за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като бил определен занижен размер на
приетия принос. Приносът на ищцата и водачът на процесното МПС бил еднакъв.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът
отхвърлен за сума над 5000 лева.
Ищцата не е депозирала отговор на насрещната жалба на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата И. Б. П., непълнолетна, действаща със съгласието на своя баща Б. П., е
твърдяла, че претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат на телесно
увреждане, което настъпило при ПТП на 26.10.2017 г. в гр. София. В качеството си на
пешеходец – ищцата била ударена на пътното платно на ул. „Булина ливада“ в района
на спирка от градския транспорт с № 2572 от лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ***,
който бил управляван от водача В. Л. С.. В хода на образуваното досъдебно
производство № 11428/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 41518/2017г. по
описа на СРП било установен противоправния характер на поведението на водача на
автомобила.
Непосредствено след настъпване на произшествието ищцата била приета в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с диагноза „счупване на горния край на лакътната
кост и травма на интраабдоминален орган“. Върху фрактурата на ръката била
поставена имобилизираща гипсова шина. В периода на лечение ищцата търпяла
интензивни болки и разчитала на помощта на близките си при извършването на
ежедневни битови дейности. Травматичното увреждане променило живота и
социалната дейност на пострадалата в негативна посока, тъй като възпрепятствало
развитието й като професионален алпинист. Същевременно ищцата претърпяла
негативни психологически последици в резултата на инцидента, изразяващи се в
изживян стрес и душевно страдание. Тъй като за процесния лек автомобил бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД - за ответника възникнало
задължението да изплати на ищцата застрахователно обезщетение. Ищцата предявила
пред ответника писмено извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение в
размер на 50 000 лева, по която била образувана застрахователна щета №0000-1000-03-
18-7046/2018г. В законоустановения тримесечен срок обаче ответникът не се
произнесъл по претенцията и изпаднал в забава на 18.04.2018 г. При изложените
фактически твърдения ищцата е претендирала за осъждане на ответното дружество да
й заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 35 000 лв., като част от
2
искова претенция в размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.04.2018г. – датата на изтичане на срока за произнасяне по чл.496 от КЗ
до деня на окончателното изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение.
Ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове по
основание и по размер. Без да оспорва твърдението на настъпване на описания в
исковата молба пътен инцидент, нито твърдението, че гражданската отговорност на
участвалия в инцидента водач на МПС е застрахована от него - ответникът оспорва
пасивната си материална легитимация по предявения иск. Поддържа, че инцидентът не
бил резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил, а това
обстоятелство изключвало деликтната му отговорност, респективно не пораждало
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, в качеството
на негов застраховател. При условията на евентуалност ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата, за която
твърди, че е допринесъл за настъпването на ПТП, навлизайки внезапно на пътното
платно, пресичайки на необозначено за целта място без да отчита поведението на
останалите участници в движението, включително и на лекия автомобил, който станал
участник в инцидента. Оспорвали са наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилия пътен инцидент и релевираните в исковата молба вреди. Навеждали са
доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Оспорвана е
и претенцията за законна лихва върху застрахователното обезщетение, с твърдение, че
застрахователят не е изпаднал в забава. Молили са за отхвърляне на претенциите.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в
него, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за „Опел Астра“ с
рег.№ ***, управляван от В. С. към датата на ПТП със ЗД „Лев Инс“ АД; получените
от ищцата травми във връзка с ПТП. Спорен пред настоящата инстанция е размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във
връзка с ПТП, както и какъв е размера на нейния принос за настъпването на ПТП и
съответно за настъпилите вреди.
За установяване механизма на ПТП, относим към преценка поведението на
всеки от участниците в ПТП, в първата инстанция са събрани писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в
досъдебно производство по случая, разпитан В. С. и е дадено заключение на САТЕ.
Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е
съобразил данните в тях, заключение по САТЕ е дал вещото лице Х. И., неоспорено от
страните. Същият е посочил, че че ПТП е настъпило на 26.10.2017г. около 07.30 ч. в
гр.София, лек автомобил „Опел Астра" с рег с рег.№ *** управляван от В. С. с посока
на движение от бул. „Царица Йоанна" към ул. „Найчо Цанов" и в район на спирка №
3
2572 - на ЦГМ, този автомобил е реализирал ПТП с пресичащия от ляво на дясно по
посока на движение на лекия автомобил пешеходец И.П.. Посочил е, че определяне на
точното място на удара в конкретния случай е невъзможно, понеже липсват обективни
находки на мястото на настъпването на пътния инцидент, а в протокола за оглед е
отбелязано, че по време на огледа на място не са намерени спирачни следи. Вещото
лице е посочил още, че най- вероятното място на удара се намира на около 2 до 3 м.
вляво, считано от десния край на пътното платно на ул. „Булина ливада" в гр. София,
по посоката на движение на лекия автомобил т.е. от бул. „Царица Йоанна" към ул.
„Найчо Цанов". Няма обективни данни, мотивиращи възможен извод, че мястото, на
което е пресичала пешеходката е било обозначено за пресичане на пешеходци, а и то
снимковия материал на местопроизшествието, представен от вещото лице, не се
установява пешеходна пътека на мястото. Няма данни за пречки и препятствия, които
биха могли да ограничат видимостта на водача на лекия автомобил и на пешеходката
един към друг. Липсата на констатирани деформации и забърсвания по корпуса на
автомобила, е мотивирала вещото лице да приеме, че скоростта на автомобила в
момента на удара е в диапазона от 8 до 10 км/ч., с опасна зона на спиране около 4
метра, а липсата на спирачни следи мотивира извод, че скоростта на автомобила по
време на движение и при настъпване на процесния инцидент е останала непроменена.
Тъй като е било почти тъмно, лекият автомобил се е движел на къси фарове, които
осветяват напред вляво до 45 метра и от най-малко толкова той е могъл да види
пешеходката и съответно тя него.
Преди удара, пешеходката се е придвижвала по пътното платно отляво надясно,
спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Липсата на данни за каквито е да
било деформации и забърсвания по лекия автомобил, не може да се отговори с
категоричност с коя част от автомобила е осъществен контактният удар. Възможно е
ударът да е нанесен с лявото странично огледало, левия калник, или с предната част на
автомобила.
Вещото лице е дал предотвратимостта на удара при различни варианти на
движение на пешеходката – от бавно ходене до бързо тичане, като във всеки един от
тези варианти автомобилът е отстоял на по-голямо отстояние до местоудара от
опасната му зона за спиране, поради което и вещото лице е заключил, че във всеки от
тези варианти ударът е бил предотвратим за водача.
Според вещото лице, причините за настъпване на процесното произшествие са
комплексни и във всеки случай са от субективен характер – определени от поведението
на участващите в инцидента лица: Първата причина за настъпването на ПТП е
несвоевременното възприемане на пешеходеца като такъв и движението му на пътното
платно от страна на водача на лек автомобил „Опел Астра". Независима от първата е
втората причина за настъпването на инцидента –навлизане и предприемане на
несъобразено с пътната обстановка внезапно пресичане на пешеходката на
нерегламентирано за целта място от платното за автомобили на ул. „Булина ливада" в
района на бл.№ 61.
Според вещото лице, пострадалата И.П. е имала обективна възможност да
избегне удара и да предотврати настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, ако е била достатъчно бдителна и ако е съобразила поведението си при
навлизане в платното за движение на автомобили с движението на лекия автомобил и
след това бе предприела пресичане на платното за движение на ул. „Булина ливада "
на разположеното в близост регламентирано за целта място. Водачът на лекия
автомобил също е имал възможност да предотврати удара, ако при движението си по
ул. „Булина ливада" в гр. София бе намалил още скоростта и преди да премине
първо се бе убедил, че на платното за движение пред управлявания от него
4
автомобил няма преминаващи пешеходци.
За механизма на ПТП е разпитан като свидетел водачът В. С., който е заявил, че
спрял и пропуснал група пресичащи пътното платно пешеходци, които пресичали пред
спрелия на автобусната спирка от другата страна автобус от масовия градски
транспорт, а пострадалият се намирал в лентата за насрещно движение. Сред
пресичащите било и пострадалото момиче, което не преминало с останалите.
Свидетелят твърди, че по- скоро възприел необичаен шум, но не могъл да възприеме
удар с пострадалата, тъй като видимостта била естествено ограничена от ранния
сутрешен час и вниманието му било съсредоточено върху преминаващите по пътното
платно минувачи – свидетелят си спомня, че автомобилите били с включени фарове, а
пешеходците, които предприели пресичане на пътното платно били поне десет. Според
него пешеходката се блъснала в него, тъй като той бил спрял в този момент.
За установяване претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
събрани писмени доказателства – медицински документи, изслушано е заключение на
СМЕ и свидетелски показания.
Въз основа на събраните писмени доказателства и след личен преглед
заключение по СМЕ е дал д-р Б. Б.. Той е посочил, че при процесното ПТП ищцата е
получила счупване на дясната лакътна кост в долната й част и контузия в областта на
корема. Фрактурата е била получена вследствие на внезапно нанесен удар от твърд тъп
предмет, върху външната част на дясната киткова става - в случая - твърдата пътна
настилка. Полученото счупване на дясната лакътна кост е довело ищцата И.П. до
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, а в случая до 2 месеца, като контузията в областта на корема е причинила
краткотрайни болки в продължение на около 4-5 дни.
Спешна медицинска помощ и лечение на пострадалото дете са били оказани в
Спешния кабинет по детска травматалогия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. При
прегледа – лекарите са констатирали, че пострадалата е била контактна и адекватна.
Фрактурата на дясната лакътна кост е била обездвижена с гипсова лонгета за срок от
25 дни , а пострадалото дете е било освободено от болницата и лечението му е
продължило амбулаторно с назначен контролен преглед при личния лекар за сваляне
на гипсовата имобилизация на 20.11.2017г. Получените травматични увреждания са
довели на пострадалата И.П. болки и страдания за срок от 2 месеца, чиито интензитет е
бил най- висок през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и 2 седмици в
началото на проведената рехабилитация на дясната киткова става. Наред с
претърпените болки, в продължение на първите 30 дни от лечението, детето не е
можело да си служи пълноценно с дясната ръка при обслужването си. От деня на
процесното ПТП са изминали повече от две години, през които чупената лакътна кост
отдавна е зараснала, а движенията на дясната киткова става са възстановени напълно.
Като свидетел по делото е разпитан бащата на ищцата – Б. П., който заявява, че
има преки впечатления от възстановителния период на ищцата, тъй като била негова
дъщеря и двамата се намирали в постоянен социален контакт. Първоначално била в
шок и стрес, но бързо ги преодоляла, още на следващия ден след ПТП отишла на
училище.Пострадалата първоначално изпитвала битови неудобства, поради
невъзможността да се грижи сама за себе си. В този период свидетелят помагал на
дъщеря си. Травмата повлияла негативно върху психологическото състояние на
ищцата, но тя сравнително бързо преодоляла тяхното влияние. Нямала никакви по-
специални отклонения във външното поведение. Един месец ходила на рехабилитация.
В момента е добре, но има една болка при разваляне на времето. Според впечатленията
на свидетеля, травмата променила способностите на дъщеря му да се служи
пълноценно с контузената ръка, при практикуване на екстремен спорт- алпинизъм, с
5
какъвто детето се занимавало от шест годишна възраст. Той видял миналата зима (през
2019 г.) как при тренировка И. изпуснала „ледената ръка“ два-три пъти без ясна
причина. Не се осмелявал да й повери нещо свързано с катерене и обезопасяване с
въжета, защото не е убеден, че ще се справи. Свидетелят имал впечатления, че
пострадалата вече не спортувала толкова волейбол и хандбал, пак поради контузията с
ръката. Тя пишела с дясната ръка.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
При събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В конкретния случай от събраните писмени доказателства и медицинската част
на изслушаната СМЕ се установява, че ищцата И.П. е получила при ПТП счупване на
дясната лакътна кост в долната й част и контузия в областта на корема. Силни болки е
имала през първите две седмици след счупването и около две седмици след при
рехабилитацията. Дясната ръка е била обездвижена с гипсова шина за 25 дни, след
което около месец е ищцата е била подложена на рехабилитация. Контузията в
областта на корема е предизвикала само леки болки за около 5 дена. Около месец
ищцата е имала нужда от известна чужда помощ в ежедневието си, тъй като не е
можела пълноценно да си служи с дясната ръка. Възстановяването й е продължило
около два месеца, като сега тя е възстановена напълно без данни за усложнения и
остатъчни увреди. Първоначално е изживяла стрес и шок, но бързо ги е преодоляла,
дори още на следващия ден след ПТП отишла на училище.
Настоящият съдебен състав не приема за доказано твърдението, че в резултат на
травмата ищцата не може вече да практикува алпинизъм. Няма обективни данни за
това, а при разпитът си бащата на ищцата само е споделил собствени субективни
опасения за възможността й да се справи с катерене при обезопасяване с въжета и
естествен страх за безопасността на дъщеря му, като ги извежда най-вече от това, че
през зимата на 2019 г. дъщеря му на няколко пъти е изпускала „ледената ръка“, но не
6
се установява това да е в причинна връзка с травмата, а и вещото лице д-р Бонев е
установил през 2020 г., че китковата става е възстановена напълно.
Като съобрази установените увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на
ищцата при ПТП – 14 г. – възраст, която се характеризира с много динамичен начин
на живот, който в случая не е бил повлиян значително – ищцата е имала само известни
затруднения в ежедневието си, за което й е помагал баща й; обстоятелството, че е
търпяла силни болки до две седмици, като общият възстановителен период е бил два
месеца, включително с рехабилитацията; обстоятелството, че фрактурата е
възстановена и няма данни за намаляване възможността за движение на ръката;
остатъчната болка при промяна във времето; лимитите на застрахователните
обезщетения и икономическите условия в страната към 2017 г. и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди
от ПТП е 15 000 лева. Ето защо е основателно възражението на ищцата, че
определеният от първоинстанционния съд размер от 12 000 лева е занижен, съответно
неоснователно е оплакването на застрахователя за завишено обезщетение.
Във въззивната си жалба ищцата не е оспорвала наличието на принос от нейна
страна, какъвто е приет от първата инстанция, но застрахователят е въвел оплакване за
занижен размер на този принос. Във връзка с размера на приноса на ищцата
настоящият съдебен състав намира следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, както
и по въпроса, че това възражение следва да съдържа твърдения относно конкретно
фактическо поведение на пострадалия в причинна връзка с ПТП, което именно следва
да бъде разглеждано при преценка дали е налице принос.
В случая ответникът е твърдял, че И.П. е пресичала на място, непредназначено
за целта и не се е съобразила с отстоянието и скоростта на идващите автомобили. От
събраните доказателства изцяло се установява така твърдяното противоправно
поведение на ищцата. На мястото, на което е пресичала И. не се установява да е било
разрешено пресичане на пешеходци. Предвид обстоятелството, че автомобилът е бил с
включени фарове, автомобилът е бил ясно видим за ищцата и тя е могла да го изчака
преди да предприеме пресичане. Ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т.
1 ЗДвП и тези нарушения в тяхната съвкупност несъмнено са в причинна връзка с
ПТП.
Настоящият състав намира, че при съпоставка вида и тежестта на
противоправното поведение на водача В. С. в причинна връзка с ПТП – нарушение на
7
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 2 ЗДвП, извършено въпреки че водачът ясно е виждал
наличието на автобусна спирка и множеството неправилно пресичащи пешеходци и
въпреки вмененото му от закона задължение да бъде внимателен и да пази по
уязвимите участници в движението, особено децата и нарушението на ищцата, която е
предприела рисково пресичане на необозначено място и то без да се съобразява с
приближаващия автомобил, но от друга страна е дете – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП, приносът на водача на МПС е значително по-голям. Настоящият състав намира
за справедливо и адекватно на реалния принос на всеки от участниците в ПТП
съотношение в приноса 2/3 за водача към 1/3 за пешеходката. Ето защо е частично
основателно поддържаното от ответника твърдение, че приносът на ищцата е по-голям
от определения от СГС 1/6.
При така приетият процент на съпричиняване, дължимото се на ищцата
обезщетение следва да бъде намалено на 10 000 лева, като до този размер искът е
основателен, а за горницата до претендираните 35 000 лева следва да бъде отхвърлен.
Предвид достигане на въззивния съд до извод идентичен като краен резултат с
извода на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има всяка страна според защитения материален интерес.
Ищцата е направила разноски само за държавна такса в размер на 50 лева, от
които не й се дължи никаква част, тъй като въззивната й жалба е изцяло неоснователна.
Застрахователят е направил е разноски за държавна такса от 100 лева, от които не
му се дължи никаква част, тъй като въззивната му жалба не е уважена. Бил е обаче
защитаван от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264474/05.07.2021 г. по гр.д. № 12562/2018 г. на
СГС, I – 8 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Б. П., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8