№ 13331
гр. С., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110113107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Х., чрез адв. М., срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл.
146 ЗЗП вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор №
****** за предоставяне на потребителски кредит от ДАТА г.;
- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 340,67 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на
предявения иск) – платена при начална липса на основание – нищожност на клаузата на чл. 5
от Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит от ДАТА г., представляваща
недължимо платена сума за такса за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
ДАТА г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор № ****** за предоставяне на
потребителски кредит за сумата от 6000 лв., която следвало да бъде върната в срок от 18
месеца при следните условия: лихва от 35,00% и ГПР – 49,66%. Поддържа, че по силата на
чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние ищецът заплатил и
сумата от 5940 лева, представляваща такса за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е
заплатил на „Фаратум България“ ЕООД сумата в размер на общо 14 040 лева, от които 6000
лева – главница, 2100 лева – лихва и 5940,64 лева - такса гаранция. Счита, че клаузата на чл.
1
5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл.
143 вр. чл. 146 ЗЗП. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че
клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на посочените основания, както и осъди ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лв., предявена като частичен иск от сума в
размер на 5940 лв., представляваща недължимо платена такса гаранция по чл. 5 от договора,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Ц., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №
****** от ДАТА г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски
формуляр, се установява, че на ДАТА г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като
кредитор, и Н. Н. Х., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който
ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на Н. Н. Х. сума в размер на
6000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 18 месечни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 35,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) -
49,66 % и общ размер на всички плащания – 8100 лв. Договорът е бил сключен при Общи
условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства
по делото.
Като писмено доказателство е приет и представения с отговора на исковата молба
погасителен план към Договор за кредит № ******, в който е посочено, че е неразделна част
от договора, както и че в размера на дължимата ежемесечно погасителна вноска са
включени стойността на главницата и уговорената възнаградителна лихва за съответния
период.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Ferratum Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на
договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит.
В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с
това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството,
кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение,
2
предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от
дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от
поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 08.07.2022 г., сключен между
Н. Н. Х. и „Фератум Банк“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес
център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, което дружеството, в качеството му на гарант, се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на Н. Н. Х. спрямо кредитора
„Фератум България“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ******.
Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, Н. Н. Х. дължи на „Фератум Банк“
p.l.c. такса в размер на 5940,00 лв., дължима на 18 вноски, с първа падежна дата – 07.08.2022
г. и краен срок на издължаване на таксата – 30.12.2023 г. Представен е и погасителен план
към договор за гаранция № ******, в който е посочено, че е неразделна част от договора за
гаранция и вноските по него следва да бъдат отразени по банковата сметка на „Фератум
Банк“, не по- късно от съответната падежна дата.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: на 08.07.2022 г. ответното дружество
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наредило сумата в размер на 6000 лв. в полза на
получателя Н. Н. Х.; по процесния договор за потребителски кредит ищецът е изплатил на
ответника сума в общ размер на 6550,00 лв., която е разпределена от заемодателя, както
следва: 6000 лв. – погасена главница по договора; 134,79 лв. – договорна лихва; 340,67 лв. –
такса за предоставяне на гаранция/поръчителство, както и 60,00 лв. – такса за предсрочно
погасяване, а сумата в размер на 14,54 лв. е възстановена на потребителя, тъй като е била
надвнесена; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва
и таксата за предоставяне на обезпечение, годишният процент на разходите в този случай е
в размер на 89,334%; по информация на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД платената към тях
сума за допълнително избраната услуга към „Фератум Банк“ е в размер на 340,67 лв., която
по техни твърдения била преведена на 28.07.2022 г. към „Фератум Банк“, за което обаче не
са представени никакви доказателства, в т.ч. и на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 5 от договора за паричен заем
е нищожна на заявените правни основания.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен
договор за предоставяне на кредит № ******, по силата на който ответното дружество е
предоставило за ползване паричен заем в размер на 6000 лева, а Н. Н. Х. е усвоил сумата
3
към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в негова полза
от страна на кредитора “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Сключеният между Н. Н. Х. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,66 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от “Ferratum
Bank”, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В
преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8, наименувана
4
"изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по
договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция". Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че наименованията
на двете дружества – „Фератум България“ и „Фератум Банк“ (към датата на сключване на
договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар и непряка (чрез пряко
участие на едното дружество в другото). Отделно от изложеното, от извършена справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със сегашното
наименование „Мултитюд Банк“ (преди Фератум Банк). Също така, начинът на погасяване
на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – 18 бр. вноски със същите падежи и краен срок на издължаване.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора
дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани
договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на
кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията
по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит (в този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както
и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).Обстоятелството, че на потребителят е предоставен
избор вместо дружеството – гарант да посочи други физически лица за поръчители е
ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са последиците при избор на това
известно и предварително одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него
разходи, които са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един от договорите –
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно
свързани (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски
кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход
по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (5940 лв.) е почти равен на отпуснатата по кредита сума (6000 лв.), което
налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от
5
обявения в него от 49,66 %, в който е включена само възнаградителната лихва. Ето защо
съдът приема, че с цитираната клауза се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се
уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед
гореизложеното, задължението по чл. 5 не е свързано с неизпълнението на договора, а
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото
чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на
заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по 5, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната
сума в размер на 340,67 лв., представляваща недължимо платена сума за такса гаранция, че
тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
Както се изясни от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, несъмнено се установява по делото, че платената към
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сума за допълнително избраната услуга е в размер на 340,67
лв., като по делото не са представени доказателства посочената сума да е била преведена
към „Фератум Банк“.
Следователно и предвид нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, ищецът се
легитимира като кредитор на вземане в размер на 340,67 лв., представляващо платено при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 07.03.2024 г., до окончателното плащане, поради което искът при квалификацията
на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва
да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 287,60 лв. и за депозит за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв.
6
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2145,60 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен
състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
7
Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
проведеното в исковото производство едно открито съдебно заседание; обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Н. Н. Х., чрез
процесуалния му представител е предявил над 50 идентични претенции с идентични по
съдържание искови молби, по които в Софийски районен съд са образувани над 50 дела –
напр. гр.д. № 29618/2024 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав; гр.д. № 60536/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 29 състав; гр.д. № 60389/2023 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав, и др., а
отделно от това процесуалният представител на ищеца е предявил над 200 идентични
претенции с идентични по съдържание искови молби, по които в Софийски районен съд са
образувани над 200 дела, по всяко от които би се достигнало до присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковите суми,
настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Н. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 208, вх. „Г“, ет. 7, ап. 16, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“,
ет. 9, офис 20, че клаузата на чл. 5 от Договор № ****** за предоставяне на потребителски
кредит от ДАТА г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на Н. Н.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 208, вх. „Г“, ет. 7, ап. 16, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 340,67 лв. – платена при начална липса на основание
– нищожна клаузата на чл. 5 от Договор № ****** за предоставяне на потребителски кредит
от ДАТА г., представляваща такса за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на Н. Н.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 208, вх. „Г“, ет. 7, ап. 16, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 787,60 лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
8
управление: гр. С., ж.к. „М.-3“, бул. „А.М.“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на адв.
Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А.С.“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 240 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9