Решение по дело №15280/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /29.07.2020г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     Районен съд - Варна, 10-и състав, на втори юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  ***

 

                     при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 15280 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

                    Образувано е по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1000,00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем „***” от 24.11.2014г., сумата от 153,62 лв. – договорна лихва за периода от 08.12.2014г. до 03.08.2015г., както и сумата от 420,87 лв. – лихва за забава за периода от 01.09.2015г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

                    Излага се в исковата молба следното: На 01.09.2015г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., сключен между „***” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „***” ООД, произтичащо от Договор за паричен заем с номер 5139281/24.11.2014г. е прехвърлено в собственост на настоящия ищец. Цесионерът бил упълномощен да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземането. Копие от уведомлението за цесията е представено към исковата молба. Твърди се, че на 24.11.2014г. между „***” ООД и Д.Д.Р. бил сключен договор за заем „***” с номер 5139281. Съгласно договора заемателят се задължил да предаде в собственост на заемодателя сумата от 1000,00 лв. Уговорена била лихва във фиксиран размер от 153,62 лв. Последната погасителна вноска била с падеж на 03.08.2015г. Към момента на предявяване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда ответникът не е извършил нито едно плащане. С оглед на това се претендира и присъждане на лихва за забава.

                    В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Искът е допустим, но неоснователен. Уговореният размер на договорната лихва е прекомерен и противоречи на добрите нрави, с оглед датата на сключване на договора и действащите към онзи момент разпоредби на ЗПК. Сочи се, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди се нищожност на договора и наличието на неравноправни клаузи.

                    С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                    По делото е представен Договор за паричен заем „***“ с номер 5139281 от 24.11.2014г., от който се установява, че „***” ООД се задължило да предостави на Д.Д.Р. сумата от 1000,00 лв. под формата на кредит. Видно от договора размерът на договорната възнаградителна лихва бил 153,62 лв., представляващ фиксиран ГЛП от 40,30 %. ГПР бил 49,32%. Установява се още, че падежът на последната погасителна вноска настъпил на 03.08.2015г. Договорът е подписван от заемателя, като подписът не е оспорен в настоящото производство.

                Установява се от представения РКО, че ответникът е получил сумата от 1000,00 лв. на ръка. РКО е подписан от ответника, като подписът не е оспорен.

                Установява се от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, че „***“ ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД вземането си спрямо Д.Р., произтичащо от Договор за кредит с номер 5139281, сключен на 24.11.2014г.

                Към исковата молба е представено и уведомително писмо до ответника за сключената цесия.

                От изготвеното по делото заключението по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Съгласно Договор за паричен заем „***“ с номер 5139281 от 24.11.2014г. кредиторът е предоставил на Д.Р. сумата от 1000,00 лв., заплатена в брой, на датата на сключване на договора. По Договора за паричен заем няма извършвани плащания. Задължението за договорна лихва е в размер на 153,62 лв. Лихвата за забава върху неплатеното задължение от 1153,62 лв. за периода от 03.08.2015г. до 04.03.2019г. е в размер на 420,25 лв.

                От справка в Търговски регистър се установява, че „А.з.с.н.в.“ ООД е праводател н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

                Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „***” ООД и ответника по Договор за кредит, настъпването на изискуемост на вземанията и прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договор за цесия с ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.

                Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност между цедента „***” ООД и ответника Д.Р. бил сключен Договор за паричен заем „***“ с номер 5139281 от 24.11.2014г. По силата на този договор „***” ООД се задължило да предостави на Д.Д.Р. сумата от 1000,00 лв. под формата на кредит. Видно от договора размерът на договорната възнаградителна лихва бил 153,62 лв., представляващ фиксиран ГЛП от 40,30 %. ГПР бил 49,32%. Установи се още, че падежът на последната погасителна вноска настъпил на 03.08.2015г.

                Договорът за паричен заем бил подписан от ответника, а подписът, положен в графа „клиент“ не е оспорен в настоящия процес.

                Установи се по делото от заключението на вещото лице и от представения препис на РКО, че ответникът е получил сумата от 1000,00 лв. на ръка. РКО също е подписан от ответника, като подписът не е оспорен. По Договора за паричен заем няма извършвани плащания.

                Установи се, че „***“ ООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД вземането си спрямо Д.Р., произтичащо от Договор за кредит с номер 5139281, сключен на 24.11.2014г.

                С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения. При преценка за размера на задълженията на ответника съдът се позовава изцяло на заключението по допуснатата ССЧЕ, като го кредитира изцяло.             

                 Следователно предявеният иск за сумата от 1000,00 лв., представляваща дължима главница по сключения Договор за паричен заем „***“ с номер 5139281 от 24.11.2014г. се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

                 Доколкото основателен е искът за главница, акцесорният иск за лихва за забава по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява основателен, с оглед на заключението по допуснатата ССЧЕ.

                  Претенцията за сумата от 153,62 лв., представляваща фиксирана договорна лихва се явява основателна. Възражението, че уговореният фиксиран размер между страните е прекомерен, е неоснователно. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В настоящия случай уговорения ГПР е 49,32%, поради което клаузата не е нищожна. Следва да се отбележи, че договорът за заем е сключен на 24.11.2014г., т.е. след приемане на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК от 23.07.2014г.

                  Неоснователно е и направеното възражение, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. От съдържанието на договора е ясно какъв е фиксираният лихвен процент и ГЛП, както и ГПР. Не е уреден променлив лихвен процент, за да се излага и съответната методика за промяна. Неоснователно е и възражението за нищожност на договора по реда на чл. 26 ЗЗД. Представеният по делото Договор съдържа всички необходими реквизити, уредени в чл. 11 ЗПК, без същите да противоречат на закона и добрите нрави.

                  С получаването на исковата молба и приложенията от процесуалния представител ответникът е бил уведомен за сключената цесия.

                  По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство в общ размер на 650,00 лв.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща незаплатена главница по сключен между Д.Д.Р. и „***“ ООД Договор за паричен заем „***” от 24.11.2014г., което задължението е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД, праводател н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 05.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 3513 по описа на ВРС за 2019г.

 

                 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 153,62 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва за периода от 08.12.2014г. до 03.08.2015г.,  дължима по сключен между Д.Д.Р. и „***“ ООД Договор за паричен заем „***” от 24.11.2014г., което задължението е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД, праводател н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 3513 по описа на ВРС за 2019г.

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 420,25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2015г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 04.03.2019г., начислена върху задължението на Д.Д.Р. дължимо по сключен между Д.Д.Р. и „***“ ООД Договор за паричен заем „***” от 24.11.2014г., което задължението е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ООД, праводател н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, чрез сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 3513 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 420,25 лв. до претендирания размер от 420,87 лв., поради неоснователност.

 

                ОСЪЖДА Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 650,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 3513 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................