№ 49901
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110127709 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е по предявени от ищците Н. Г. К., В. Г. К. и Григор К. Г. чрез адв. В. А. и
адв. С. А. – АК-София, срещу ответника „Ди Гипс – България“ ООД искове с правно
основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на недвижим имот с площ от 1,713 дка, представляващ ливада в землището на
село Иваняне /Столична община/, местност „Шуманица“, имот № 130022, понастоящем
попадащ в имот с идентификатор 32216.2298.2786 /стар 32216.2298.2767/ по кадастралните
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор
на АГКК, целият с площ от 2395 кв.м., представляващ УПИ LVI[1]2767, кв. 9, като
ответникът бъде осъден да им предаде владението върху него. В хода на производството
ищецът Григор К. Г. е починал, като на негово място като страни по делото са
конституирани наследниците му по закон Н. Г. К. и В. Г. К., участващи по делото и отпреди
като ищци.
С Решение № 19370/28.10.2024г. по гр.д. № 27709/2023г. на СРС съдът е признал за
установено, че ищците са съсобственици, наред с останалите наследници на Стоян и Цветко
Манолови Миневи, на ливада, представляваща имот № 130022, находящ се в землището на
село Иваняне /Столична община/, м. „Шуманица“, целият с площ от 1,713 дка, на частта му с
площ от 1545 кв.м., попадаща в имот с идентификатор 32216.2298.2786 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор
на АГКК, представляващ УПИ LVI-2767, кв. 9 по плана на град Банкя, м. „в.з. Иваняне“,
която част е маркирана със сив цвят и ограничена от линиите между точки А-Б-В-Г-Д-А на
Скица № 2 /л. 627/ към изслушаното по делото заключение на вещо лице /приподписана от
съдията и заверено копие от която е неделима част от решението/, като е отхвърлил
предявените искове за частта от имот № 130022 над посочените 1545 кв.м. до първоначално
заявените 1713 кв.м. /1,713 дка/, както и е отхвърлил предявените искове по чл. 108 ЗС в
частта им за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху имот № 130022,
находящ се в землището на село Иваняне /Столична община/, м. „Шуманица“, целият с площ
от 1,713 дка, за частта му с площ от 1545 кв.м., попадаща в имот с идентификатор
32216.2298.2786 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ LVI-2767, кв. 9
по плана на град Банкя, м. „в.з. Иваняне“, която част е маркирана със сив цвят и ограничена
от линиите между точки А-Б-В-Г-Д-А на Скица № 2 /л. 627/ към изслушаното по делото
заключение на вещо лице /приподписана от съдията и заверено копие от която е неделима
част от решението/. С Решение № 19372/28.10.2024г. по същото дело е поправена допусната
1
в първото решение очевидна фактическа грешка. Решенията са връчени на ищците на
04.11.2024г., а на дружеството-ответник – на 08.11.2024г. От страна на последното е
депозирана Въззивна жалба, вх. № 377633/22.11.2024г. на СРС, която е в процес на
администриране.
С Молба, вх. № 395594/05.12.2024г. на СРС, ищците Н. Г. К. и В. Г. К. са заявили
отказ от иска, като молят постановеното по делото решение да бъде обезсилено. Молбата е с
нотариална заверка на подписите.
При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което се
прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални
действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно,
развитието на производството по постъпилата срещу решението въззивна жалба е
обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има
вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд,
същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва
да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако
жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд, както е в настоящия случай. Съдът, до
който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното
по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата
му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд. Така – опр.505/17.07.2013г.-
ч.т.д.2693/2013-ВКС, 1 т.о.
Постановеното по делото решение следва да се обезсили, а производството по
делото – да се прекрати.
В полза на „Ди Гипс - България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се
присъдят доказаните по делото и посочени в списъка по чл. 80 ГПК разноски в размер на
2225,00 лева, от която сума всеки ищец следва да заплати половината.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА невлезлите в сила Решение № 19370/28.10.2024г. по гр.д. №
27709/2023г. на СРС и Решение № 19372/28.10.2024г. по гр.д. № 27709/2023г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27709/2023г. на СРС, I ГО, 173 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. К., ЕГН **********, от град София, и В. Г. К., ЕГН **********, от
град София, да заплатят на „ДИ ГИПС – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 2225,00 лева,
представляваща разноски по делото, като всеки от тях заплати половината от посочената
сума.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,
поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2