№ 10284
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110153156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпил е документ, озаглавен „въззивна жалба“ от ищеца *********., чрез адв.
*********, с която се обжалва решението в частта за разноските, поради което следва
да се приеме, че съдът е сезиран с искане за изменение на постановеното по
настоящото дело Решение № ********* в частта му за разноските. В молбата се иска
съдът да присъди разноските в тежест на ответника, вместо на ищеца с доводи, че
ответникът е станал повод завеждане на иска, тъй като дължимото обезщетение е в
размер на 1500 лв., а ответникът е заплатил сумата от 1295,70 лв., в резултат на което е
останала неплатена част от 204,30 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
който изразява становище за неоснователност на молбата.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В постановеното по делото решение съдът е изложил подробни мотиви защо
счита, че отговорността за разноските следва да бъде на ищеца, а именно защото
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същевременно предявяването на
настоящият иск представлява злоупотреба с процесуални права, като съдът намира, че
не е налице основание за промяна на направеното тълкуване. По делото е установено,
че между страните на 07.09.2023 г. е поставено решение по първи по ред предявен
частичен иск за вземане на ищеца срещу ответника за застрахователно обезщетение от
процесното събитие, което видно от отбелязването е влязло в сила на 18.11.2023 г., тъй
като е било допусната очевидна фактическа грешка по отношение наименованието на
ответника. Още преди влизане в сила на решението – на 04.10.2023 г. ответникът е
погасил не само уважената претенция по частичния иск на ищеца, въз основа на което
е било образувано гр.д. № ********* по описа на *********, а е заплатил цялото
дължимо обезщетение, чийто размер е установен в същото производство, както и
разноските по делото. Въпреки, че все още не е влязло в сила решението,
същевременно не е било обжалвано от ответника, ищецът предявява настоящият иск,
като не го предявява за целия остатък от дължимото застрахователно обезщетение,
макар размерът му да е установен в рамките на приключилото производство, а отново
го предявява като частичен за сумата от 20 лв., очевидно целейки да завежда
1
множество частични искове до снабдяване с титул за цялото вземане. Подобно
поведение представлява типичен пример за злоупотреба с процесуални права, поради
което в случая и предвид извода на съда, че в настоящата хипотеза ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, разноските следва да се присъдят в тежест на ищеца.
В допълнение на горното съдът намира, че твърдението на ищеца, че плащането
не покрива цялото задължение, не е вярно. Това е така защото в производството по
гр.д. № ********* по описа на ********* е установен пълнен размер на дължимото
обезщетение в размер на 1295,70 лв., като с оглед съществуващата сила на пресъдено
нещо на решението по първия по ред предявен частичен иск, то въпросът за размера на
дължимото обезщетение не би могъл да бъде пререшаван при предявен иск за друга
част от вземането. Същевременно е установено също така, че доброволно по щетата
ответникът е заплатил 359,19 лв., т.е. към момента на завеждане на първото дело по
частичния иск, неплатената част е била в размер на 971,14 лв. Следователно с
направеното от ответника плащане в размер на 1788,05 лв. се явява погасено изцяло
вземането на ищеца за обезщетение в пълен размер – 971,14 лв., както и присъдените с
първото решение разноски в размер на 755 лв.
Поради изложеното, молбата на ищеца следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *********., ЕГН **********, чрез адв.
*********, обективирана в документ, озаглавен „въззивна жалба“ с искане за
изменение на Решение № ********* , постановеното по гр.д. № 53156/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 157 с-в, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд. ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2