Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І тричленен състав,
в публично
заседание на десети март през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 349 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Сивинити
България“ ЕООД с ЕИК ****, депозирана чрез адв. И. С., срещу Решение №
67/17.01.2022 г. по АНД № 4732/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХІХ
състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/№
03-2100030/23.09.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна,
с което на „Сивинити България” ЕООД е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение на чл. 142, ал. 6 от КТ. Изложените в касационната жалба доводи са за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушен е принципът
за равнопоставеност на страните в производството, изразяващо се в недопускане
до разпит като свидетел по делото на лицето Л. Ж.. Твърди се също, че решението
на въззивната инстанция е постановено преди да изтече 3-дневният срок по чл. 312, ал.1 от НПК, в който страните в производството
могат да поискат поправки и допълнение на протокола от съдебното заседание,
което по същество също ограничава правото на защита на санкционираното лице и
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наведените
твърдения представляват касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2,
вр. ал. 3 от НПК. Искането е касационната инстанция да отмени решението на Районен
съд-Варна и вместо него да постанови друго, с което да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Формулирани са
алтернативни искания решението на Районен съд-Варна да бъде изцяло отменено ведно с потвърденото
НП или, след отмяна на въззивното решение да се постанови друго по съществото
на повдигнатия спор, като при това бъде намален размерът на наложеното
имуществена санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/лв. до размера на
установения в КТ минимум от 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Моли в полза на „Сивинити
България” ЕООД да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции. Ако
съдът намери касационната жалба за неоснователна, моли в полза на ответната
страна да се присъдят разноски в минимален размер. Поддържа жалбата в писмено
становище и претендира сторените разноски.
Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по
труда"-Варна чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Б. изразява
становище за неоснователност касационната жалба. Иска решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в полза на
административнонаказващия орган.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно постановено, поради което пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по
жалба на „Сивинити България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище в гр. Варна срещу НП
№ 03-010966/03.04.2019 г. издадено от директора на Дирекция "Инспекция по
труда"-Варна, с което за нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
От фактическа страна районният съд установил, че при
извършена на 24.08.2021г. проверка от служители на ДИТ Варна, на обект хотел,
стопанисван от „Сивинити България”ЕООД, находящ се в обл. Варна к.к. К , хотел „***“,
е установено , че в обекта като готвач работи лицето Л. Ж.. Проверяващите
констатирали, че през деня същият е положил труд в работна смяна с
продължителност над 12 часа. Това е установено въз основа на извършени две
проверки - в 07,40 часа и в 20,15 часа. След това същият работник е декларирал
работна смяна от 06,30 ч. до 20,30 часа. Тези установявания са квалифицирани от
проверяващите като нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ, за което срещу
дружеството-работодател е съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/. Въз основа на него на 23.09.2021 г. срещу дружеството е издадено
процесното НП, в което изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и
правната квалификация на деянието. С наказателното постановление на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
За да постанови решението си, първостепенният съд установил, че събраните в хода на съдебното
дирене доказателства изцяло подкрепят обвинителната теза на
административнонаказващия орган. Установил, че НП е издадено от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Направен е извод, че при издаване на
процесното НП ответникът правилно е приложил материалния закон. Изложени са
мотиви и досежно справедливостта на санкцията в размер на 2500,00 лева.
Мотивиран така, решаващият състав при ВРС е постановил решението си, с което
потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящият тричленен състав на Административен съд –
Варна намира решението на ВРС за неправилно като постановено при наличие на
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК –
допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото пред Районен съд – Варна е проведено едно
открито съдебно заседание – на 13.01.2022 г., в което оспорващото дружество е
представлявано от адв. И. С.. Същият е поискал от съда като свидетел да бъде
призовано и разпитано лицето Л. Й Ж., за нарушение на чиито трудови права е
образувано административнонаказателното производство. Доказателственото искане
е оставено от съда без уважение с аргумента, че фактите, които могат да се
установят с гласните показания на това лице, могат да се установят и от
съдържанието на двете декларации, подписани от него. Съдът не е съобразил, че
искането на санкционираната лице е направено именно с оглед на твърденията му,
че подписите, поставени под тези две декларации от 24.08.2021 г. /от 07,30 ч. и
от 20,15 ч./, не са поставени от това лице. Констатираното представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е довело до ограничаване
на процесуалните права на санкционираното дружество – работодател да защити
тезата си с допустимите за това средства, респективно – решението е постановено
върху факти, които са останали неизяснени в хода на съдебното дирене. Наличието
на толкова съществен порок винаги е основание за отмяна на съдебното решение.
Доколкото решението на касационната инстанция се
основава на фактите, установени от въззивната инстанция, то настоящият състав
на Административен съд – Варна е поставен в невъзможност да се произнесе по
съществото , при неизяснени спорни факти. Последното налага оспореното решение
да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд-Варна. При новото разглеждане на делото съдът е длъжен да изясни дали
подписите, за които се твърди, че са положени под двете декларации от
24.08.2021 г. от лицето Л. Й Ж., действително са поставени от него
.
При този изход на спора пред касационната инстанция
разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния
съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от
горното, Административен съд - Варна, І-ви тричленен състав, на основание чл.
222, ал. 2, т.2 АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 67/17.01.2022 г.,
постановено по НАХД № 4732/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на същия съд съобразно указанията по тълкуването и прилагането
на закона в мотивите на настоящото решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.