№ 212
гр. Варна, 13.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500114 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната с определение № 1161/23.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 631/2022 г. от ОС – Варна препирня за подсъдност за
определяне на родово компетентния съд относно произнасяне по предявените
от „Билла България“ ЕООД против И.Х.Д. и Х.Н.Т. искове с правно
основание чл.207, ал.1, т.2 вр. с чл.208, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази
следното:
По искова молба на „Билла България“ ЕООД, с която са били предявени
в условията на евентуалност, искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 вр. с
чл.208, т.2 КТ вр. с чл.86 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците И.Х.Д. и
Х.Н.Т. да заплатят на ищеца сумата от 26 626.28 лева, представляваща
имуществена вреда - липса от оборота на магазин от търговската верига на
ищеца, находящ се в гр. Варна, на ул. „Народни будители“ № 6 за периода от
01.04.2020г. до 03.04.2020г., ведно със сумата от 3 579.75 лева,
представляваща законната лихва върху главницата от 03.04.2020г. до
подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, а в условията на
евентуалност за заплащане на същите суми от ответниците, но на основание
чл.203, ал.2 КТ вр. чл. 45 ЗЗД /обезщетение за умишлено причинени вреди,
вследствие на неправилно инкасиране на оборот на посочения магазин/
първоначално е образувано гр.д. № 11179/2021г. по описа на РС – Варна.
Предвид цената на евентуалния иск по чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, с
определение от 17.02.2022г. районният съд е приел, че компетентен да
1
разгледа спора е окръжния съд, поради което е прекратил производството и
изпратил делото на ОС – Варна, където е образувано гр.д. № 575/2022г.
С определение № 1120/21.03.2022г. съдът по гр.д. № 575/2022г. е
разделил производствата по евентуално съединените искове, като
производството по делото е продължило по евентуалния иск с правно
основание чл.203 КТ вр. чл.45 ЗЗД и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД, а
по евентуалния иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ и акцесорния му по чл.86 ЗЗД е
образувано отделно производство – това по гр.д. № 631/2022г. и за
разглеждането на който е повдигнат настоящия спор за подсъдност.
При така установената фактическа обстановка АпС – Варна
намира, че компетентен да разгледа иска по чл.207, ал.1, т.2 КТ, предмет
на последно образуваното гр.д. № 631/2022г. е РС – Варна.
Предмет на този иск е ангажиране на пълната имуществена отговорност
на ответниците, като служители, за обезщетяване на вреди от липси при
извършване на отчетническа дейност като елемент на трудовото
правоотношение, т. е. обезвреда на неблагоприятни последици произлезли от
лошо изпълнение на трудово правоотношение. С така заявена претенция е
повдигнат трудов спор по смисъла на чл.357, ал.1, предл. трето КТ, а съгласно
чл.104, т.4 ГПК трудовите спорове са подсъдни на районния съд, независимо
от тяхната цена.
Предметът на настоящото производство е очертан от повдигнатата
препирня за подсъдност касателно единствено тази искова претенция след
отделянето й в самостоятелно производство. Макар и съдът да не споделя
основанията и мотивите за разделянето на исковете, то постановеното
определение № 1120/21.03.2022г. по гр.д. № 575/2022г. не е част от настоящия
спор, поради което и разпоредбата на чл.104, т.6 ГПК не може да бъде
съобразена при разрешаването му. Но за пълнота на изложението съставът на
АпС намира, че следва да посочи, че цитираната норма не изключва от
приложното си поле трудовите спорове, които по правило са подсъдни на
районния съд. Аргумент за това е както логическото и граматическо
тълкуване на същата във взаимовръзка с разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК,
така и предвидената в чл.210, ал.2, изр. второ ГПК забрана за разделяне на
искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако не
подлежат на разглеждане по реда на различни съдопроизводства.
Възприетото от окръжния съд разрешение за разделяне, доколкото не е
обосновано с някоя от хипотезите по чл.210, ал.2, изр. първо ГПК не
съответства на процесуалния закон. Предвид невъзможността обаче това
разрешение да бъде ревизирано в настоящото производство и по изложеното
по-горе относно характера на спора, предмет на разглеждане по образуваното
гр.д. № 631/2022г. по описа на ОС – Варна, подсъден на районния съд, на
основание чл.104, т.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Варна за компетентен да се произнесе по
предявените от „Билла България“ ЕООД против И.Х.Д. и Х.Н.Т. искове с
правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД, по
които е образувано гр.д. № 631/2022г. по описа на ОС – Варна.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3