РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Сандански, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200292 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. С. А., ЕГН – **********, с адрес – гр. С.,
ж.к.“С.“ № ******, ет.******, ап.******, против, Наказателно
постановление № 22-0339-000430/31.05.2022г. на ВПД Началника Група в
ОД МВР – Б., РУ – С., с което на жалбоподателя за административни
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53
ЗАНН, чл.183, ал.1 , т.1, пр.2 и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено
наказание “Глоба” общо в размер на 210/двеста и десет/ лева.
Със жалбата си А. оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава, както и че НП е издадено при съществено
процесуално нарушение и от некомпетентен орган.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява
лично и поддържа жалбата си. Дава обяснения и моли съда да отмени
издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура – Б., ТО -
С., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 09.02.2022г., актосъставителя А. Ш., в присъствието на свидетеля Б.
Ц., съставил АУАН на жалбоподателя, затова, че на същата дата –
09.02.2022г. около 14.10 часа по пътя от Е-789 към с. П., на около 200 метра
преди с. П. управлявал товарен автомобил „Ф. Д.“ с рег. №******,
собственост на С. С. от гр. С. и, като автомобила е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.1, т.1 на 29.11.2020г. При извършената проверка
контролните органи констатирали също и, че жалб.А. не носи СУМПС, с
което е осъществил състава на административните нарушения по чл.100, ал.1,
т.1 и по чл.140а, ал.1 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя
и подписан лично от него, без възражения.
Въз основа на акта, на 31.05.2022г. ВПД Началника Група в ОД МВР –
Б., РУ – С. Началник, надлежно упълномощен със Заповед № МЗ-
8121/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е издал НП № 22-
0339-000430/31.05.2022г., въз основа на Постановление на РП – Б., ТО – С. от
19.05.2022г., с което е постановен отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, с което на
жалбоподателя за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.1 , т.1, пр.2 и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
му е наложено наказание “Глоба” общо в размер на 210/двеста и десет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Ш. и Ц., както и приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по
несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и
логични. По същество описаната в АУАН и издаденото НП фактическа
2
обстановка не се отрича и от жалбоподателя.
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.140, ал. 1 ЗДвП създава общо правило на поведение
по пътищата, отворени за обществено ползване да се управляват само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да е
съставомерно деянието от обективна страна по посочената разпоредба
управляваното МПС следва да не е регистрирано и да е без табели, които
условия следва да са налице при условията на кумулативност. Отсъствието на
което и да е от тях обуславя неточна правна квалификация на деянието. В
конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС макар и със
служебно прекратена регистрация е било с регистрационни табели, поради
което деянието е неправилно квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбите на чл.143, ал. 5 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000г., предвиждат служебно прекратяване на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. С чл.143, ал.15 на същия закон и чл. 18б ал.1, т.10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 год. са уредени последствията от бездействието на
приобретателя на МПС. По делото не е спорно, че жалбоподателят не е
изпълнил законовото си задължение в указания от закона срок да регистрира
придобитото от него моторно превозно средство, въпреки, че по делото не са
налични данни кога е придобито същото, което квалифицира поведението му
като противоправно. Прекратяването на регистрацията на лек автомобил при
смяна на собствеността му, обаче, не настъпва автоматично с изтичането на
определен в закона срок, а предполага волеизявление на орган на власт,
изразено по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП. По делото няма доказателства, че
жалбоподателят, като собственик на придобития автомобил, за каквото му
качество ответникът е имал данни по реда на чл.16, ал.5 от Наредба № І-
3
45/2000г., е бил уведомен за волеизявлението на органа по прекратяване на
регистрацията. Доколкото прекратяването на регистрацията не е фактическо
действие, а е волеизявление на орган на власт в изпълнение на законово
правомощие, изразено чрез действие по чл.143, ал.15 ЗДвП, то адресата
следва да бъде уведомен за правните последици на акта. Въпреки отсъствието
на изрично регламентирано задължение в хипотезата на чл.18б, ал.2 на
Наредба № І-45/24.03.2000г. за уведомяване, то задължението за органа
произтича от общото правило на чл.61 АПК, доколкото със същия се засягат
права на неговия адресат.
За да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП собственикът
следва да има знание, че към момента на управление на МПС, регистрацията
му е прекратена, т.е. деянието следва да е умишлено извършено, за да бъде
приложена санкцията по посочената разпоредба. Такъв умисъл е налице само,
ако собственикът е бил надлежно уведомен за издадения чрез действие
административен акт, каквито данни по делото няма. В конкретния случай
няма фактически констатации, че към 09.02.2022г. жалбоподателят е бил
уведомен за прекратената на 29.11.2020г. регистрация на управляваното от
него МПС, като няма и такива твърдения, поддържани от наказващия орган.
От задължението за собственика по чл.14, ал.1 и чл.15, ал.1, т.5 от Наредба №
І-45/24.03.2000г., и като правоспособен водач, знанието за това му
задължение, както и за последиците при неговото неизпълнение по чл.18б,
ал.1, т.10 вр. чл.18, т.2 от Наредба № І-45/24.03.2000г. не следва и правно
дължимото поведение на заинтересованото лице да следи дали и кога е
упражнено от органа правомощието по чл.143, ал.15 ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, за да съобрази поведението си
с оглед настъпилите правни последици. Ето защо и доколкото към
09.02.2022г. водачът на автомобила и негов собственик не е бил уведомен за
постановената прекратена регистрация, то не е налице виновно поведение, за
да бъде приложена санкцията по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на другото административно нарушение, посочено в
пункт 1 от НП – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова че жалб.А. не е носил
контролния талон от СУМПС, съдът счита, че извършването на това
нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
административно наказващия орган, върху който лежи това задължение.
4
В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното
административно нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал
собствения си лек автомобил, като не е носил контролния талон от СУМПС,
тъй като нито един от свидетелите в показанията си пред съда не посочи, че е
установено такова нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че е допуснато съществено
процесуално нарушение водещо до отмяна на наказателното постановление .
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0339-
000430/31.05.2022г. на ВПД Началника Група в ОД МВР – Б., РУ – С., с
което на жалбоподателя Е. С. А., ЕГН – **********, с адрес – гр. С.,
ж.к.“******“ № ******, ет******, ап.******, за административни нарушения
по чл.100, ал.1, т.1 и по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН,
чл.183, ал.1 , т.1, пр.2 и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено наказание
“Глоба” общо в размер на 210/двеста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5