№ 192
гр. Тетевен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100572 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че във връзка с Разпореждане № 1221/13.06.2022 г. по ч.гр.д. №
133/2022 г. по описа на Районен съд - Тетевен, Гражданско отделение, 1-ви състав, получено
на 28.06.2022 г., с което е уведомен, че издадената Заповед за изпълнение парично
задължение е връчена на длъжника С. П. А., с ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал.
5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, и в законоустановения срок, , „АПС Бета
България“ с ЕИК ********* упражнява законовото си право да предяви иск, с който да
признаете за установено по отношение на ответника С. П. А., с ЕГН **********, че същият
дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* вземане, което е предмет на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 133/2022 г. по описа на Районен съд - Тетевен, Гражданско
отделение, 1-ви състав и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и С. П. А., с
ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № 676130 на 25.05.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
1
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече.Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит 676130 от 25.05.2016 г. по безспорен начин установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното
законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл, 22 от ЗПК.
На 25.05.2016 година длъжникът С. П. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за
кредит № 676130 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 244.17 лева, срещу
което се съгласил да върне 8 броя вноски по 87.06 лева в срок до 20.01.2017 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план,
неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел X, чл. 2 от
Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от
Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска С. П. А., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
2
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие С. П. А., с ЕГН
********** да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „КРЕДИСИМО“ АД да
уведомява ответникът С. П. А., с ЕГН ********** за забавата му чрез водене, включително
чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с
кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и
стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към С. П. А., с ЕГН
********** по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Ответникът С. П. А., с ЕГН ********** е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 05.04.2021 г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, като цесионер се установява, че страните са постигнали
договореност цеденгът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено,
че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от
договора.
С Приложение № 1 от дата 25.05.2016 г. към описания по-горе договор, „Кредисимо“
ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, видно от т. 4069, вземанията
от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на
„Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем №
676130/25.05.2016 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника,
има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно
и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено
от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на
лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от
пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99. ал, 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
3
Ответникът С. П. А., с ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено, като няма извършено нито едно плащане от
страна на С. П. А., с ЕГН ********** от сключването на процесния договор до настоящия
момент.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за
установено, че ответникът С. П. А., с ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, е ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 133/2022 г„
а именно сумата в общ размер от 369,96 лв. (триста шестдесет и девет лева и деветдесет и
шест стотинки), формирана както следва:
-главница в размер на 244,17 лв. (двеста четиридесет и четири лева и седемнадесет
стотинки),
-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 17,01 лв.
(седемнадесет лева и една стотинка) за периода от 20.06.2016 г. до 20.01.2017 г.,
-законна лихва за забава върху главницата в размер на 108,78 лв. (сто и осем лева и
седемдесет и осем стотинки) за период от 20.06.2016 г. до 23.02.2021г.
, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от С. П. А., с ЕГН
********** по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на
погасителна вноска С. П. А., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора
за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника С. П. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Тетевен, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк.
П. Б., гореописаната сума в общ размер от 369,96 лв. (триста шестдесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки).
По образуваното ч.гр.д. № 133/2022 г. по описа на Районен съд - Тетевен,
Гражданското отделение, 1-ви състав, по подадено заявление за издаване на заповед за
4
изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в
размер на 25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лв. съгласно чл. 26,
Наредба за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото
производство разноски - държавна такса в размер на 25 лв. . съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
Моли да бъде осъден ответника С. П. А., ЕГН ********** да заплати гореописаните
и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 133/2022 г. по
описа на Районен съд - Тетевен, Гражданско отделение, 1-ви състав, и по настоящото
производство на обща стойност от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева).
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника-адвокат С.-АК-Ловеч,в който се излага,че е предявен
установителен иск от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр. София - ПК 1404, Р-н „Триадица", бул. „България” №81 В, представлявано от юрк. П. Б.,
с правно основание Чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.47, ал.5 ГПК,
във вр. с Разпореждане №1221/13.06.2022 г. по Ч.грд. №133/2022 год. по описа на PC
Тетевен. ИЩЕЦЪТ иска от съда, да постанови Решение, ползващо се със СПН, с което да
признае за установено, че ОТВЕТНИКЪТ дължи претендираната сума, посочена по-горе,
както и ДТ в размер на 25.00 лв., юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/
лв., направени по ч.гр.д. №133/2022 год. на PC Тетевен, както и разноските по настоящото
дело - също ДТ в размер на 25.00 лв., юристконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/лв.
Твърди, че искът е неоснователен, поради което моля да бъде отхвърлен, като
съображенията му са следните:
-В ИМ се твърди, че “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* с Договор за
продажба на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 год,, като ЦЕСИОНЕР, от една страна и
„КРЕДИСИМО" АД, като цедент са прехвърлени вземания от ЦЕДЕНТА към С. П. А., ЕГН
**********. Вземанията н „КРЕДИСИМО” АД са от неизпълнение на Д-р за потребителски
кредит №676130 от 25.05.2016 го сключен между „КРЕДИСИМО” АД - ЗАЕМОДАТЕЛ и С.
П. А., ЕГН ********** КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ. В ИМ се сочи, че А. не е изпълнил изцяло
задължението си по Д-р за потребителски кредит, приложен като доказателство, ведно с
ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към този Д-р за потребителски кредит №676130 от 25.05.2016 год., като
в ПРИЛОЖЕНИЕТО са посочени вида на кредита, кредитния продукт, общия размер на
кредита, срока на кредита, брой на погасителните вноски и размера на погасителните
вноски, лихвен процент по кредита и годишен процент на разходите, общия размер на
5
плащанията й погасителен план, включващ дата на падежа.
В ИМ се сочи, че с цитирания по - горе .Договор за продажба на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 год., „КРЕДИСИМО” АД, като ЦЕДЕНТ и "АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
********* - ЦЕСИОНЕР /в ПРИЛОЖЕНИЕ към договора от 02.03.2021 год., видно от т.
4069/ са прехвърлени вземанията на „КРЕДИСИМО" АД към С. П. А., ЕГН ********** на
ЦЕДЕНТА. Твърди се, че С. П. А., ЕГН ********** е уведомен за цесията, на посочения от
него имейл адрес, в договора за потребителски кредит №676130 от 25.05.2016 год. с имейл
от 05.04.2021 год., като в ИМ не става ясно, от кого е уведомен А. - от „КРЕДИСИМО” АД
или от “АПС Бета България“ ЕООД.
Към ИМ са приложени като доказателства Д-р за Кредит №676130 от 25.05,2016 год.
сключен между „КРЕДИСИМО” АД - ЗАЕМОДАТЕЛ и С. П. А., ЕГН **********, ведно с
Приложение №1, Общи условия по за предоставяне на кредит и Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Д-р за продажба и
прехвърляния на вземания /ЦЕСИЯ/ от 02.03.2021 год.; Уведомление за цесия; Извадка от
Приложение №1 към Д-р за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и др.
От приложените доказателства обаче, твърди, не може да се приеме категорично и
безспорно, че именно лицето С. П. А., ЕГН ********** е страна по Д-ра за потребителски
кредит №676130 от 25.05.2016 год., липсват доказателства, че „КРЕДИСИМО" АД е продала
вземанията си към С. П. А., ЕГН ********** на “АПС Бета България“ ЕООД, тъй като в
ПРИЛОЖЕНИЕ към договора от дата 02.03.2021 год., въобще не се чете, какво е посочено в
т. 4069 и от така представената извадка, не може да се прочете съдържанието на тази точка,
за да се направи извода, касае ли тя ОТВЕТНИКА Към ИМ липсват доказателства,
ЦЕДЕНТЪТ че „КРЕДИСИМО" АД да е уведомил дори и на имейл адрес С. П. А., ЕГН
**********, че е продал вземанията си към него, за да са налице основания, ИЩЕЦЪТ по гр.
дело №572/2022 год. по описа на PC Тетевен за 2022 год., да предяви установителен иск.
За да се породи правно действие, в договора за цесия вземанията следва да бъдат
конкретизирани в достатъчна степен, а именно: страни, основание, размер, изискуемост,
като в конкретният случай, това въобще не е сторено. При внимателен прочит на Д-р е
ведно, че същият е за многомилионни вземания, между двама ЦЕДЗЕНТИ е един
ЦЕСИОНЕР, като от съдържанието му е невъзможно да се установи, че е продадено
конкретно задължение на С. П. А..
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният установителен
иск от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София - ПК
1404, Р-н „Триадица", бул. „България” №81 В, представлявано от юрк. П. Б., с правно
основание Чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.47, ал.5 ГПК, във вр. с
Разпореждане №1221/13.06.2022 г. по Ч.гр.д. №133/2022 год. по описа на PC Тетевен.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
Приложен е договор за потребителски кредит №676130/25.05.2016г,в който е
отбелязано,че се сключва между „Кредисимо“-АД-София и ответника С. П. А.,който е в
6
незаверено копие,като подписите върху екземпляра са трудно четими.Към договора е
представено приложение №1,в което са отразени размер на кредита,срок на
издължаване,размер на погасителни вноски,лихвени проценти по кредита,който документ
също е в незаверено копие.
Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити,също в незаверено копие,с трудно четими върху екземпляра
подписи.
Приложен е в нeзаверено копие договор за продажба и прехвърляне на
вземания,сключен на 02.03.2021г между „Кредисимо“-ЕАД-София, „“Ай тръст“-ЕООД-
София и „АПС Бета България“-ЕООД-София и приложение към договора,което е с умален
шрифт и абсолютно нечетливо.
Приложено е уведомление за цесия/стр.105 от делото/,изпратено от ищеца до
ответника,с приложения,без данни за връчването му на ответника.
По приложеното ч.гр.дело №133/2022г по описа на РС-Тетевен е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК,по заявление на ищеца,срещу ответника,за следното вземане: сумата 244,17
лева (двеста четиридесет и четири лева и 17 стотинки), представляваща главница за период
от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва за период от 29.12.2021
г. до изплащане на вземането, сумата 108,78 лева (сто и осем лева и 78 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 20.06.2016 г. до 23.02.2021 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което
заповедният съд е дал указания за предявяване на иск за установяване на вземането на
заявителя.Искът,предмет на разглеждане в настоящето производство,е предявен в срока по
чл.415,ал.4 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1
от ГПК,е процесуално допустим,а разгледан по същество е неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът споделя доводите на особения представител на ответника за това,че не
представени безспорни доказателства,че между „Кредисимо“-ЕАД-София и ответника са
възникнали правоотношения с източник договор за потребителски паричен кредит, който
договор е посочен в исковата молба.Приложеният договор е в незаверено копие,като с
определението по чл.140 от ГПК,съдът е вменил задължение на ищеца,да представи
доказателства,че ответникът е страна по цитирания договор,да представи четливо копие на
договора за цесия и приложенията,но различни доказателства от тези,представени с исковата
молба,ищецът не е ангажирал.
Освен изложеното: ищецът не е ангажирал допустими доказателствени средства за
установяване на основния подлежащ на доказване от него факт,а именно предаване на
7
сумата по кредита от 600 лева,на ответника С. А..В случай,че с оглед момента на сключване
на договора и неговите страни,ищецът не разполага с такива писмени доказателства,би
могъл да поиска назначаване на съд.-счетоводна експертиза,каквото искане същият не е
заявил.
С оглед изложеното и само поради недоказване от ищеца,при условията на пълно и
главно доказване,на посочените два факта,предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Относно възражение на особения представител на ответника за липсата на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането,респ. за легитимацията на ищеца по
делото.
Дори да липсваше уведомяване на ищеца длъжник непосредствено след сключване на
договора за цесия, съгласно задължителната съдебна практика по решение № 3/16.04.2014 г.
по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО – уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера /в случая представено от него с писмения отговор/ и
достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
В случай обаче съдебните книжа са връчени на особен представител на
ответника,като в такъв казус практиката противоречиво дали приема за валидно
уведомяване на длъжника/ответника за цесията.Дори да се приеме за редовно връчване
обаче,то са напълно основателни съображенията на особения представител на ответника,че
поради нечетливост на приложенията към договора за цесия,то недоказан остава факта и за
процесуалната легитимация на ищеца по предявения установителен иск.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД-град София,ЕИК:*********,седалище и адрес на управление в град
София,р-н Триадица,бул.“България“ №81В,против С. П. А. от град Тетевен,Лов.обл.,иск за
установяване на вземане за главница в размер на 244,17 лева,законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане,за
договорна лихва в размер на 17.01 лева за периода от 20.06.2016г до 20.01.2017г,за законна
лихва за забава в размер на 108.78 лева за периода от 20.06.2016г до 23.02.2021г,за което
вземане е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело. №133/2022г по описа на РС-
Тетевен и за разноските по заповедното и по исковото производство.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9