ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 73709.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500582 по описа за 2020 година
Образувано е по частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез
пълномощника адв. Н. М., против Разпореждане № 8976 от 01.06.2020 г. по ч. гр. дело №
02323 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено
заявление № 10596/28.05.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК против Б. С. Й. от *** за сумата от 72 лева, представляваща
разходи за уведомяване на длъжника.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в
обжалваната част. Поддържа, че претендираната със заявлението сума от 72 лева разходи за
уведомяване на длъжника не представлява такса за услуга „уведомяване“, уговорена в
процесния договор за кредит, а сторени разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал.
1 ГПК. Твърди, че изпращането на уведомлението до длъжника по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е
възложено на „Адвокатско дружество Г., Ф. и Т.“, което следва да изготви поканата и да я
предостави на ЧСИ С. Б. за връчване по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Посочва, че за
предоставянето на тази правна услуга заявителят заплаща на адвокатското дружество
общата сума от 72 лева с ДДС, от които 48 лева с ДДС- възнаграждение за изготвяне на
поканата, и 24 лева с ДДС- такса към съдебния изпълнител. Поради това намира за
неправилен извода на заповедния съд, че претендираната със заявлението сума от 72 лева
представлява договорна такса за уведомяване. С оглед изложените доводи, жалбоподателят
иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Б. С. Й. за сумата, посочена по-горе.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по ч. гр. дело № 02323 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление с № 10596/28.05.2020 г., подадено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката срещу Б. С. Й. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 400,47 лева, представляваща главница по договор № *** за
1
кредитна карта за физически лица от *** г.;
2. сумата от 72 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника;
3. сумата от 10,15 лева, представляваща договорна лихва за просрочена
гланица за периода от 22.05.2019 г. до 26.05.2020 г.;
4. ведно със законната лихва върху претендираните суми от *** г.- дата на
подаване на заявлението по пощата, до окончателното им изплащане.
С Разпореждане № 8976 от 01.06.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
полза на заявителя за сумата от 400,47 лева, представляваща главница по договор № *** за
кредитна карта за физически лица от *** г., сумата от 10,15 лева, представляваща договорна
лихва за просрочена гланица за периода от 22.05.2019 г. до 26.05.2020 г., както и за сумите
от 204,20 лева- адвокатско възнаграждение и 21,27 лева- държавна такса за заповедното
производство съразмерно с уважения размер на вземанията, но е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 72 лева, представляваща
разходи за уведомяване на длъжника. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел,
че в представения договор за кредитна карта липсва клауза за заплащане на подобно
вземане, но дори да е уговорена такава, същата противоречи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, доколкото
представлява такса за услугата „уведомяване“, която не е точно и ясно определена в
договора за потребителски кредит.
От изложеното в т. 9, б. „в“ и т. 14 от заявлението е видно, че заплащането на
сумите се претендира въз основа на сключен на *** г. между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
и кредитополучателя Б. С. Й. договор № *** за кредитна карта за физически лица, по силата
на който кредитополучателят е усвоил отпуснатия кредитен лимит в размер на 500 лева.
Твърди се, че кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни и независимо от
поканите на Банката не е осигурил средства за погасяване на задълженията по договора за
кредит, поради което Банката е упражнила правото си по чл. 8.12 от договора за кредитна
карта да обяви целия дълг за предсрочно изискуем, за което е изпратила уведомление за
предсрочна изискуемост до длъжника.
Видно от приложена към заявлението покана за доброволно изпълнение, връчена на
кредитополучателя Б. С. Й. лично на *** г. съгласно направено в нея ръкописно
отбелязване, същата е изпратена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез адв. И. Ф.. С
поканата на длъжника е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на
задълженията за главница и лихва по договора за кредитна карта и е обявена предсрочната
му изискуемост съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
С частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е уточнено, че
претенцията в заявлението по чл. 417 ГПК за 72 лева, представляваща разходи за
уведомяване на длъжника, е формирана от възнаграждение в размер на 48 лева с ДДС,
заплатено на „Адвокатско дружество Г., Фи. и Т.“ за изготвяне на поканата, и от такса в
размер на 24 лева с ДДС за връчване на поканата по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ С. Б..
Към жалбата са представени доказателства за заплащането на тези суми, както следва:
адвокатски пълномощни за упълномощаване на „Адвокатско дружество Г., Ф. и Т.“,
представлявано от адв. И. Ф. и адв. А. Т. да представляват „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
като от името на упълномощителя изготвят, подписват и изпращат покани за доброволно
изпълнение/уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до длъжници на банката по договори за банков
кредит; молба от„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, подадена чрез „Адвокатско дружество Г.,
Ф. и Т.“, представлявано от адв. И. Ф. и адв. А. Т., до ЧСИ С. Б. за връчване на покани за
доброволно изпълнение/уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до списък с длъжници, сред които
и Б. С. Й. , както и фактура № ***г., издадена от „Адвокатско дружество Г., Фи. и Т.“ за
изготвяне и връчване на поканите чрез съдебния изпълнител.
Предвид описанието на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за
2
настъпила предсрочна изискуемост на договора за банков кредит, дадена в т.14 от
заявлението и уточнена с частната жалба, настоящият състав намира, че тези разноски се
претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е
приложим към процесния договор № *** за кредитна карта за физически лица от *** г., при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК не
променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно
изпълнение, съдържащи и уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с
извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а,
ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ
ТК/. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на
направените от заявителя разходи в размер на сумата от 72 лева за изготвяне и връчване на
покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до длъжника, което се
претендира със заявлението, противоречи на закона на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за тази сума. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната
му част следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба- да се остави без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8976 от 01.06.2020 г. по ч. гр. дело № 02323 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
10596/28.05.2020 г., подадено от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК против Б. С. Й. от *** за сумата от 72 лева, представляваща
разходи за уведомяване на длъжника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3