№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1327 по описа на Административен съд –
Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано
е по жалба от И.Н.П. ***, ЕГН **********, срещу Решение №
2153-03-40/09.04.2021 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Национален
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г., издадено на основание
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО от Началник отдел „КПК“ като ръководител по
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ,
с което е разпоредено И.Н.П. да възстанови добросъвестно полученото от нея
парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за
периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. в размер на 14 302,14 лева –
главница.
В
жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
неправилни и незаконосъобразни, постановени при липса на доказателства и без
мотиви. Конкретно се твърди, че за лицето са внесени осигурителни вноски или са
дължими, както и че правилно са определени основанието, размерът и изплащането
на обезщетенията и няма основание за връщането им. Жалбоподателката се аргументира,
че в мотивите на обжалваното решение не са посочени конкретни основания,
визирани в чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, не се сочи какви са точно новите
документи и/или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане на обезщетението. Навежда доводи, че не е посочено въз
основа на какво е прието, че не е упражнявала трудова дейност. Оспорва изводите
на административния орган относно липсата на доказателства за полагане на труд
от лицето, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване съгласно чл.
5, ал. 4 от КСО чрез „Де Консулт 13“ ЕООД за периода 01.02.2018 г. – 19.05.2020
година. Счита, че същите са неправилни и необосновани, изведени единствено от
факта, че не са представени изискваните справки, информация и писмени обяснения
от работодателя, както и от организирането и декларирането на счетоводната му
отчетност, което е ирелевантно за трудовия стаж и обезщетението на работниците,
в т.ч. и за жалбоподателката. Посочва, че осигуряването не се поражда от
внасянето на осигурителни вноски, поради което не би могло да се прекрати
поради невнасянето им. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърденото с
него разпореждане на Началника на отдел „КПК“ в ТП – Варна на НОИ, както и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
оспореният акт е издаден при спазване както на процесуалните правила, така и на
материалния закон. Посочва, че при извършени проверки на дружеството – осигурител
от органите по осигуряването и от служители на НАП е установено, че същото не е
осъществявало търговска дейност. Изтъква, че наличието единствено на трудов
договор, сключен в писмена форма, не доказва извършването на трудова дейност.
Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на обжалване в производството е Решение № 2153-03-40/19.04.2021 г. на Директора
на ТП – Варна на НОИ, С решението е отхвърлена жалбата на И.Н.П. срещу Разпореждане
№ РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г. на Началник отдел „КПК“, като Ръководител по
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ,
издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, с което е разпоредено И.Н.П.
да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност
и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до
18.05.2020 г. в размер на 14 302,14 лева – главница.
Обжалваното
решение е връчено лично на П. на 28.04.2021 г., жалбата до съда е подадена на 11.05.2021
г., поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата в преписката се установява, че от справка в информационните
масиви на НОИ е констатирано, че на И.Н.П. е изплатено парично обезщетение за
бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете за периода от
27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. включително.
Извършена е проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Де Консулт 13“ ЕООД, приключила с Констативен
протокол № КВ-5-03-00819946/05.10.2020 г., при която е установено, че липсват доказателства за полагане на труд от П., респективно за упражняване
на трудова дейност и респективно за осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за
периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г. чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД.
От Директора на ТД на НАП – Варна е представен Протокол №
П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г., отразяващ резултатите от извършена на
„Де Консулт 13“ ЕООД проверка за установяване на факти и обстоятелства във
връзка със спазване на осигурителното законодателство за периода от 01.11.2015
г. до 31.08.2019 година. Констатирано е, че към
момента на извършване на проверката е налице информация за сключени и
прекратени трудови договори с 5 лица, от които са изискани трудовоправни
документи и писмени обяснения. Такива не са представени от по-голяма част от
лицата, включително и от И.Н.П.. Останалите лица заявяват, че никога не са
работили за „Де Консулт 13“ ЕООД, а едно лице твърди, че е било наето от
дружеството, но е работило дистанционно и не е получавало възнаграждение,
поради което е прекратило правоотношенията си с него. Констатирано е, че за
периода от 01.01.2018 г. до момента на проверката дружеството няма генерирани
отчети от ЕКАПФ, както и че за 2015 г., 2017 г. и 2018 г. няма данни за подадени
годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно
облагане.
От осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД е изискана информация
относно счетоводното отразяване на осигурителните вноски и ДДФЛ за периода на
проверката, банкови документи за изплатени трудови и извънтрудови
възнаграждения, документи за изплатени работни заплати, както и за
осъществяваната от работниците дейност, но такива не са представени.
При тези данни контролният орган, извършил проверката, е
приел, че липсват доказателства за полагане на труд от лицата, включително от И.П.,
упражняване на трудова дейност и осигуряване съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО чрез „Де
Консулт 13“ ЕООД, за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което не
може да ѝ
бъде признато времето за осигурителен стаж и доход по чл.
9, ал. 1 от КСО като лице, осигурено за всички социални рискове, както и
произтичащите от това права. Посочено е, че от името на дружеството единствено
са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски на висок
осигурителен доход /2 000 лева/, като по този начин неправомерно са
създадени осигурителни права за лицата.
Издадени са Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00819962/05.10.2020 г. от контролните органи на ТП – Варна на НОИ, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които осигурителят „Де Консулт 13“
ЕООД е задължен да заличи неправилно подадените данни с информация в декларация
обр. 1 в Регистър на осигурените лица с код за вид осигурен 01 на 8-часов
работен ден за В. М. П. за периода 02.04.2018 г. – 01.05.2019 г. и за И.Н.П. за
периода 01.02.2018 г. – 19.05.2020 година. Задължителните предписания са
изпратени до управителя на дружеството по пощата с писмо изх. №
1042-16-41#2/07.10.2020 г. с обратна разписка по адреса на управление и
седалището на дружеството: с. Т., ул. „****“ № 3, което се е върнало неполучено
с отбелязване „преместен“. Същото писмо е изпратено и на постоянния и настоящ
адрес на управителя на дружеството с писма с обратни разписки, първото от които
се е върнало като „непотьрсено“, а второто – с отбелязване „преместен“. На
таблото в ТП – Варна на НОИ е поставено съобщение № 9/03.11.2020 г. до
дружеството с уведомление за изготвените задължителни предписания, като е даден
7-дневен срок за получаването им на основание чл. 110, ал. 4 от КСО, за което е
съставен Протокол № 9/03.11.2020 година. Съгласно Протокол № 9/11.11.2020 г.
съобщението за връчване на Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00819962/05.10.2020 г. на „Де Консулт 13“ ЕООД е снето от таблото в ТП
– Варна на НОИ.
От направена справка в Регистъра на осигурените лица е
установено, че данните са заличени.
Вследствие на извършената проверка от контролните органи
на ТП – Варна на НОИ е прието, че „Де Консулт 13“ ЕООД няма качество на
„осигурител“ по отношение на И.Н.П., както и че същата няма качество на
„осигурено лице“ чрез този осигурител, поради което тя няма право на парично
обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете чрез това
дружество.
На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО Началник отдел
„КПК“, като ръководител по контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в ТП – Варна на НОИ, е издал Разпореждане №
РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г., с което е разпоредено И.Н.П. да възстанови
добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане и
за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. в
размер на 14 302,14 лева – главница. В
мотивите на разпореждането е посочено, че П. не е упражнявала трудова дейност
при „Де Консулт 13“ ЕООД и на основание чл. 10, ал. 1 от КСО за нея не е
възникнало основание за осигуряване, поради което паричното обезщетение за
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г.
до 18.05.2020 г. включително ѝ е изплатено неправомерно.
Разпореждане № РВ-3-03-00889712/09.03.2021
г. е обжалвано пред Директора на ТП – Варна на НОИ, който с Решение №
2153-03-40/19.04.2021 г. е отхвърлил жалбата на И.Н.П.. Решението е мотивирано
с липсата на доказателства за полагане на труд от П., респ.
упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО
за периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г. чрез осигурителя „Де Консулт 13“
ЕООД, поради което, на основание чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, за нея липсва основание за осигуряване. Направен е извод, че
на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО този период не може да й бъде признат за
осигурителен стаж и доход, както и че няма качеството на лице, осигурено за
всички социални рискове, с произтичащите от това права. Обжалваното
разпореждане е счетено от горестоящия административен орган за законосъобразно,
издадено от материално и териториално компетентен административен орган, след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената
от закона форма и съдържащо изискуемите реквизити, както и посочване на
фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на
процесуалните правила. При събраните доказателства и направените констатации от
проверката, установяващи че И.Н.П. фактически не е осъществявала трудова
дейност за периода от 01.02.2018 г. до 19.05.2020 г. при осигурителя „Де
Консулт 13“ ЕООД, за материалнозаконосъобразна е приета и преценката на
осигурителния орган относно приложението на чл. 114 от КСО.
Като доказателства по делото са приети и приложени
представените с жалбата трудов договор от 01.02.2018 г. сключен между „Де
Консулт 13“ ЕООД и И.Н.П.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ с вх. № 03388183014769/01.02.2018 г.; Заповед №
820729-1/19.05.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между И.Н.П.
на длъжност: технически сътрудник, и „Де Консулт 13“ ЕООД; копие на трудова
книжка на И.Н.П.; копие на Удостоверение за раждане на М. Т. К. №
**********/25.05.2018 година.
При
така установените обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Обжалваното
Решение № 2153-03-40/19.04.2021 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ и
потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г. на Началник
отдел „КПК“, като Ръководител по контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в ТП – Варна на НОИ, са издадени от компетентни органи съобразно
изискванията на чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО и чл. 114, ал. 3 от КСО.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в изискуемата съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО
и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО писмена форма, като в
него са изложени подробно фактическите и правните основания за издаването му,
позволяващи осъществяването на съдебен контрол по същество.
При
служебната проверка не се установяват нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения
акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО
срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП – Варна на НОИ е
решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО.
Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и
преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е.
административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Оспореният
индивидуален административен акт е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби.
Съгласно
чл. 48а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Нормата на чл.
52а от КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната
му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От
събраните по делото доказателства е установено, че И.П. е сключила трудов договор от 01.02.2018 г. с „Де Консулт 13“ ЕООД,
но не е започнала реално да изпълнява възложената ѝ от работодателя
трудова функция. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за
възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето
реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и
осигурителни права, които реално са възникнали. Въпреки дадените от съда в
проведеното на втори ноември 2021 година открито съдебно заседание указания, че
в тежест на жалбоподателката е да докаже положителните обстоятелства, че е
полагала труд и е възникнало основание за осигуряване, по делото не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Не са наведени твърдения дори
от самата П. относно това в какво конкретно са се изразявали трудовите ѝ
функции, какво е било работното ѝ време, къде е било мястото на работа
/административен адрес/ и в частност нейното работно място /цех, офис, склад и
т.н./. Тоест жалбоподателката не е провела пълно и главно доказване на
относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в
полза на „Де Консулт 13“ ЕООД през
процесния период.
Същевременно, предвид наличните по делото документи и
данни съдът намира, че при извършените в хода на административното производство
проверки осигурителните органи са събрали достатъчно убедителни доказателства
относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност. От приложените с административната преписка констативен
протокол и Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г., в който са
отразени резултатите от извършена на „Де Консулт 13“ ЕООД ПУФО във връзка със
спазване на осигурителното законодателство за периода от 01.11.2015 г. до
31.08.2019 г., се установява, че при извършената проверка от контролните органи
не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството през
посочените периоди. Съгласно чл. 92 от ЗКПО ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно
задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по
смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза в разглеждания случай
подкрепя изводите на административния съд и органите на ТП на НОИ относно
невъзникналото процесно осигурително правоотношение.
В подкрепа на извода за липса на възникнало осигурително
правоотношение между П. и „Де Консулт 13“ ЕООД е и обстоятелството, че на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00819962/05.10.2020 г., изпратени до „Де Консулт 13“ ЕООД.
Предписанията не са получени от дружеството, поради което, след изпълнение на
процедурата, регламентирана в чл. 3, ал. 13 от Наредба № 8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за
самоосигуряващите се лица /отм./
/понастоящем чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица/, служебно са заличени данните за И.Н.П. по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, предмет на задължителните предписания за периода
01.02.2018 г. – 19.05.2020 г. с код осигурен 01 /за осигурени работници и
служители/. Предвид обстоятелството, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, правилно административният орган е приел,
че са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера
на изплатените парични обезщетения.
Трудовата
дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и
като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО, съгласно ал. 1 от който
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4
или чл. 4а,
ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски
и продължава до прекратяването ѝ. Легална дефиниция на понятието „осигурено
лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО /бр.
98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, според която „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени
или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от КСО. От анализа на цитираните разпоредби
се установява, че трябва да са изпълнени кумулативно двете условия –
осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се
изплащат парични обезщетения. Законодателят е обвързал статута на осигуреното
лице с чл. 10 от КСО, което означава, че едно
от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено,
е да извършва трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 от КСО. Лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност, не притежава качеството на осигурено лице,
независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски. В настоящия случай е доказано, че за процесния период „Де
Консулт 13“ ЕООД не е извършвало дейност, както и че не са внасяни осигурителни
вноски за И.П.. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение за
спорния период и невнасянето на осигурителни вноски обосновават извод, че
жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
във връзка с чл. 10 КСО, което
прави получаваното обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО недължимо.
Предвид
това, в случая осигурителните органи правилно са приели, че към датата на
настъпване на осигурителния риск П. няма статут на „осигурено лице“ по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
защото не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО за работодателя „Де
Консулт 13“ ЕООД. Трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични и
не се припокриват. Наличието на трудов договор и валидно възникнало и
непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да
възникне осигурително правоотношение и произтичащото от него право на
обезщетение. Лицето следва и реално да упражнява трудова дейност в рамките на
трудовото правоотношение, което в случая не е доказано, за да ползва права, в
това число и да получава обезщетения от ДОО като осигурено.
Съгласно
чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица
с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2
е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите
на ДОО, че по отношение на И.П. са налице нови документи и нови данни по
смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от
значение за определяне на правото на изплатеното парично обезщетение за
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 27.04.2018 г.
до 18.05.2020 година.
След
като жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност в „Де Консулт 13“ ЕООД,
законосъобразно ръководителят по контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на
НОИ е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените
суми като обезщетения. Именно защото лицето не е полагало труд и не е
упражнявало трудова дейност при търговеца-работодател и въпреки това е заявило
получаване на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете и го е получавало през процесния период 27.04.2018 г. – 18.05.2020 г.,
то дължи неговото възстановяване.
В
същия смисъл е константната практика на ВАС по този въпрос, изразена в Решение
№ 195 от 12.01.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8300/2021 г., VI
отделение, Решение № 12541 от 8.12.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело №
7815/2021 г., VI отделение, Решение № 11274 от 8.11.2021 г. на ВАС, постановено
по адм. дело № 6389/2021 г., VI отделение, Решение № 10301 от 12.10.2021 г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 6007/2021 г., VI отделение, Решение № 8732 от
20.07.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4826/2021 г., VI отделение,
Решение № 6603 от 2.06.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4474/2021 г.,
VI отделение, и други.
Размерът
на определената от осигурителния орган сума за възстановяване не се оспорва от
жалбоподателката, като съдът констатира, че същият правилно е изчислен предвид
приложената по административната преписка справка за изплатените на И.Н.П. суми,
представляващи обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете.
Не
се установяват обстоятелства, от които да следва извод за превратно упражняване
на правомощия от страна на административния орган. Разпореденото възстановяване
на полученото от П. парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане
на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. при наличие на нови данни
по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане, се явява съответно на преследваната от
закона цел – изплащане на парични обезщетения от НОИ единствено при наличието
на предвидените в съответния нормативен акт предпоставки, и е съобразено с
оглед охраната на обществения интерес при разходване на бюджета на социалното
осигуряване.
По
тези съображения, съдът намира, че Решение № 2153-03-40/19.04.2021 г. на ТП –
Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на И.Н.П. срещу Разпореждане №
РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г. на Началник отдел „КПК“, като ръководител по
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ,
е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на правния спор и предвид направеното своевременно искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в минималния размер по чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144
от АПК – 100 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Н.П. срещу Решение № 2153-03-40/19.04.2021 г. на Директора на ТП –
Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане №
РВ-3-03-00889712/09.03.2021 г., издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, на Началник отдел „КПК“, като ръководител по контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в Териториално поделение – Варна на Национален
осигурителен институт, с което е разпоредено И.Н.П. да възстанови добросъвестно
полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане
на малко дете за периода от 27.04.2018 г. до 18.05.2020 г. в размер на 14 302,14
лева – главница.
ОСЪЖДА И.Н.П.
***, ЕГН **********, да заплати в полза на Териториално поделение – Варна на
Национален осигурителен институт сумата 100,00 (Сто цяло) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: