№. 648 / 23.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
23.10.2019 година
град М.
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -. М., втори граждански състав в публично заседание н. двадесет и. четвърти септември през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и. в присъствието н. прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 321 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и. са с. правно основание чл.422 ал.1. ГПК във връзка с. чл.213 ал.1. от КЗ /отм./ и. чл.86 ал.1. от ЗЗД.
Ищецът З. К. „. И. А. със седалище и. адрес н. управление: г. б. в. №. 5., вписано в Търговския регистър н. Агенцията по вписвания, ЕИК *********, представлявано от М. С.. М. -. Г. и. П. В. Д. -. изпълнителни директори твърди, че н. основание чл.410 от ГПК подал заявление и. е образувано ч.гр.д.№. 3327/2018 година при Районен съд М. и. е издадена заповед за изпълнение. Ищецът поддържа също така, че н. 20.03.2015 година в гр.М. в 18.20 ч. н. б.“ н. кръстовището с. „. Т.К.П., управлявайки л.а.А. с. рег xxxx , собственост н. Л. В. Б. попаднал в необезопасена и. необозначена дупка, намираща се н. платното за движение, като са нанесени имуществена вреди н. автомобила. Поддържа, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №. 1508146 от 20.08.2015г. н. РДВР М.. Твърди, че н. основание сключен договор за застраховка „каско” с. полица №. 93001410057031, валидна от 28.11.2014г. до 27.11.2015 г. н. л.а А. с. рег xxxx със З. К. „. инс" А., собственикът н. увреденото МПС А. е подал уведомление в З. “. И. където е образувана щета №. 1103-.1201-.15-.403329. Извършен е оглед н. автомобила и. е определено обезщетение за имуществени вреди в размер н. 882,17 лева, която сума е изплатена н. 16.06.2015г. н. собственика. Твърди, че освен изплатеното обезщетение претендира и. 10,00 лева -. ликвидационни разноски или общо 892,17 лева. Поддържа, че съгласно чл.213 ал.1. от К3 с. изплащане н. застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско“, встъпва в правата н. пострадалия против причинителя н. вредата до размера н. изплатеното обезщетение по имуществената застраховка. Предвид гореизложеното моли съда да поставени решение, с. което да признае вземането н. З. „. И. А. спрямо О. М. за сумата от 1178,28 лева, представляваща стойността н. изплатеното застрахователно обезщетение по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 в размер н. 892,00 лева с. включени 10,00 лева ликвидационни разноски. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата н. подаване н. заявлението до окончателното плащане, лихва за забава в размер н. 286,28 лева за периода от 30.10.2015г. до 27.12.2018г., както и. направените разноски по водене н. делото в заповедното и. исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът О. М., представлявана от З. С. Ж. –. к. н. общината е представила писмен отговор н. исковата молба, в който изразява становище за неоснователност н. иска. Твърди, че оспорва предявения от З. К. ,,Л. И. г. иск против О. М. с. правно основание чл.213, ал.1. от КЗ /отм./ във връзка с. чл.49 и. чл.45 от ЗЗД. Поддържа, че иска е неоснователен както по размер така и. по основание и. като такъв следва да бъде отхвърлен. Заявява, че изложените в исковата молба обстоятелства не са настъпили. За посоченото като време н. настъпване н. пътнотранспортното произшествие н. у. Е.” н. кръстовището с. б.” не е имало необезопасена дупка н. пътното платно, от която да настъпи щета н. автомобила. Твърди, че от изложеното в исковата молба, не може по категоричен начин да се установи, както и. да се приеме, че н. посочената дата 20.03.2015 г. действително е настъпило застрахователно събитие, подлежащо н. обезщетение. За станалото пътнотранспортно произшествие ищецът се позовава единствено н. съставения протокол за пътнотранспортно произшествие. По отношение н. описания механизъм н. пътнотранспортното произшествие -. място н. настъпване, причината -. дупка н. пътното платно, връзката с. увреждането представеният протокол за пътнотранспортно произшествие не се ползва с. обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие н. неговия съставител. Твърди, че представените с. исковата молба доказателства не доказват, че повредите по процесния автомобил са действително претърпени в резултат н. попадането му в необезопасена и. необозначена дупка н. пътното платно н. у. Е.” н. кръстовището с. б.” н. 20.03.2015 г. В исковата молба от ищеца не е посочено какви са щетите по автомобила. От документите към иска се установява извършен опис н. щета н. предна и. задна десни гуми. За оценката н. щетите по автомобила ищецът е представил две експертизи, две сравнителни експертизи и. два доклада по щета №. 1103-.1201-.15-.403329, изготвени н. различни дати от различни лица с. определени различни размери н. обезщетение. Съгласно експертиза, сравнителна експертиза и. доклад по щета №. 1103-.1201-.15-.403329, изготвени н. 07.04.2015 г. от Ю. П. Д. сумата определена като обезщетение е 768,14 лева, а съгласно другите експертизи и. доклад по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 с. дата 09.06.2015 г., изготвени от Радослав Иванов сумата е 882,17 лева. Твърди, че от тези документи не става ясно защо стойността н. сумата определена като обезщетение н. собственика н. автомобила е различна и. коя в действителност е вярната сума, тъй като ищецът претендира изплащане н. сумата от 882,17 лева, а н. собственика н. автомобила е изплатил сумата 768,14 лева. Поддържа, че с. представената от ищеца фактура идент.№. xxxxxxxxxx е удостоверено, че гумите, подлежащи н. подмяна от настъпилото н. 20.03.2015 г. застрахователното събитие са закупени н. 19.03.2015 г. Същата тази фактурата с. дата н. издаване 19.03.2015 г. е ползвана при изготвянето н. сравнителните експертизи по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 от 07.04.2015 г. и. 09.06.2015 г. за определяне н. обезщетението за вредите по автомобила. Заявява, че с. тези документи ищецът доказва, че вредите по автомобила не са настъпили н. 20.03.2015 г. и. н. пътното платно н. у. Е.” н. кръстовището с. б.”. Не е било налице и. основанието за встъпване н. застрахователя в правата н. собственика н. увредения автомобил, тъй като същия не е доказал настъпването н. застрахователното събитие, а му се е доверил, без да провери фактите по настъпването му. Твърди и. това, че претенцията н. ищеца за мораторна лихва в размер н. 286,28 лева за периода 30.10.2015 г. до 27.12.2018 г. също е неоснователна и. недоказана. Няма данни приложената регресна покана от 15.10.2015 г. да е изпращана н. О. М. и. получена от същата, за да се претендира обезщетение за забава. В регресната покана не е посочен срок за доброволно изпълнение след изтичането, н. който да се дължи обезщетение за забава. С. оглед н. изложеното няма основание за ангажиране н. отговорност н. О. М. по чл.49 от Закона за задълженията и. договорите, тъй като няма доказателства, установяващи, че пътно -. транспортното произшествие е настъпило н. път, собственост н. О. М., за които общината е възложила ремонт. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и. да й присъди сторените разноски.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушани са и. са приети заключения н. вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите н. страните по свое убеждение и. при условията н. чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал н. основание чл.410 ГПК заявление за издаване н. Заповед за изпълнение, въз основа н. което в Районен съд –. М. е образувано ч.гр.д.№. 3327/2018 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът –. ответникът по настоящото дело е подал възражение.
Безспорно е установено от събраните доказателства, че за л.а.А. с. рег xxxx , собственост н. Л. В. Б., е съществувал сключен договор за застраховка „каско” със З. К. „. инс" А. и. полица №. 93001410057031, валидна от 28.11.2014 година до 27.11.2015 година. Видно е също, че за процесното МПС е подадено уведомление в З. “. И. където е образувана щета №. 1103-.1201-.15-.403329. Във връзка с. тази щета ищецът е извършил два превода н. Л. В. Б., единият н. 17.06.2015 година с. преводно нареждане н. сумата от 768,14 лева и. н. 16.06.2015 година с. преводно нареждане н. сумата от 114,03 лева. С. исковата молба ищецът е представил заверено копие н. протокол за ПТП, който е съставен н. 20.08.2015 година. В него съставителят е отразил, че протоколът е съставен за настъпило ПТП н. 20.08.2015 година н. кръстовището н. б.“ с. „. От заключението н. вещото лице Е.К. се установяват, че същият е ползвал при изготвяне н. експертизата приложените към исковата молба доказателства, за които твърди, че съдържат „доста разминаваща се информация”. От същото заключение се установява, че направените от ищеца и. представени по делото сравнителни експертизи са изчислявани с. различни коефициенти.
От разпитания по делото свидетел Т.К. Петров се установява, че той е управлявал процесния автомобил и. минал през дупка, след което „имало проблем н. една от гумите”. В началото н. показанията си свидетелят заяви, че не си спомня.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. от заключенията н. съдебно-.техническата и. съдебно-.икономическата експертизи, които заключения съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и. компетентно изготвени.
Съгласно чл.213 ал.1. от КЗ /отм./ с. плащането н. застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата н. застрахования срещу причинителя н. вредата –. до размера н. платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съдът намира, че не са налице условията за уважаване н. исковата претенция.
От съвкупната преценка н. доказателствата не може да се обоснове категоричен извод, че действително н. посочената в исковата молба дата 20.03.2015 година е настъпило застрахователно събитие, подлежащо н. обезщетение. За станалото пътнотранспортно произшествие ищецът се позовава н. съставен н. 20.08.2015 година протокол за пътнотранспортно произшествие, в който е отразено, че ПТП-.то е станало н. 20.08.2015 година н. кръстовището н. б.“ с. „Арнолди“ –. дата, различна от твърдяната в исковата молба от ищеца –. 20.03.2015 година. В посочения протокол като настъпили щети е отразено „разкъсани предна дясна и. задна дясна гуми”, а в показанията си свидетелят твърди, че се е създал проблем н. една от гумите, в резултат н. ПТП-.то. В исковата молба ищецът не е посочил конкретно какви са щетите по автомобила. Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, от които се установява извършен опис н. щета н. предна и. задна десни гуми. За оценката н. щетите по автомобила ищецът е представил две експертизи, две сравнителни експертизи и. два доклада по щета №. 1103-.1201-.15-.403329, изготвени н. различни дати от различни лица с. определени различни размери н. обезщетение. Съгласно експертиза, сравнителна експертиза и. доклад по щета №. 1103-.1201-.15-.403329, изготвени н. 07.04.2015 г. от Ю. П. Д. сумата определена като обезщетение е 768,14 лева, а съгласно другите експертизи и. доклад по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 с. дата 09.06.2015 г., изготвени от Радослав Иванов сумата е 882,17 лева. От посочените по-.горе доказателства не става ясно защо стойността н. сумата, определена като обезщетение н. собственика н. автомобила е различна и. коя в действителност е вярната сума. Ищецът е представил към исковата молба фактура идент.№. xxxxxxxxxx, с. която се установява, че гумите, подлежащи н. подмяна от настъпилото н. 20.03.2015 година застрахователното събитие, са закупени н. 19.03.2015 г. Същата тази фактурата с. дата н. издаване 19.03.2015 г. е ползвана при изготвянето н. сравнителните експертизи по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 от 07.04.2015 г. и. 09.06.2015 г. за определяне н. обезщетението за вредите по автомобила. С. оглед н. горното следва единственият извод, че вредите по автомобила, не са настъпили н. 20.03.2015 г. и. н. пътното платно н. у. Е.” н. кръстовището с. б.”, както твърди ищецът в исковата молба. Това съществено противоречие между твърденията в исковата молба и. приложените към нея писмени доказателства, е установено и. от вещото лице Е.К., който е посочил в заключението, че е ползвал при изготвяне н. експертизата приложените към исковата молба доказателства, които съдържат „доста разминаваща се информация”. Категорично е вещото лице К., че направените от ищеца и. представени по делото сравнителни експертизи са изчислявани с. различни коефициенти.
От съвкупната преценка н. доказателствата следва да се приеме, че не е било налице основанието за встъпване н. застрахователя в правата н. собственика н. увредения автомобил. Това е така, тъй като застрахователят не е доказал настъпването н. застрахователното събитие, а се е доверил, без да провери фактите по настъпването му.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже наличието н. следните предпоставки: 1..съществуването н. валидно застрахователно правоотношение между него и. увреденото лице; 2.настъпило застрахователно събитие; 3.причинно-.следствена връзка между ПТП-.то и. причинените вреди и. 4.заплащане н. застрахователно обезщетение н. увреденото лице. В случая не е налице настъпило застрахователно събитие, както и. не бе установена причинно-.следствена връзка между ПТП-.то и. причинените вреди.
Ето защо предявената искова претенция с. правно основание чл.422 ал.1. ГПК във връзка с. чл.213 ал.1. от КЗ /отм./, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С. оглед изхода н. делото по главния иск, като неоснователна следва да се отхвърли и. акцесорната искова претенция за мораторна лихва в размер н. 286,28 лева за периода 30.10.2015 г. до 27.12.2018 г.
С. оглед изхода н. делото по главния иск, съдът намира, че и. акцесорната искова претенция за установяване дължимост н. заплащане от ответника н. ищеца н. обезщетение за забавено плащане н. извънреден труд, се явява неоснователен и. като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно този изход н. делото ищецът З. К. „. И. А. следва да заплати н. ответната страна сумата от 150,00 лева –. разноски в производството, съгласно приложен по делото списък н. разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от З. К. „. И. А. със седалище и. адрес н. управление: г. б. в. №. 5., вписано в Търговския регистър н. Агенцията по вписвания, ЕИК *********, представлявано от М. С.. М. -. Г. и. П. В. Д. -. изпълнителни директори против О. М., XXXX с. адрес град М., у. №. 1., представлявана от З. С. Ж. –. к. н. общината установителни искове с. правно основание чл.422 ал.1. ГПК във връзка с. чл.213 ал.1. от КЗ /отм./ и. чл.86 ал.1. от ЗЗД -. да бъде признато за установено вземането н. З. „. И. А. спрямо О. М. за сумата от 1. 178,28 лева, представляваща стойността н. изплатеното застрахователно обезщетение по щета №. 1103-.1201-.15-.403329 в размер н. 892,00 лева с. включени 10,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата н. подаване н. заявлението до окончателното плащане и. лихва за забава в размер н. 286,28 лева за периода от 30.10.2015г. до 27.12.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 3327/2018 година по описа н. МРС.
ОСЪЖДА З. К. „. И. А. със седалище и. адрес н. управление: г. б. в. №. 5., вписано в Търговския регистър н. Агенцията по вписвания, ЕИК *********, представлявано от М. С.. М. -. Г. и. П. В. Д. -. изпълнителни директори да заплати н. О. М., XXXX с. адрес град М., у. №. 1., представлявана от З. С. Ж. –. к. н. общината сумата от 150,00 лева –. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд -. М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :