РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Кюстендил, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200615 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58 д и сл ЗАНН.
Производството по делото е образувано след отмяна на Решение рег.№
82/25.03.2025 год. по НАХД 91/2025 г. по описа на РС-Кюстендил с Решение
№ 929/09.06.2025 год. по КНАХД № 197/2025 год. по описа на
Административен съд Кюстендил.
„БЕТА КН ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.****,обжалва Наказателно постановление №
805044-F8029/06.01.2025 год.,изд.от Директора на офис/дирекция/ за
обслужване Кюстендил в ТД на НАП-София,с което на горното за нарушение
на наредба Н-13/17.12.2019 год.на осн.чл.355,ал.1 от КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00/петстотин лева/ лв.
АНО,чрез представителя си развива съображения за неоснователност на
1
жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното постановление.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства,приема за
установено следното от фактическа страна:
На 03.12.2024 год. служителката на офис Кюстендил на ТД на НАП-
София,свидетелката А. С. Р.-М.,работеща на длъжност старши инспектор по
приходите в офис Кюстендил въз основа на резолюция за извършване на
проверка № ПО22001024123212-ОРП-001/03.12.2024 год. констатирала,че
дружеството „БЕТА КН ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-с.***,в качеството
му на работодател и осигурител на лица,наети по трудово правоотношение,е
подало декларация обр.6 към чл.2,ал.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. на
МФ с данни за дължими одигурителни вноски за ДОО,ЗО,ДПЗО и данък по
ЗДДФЛ,съответни за подлежащото на осигуряване в дружеството лице
ЮЛИЯН КТИРЧЕВ ПАНТЕВ.Свидетелката констатирала,че на 22.11.2024
год. са подадени данни за всички осигурени лица,но на 28.11.2024 год. поради
депозиран болничен лист от горното лице дружеството в место да намали
данните в декларация обр.6 и да коригира декларация обр.1 за съответното
лице заличило декларация обр.1 и коригирало декларация обр.6 с
нули.Свидетелката изпратила до дружеството покана за подаване на
декларация обр.6/л.10/,последното изпълнило указанието и на 05.12.2024 год.
същата изпратила покана до дружеството за изготвяне и връчване на АУАН за
неподаване на декларация обр.1 и 6 за м.10/24 г. за посоченото лице ЮЛЯН
ПАНТЕВ.На 17.12.2024 год. горната свидетелка,считайки че е налице
нарушение на 4,ал.3,т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. на МФ изготвила
против дружеството АУАН № f802910 за цитираното нарушение в присъствие
на упълномощен представител на дружеството.Служителката в отдел
„Обслужване“ на офис Кюстендил на ТД на НАП-София-св.Р. Н. подписала
АУАН като свидетел на изготвянето му и връчването на представител на
дружеството.Като следствие било издадено и атакуваното постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от материалите от
административно-наказателната преписка, показанията на посочените
свидетели и писмените доказателства,представени от дружеството
жалбоподател.
2
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения срок и
разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентни лица, като по делото е приложена Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024
г., касаеща оправомощаването на административнонаказващия орган. АУАН е
съставен в сроковете, които законодателя е посочил в чл. 34, ал. 1, изр. 2 от
ЗАНН. Това е така, доколкото проверката и констатирането на твърдяното
нарушение е извършена на 03.12.2024 г.,което е видно от протокола за
извършена проверка, а АУАН е съставен на 17.12.2024 г., т. е. в тримесечния
срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване
на нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП покриват
изискванията за реквизити на ЗАНН.Обстоятелствено и подробно е описана
фактическата обстановка на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП.Както в АУАН, така и в НП се сочи, че се касае за
неподаване в срок на декларация образец 6 за месец октомври 2024 г. за
конкретно лице ,което е било наето от дружеството. Посочено е до кога
декларация образец № 6 за съответния периода е следвало да бъде подадена,
както и къде, сочи се датата, на която е констатирано нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване
и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
3
лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател в качеството на осигурител е
било длъжно да представи посочената информация. Условията и реда за
подаване на информацията се определят с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ. В чл. 2, ал. 1 от посочената
Наредба се предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и
поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или
упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5
съгласно приложения № 1, 2 и 3 като се посочват задължителните данни,
които трябва да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 б. "а" от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. е посочено, че
декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което
не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок - до кР. на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси или
самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с
декларации по чл. 2, ал. 1, като подават декларация с коректните данни и
попълнен код за корекция. С код за корекция не се коригират данните: 1. в
декларации образец № 1 и 3 – месец и година, код на задълженото лице,
единният граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец
(служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид
осигурен; 2. в декларация образец № 5 – периодът, за който се отнасят
данните; код на задълженото лице, единният граждански номер, личен номер,
личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава
декларацията, и код за вид осигурен. А съгласно ал. 5 на същия член,
4
декларации по ал. 1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30
април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок
декларации се подават само на електронен или хартиен носител след
разрешение на Националната агенция за приходите или Националния
осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
Съгласно чл. 355, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и
чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и
който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4,или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че „БЕТА КН
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД" е изпълнило задълженията си да подаде в
указания срок в съответната ТД на НАП,конкретно в казуса в офис Кюстендил
на ТД на НАП-София, на 22.11.2025 год. декларация обр.1,като е подадена и
декларация обр.6.Впоследствие е подадена на 28.11.2024 год.нова декларация
обр. 1 с коригирани данни за същото лице, в срока на чл. 9, ал. 5 от Наредбата
и е надлежно приета от органите по приходите.
С подаването на новата декларация, е анулирана подадената такава на
22.11.2024 г., което обаче не обосновава извод за неспазване на разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Въпреки, че
подадената на 22.11.2024 г. декларация е съдържала некоректни данни, заради
което се е наложило да бъде подадена нова декларация, то същата е била
приета, а не отхвърлена от органите по приходите. В Наредба Н-13/17.12.2019
г. са регламентирани реда и сроковете за извършване на корекции на вече
подадени декларации, които дружеството е спазило при подаване на
коригираните декларации. Доколкото фактическият състав на
административното нарушение по чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда
неподаване или неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4,
което се осъществява чрез бездействие, то осъщественото от дружеството
жалбоподател деяние не покрива обективните и субективните признаци на
посоченото в АУАН и НП нарушение – неизпълнение на вмененото му
задължение да подаде в ТД на НАП-София,офис Кюстендил,декларация обр. 1
5
"Данни за осигуреното лице" в законоустановения срок до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, поради което
следва да се приеме, че деянието е несъставомерно.
Освен това, при цялостна служебна проверка на акта съдът констатира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставяне на
АУАН, така и при издаване на наказателното постановление, които са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство, които неизбежно водят до незаконосъобразност и
са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП не е отразено конкретно
това,че в същност декларация обр.1и 6 за м.10/2024 год.са подадени,като на
практика некоректното подаване на коригираща декларация е приравнено на
липсата на такава.
В АУАН например се сочи,че за лицето ЮЛИЯН КИРЧЕВ ПАНТЕВ не е
подадена декларация образец 6 за месец юни,а в НП такова обстоятелство не е
отразено,там се сочи че декларацията е за месец 10/2024 год.,което води до
неяснота на администратгивното обвинение.Актът за установяване на
нарушението е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна
и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на
нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че
привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се
вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно
отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение,
извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно.От обективна страна административното нарушение се
характеризира с дата, респективно период на осъществяването си, която
следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение както за защитата на
6
административнонаказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата
си, но има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на
акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един
от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното
нарушение.Датата на нарушението,конкретно месеца за който за конкретно
наето по трудово правоотношение лице е следвало да се подадат декларациите
по цитираната наредба, е част от главния факт в
административнонаказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с
възникване на отговорността на дееца. Посочената нередовност в
АУАН,обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП,въпреки
опита на АНо да го преодолее,посамвайки че е допусната фактическа грешка.
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел,като имената му
дори не са посочени в него,което съставлява процесуално нарушение, тъй като
за този свидетел не е посочено, че е присъствал при установяване на
нарушението, нито, че е очевидец на същото. Предвид което е следвало да
бъде приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която задължително изисква
двама свидетели, когато липсват свидетели, присъствували при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие. Правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е, че когато липсват
свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможността
да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством
свидетелството на други лица, изрично двама, по съставянето на АУАН, като
това се отбелязва изрично в акта. Като в случая не може да се приеме и че е
налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, която предвижда, че: "Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави и в отсъствие на свидетели. " Това е така, доколкото
документите, въз основа, на които е съставен АУАН не са официални по
смисъла на чл. 93, т. 5 от НК. Ето защо не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, която е предвидена за охраняване на правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
Вън и назависимо от горното съдът приема, че в случая са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН за освобождаване на нарушителя от
административнонаказателната отговорност. За всеки конкретен случай на
7
административно нарушение административнонаказващият орган е овластен
да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на
нарушителя от отговорност, респективно съдът да упражни контрол на тази
преценка при възникнал спор, която е част от преценката за
законосъобразностна наказателното постановление.
В случая нарушението /ако се приеме че е осъществено/е на формално
/просто/ извършване като настъпилите вредни последици съответно не са
елемент от обективната страна на деянието. Режимът на деклариране на данни
по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ е въведен за постигане на
отчетност за държавното обществено осигуряване и не защитава други важни
държавни интереси, доколкото не обезпечава заплащането на задълженията за
осигурителни вноски. От друга страна, в случая, задължението за подаване на
декларации е изпълнено в срок, макар и коригираните данни да са подадени
несвоевременно. В този смисъл в конкретния случай може да се обоснове
пониска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с други
нарушения от същия вид, предвид и липсата на други предходни нарушения,
както и изпълнението на задължението за подаване на коригирани декларации
преди датата на съставяне на АУАН /арг., Решение № 2692/02.04.2022 г. по д.
№ 988/2022 г. на Административен съд София-град, Х кас. състав/. Като не е
квалифицирал случая като маловажен, административнонаказващият орган е
допуснал съществено нарушение на материалния закон.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата
се явява основателна, а обжалваното постановление следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП се
следват разноски на жалбоподателя,като съдът ще му присъди такива
конкретно в размер на 800,00/осемстотин/лева.
Воден от горното и на основание чл. 63,ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 805044-F8029/06.01.2025 год.,изд.от Директора на
8
офис/дирекция/ за обслужване Кюстендил в ТД на НАП-София,с което на
„БЕТА КН ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.****,за нарушение на чл.4,ал.3,т.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019 год.на осн.чл.355,ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция
в размер на 500,00/петстотин лева/ лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП-София,офис Кюстендил,ДА ЗАПЛАТИ на „БЕТА
КН ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление на дейността-с.****,сумата от
800,00/осемстотин/лева,представлваща сторените от последното разноски по
воденото на делото.
Решението на основание чл. 63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.Кюстендил на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9