№ 159
гр. Варна, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500241 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Гаранционен фонд и насрещна въззивна жалба на Р. И. И.
срещу решение № 19/23.02.2023 г. по т.д.№ 43/2022 г. на Окръжен съд –
Силистра.
Пълномощникът на Гаранционен фонд-София, ЕИК * обжалва
решението в осъдителната му част. Твърденията са за недопустимост, поради
произнасяне на съда „плюс петитум“, като е направено искане за обезсилване
на решението; в условията на евентуалност се твърди неправилност и
необоснованост поради нарушение на материалния закон, с искане за отмяна
и за отхвърляне изцяло на иска за неимуществени вреди, евентуално – за
намаляване на размера на присъдената сума.
Пълномощникът на третото лице-помагач П. И. С. изразява становище
за основателност на подадената от Гаранционен фонд-София въззивна жалба
с искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне изцяло на
предявения иск за неимуществени вреди.
1
С насрещна въззивна жалба ищцата Р. И. И. обжалва същото решение в
отхвърлителната му част – за разликата над присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50000 лева, до претендирания размер от
80000 лева. С твърдения за незаконосъобразност, моли за отмяна и за
уважаване изцяло на предявения иск. Изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба, подадена от Гаранционен фонд-София.
В подадени писмени отговори, пълномощниците на Гаранционен фонд-
София и на третото лице-помагач П. И. С. оспорват насрещната въззивна
жалба и изразяват становище за правилност на решението в отхвърлителната
му част.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими. С оглед липсата на жалба
срещу решението в частта му, с която е оставена без разглеждане претенцията
за имуществени вреди, в тази част, решението е влязло в сила. След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Постановеното решение е допустимо. Първоначално искът за
неимуществени вреди е предявен за сумата от 80000 лева. След двукратно
уточняване и изготвяне на проект за доклад, в първото по делото съдебно
заседание на 25.01.2023 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в проекта, като исковата претенция за неимуществени вреди се счита
предявена за сумата от 80000 лева.
Предявени са искове по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ и чл.86 ЗЗД от Р. И.
И. от гр.Силистра срещу Гаранционен фонд, гр.София, за заплащане на
сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания и на сумата от 2044.86 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, претърпени като резултат от ПТП на 08.09.2018 г., ведно с лихва за
забава от датата на уведомяването - 22.03.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът оспорва допустимостта на претенцията за имуществени
вреди, съответно оспорва тази за неимуществени вреди по основание и по
размер, като твърди липса на доказателства относно механизма на ПТП,
предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт установяващ евентуалната вина
2
на извършителя на ПТП; прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на ищцата и оспорва претенцията за лихва от датата на
уведомяване.
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С. изразява
становище за недоказаност и неоснователност на исковите претенции и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от ПТП.
Не се спори между, страните, установява се от приложените по делото
писмени докщазателства твърденията в исковата молба: на 08.09.2018 г. около
10;00 ч. на път III-204 в посока Р. - П. е настъпило ПТП, при което П. И. С.,
управляващ т.а.марка „Щ.“, модел„*“ с ДК № *, собственост на ЕТ „И. - Р- Л.
К.“, поради неспазване на правилата за движение, е ударил челно автомобил –
марка „Ф.“, модел „Тр.“ с ДК № *, управляван от П. Й. Ш.. В резултат от
причиненото ПТП са пострадали 18 души, пътуващи в автомобил марка „Ф.“,
модел „Тр.“, сред които е била и ищцата.
След ПТП на 08.09.2018 г., И. е откарана по спешност в МБАЛ – Р.,
където са диагностицирани увреждания: пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост; дискретна компресионна фрактура на тялото на Л1 /първи
поясен прешлен/; кръвонасядания на брадичковата област и в долната трета
на вътрешностраничната повърхност на левия крак, включително и
вътрешния глезен.
С присъда от 23.04.2021 г. по НОХД № 296/2019г. на ОС – Разград
подсъдимият П. И. С. е признат за виновен в това, че на 8.09.2018 г., при
управление на МПС със скорост 83,3 км./ч. на т.а. „МАН“, модел „*“ с рег. №
*, с прикачено към него полуремарке модел „*“ с рег. № *, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лица и телесни повреди на повече от
едно лица, сред които и ищцата, а след това деецът е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите. Противоправното
поведение на водача, вината на същия и причинната връзка с настъпилия
вредоносен резултат са установени с влязлата в сила присъда, задължителна
за гражданския съд съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК.
Предвид факта, че товарният автомобил нямал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност", валидна към датата на ПТП,
надлежен ответник е Гаранционният фонд, който отговаря за вредите,
3
причинени на трети лица, по силата на чл.519, ал.1, т.1, от КЗ.
Не е спорно, че по предявената от ищцата претенция пред
Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение по щета № 24-01-
160/22.03.2021 г. е издаден отказ да бъде заплатено такова, поради
непередставяне на влязла в сила присъда срещу сочения за виновен за ПТП
водач.
Видно от депозираните пред първоинстанционния съд писмени
доказателства - епикриза ИЗ № 11332 на л. 15-16 и епикриза ИЗ № 11699 на
л.16-17 и заключението по назначената КСМАТЕ - л.155-159, прието като
обективно и компетентно дадено, вследствие на настъпилото ПТП
пострадалата е претърпяла телесно увреждане, изразяващо се в
пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, за чието възстановяване при
престой в МБАЛ „Св. Ив. Р.“ – Р. е приложено открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, фемур, довело до реконвалесценция след
хирургично лечение. Ищцата е била с ограничени и болезнени движения в
лявата тазобедрена става. Съобразно заключението на вещите лица,
горепосоченото травматично увреждане е в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от 08.09.2018 г. Прието е в същото заключение, че
типичният възстановителен процес при така получената травма трае от 8 до
10 месеца, като при възсрастни хора възстановяването протича протрахирано.
Остеосинтезните средства не се изваждат, а следва да останат в костта на
пострадалата, което е предпоставка /в повечето случаи/ за непълно
възстановяване на функционалната активност на крайника. пострадалата е
понасяла значителни болки през острата фаза на травмата, продължила 6
месеца, през който период не е имала възможност да се обгрижва
самостоятелно. След изтичането на посочения период болките й са започнали
да отшумяват вследствие постепенното зарастване на фрактурата.
Зачитайки горепосочената експертиза съдът намира, че автомобилът
модел „Ф.“, марка „Тр.“, с който е пътувала ищцата към момента на
произшествието не е бил оборудван с обезопасителни колани на
пътническите седалки, тъй като не е съществувало такова изискване за
комплектоване на пътническите автобуси от междуградския транспорт. Към
момента на произшествието пострадалата е седяла на първата двойна седалка,
намираща се в дясно от водача на превозното средство.
4
Показанията на свидетелката В. Е. сочат на фактически извод, че след
болничния престой на пострадалата, тя е била прибрана в дома си от нейния
син и от свидетелката. До края на календарната 2018 г. пострадалата била
обгрижвана от нея през деня и от сина й през нощта. След м.декември 2018 г.
за пострадалата се грижел изцяло нейния син. През възстановителния период,
свидетелката помагала на ищцата с грижи необходими за задоволяване на
физиологичните й потребности, закупуване на храна и на лекарства. Споделя
впечатления, че след инцидента пострадалата се е придвижвала трудно и с
помощни средства, а от началото на м. декември 2018 г. без помощни
средства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема,
че са налице елементите на отговорността за непозволено увреждане -
действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена, с оглед
липсата на валидно застрахователно правоотношение, съобразно чл.557, ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и след преценка
на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и
степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински интервенции,
перспективата и трайните последици, вкл. външни дефекти, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си дейност и да се
социализира, икономическата обстановка в страната и др. В понятието
"неимуществени вреди" се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и
негативните изживявания на лицето, в резултат на причинения от
увреждането социален дискомфорт. Затова съдът има задължение да обсъди и
съобрази всички доказателства, които са относими към релевантните факти и
правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на
обезщетението и с оглед обществения критерий за справедливост, тъй като
аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че ищцата е в пенсионна възраст – на * години. Преди произшествието е била
5
активна и социално-ангажирана личност, за което обстоятелство свидетелства
пътуването й като част от състав на читалището с.Ср.. Синът и живеел
самостоятелно, но контактува и се е грижил за майка си след изписването й
от болничното заведение на 25.09.2018 г. В острата фаза на травмата,
продължила през 6-месечен период, пострадалата е понасяла значителни
болки и се е придвижвала трудно, ползвайки помощни средства.
Компрометираната функция на крайника е обусловила необходимост от
полагане на ежедневни грижи от страна на сина й и свидетелката Е..
Възстановителният процес при така получената травма на ищцата /обичайно
протичащ през период от 8 – 10 месеца/ е протекъл протрахирано, предвид
възрастта на И.. Остеосинтезните средства няма да бъдат извадени от
организма й, което е предпоставка за непълното възстановяване на
функционалната активност на крайника до края на живота й. Този дефицит
ще бъде компенсиран в известна степен занапред с помощно средство за
придвижване.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на нормативно-
установените лимити на застрахователно покритие, както и съдебната
практика по аналогични случаи, настоящият състав на съда намира за
справедлив еквивалент на обезщетение за неимуществени вреди по см. на
чл.52 ЗЗД сумата от 50000 лева. Уважаването на иска в по-голям размер би
довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Решението на Окръжен съд-
Силистра следва да бъде потвърдено изцяло.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, предвид установеното обстоятелство, че
автобуса, в който тя е пътувала, конструктивно не е бил оборудван с
предпазни, обезопасителни колани за пасажерите.
С оглед разпоредбите на чл.497 и чл.558 КЗ, акцесорната претенция за
лихви за забава от датата на уведомяването на гаранционния фонд –
14.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата е основателна.
Предвид изхода на делото, направеното искане и чл.78, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.38, ал.2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че ответникът следва да заплати да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 4406.25 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/23.02.2023 г. по т. д. № 43/2022 г. на
Окръжен съд – Силистра. В необжалваната му част, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *, с адрес ул. „* *“ № *, ет. *, С. да
заплати на адв. Т. К. Г. от АК – София, личен № *, с адрес ул. „* *“ № *, ет. *,
гр. С. сумата от 4406.25 лева, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7