№ 14511
гр. София, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110153432 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „...............”
ЕАД против В. Й. И. осъдителни искове за задължения във връзка с
топлоснабдяване на имот с аб.№ ....................., а именно: 208,23 лв.,
претендирани като стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 37,72 лева - мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 06.06.2023 г., 16,23лева - цена на услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,28 лева -
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г. Твърди се, че
задълженията представляват ½ част от задълженията за целия имот, като се
претендира, че ответникът е собственик като наследник по закон на К. И.а.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
за липса на облигационна връзка, както възражение за погасяване по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна
връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона
факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от
страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за
откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
1
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия , което съдът намира за установено в достатъчно пълна
степен поради липсата на оспорване на представения с исковата молба
Нотариален акт, видно от който К. И.а е закупила имота на посочения адрес
през 2002 г., и удостоверение за наследници, видно от което ответникът е един
от двамата низходящи наследника на К. И.а, починала на 11.10.2011 г. и
удостоверение за отказ от наследство, който отказ е заявен от втория
наследник на К. И.а. С оглед отказа от наследство от страна на другия
наследник, по силата на чл. 53 ЗНасл ответникът притежава в пълен обем
правото на собственост върху топлоснабдения имот, но с оглед
диспозитивното начало произнасянето е ограничено до ½ част, както и се
претендира от ищеца.
От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебно-
техническата експертиза, което установява, че дяловото разпределение в
сградата се извършва от ищеца, като по решение на общото събрание на
етажните собственици сградата не ползва топлинна енергия за отопление, а
само за битово горещо водоснабдяване.
От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация
срещу отчета на показанията на водомера за топла вода и разпределението на
енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70,
ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради
което съдът намира заключението за обосновано и кредитира направения с
него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за главница за топлинна енергия за пълен обем право на
собственост са в размер на 421,95 лв.
Като се има предвид, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, следва, че
заявеното от страна на ответника възражение за погасяване по давност е
основателно за прогнозно начислените месечни задължения, за които са били
издавани фактури – за периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2020 г., които са общо
в размер на 256,55 лв., след намаляване с които крайният дължим от
ответника като самостоятелен собственик размер е 165,40 лв. (421,95 лв. –
256,55 лв.)
Ищецът обаче изрично е посочил в исковата молба, че претендира от
ответника процесните суми /от които 208,23 лв. за топлинна енергия/ като ½
част от размера на дълга, т.е. претендира от ответника ½ част от
задълженията за целия имот. Следва, че с оглед претенцията на ищеца,
искът за топлинна енергия подлежи на уважаване за ½ част от 165,40 лв.
2
/непогасената по давност част от задължението/, или това е сумата 82,70
лв.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
От заключението на СТЕ се установява, че услугата „дялово
разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед ТРИТЕ отчетни
периода и при липсата на оспорване съдът кредитира изготвеното от съдебно-
счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово
разпределение за дължимата сума е в размер на 16,23 лева за пълен обем
право на собственост. Съответно на претендираните от ищеца ½ част от
задълженията и с оглед диспозитивното начало на процеса, следва, че
задължението на ответника за услугата дялово разпределение се явява
положително установено до размера на сумата 8,12 лв.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в
сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът
издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за първия
отчетен период 2019/2020 г. по същество от страна на ищеца се претендира
стойността на Общата фактура от 31.07.2020 г., за втория отчетен период има
издадени през лятото три фактури /една от м. 6.2021 и две от дата 31.08.2021
г./, за трети период – една Обща фактура от дата 30.06.2022 г. – всички общи
фактури очевидно изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, съответно в случая - на
водомерите, и изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за
плащане на общите фактури, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада
3
в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до
ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са
неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски е частично основателна – за 376,33 лв. (от 1100 лв.)
С оглед съотношението между неоснователната част от исковете и
пълния предявен размер и за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ответника като материално затруднено лице, определено
по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, на адвокат Н. К. се следва възнаграждение в
размер на 263,15 лв., от претендираното в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. И. с ЕГН: **********, по предявените от „...............”
ЕАД искове за ½ част от задълженията за имот с аб.№ ....................., да
заплати на „...............” ЕАД с ЕИК ................. и във връзка с топлоснабдяване
на имот с аб.№ ..................... сумите: 82,70 лв. - стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането; 8,12
лева - цена на услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 376,33 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............” ЕАД против В. Й. И. с ЕГН:
********** искове: за разликата над 82,70 лв. до пълния претендиран
размер от 208,23 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.07.2020 г. и претендирани за ½ част от задълженията за
топлоснабдяване на целия имот; за сумата 37,72 лева - мораторна лихва,
претендирана за забава в периода от 01.05.2019 г. до 30.07.2020 г. и
претендирани като ½ част от задълженията за целия имот; за разликата над
8,12 лева до 16,23лева - услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., претендирани като ½ част от задълженията за
целия имот; за сумата 3,28 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г.
до 06.06.2023 г., претендирани като ½ част от задълженията за целия имот
ОСЪЖДА „...............” ЕАД с ЕИК ................. да заплати на адв. Н. К.,
САК, с л.номер 10000104910 сумата 263,15 лв. – адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5