Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Шумен, 22.11.2018
г.
Шуменски окръжен
съд, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Константин Моллов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 325 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №203 от 26.06.2018 г. по гр. д. 1574/2017 г. по описа на Районен съд
Нови Пазар ответниците Г.Е.Г. с ЕГН **********
и Д.С.Г. с ЕГН **********,*** са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М.Й.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, сумата от
10 954,53 лева, представляваща част от непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаването на исковата молба на 19.12.2017 г. до
окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът на „Юробанк
България“ АД ответниците да бъдат осъдени да платят претендираната сума,
представляваща част от непогасена главница по договор за потребителски
кредит №HL37603
от 30.05.2008 г. в швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху сумата
в тази валута. Ответниците Г.Е.Г. и Д.С.Г. са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца направените в хода на делото разноски в размер на 2 230,35 лева, от
които 618,08 лева за държавна такса, 1192,27 лв. – адвокатско възнаграждение и
420 лв.- заплатен депозит за експертиза.
Решението на РС Нови Пазар е обжалвано от
ищцовата страна „Юробанк България“ АД чрез процесуалнен представител- адв. Х.И.
от САК, съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ. В жалбата се излага становище,
че съгласно действащото законодателство няма забрана парични суми да бъдат
уговаряни, претендирани и присъждани в чужда валута. Твърди се, че
постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, тъй като
произнасяйки се в левова равностойност на исканата сума, вместо в швейцарски
франкове, съдът е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по непредявен
иск. Не е обсъдил наличието на какви изключения налага присъждането на сума в
левова равностойност, уговорена в чуждестранна валута. В същото време се
твърди, че не е индивидуализирано спорното право, тъй като е налице
едновременно осъдителен и отхвърлителен диспозитив. Поради това и не става ясно
размерът на уважената и отхвърлената част на иска. С оглед на това моли
решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав.
В
случай, че не се приеме за недопустимо, атакува се неговата правилност. Твърди
се, че съдът едва с решението е разглеждал въпроса за неравноправни клаузи в
договора за кредит като по този начин не е дал възможност на ищеца да се
защити, както и че в решението се обявяват неравноправни клаузи, касаещи
лихвата и нейното изменение, а с иска се претендира част от главницата по
договора и не са събирани доказателства дали лихвата е променяна, както и че
нищожността на тези клаузи не е обявена в диспозитива на решението. Въззивникът
сочи, че поради вида на договора, представляващ търговска сделка на основание
чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, което не е взето предвид от районния съд, неправилно в
мотивите си се е позовал на чл.240 от ЗЗД като е приел, че усвоената сума е в
лева и следва да се върне в същата валута. С оглед на това е относимо в каква
валута е договорена и предоставена сумата по кредита, а не в каква е усвоена.
Не са дадени указания на ищеца с доклада за доказване на обстоятелството в
каква валута е усвоен кредитът. Оспорва извода на съда относно клаузите, които
в мотивите си е приел за неравноправни. Не споделя извода на съда, че
длъжниците не са уведомени за извършената цесия, поради което сключените
допълнителни споразумения не са породили действие спрямо длъжниците. Твърди се,
че наличието на уведомяване на длъжниците не само, че се извежда от доказателствата,
а не се и оспорва от ответниците, както и че не е относимо към това дали
цесията ще породи своето правно действие. В случай, че първоинстанционното
решение бъде прието за допустимо, моли същото да бъде отменено и да се
постанови друго, с което въззивният съд да осъди ответниците да заплатят
претендираната сума в швейцарски франкове. Претендират се разноски и от двете
инстанции.
В
съдебно заседание за въззивната страна се явява адв. С.Р., преупълномощен да
представлява „Юробанк България“ АД пред настоящата инстанция. Поддържа
въззивната жалба и не прави доказателствени искания. По същество моли
първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а ако се приеме за допустимо да
бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което исковата
претенция се уважи в претендираната валута.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г.Е.Г.
е подал отговор на въззивната жалба, в която поддържа, че обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и
излага съображения в тази насока. Твърди, че кредитът е бил отпуснат само
„виртуално“ в такава валута, а реално разплащанията били извършвани в лева.
След това швейцарският франк се покачил драстично и месечната вноска станала
двойна като размер. След отпускането на кредита, сметката в швейцарски франкове
била блокирана и парите били преведени по сметка в лева.
Въззиваемата
страна Д.С.Г. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание, въззиваемите страни редовно призовани, не се явяват, не
изпращат процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството по делото е било образувано по искова
молба на „Юробанк
България“ АД, с която е предявен иск за осъждане ответниците солидарно да
заплатят сумата от 9201, 62 CHF, дължими по
Договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. и Допълнително споразумение
от 17.06.2010 г., представляваща част от главница по договора, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Твърди се, че с цитирания договор за потребителски кредит №HL37603 от
30.05.2008 г. ищецът предоставил кредитен лимит на двамата ответници в
швейцарски франкове в размер, съответстващ на равностойността на 80 000 лв.
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредита. Съгласно уговореното в договора, крайният
срок за погасяване бил 300 месеца. След представяне в банката на необходимите
документи, кредитът се усвоявал по сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя Г.Е.Г., а съгласно чл.2, ал.3 от договора усвоеният в
швейцарски франкове кредит служебно се превалутирал в лева по курс купува на
банката за съответната валута в деня на усвояването и се превеждал по сметка на
кредитополучателя. Според ищеца, с приложеното към исковата молба банково
бордеро №7027124 от 04.06.2008 г. по банковата сметка на посочения ответник
била преведена сумата по кредита по курс „купува“ за швейцарския франк към лева
в деня на усвояването. За обезпечение на вземането кредитополучателите учредили
договорна ипотека върху недвижим имот. На 15.07.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз“АД бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, в предмета на който
попадал и процесният договор. В тази връзка между „Бългериън ритейл сървисиз“АД
и ответниците били сключени две допълнителни споразумения, съответно на
18.03.2009 г. и на 17.06.2010 г., касаещи реструктуриране на кредита. Твърди
че, през 2013 г. в наименованието на първоначалния кредитор настъпила промяна,
а именно от „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Юробанк България“АД. На
22.06.2012 г. с договор за прехвърляне на вземания „Бългерън ритейл сървисиз“АД
прехвърлило обратно вземането по процесния договор на „Юробанк
България“АД. Твърди се, че и двамата
ответници са уведомени за извършените цесии. Сочи, че с неизпълнение на
задълженията си по договора и конкретно неплащане на погасителна вноска от
04.04.2012 г., на основание клаузите в договора и ЗКИ, ищецът обявил цялото
вземане в размер на 101 906,14 швейцарски франка за незабавно изискуемо,
което било обявявано на ответниците с нотариална покана с рег. №2558 от
13.11.2017 г. и рег. №2561 от 14.11.2017 г.. С оглед изложеното ищецът
предявява частичен иск за осъждане ответниците да заплатят сумата от 9 201,62
швейцарски франка, представляващи част от непогасената главница, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 19.12.2017 г.
до окончателното плащане.
Постъпил
е в срок отговор на исковата молба от ответника Г.Е.Г., в който оспорва
исковата претенция. Счита, че от обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита през 2017 г. до спирането на плащането през 2012 г. са изминали повече
от 5 години и вземането е погасено по давност. Заявява, че начислените
възнаградителни лихви са прекомерни и въпреки плащанията му, главницата не се е
погасявала. Твърди, че в договора има неравноправни клаузи, касаещи едностранно
увеличаване на лихвения процент, както и че не дължи вземането на ищеца, тъй
като същото било погасено в хода на изпълнително производство.
За да постанови обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът
е изпълнил задължението си по договора за кредит, като на 04.06.2008 г е
заверил сметката на ответника с
посочената сума в швейцарски франкове, която сметка била блокирана. На същата
дата сумата по кредита е усвоена от този ответник по втора сметка, в лева в
размер на 81 582,95 лева. Поради това съдът приел, че кредитът е отпуснат
от банката в лева и е усвоен от кредитополучателите в
лева и на основание чл. 240, ал.1
от ЗЗД за длъжниците възникнало задължение да върнат предоставения
кредит именно в лева, а не в швейцарски франкове. Приел е за
неотносимо обстоятелството, че по първата сметка на кредитополучателя е
преведена сума в швейцарски франкове, тъй като той нито е имал възможност да се
разплаща от нея, нито е могъл да тегли в брой на каса от нея суми в тази
чуждестранна валута. Заверяването на блокирана сметката на името на кредитополучателя
със сумата по кредита не означава, че кредитът е усвоен в посочената сума и
валута, нито че се дължи връщането му в тази валута. Според първоинстанционния
съд двете допълнителни споразумения, от 18.03.2009 г. и от 17.06.2010 г., не са
породили правно действие по отношение на ответниците, тъй като страна по тях е
„Бългерън ритейл сървисиз“ АД- цесионер
по договор за прехвърляне на вземане с ищеца, за която цесия ответниците не са
надлежно уведомени. Приел е, че са налице неравноправни клаузи в договора по
отношение задълженията на ответниците по него. Сред приетите за неравноправни
клаузи е и чл.6, ал.2, съгласно която погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове. В случай, че
на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва,
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита се извършва от тези средства след служебно
изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс
"продава" на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарски франк към лева/евро, за което
кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и дава
правомощия на банката. По отношение на тази клауза съдът е приел, че тя от една
страна предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен, но съгласно договора за кредит тази валута е
лева. От друга страна, клаузата предвижда потребителят да погасява задължение в
швейцарски франкове - валута, в която
кредитът не е разрешен и не е усвоен. С оглед обявяването на част от клаузите
на договора за нищожни съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в
частта относно общия размер на дълга за главница, предвид капитализацията и
защото е изчислен и посочен в швейцарски
франкове. Прието е, че въпреки това са останали неплатени суми от страна
на кредитополучателите към ищеца. С оглед констатираната нищожност на клаузите
в договора, съдът е изчислил исковата претенция в лева по курса на банката към
датата на сключване на договора. Направил е извод, че сумата от 9 201,62
швейцарски франка изчислена в лева, в каквато валута е отпуснат и усвоен кредитът
по договора, по курса за швейцарски франк на банката към 04.06.2008 г. е равна
на 10 954,53 лева. Тази сума е приел за искова претенция. Поради това е
постановил решение, с което е осъдил солидарно ответниците да заплатят на ищеца
посочената сума в лева, а претенцията на ищеца, да му бъде заплатена частично
дължимата главница в швейцарски франка, поради констатираната нищожност на
клаузите в договора, задължаващи ответниците да погасяват кредита в швейцарски
франкове, е отхвърлена.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно. По отношение допустимостта на първоинстанционното решение,
настоящият състав намира следното:
Произнасяне
по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се
поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или
по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Както е
изяснено в Тълкувателно решение № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, съдът не може да присъди
на ищеца дължимото в чуждестранна валута в лева, като определена левова
равностойност по централния курс на БНБ. Валутният курс е цената на паричната
единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна. В
България той не е нито административно определен, нито може да бъде определян
едностранно от едната от страните по правоотношението или от съда. Съгласно чл.
12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна банка котира ежедневно
курсовете на отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за
счетоводни и статистически цели. Следователно нито кредиторът, нито длъжникът
могат едностранно да определят и да търсят левовата равностойност на вземанията
си, възникнали в чуждестранна валута, вкл. по курсовете по чл. 12, ал. 1 ВЗ и чл. 29 ЗБНБ. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало,
защото не се променя предметът на делото тъй като се присъжда паричен
еквивалент за стойност. Както е разяснено в ТР 2/1997 г. ОСГК на ВКС и ТР
4/2014 г. на ОСГТК ВКС , парите имат номинална и курсова стойност; номиналната
е тази, която е отбелязана върху самите тях, а курсова- която те имат в
съотношение с друга монетна единица. Първата е абсолютна величина, докато
курсовата зависи от валутния пазар и е различна във времето. Следователно, в
зависимост от датата на плащането, е възможно несъответствие в стойностите на
съответните монетни единици. Длъжникът може да погаси, както в определената
според договора, така и в друга парична единица, вкл. в лева, но по курса към
дължимата, в деня на изпълнението. В случая, в противоречие с дадените
указания, първостепенният съд се е произнесъл в левова равностойност по курса
на банката към датата на сключване на договора, вместо в швейцарски франкове.
Това не касае допустимостта на първоинстанционното решение, защото съдът не се
е произнесъл по нещо различно от сезирането, а касае неговата правилност.
След като се запозна с изявленията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2008 г. между "Юробанк и Еф Джи България" АД в
качеството му на кредитор,
от една страна и Г.Е.Г. и Д.С.Г. в качеството им на кредитополучатели, от
друга страна, e сключен
Договор за потребителски кредит HL37603 от 30.05.2008 г., по силата на който на
кредитополучателите е
предоставен потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000
лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на "Юробанк
и Еф Джи България" АД
в деня на усвояване на
кредита като кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. Въз
основа на договора банката е предоставила на ответниците кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 000.00 лв., по курс
"купува" на швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването на кредита – чл. 1, ал.1 от договора.
Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Г.Е.Г., като усвоеният кредит се
превалутира служебно от банката в лева по нейния търговски курс
"купува" в деня на усвояването, като се превежда в открита в банката сметка на
кредитополучателя – чл. 2, ал.1 и ал.3 от договора.
Дължимата от
кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия
лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредит в швейцарски фракове, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. В момента на сключване
на договора БЛП на банката е 4.5% - чл. 3, ал.1 от договора. При просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл. 3, ал.3
от договора.
Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита – чл. 5, ал.1 от договора.
Кредитополучателите
погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план към договора. Погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или
лихвата не е осигурена дължимата сума в швейцарски франкове, но има средства в
лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към лева – чл. 6, ал.1 и ал.2 от договора.
Съгласно чл. 13,
ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателите
договорна ипотека върху недвижим имот. От Нотариален
акт за договорна ипотека на недвижим имот № ...от 2008 г. на нотариус П.А.с рег. №0346, с район на действие Районен Съд
Нови Пазар, се
установява, че съобразно условията по договора за обезпечение на кредита кредитополучателите учредили в полза на банката договорна ипотека върху недвижим
имот: първи жилищен етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни
помещения с обща застроена площ от 151,39 кв.м. при граници- от долу магазин,
от горе право на строеж за втори жилищен етаж, от четири страни- двор, построен
въз основа на отстъпен право на строеж за триетажна жилищна сграда с магазинна
част със Заповед №117/06.04.2001 г. на кмета на Община Нови Пазар върху
общинско дворно място, съставляващо УПИ 1 в квартал 54 по плана на гр. Нови
Пазар, обл. Шумен, ул.“...“ №8, ведно със съответните идеални части от общите
част на сградата и от отстъпеното право на строеж за първия жилищен етаж.
При непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателите, на което и да е задължение по кредитния договор, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1
от договора. В чл. 18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при
неизпълнение на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем.
Страните са подписали Приложение №1, представляващо неразделна част от
договора, съгласно което датата на усвояване на кредита по договора е
04.06.2008 г., а към тази дата курсът „купува“ за швейцарски франк на банката
към лева е 1,1905 като определения съобразно този курс размер на предоставения
и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит е 67 199 швейцарски франка.
Представено е Искане за усвояване на суми с вх. № 534-856/04.06.2008 г.
по кредит № HL 37603 от
30.05.2008 г., от което е видно, че на 04.06.2008 г. е усвоена сумата по
кредита в размера на 67 199 швейцарски франка. Съгласно Молба за
закупуване на валута към кредит HL
37603 на кредитополучателя Г.Г. усвоената сума в швейцарски франкове е
постъпила по негова левова сметка по курс купува за швейцарски франк на банката
към лева 1,1905. Отправеното искане за отпускане на кредит от
кредитополучателите е от 09.04.2008 г.
Видно от банково
бордеро №7027124/04.06.2008 г. по банковата сметка на ответника
Г.Е.Г. банката е превела сумата от 67 199 CHF.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Договора, банката -
ищец и ответниците, се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, банката
има право да прехвърли вземанията си, произтичащи от посочения договор за кредит,
на дружества или институции от групата на И Еф Джи Юробанк, вкл. на "Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД гр.
София, или на други
финансови или нефинансови институции или дружества.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г. ищецът с
предходно наименование "Юробанк и Еф Джи България" АД е прехвърлил на "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД
вземането си срещу ответниците по делото, по Договор за потребителски
кредит HL37603 от 30.05.2008 г. в
размер на 67 199 CHF- главница и 298, 48 CHF лихва, видно от представените с исковата
молба писмени доказателства. Ответниците не са възразили срещу действителността
на процесния договор за прехвърляне на вземане, нито са оспорили, че са узнали
за тази цесия. Нещо повече, те очевидно са узнали за цесията и са приели
нейните последици, след като са сключили с цесионера "Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД
няколко допълнителни споразумения, в които изрично е посочено, че те са допълнителни споразумения към
Договор за потребителски кредит HL37603 от 30.05.2008 г. Това са допълнителни споразумения
от 18.03.2009 г. и от 17.06.2010
г., по силата на които са
се съгласили съществуващите
и непогасени просрочени главници и лихви да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие и упълномощават кредитора да преоформи задълженията. Предвид сключените между третото
лице цесионер и ответниците споразумения, съдът в настоящия състав приема, че
те са били надлежно уведомени, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
С Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 22.06.2012 г. и Приложение № 1, неразделна част от договора, "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е прехвърлил обратно на ищеца с
предходно наименование "Юробанк и Еф Джи България" АД, вземането срещу ответниците по
делото, произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит HL37603 от 30.05.2008 г. общо в размер на 71 310, 41 CHF.
С нотариални покани, съответно получени на 14.11.2017 г. от Д.С.Г. и на
13.11.2017г. от Г.Е.Г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем като ищецът е
уведомил ответниците, че поради неизпълнение на договорните си задължения по
плащане на вноска с падеж 04.04.2012 г., към 04.10.2017 г. задължението възлиза
на 101 906,14 швейцарски франка.
От заключението на
допуснатата и изслушана съдебно - икономическа експертиза неоспорена от
страните и приета като доказателство по делото се установява, че
на 04.06.2008 г. на ответниците е предоставен кредит в размер равностойността
на 80 000 лв. в швейцарски франка- 67 199 CHF при курс купува за шв. франк към
лева на банката за датата на усвояване на кредита 1,1905. Плащанията по кредита
още от първата година са правени обикновено след падежната по погасителния план
дата, но до следващата падежна дата. До края на 2011 г. погасителните вноски са
правени от длъжниците частично и със закъснение като в началото на 2012 г. е
наваксано закъснението и всички дължими вноски до 09.01.2012 г. са платени.
След 04.02.2012 г. кредитополучателите преустановяват плащанията си като към
тази дата остатъкът от главницата е 69 079,85 CHF. Направените от ответниците плащания
до 04.02.2012 г. са в размер общо на 20 088,10 CHF /1802,34 CHF главници; 17 092,87 възнаградителни лихви; 38, 28 CHF наказателни лихви и 1154,61 CHF такси/. След 04.02.2012
г. са правени частични плащания, както следва: на 06.02.2012г. частично плащане
в размер на 48, 04 CHF
при дължима вноска 563, 86 CHF,
на 28.05.2012 г. частично плащане от 302,57 CHF при дължима месечна анюитетна вноска 563,86 CHF, на 11.02.2013 г. частично плащане
от 470,27 CHF, от ЧСИ
са постъпили суми за погасяване на кредита на 16.05.2016 г. в размер на 152,04 CHF и на 12.07.2016 г. в
размер на 161,04 CHF.
Към датата на подаване на исковата молба общо размерът на неизплатените от
ответниците суми за главница по договора е 68 876,06 CHF, а издължената главница 2006,16 CHF.
По
така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира следното
от правна страна:
Районен
съд Нови Пазар е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 30.05.2008 г. между
ищецът
и ответниците като кредитополучатели е сключен договор за банков кредит съобразно
дефиницията му по чл. 430 ТЗ, с който „Юробанк България“ АД се задължава да отпусне на заемателите Г.Е.Г. и Д.С.Г. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 80 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД в деня на усвояване на кредита. Видно от заключението на допуснатата
експертиза и представеното от ищеца извлечение от сметка, сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя. За доказване изпълнението на задължението на
банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно
заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Именно със заверяване на сметката с цялата
сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави парична
сума в швейцарски франкове в равностойността на 80 000 лева. С оглед на това като е изпълнил задълженията си по този договор да предостави на
ответниците договорената сума, в договорената валута, ищецът е доказал обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора.
Видно
от експертизата, ответниците до дата 09.01.2012 г. са наваксали всички вноски по
кредита. След дата 04.02.2012 г., отново са преустановили плащанията си, като е
имало последващи частични такива. Във връзка с горното и съгласно чл.18 от
договора за въззивника е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем и той го е упражнил, посредством изпратените до
ответниците нотариални покани, получени от тях съответно на 14.11.2017 г. от Д.С.Г.
и на 13.11.2017г. от Г.Е.Г.. Съгласно заключението на извършената съдебно- счетоводна експертиза дължимата, непогасена главница към датата на
депозиране на исковата молба е 68 876,03 CHF, а реално
издължената от ответниците сума за главница е 2006, 16 CHF. В тежест на ответниците е да докажат редовното изпълнение на задължението си за
погасяване на кредита, съгласно условията на договора, но такива доказателства
от тяхна
страна не са ангажирани.
Предвид
гореизложеното частично предявената претенция за сумата от 9201, 62 швейцарски франка,
представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит №HL37603 от
30.05.2008 г. се явява основателна и искът следва да бъде уважен.
По
отношение направеното възражение за неравноправни клаузи, касаещи едностранното
увеличение на лихвения процент във времето, съдът намира следното.
Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в
потребителски договор. В случая обаче предвид въведения с исковата молба обхват
на търсената защита /част от главницата по процесния договор за кредит/ и с
оглед липсата на насрещна претенция или друго възражение с предмет същото
спорно право, преценката за наличието на неравноправни клаузи относно
едностранното увеличение на лихвения процент и обявяването им за такива, би
излязло от предмета на правния спор. Произнасянето на съда в мотивите на акта
по защитното възражение на ответниците при констатирана нищожност на договорни
клаузи относно начина на формиране на лихвите, при така очертания предмет на
настоящото производство, би било ирелевантно за изхода на делото.
При
служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи, предвид
предмета на правния спор в производството, настоящият състав на въззивния съд не констатира разпоредби
на договора за потребителски кредит и допълнителните споразумения към него,
които да са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което и
нищожни.
Договорът
за банков кредит от 30.05.2008 г. е съставен в съответствие с искането на
ответниците, отправено до ищеца като е посочен размерът на искания кредит - 80
000 лв., както и валутата на кредита - равностойността на 80 000 лева в швейцарски франкове в деня на усвояване на
кредита. В чл. 6, ал.2 от договора страните са се съгласили също така, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове.
Постигнатите уговорки между страните относно вида на валутата на кредита са
ясно и непротиворечиво изразени в договора, който изцяло кореспондира и с
отправеното искане за отпускане на кредит на ответниците. Изразената воля на
страните в договора за банков кредит не поражда съмнение относно валутата на
кредита, а именно швейцарски франкове.
Съизмеряването на кредита в левовата му равностойност не налага извод в
обратната насока, доколкото това е националната валута, законно платежно
средство в страната. По този начин в отношенията между страните е налице яснота
и определеност относно стойността на предоставения кредит. Страните не са
посочили точния размер на швейцарските франкове, за който е сключен договорът
за кредит, но в чл. 1 от договора е определен начинът за тяхното изчисляване, а
именно равностойността в швейцарски франкове
на 80 000 лв. по курс "купува" за швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. В изпълнение
на задълженията, произтичащи от сключения между страните договор за банков
кредит на кредитополучателя Г.Е.Г. е разкрита сметка в швейцарски франкове,
която към момента на усвояване на банковия кредит е заверена със швейцарски
франкове, които в последствие са превалутирани в лева, съобразно постигнатата
уговорка за това. Последващата
операция по превалутиране на сумата - изкупуването й от банката и превеждане на
левовата й
равностойност по друга банкова сметка, ***то банкова услуга по нареждане на
ответниците, което е заявено още в договора за кредит,
не е относима към валутата на отпуснатия кредит и усвояването на последния.
Съобразно изричната воля на страните по
договора - чл. 6, ал. 2 от същия, кредитът следва да бъде връщан на банката във валутата,
в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, на месечни вноски.
Поради това след като
ответниците са се съгласили
да заплащат на банката месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове това е
валутата, която те дължат за целия срок на действие на договора или докато
същият не бъде изменен. Посочената клауза не е уговорена в противоречие с
императивна законова норма
и не следва да се приеме, че същата попада в някоя
от хипотезите на чл. 143
ЗЗП, нито в общата дефиниция за неравноправна клауза. Това е така, тъй
като с нея не се създава
неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателите, поради което и не е
неравноправна. След като кредитополучателите са се задължили да връщат
получените в заем средства в определена валута, а именно швейцарски франкове,
то в тяхна тежест е както загубата в случай, че курсът се промени така, че да
трябва да разходват повече средства, за да си набавят тази валута, така в тяхна полза би било, ако курсът се промени така, че да са им необходими по- малко
средства за снабдяване с швейцарски франкове. С оглед на това тази уговорка не е във вреда на
потребителя, като с нея се отчитат интересите и на двете страни по сделката,
доколкото разликата в курса купува и/или продава на швейцарския франк към лева
и еврото за срока на действие на процесния договор може да носи полза както на
банката, така и на кредитополучателите. Това зависи от обективния факт, какъвто е курсът на валутата, който се променя в резултат на
икономически фактор, а не в резултат от субективната преценка и действия
на кредитора.
От своя страна разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП изключва защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител, когато неговите клаузи са индивидуално уговорени. От посочените от
законодателя в ал. 2 критерии се извежда, че индивидуално уговорена клауза по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била
изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В случая вида
на валутата, в която да се отпусне искания от ответниците банков кредит е
определена по тяхно искане в швейцарски франкове като искането е съставено от
ответниците на 09.04.2008 г., а договорът е сключен на 30.05.2008 г. След като договорната
клауза не е била предварително изготвено от банката
и ответниците са могли да упражнят избора си относно вида на валутата, в която
да бъде отпуснат банковият кредит и по аргумент от чл. 146, ал.2
ЗЗП, следва да се приеме, че разпоредбите
на чл.6, ал.2 и чл. 21, ал.1 от договора за банков кредит са уговорени
индивидуално, поради което тези клаузи не са нищожни на основание чл. 146, ал.1
ЗЗП.
Следва да се съобрази също така, че след отмяната на чл. 10, ал.1 ЗЗД (ДВ бр.83/1999 г.), не е налице забрана за уговаряне на парични суми в чужда валута, какъвто е настоящият случай. С оглед на това страните по договора за банков кредит могат свободно да определят вида на валутата, в която да бъде предоставен същият на кредитополучателите и в която съответно да бъде погасен.
На основание чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили и те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните, ако
няма основания за това, предвидени в закона. Когато при сключването на договора
страните уговарят да получат плащане в една валута, те са постигнали съгласие
на падежа да получат плащането в същата валута, като държат сметка за принципа
на номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на неблагоприятна промяна
на обменните курсове. Няма законово основание да се приеме, че когато се
уговаря задължение в определена чуждестранна валута, страните са се съгласили
да получат на падежа нейната левова равностойност, в какъвто смисъл са
разясненията, дадени в ТР № 4 от 29.05.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Между страните не е налице постигнато съгласие ответниците да
внася дължимите анюитетни вноски в лева, които да бъдат превалутирани от
банката по курс "продава", а това е предвидено в договора като
изключение.
Клаузата на чл. 6, ал.2 от договора
относно същата валута на погасяването му кореспондира с индивидуално
уговорената клауза на чл. 21, ал.1 от договора относно валутата на отпускане на
кредита. В чл. 23, ал.2 от договора се съдържа изявление на
кредитополучателите, че изцяло са запознати и разбират икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 - 23 от договора,
както и че е съгласен с настъпването им. Тази клауза не създава самостоятелни
задължения в тежест на ответниците, поради което същата не е неравноправна по
смисъла на ЗЗП.
С оглед
изложеното, се налага крайният извод, че чл. 6, ал.2 от договора за кредит създава
валидно правно основание за банката да получи претендираната сума в уговорената
по договора валута.
По отношение възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност: Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Съобразно
задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Обстоятелството,
че банката кредитор е обективирала изявлението си за обявяване на предсрочна
изискуемост на длъжниците в нотариални покани, получени лично от последните на
14.11.2017 г. от Д.С.Г. и на 13.11.2017г. от Г.Е.Г. не се оспорва от
ответниците. Към тези дати, предвид спиране на плащанията по кредита, обективно
е настъпила предсрочната изискуемост по кредита и тя е породила действие за
длъжниците от момента на получаване на уведомленията. Следователно, за дата на
предсрочната изискуемост следва да се приеме датата, на която е завършен
фактическия състав с получаването на уведомлението. От този момент задължението
се трансформира от срочно в незабавно предсрочно изискуемо за целия непогасен
остатък от главница. Обстоятелството, че банката не е обявила кредита за
предсрочно изискуем в продължение на пет години от преустановяване на
плащанията по кредита, не освобождава длъжника от задължението да плаща
месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок
на погасяване на кредита е 30.05.2033 г.
Като
е достигнал до същия извод относно дължимостта на престацията, но в различна от
уговорената по договора валута, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго
съобразно изводите на въззивната инстанция.
Въззивникът
е направил искане за присъждане на съдебно- деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 308,04 лева, представляващи платена държавна такса за
въззивно обжалване. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да платят на въззивника сумата от
308,04 лева съгласно представения документ за платена държавна такса.
Така мотивиран, Окръжен съд Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 203/26.06.2018 г. по гр. д. 1574/2017 г. по
описа на РС Нови Пазар като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Е.Г. с ЕГН ********** и Д.С.Г. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.Й.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор на „Юробанк България“ АД сумата от 9201, 62 CHF /девет хиляди двеста и един франка и шестдесет и два сантима/, представляваща част от главница по Договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска- 19.12.2017 г. до окончателното й заплащане
ОСЪЖДА Г.Е.Г. и Д.С.Г. да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 308,04 лева- разноски за въвззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.