Срещу подсъдимия С.Е.Я., роден на *** ***, с постоянен адрес с.Д., област Плевен, понастоящем в Затвора-гр.Плевен, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 17.05.2011 г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – чанта от велурена кожа кафява на цвят на стойност 30 лева; портмоне черно на цвят на стойност 5 лева; диоптрични очила на стойност 127 лева; дамски чадър жълт на цвят на стойност 6 лева; мобилен телефон „Самсунг-С-270” с IMEI 352080037180680 на стойност 70 лева, ведно със СИМ карта на стойност 12 лева; мобилен телефон „Митсубиши” с IMEI 350926350175909 на стойност 50 лева, ведно със СИМ карта на  стойност 12 лева; парична сума в размер на 100 лева, или всичко  вещи – на обща стойност 400 лева от владението на собственика Д.М.Б. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

          Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така повдигнатото обвинение, като ангажира становище, че от доказателствата по делото се установява по един безспорен и категоричен начин авторството и съставомерността на деянието, което с оглед начина на осъществяването му и съдебното минало на подсъдимото лице покрива обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 199 ал.І т.4 във връзка с чл.198 ал.І от НК. Сочи, че самопризнанията на подсъдимият се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимият за виновен, като определи наказание при условията на чл.54 от НК, което с оглед правилата на чл.58а от НК да редуцира с 1/3.

          Подсъдимият С.Е.Я. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Изразява съжаление за стореното.

          Сл. защитник – адв. Н. И. *** ангажира становище,че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като моли съда да определи наказание към минимума. Сочи на ниската стойност на предмета на престъпното посегателство, като смекчаващо вината обстоятелство.

          В хода на съдебното производство, преди откриване на съдебното следствие е предявен граждански иск от Д.М.Б. срещу подсъдимия с цена на иска 280 лева, представляваща обезщетение за претърпените в следствие на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 17.05.2011 година – датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата.

          С нарочно определение на съда Д.М.Б. е конституирана като граждански ищец в наказателното производство и е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск.

          Гр. Ищец – Д.М.Б. моли съда да уважи иска в размера, в който е предявен.

          Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първата инстанция протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият С.Е.Я. признава изцяло по реда на чл. 371 т.2 от НПК фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като след разясняване на правата по чл. 372 ал.І от НПК с нарочно определение на съда е одобрено изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, доколкото действията по разследването са извършени по реда на НПК, като съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения. С определение по реда на чл. 371 ал.ІV от НПК, съдът като е взел предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства и е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,  без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият С.Е.Я. е роден на *** ***, с постоянен адрес с.Д., област Плевен, понастоящем в Затвора-гр.Плевен, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, ЕГН **********.

          На 17.05.2011 година, в гр. Плевен подсъдимият реализирал случайна срещу със св. А.Б., с когото се познавали от местата за изтърпяване на наказание „ лишаване от свобода”. Двете лица се движило по бул. „ Христо Ботев” в посока хотел „ Балкан”. В районна на Медицински Университет гр. Плевен подсъдимият и свидетеля забелязали жена – пострадалата св. Д.Б., която се движела по тротоара, носейки дамска чанта в дясната си ръка. Подсъдимият Я. решил да й отнеме чантата, като отправил словесна реплика към вървящия до него св.Б., да го изчака малко. Непосредствено след това тичайки подсъдимият се приближил до св. Б. и със сила издърпал с двете си ръце, чантата която пострадалата държала. След отнемането на веща, Я. продължил да бяга, а св. Б. възприел как две лица – момче и момиче спират до жената, която викала за помощ. Във велурената дамската чанта отнета от подсъдимият се намирали и следните вещи : портмоне черно на цвят на стойност 5 лева; диоптрични очила на стойност 127 лева; дамски чадър жълт на цвят на стойност 6 лева; мобилен телефон „Самсунг-С-270” с IMEI 352080037180680 на стойност 70 лева, ведно със СИМ карта на стойност 12 лева; мобилен телефон „Митсубиши” с IMEI 350926350175909 на стойност 50 лева, ведно със СИМ карта на  стойност 12 лева; парична сума в размер на 100 лева. На следващия ден била реализирана среща между подсъдимия и св. Б., в хода на която Я. обяснил на свидетеля, че в отнетата чанта е намерил два мобилни телефона, но СИМ-картите в тях били спрени. Непосредствено след срещата св. Б. ***, където пред св. Митковски, в качеството му на полицейски служител съобщил за стореното от подсъдимия. При извършения личен обиск на подсъдимия на 18 май 2011 година от него са иззети два броя мобилни телефона, съответно марка „ Самсунг С-270” и „Митсубиши”, собственост на пострадалата, които й били върнати.

          Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производството № Д – 133/2011 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност са непротиворечиви и обуславят единствения възможен извод, а именно, че предаденото на съд лице е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Събраните по досъдебното производство доказателства напълно си кореспондират с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК. От показанията на св. А.Б. / л.4 от д.п./, който разпит е проведен по реда на чл.223 от НПК пред съдия от съответния първоинстанционен съд, се установява по един безспорен и категоричен начин, че заедно с подсъдимият на датата на извършване на престъпното посегателство са се намирали пред сградата на Медицинският университет в гр. Плевен, където на тротоара се намирала и пострадалата св. Б.. Св. Б. сочи, че подсъдимият се е насочил тичайки към жената, като дърпайки силно с две ръце дамската й чанта е успял да я отнеме, след което е продължил да тича. Съдът не намира причини да не кредитира с доверие показанията на този свидетел. Последните са изложени логично и последователно и напълно си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Така св. Б. сочи, че непосредствено след отнемането на веща до пострадалата са се приближили две лица на видимо млада възраст, които са й предоставили телефон, за да сигнализира за случилото се. В същата насока са и показанията на св. Д.Б. / л. 2 от д.п./, която описва същата хронология на случилото се. Св. Б., чиито показания съдът също приема, че следва да кредитира с доверие, сочи на това, че подсъдимият се е отправил в посока блок „ Кооператор” – мястото, където св. Б. е бил заведен от Я. на следващия ден, за да му бъде показано какви вещи са отнети. От показанията на пострадалата се установяват вещите, които са се намирали в отнетата чанта. Не на последно място, извода за напълно кореспондиращите си показания на тези двама свидетели / Б. и Б./ може да бъде направен и в частта относно вещите находящи се в отнетата чанта, и по-специално двата мобилни апарата. Относно факта, че подсъдимият е реализирал противоправно владение върху вещи собственост на пострадалата извод може да се направи и от данните съдържащи се в Протокол за личен обиск от 18 май 2011 година / л.12 от д.п./, където е видно, че са иззети двата броя мобилни телефона собственост на пострадалата. Доколкото протокола за това действие по разследването е изготвен съобразно изискванията на НПК, то с оглед разпоредбата на чл.131 от НПК, последния е годно доказателствено средство за извършените следствени действия, за реда по които са извършени и за събраните доказателства. От заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза / л.18 от д.п./, която не е оспорена от страните по делото и се възприема от съда като обективна и компетентна, се установява, че стойността на вещите – предмет на престъпното посегателство срещу собствеността възлиза на 400 лева, към момента на отнемането им. От същото експертно заключение се установява, че не е възстановена сума в размер на 280 лева.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.Е.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 199 ал.І т.4 във връзка с чл. 198 ал.І от НК. От обективна страна деянието се изразява в прекъсване на владението от страна на държателя върху движими вещи, с установяване на фактическа власт от страна на извършителя, като за това е употребена сила. Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от другиго с цел да бъде противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. Последното е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и принудата. Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ и последната е необходима, за да стане възможно установяването на противоправното владение. В правната теория се застъпва становището, че засягането на личността на дееца у когото се намира веща предмет на престъплението е начин или метод за парализиране на неговата съпротива срещу отнемането, независимо дали тази съпротива или несъгласие да предаде веща е действително оказана или само възможна / А. С. „ Наказателно право, ос.част /. Настоящият случай е именно такъв, подсъдимият като забелязал пострадалата, която се придвижвала по улицата носейки дамската си чанта, се насочил към нея и използвайки физическа сила успял да я изтръгне от владението й дамската чанта, в която се намирали вещи и пари на обща стойност от 400 лева.

          Видно от бюлетина за съдимост на подсъдимият лицето е многократно осъждано на „ лишаване от свобода „ , като изтърпяването на наказанията не е отлагано по реда на чл.66 от НК. С оглед на това, съдът приема, че е налице квалифициращи елемент по чл.199 ал.І т.4 във връзка с чл.198 ал.І от НК, като деянието е извършено при условията на „ опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал.І б”а” и б”б” от НК.

          От субективна страна деянието е извършено при форма на вината  пряк умисъл, тъй като подсъдимият Я. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е желаел настъпването на обществено опасните му последици. Прекия умисъл у подсъдимият е обхващал това, че веща не е негова, че владелеца няма да даде съгласие за отнемането й, както и че това може да бъде преодоляно посредством използването на сила. Умисъла за извършване на престъплението възникнал, когато подсъдимият забелязал движещата се сама жена. Именно взетото решение за извършване на грабежа го мотивирало да накара спътника си да го изчака за известно време.

          При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на С.Е.Я., съдът на първо място взе предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 199 ал.І от НК наказание , а именно законоустановените размери на  лишаване от свобода - от  пет до петнадесет години с възможност да се  постанови  и конфискация на имуществото  на виновния . Тъй като настоящето производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК при хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, то с оглед разпоредбата на чл. 373 ал.ІІ от НПК съдът е обвързан със задължението да определи наказание при условията на чл.58а от НК. Съдът при индивидуализацията на наказанието взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства лошите характеристични данни за подсъдимият и тези относно предишните му осъждания  /извън  минимално необходимите  за квалифициране на деянието като опасен рецидив/ . При определянето на наказанието съдът взе предвид  наличието обаче и наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Към тях следва да се отнесе относително ниската стойност на предмета на престъпното посегателство и механизма на извършване на самото деяние. Тук следва да се подчертае, че деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид, дори напротив. За отнемането на вещите и използвана минимална физическа сила, а именно дърпане на чантата от ръката на пострадалата. С оглед  личностните особеност  на пострадалата подсъдимият е извършил само  минимално необходимото за постигане на целта си.  Казано по друг начин употребената заплаха е  в минимална степен годна, за да постигне отнемането.  Съдът приема, че тези смекчаващи вината обстоятелства следва да се отнесат към категорията на многобройните такива, които обуславят приложението на чл.55 от НК, т.е. определяне на наказание под минимално предвидения в общата част на НК. Като смекчаващо вината обстоятелство може да се отрази факта, че  част от вещите /телефоните/ са върнати в съвсем кратък срок на пострадалата.

Предвид горните съображения, съдът приема, че на С.Я. следва да бъде наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание с оглед разпоредбата на чл.60 ал.І от НК следва да се изтърпи в затвор, а във връзка с разпоредбата на  чл.61 т.2 първоначалния режим за изтърпяване на това наказание следва да бъде „СТРОГ”.

          Съдът приема, че не следва да налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 199 от НК наказание „ конфискация”. На първо място, по делото не се събират данни относно имущество на подсъдимият, а и не е наложително с оглед постигане на целите на наказанието.

          Съдът приема, че така определеното наказание по вид и размер е съразмерно и адекватно на тежестта на деянието и съобразено с личността на извършителят, като посредством последното в пълна степен ще се изпълнят целите на генералната превенция на чл.36 от НК. Съдът приема, че така определеното по вид и размер наказание ще постигне своя превъзпитателен и предупредителен ефект спрямо подсъдимият, като същевременно с това не съставлява прекомерна репресия спрямо личността му.

          При този изход на наказателното производство, съдът приема, че предявения от Д.М.Б. граждански иск с цена от 280 лева следва да бъде уважен като основателен и доказан по размер. Видно от доказателствата по делото на пострадалата са възстановени само двата мобилни телефона, като стойността на невъзстановените вещи, както и сумата от 100 лева, възлизат общо на 280 лева. С оглед на това и предвид безспорно установеното авторство от страна на подсъдимия на противоправното посегателство срещу собствеността на гражданската ищца, то подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Д.Б. сумата от 280 лева, представляваща обезщетение за претърпените в следствие на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 17.05.2011 година – датата на увреждането и до окончателното изплащане на сумата.

          При този изход на делото и на основание чл. 189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените разноски   на досъдебното производство в полза на ОД на МВР Плевен  в размер на 20 лева , както и  разноските направени от ПлОС в размер на 15 лева за явяване на вещо лице и сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск .

          По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: