Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр. Плевен, 30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на пети септември две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ
ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна
прокуратура - Плевен:
ЙОРДАНКА АНТОНОВА
При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 581/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, офис
Плевен, подадена чрез юрисконсулт Ц. Г. срещу Решение № 245/09.04.2019г.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 447/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 357497-F401037/10.09.2018г.
на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на П.Г.К. *** на
основание чл. 5 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 12 500 лв., затова че при извършена
проверка, приключила с Протокол № П-040015180208529073/16.08.2018г. е
установено, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот с вх. №
7486/31.03.2017г. на Служба по вписванията -Варна, с вписан материален интерес 70683.20 лв. за
покупка на апартамент № 13 в гр. Варна, район Младост, ул. „Ивац Войвода“ № 20,
с продавач Г. Б. Н. и купувач – П.Г.К., като в НА е вписана покупко-продажба за
50000,00 лв., при данъчна оценка 70683,20 лв., която ще бъде платена в месечен
срок от подписване на НА. Представени са оригинали на писмени разписки за получени суми от Г. Б. Н.,
както следва: 01.11.2017г. – 2500,00 лв., 27.10.2017г. – 9500,00 лв.,
26.10.2017г. – 9500,00 лв., 25.10.2017г. – 9500,00 лв., 24.10.2017г. – 9500,00
лв., 23.10.2017г. – 9500,00 лв., с което са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал.
1, т.2 от ЗОПБ.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност
поради нарушение на материалния закон –
касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК. Счита, че са
неоснователни доводите на съда за допуснати процесуални нарушения на
разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като подробно
посочва всеки един от задължителните реквизити на АУАН и НП - дата на извършване на нарушението с
посочването на датите на плащанията като сочи, че с това е извършено едно
нарушение на посочената разпоредба чл.3 ал.1 т.2 ЗОПБ, за което в чл. 5 ал.1
ЗОПБ е предвидено едно наказание. Посочена е дата на откриване на нарушителя,
дата на съставяне на акта за нарушение и място на извършване на нарушението –
гр. Варна, където е изповядана сделката.
Иска отмяна на решението, по същество – да бъде потвърдено на НП.
Ответникът по касация – П.Г.К., чрез адв. М. Б. от АК
– Велико Търново изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и предлага решението на РС –
Плевен да бъде отменено като неправилно и несъобразено с разпоредбите на
материалния закон, а именно чл. 3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой. Счита, че издаването на пет разписки е с цел заобикаляне на
закона, не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Настоящият
състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след
служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно правилно
районният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи в липса на съществени елементи, конкретизиращи
административно-наказателното обвинение.
Чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ, забранява извършването на
плащания в брой на територията на страната на стойност равна на или надвишаваща
10 000 лв.
Сочената като нарушена разпоредба – чл. 3 ал.1 т.2 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой съдържа задължение плащанията на територията
на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка
т.е. само по банков път, а не в брой, и когато са на стойност под 10 000 лв., когато представляват част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. ,
за което нарушение в чл. 5 от същия закон е предвидена глоба за физическите
лица в размер на 25% от общия размер на направеното плащане. В този случай от
значение е общата стойност на плащането по сделката, а не всяко отделно
плащане, дори и то да е под 10 000 лв.
От описаните в НП факти е видно, че декларираната
стойност на сделката по НА е 50 000 лв., при данъчна оценка 70 683.20
лв., които купувача П.Г.К. се е задължила да плати на продавача Г. Б. Ни. в месечен срок от
изповядване на сделката, което е станало на 31.03.2017г. За плащанията са
представени саморъчни писмени разписки между страните за получените от
продавача суми, съответно на 01.11.2017г. – 2500 лв., на 27.10.2017г. – 9500
лв., на 26.10.2017г. -9500 лв., 25.10.2017г. - 9500 лв., 24.10.2017г. - 9500
лв., 23.10.2017г. -9500 лв.
В обстоятелствената част както на акта, така и на НП
са изложени само установените факти, но липсва описание и формулировка на
извършеното деяние със съставомерните признаци на посочената нарушена правна
норма, с което се създава неяснота относно извършеното от лицето нарушение. Не
става ясно защо е посочена данъчната оценка на имота и това също създава
объркване какво е конкретното нарушение. Посочени са датите на всяко едно
плащане в брой в изпълнение на условията по сделката. Но не е конкретизирано
дали се има предвид извършено отделно нарушение на всяка една от посочените
дати или период, в който е осъществен състав на едно нарушение с всички
плащания по сделката. Това е следвало да се формулира ясно, за да разбере
наказаното лице в какво нарушение е обвинено.
На следващо място в НП не е посочено ясно конкретното място на
извършване на нарушението. В случая мястото на извършване на нарушението при
плащания в брой е мястото на плащане. Но дори и от приложените писмени
разписки, доказващи плащането не може да се установи къде е извършено то,
защото и там не е упоменато. Това е съществен елемент от съдържанието на НП,
както правилно е приел районният съд, тъй като не може да се определи кой е
местнокомпетентният административно-наказващ орган.
Липсата на съществени реквизити от съдържанието на НП
създава неяснота относно обхвата на административно-наказателното обвинение,
която не може да бъде санирана впоследствие в хода на съдебното производство,
както правилно е заключил първоинстанционния съд.
По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245/09.04.2019г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 447/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2.
/П/