Р Е
Ш Е Н
И Е-28
Гр. Трън, 21.09.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
оседемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря
ГЕРГАНА АЧАНОВА, като разгледа гражданско дело № 90/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, „Експо 2000", вписано в Търговския регистьр при Агенция по вписванията под ЕИК: *********, представлявано от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си Е.В.Н., срещу Й.П.Й., с ЕГН:**********
постоянен адрес: ***. Процесуалният
представител на дружеството-ищец твърди, че на 24.07.2008 г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ (Банката) и ответника Й.П.Й.,
в качеството му на кредиполучател е сключен договор за банков кредит, с който е отпусната сумата от 12 180.00 лева (дванадесет хиляди сто и осемдесет лева). Кредита е напълно усвоен на 24.07.2008
г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитьт е отпуснат за рефинансиране и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване- 05.07.2018
г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 4. страните са договорили, че за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 15.45 % (петнадесет цяло и четиридесет и пет стотни процента). Лихвата представлява СБР за лева + 9.2 (девет цяло и двадесет стотни) пункта надбавка годишно. Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането
от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка- наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 4.4. от Договора). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5. от Договора, кредитьт следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 199.88 лева (сто деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), платими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.08.2008 г. до 05.07.2018 г. Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков
кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. Твърди се, че от страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл. 8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от същия, при неизпълнение, Банката има
право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2008 г. до 05.06.2016 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с лично връчено писмо с изх.№ ИЗХ-011-5469 от 22.03.2016 г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 16.06.2016 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настьпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I
т.о. Върховният касационен съд е приел, че при
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 75/2016 г. по описа на Районен съд - Трън.
Искането към съда е да установи
със сила на пресъдено нещо спрямо „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ и ответника Й.П.Й., че Й.П.Й. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 24.07.2008 г., а именно: изискуема главница в размер на 11 997.14 лева (единадесет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки); изискуема редовна лихва в размер на 2 312.81 лева (две хиляди триста и дванадесет лева и псемдесет и една стотинки), начислена за периода от 24.06.2013 г. до 15.06.2016 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 892.47 лева (осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 24.06.2013 г. до 23.06.2016 г. включително; законна лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането. 2.При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове
по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени като неоснователни поради липса
на предсрочна изискуемост, се иска осъждането на ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ следните суми: изискуема падежирала главница по вноски с настъпил падеж след 05.09.2012
г. включително и предсрочно изискуема главница в размер общо на 9
078.49 лева; изискуема възнаградителна лихва в размер на 1 286.41
лева, начислена за периода от 5.09.2014 г. до 16.06.2016 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 2 910.40 лева, начислена за периода от 15.08.2014 г. до 14.08.2017 г. включително; претендира се за законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. По евентуалния иск се твърди, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба. В случай, че се уважат евентуално съединените осъдителни искове, се претендира
за законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба. Иска се съдът да осъди ответника Ѝ. П.Й. да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Прави се доказателствено искане
за прилагане на ЧГД №75/2016г. по опис на ТРС като се прилагат писмени
доказателства, установяващи основанието и размер на искането на ищеца.
Исковата молба с
приложенията е връчена на ответника на 06.11.2017г. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от процесуалния представител, в който се сочи, че
предявеният иск е се иска да производството по делото да бъде прекратено, тъй
като исковата претенция
е недопустима, защото по настоящото дело
не се установява, дали исковата
молба по настоящото дело е депозирана в дадения 1 месечен срок, съгласно
Определение по ч.гр.д.№ 75/2016г., Районен съд - Трън,
Г.О., по което производство е издадена
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Твърди
се, че липсват доказателства, че препис от депозираната искова молба е представена по заповедното производство.
Оспорва исковата
претенция като основание и
размер, като счита същата за неоснователна, поради следните съображения: До настоящия момент е платен част от кредита, която сума
не е
приспадната. Към настоящия момент дължимата сума
по Договор за банков кредит
от
24.07.2008г., не е изискуема и не се дължи от ответника. Твърди се, че представеното от ищеца Фотокопие от писмо с изх.№ -011-5469/22.03.2016 г. Й.П.Й. никога
не е получавано от последния,
като твърдя, че ръкописния текст най-долу в писмото „получих лично Й.П.Й.
16.06.2016г.", като и положения подпис за Й.П.Й.
не са изписани и положени
от Й.П.Й., поради
което го оспорват по чл.193 ГПК в тази част. Прави се възражение за нищожност
на следните клаузи в: Договор за банков кредит от 24.07.2008г.: - Чл.4.1. и 4.6. че банката може еднострнно
да променя лихвата; -; Чл.10. Автоматична предсрочна
изискуемост. Чл. 4.4. че банката може да начислява наказателна надбавка към
лихва; Твърди
се, че недействително към главницата
да се начисляват лихви и върху новата главница пак да се начисляват лихви /в този смисъл
е посочило вещото на стр.10
от заключените по единичната
експертиза/. Твърди се, че липсва необходимия Погасителен план към договор за кредит. Оспорват се по същество всички писмени доказателства, приложени към ИМ; На основание чл.193 ГПК, оспорва се истинността, в частност автентичността на следното писмено доказателство,
приложени към ИМ под номер
2 - Фотокопие от писмо с изх.№ ИЗХ-011-5469/22.03.2016 г., като се твърди, че ръкописния текст най-долу в писмото „получих лично Й.П.Й. 16.06.2016г.", като и положения подпис за Й.П.Й. не а изписани и положени от Й.П.Й.. Искането
на ищцовата страна за допускане
на съдебно -счетоводна експертиза не се оспорва. Иска се допускане и назначаване на съдебно-графологическа експертиза,
която след запознаване с целия доказателствен
материал по настоящото дело, представяне
на сравнителен материал от ответника Й.П.Й. да
даде следното заключение:
Ръкописния текст най-долу в
писмо с изх.№
ИЗХ-011-5469/22.03.2016 г. „получих лично Й.П.Й. 16.06.2016г.",
като и положения подпис за Й.П.Й.,
изписани и положени ли са категорично от Й.П.Й.? Иска се на основание чл.183 да представи в оригинал Фотокопие от
писмо
с изх.№ ИЗХ-011-5469/22.03.2016 г. /писмено доказателство под №2 от ИМ/, с оглед оспорването по чл.193 ГПК
за констатация;
В съдебно
заседание, проведено на 14.06.2018 г. е докладвано становище на ищеца, в което
е заявено, че поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да
присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Срещу
издадената в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение.
Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на
предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване
наличието на твърдения договор за потребителски кредит между него и ответника,
изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на
ответника.
След извършена служебно справка
в официалната интернет страница на Българска Народна банка, Регистър на
финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, се установи, че ищецът е
регистрирана по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ финансова институция.
От представения по делото
договор за банков кредит № 24.07.2008 г., се установява, че между дружеството-ищец
и ответника, е сключен договор за предоставяне на кредит за потребителски нужди
в размер на 12
180.00 лева (дванадесет хиляди сто и осемдесет лева). Кредита е напълно усвоен на 24.07.2008
г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитьт е отпуснат за рефинансиране и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване- 05.07.2018
г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 4. страните са договорили, че за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 15.45 % (петнадесет цяло и четиридесет и пет стотни процента). Лихвата представлява СВР за лева + 9.2 (девет цяло и двадесет стотни) пункта надбавка годишно. Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането
от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка- наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 4.4. от Договора). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл. 5. от Договора, кредитьт следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 199.88 лева (сто деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), платими на 05-то число от съответния месец, считано от 05.08.2008 г. до 05.07.2018 г. Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков
кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. Твърди се, че от страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно чл. 8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от същия, при неизпълнение, Банката има
право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.12.2008 г. до 05.06.2016 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с лично връчено писмо с изх.№ ИЗХ-011-5469 от 22.03.2016 г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 16.06.2016 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настьпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 75/2016 г. по описа на Районен съд - Трън.
Предвид изложеното съдът приема
за доказано обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен описания
по-горе договор за кредит, с посочените клаузи.
От приетите доказателства по
делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за
потребителски кредит, като на 24.07.2008г. е превел с банков превод заетата сума
на ответника.
Ответникът е извършвал частично
плащания ( общо 707,45лв) и съответно не е погасил изцяло дължимите от него суми.
Съдът счита, че е налице
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Настъпване на такава е
предвидено в договора (чл.10.1), като предпоставка за това е неплащане изцяло
или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от
падежа. Предсрочната изискуемост
настъпва на 151-я ден от падежа.
Клаузата за предсрочна изискуемост на цялата дължима сума, включена в договора
е в полза на кредитора. Тя не настъпва автоматично при наличие на
предпоставките за това. Необходимо е изявление на кредитора в този смисъл,
което да е съобщено на длъжника. /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ВКС/. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на ищеца. По
делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на кредита за
предсрочно изискуем и съобщаването на длъжника за това. Съгласно чл.11.7 от
договора всички изявления на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, посочен в договора.
При откритото производството по
чл.193 от ГПК – ответника не съумя да докаже, че не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита. Видно от заключението на вещото лице Е.К. ръкописния
текст „Получих лично, Й.П.Й., 16 06 16 в оригинал на писмо до ответника от
дружеството-ищец, с което се обявява предсрочната изискуемост на вземането, с
изходящ № 011-5469/22.03.2016г. е изпълнена от ответника. Подписът под
ръкописният текст обект на графологическо изследване е изпълнен от Й.П.Й..
Следователно на 16.06.2016г. ответника е
узнал за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за потребителски
кредит, който не се оспорва, че е сключен на 24.07.2008г. между страните.
Ето защо настоящия съдебен
състав намира за изпълнено от страна на ищеца на задължението си за уведомяване
на ответника за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Поради което съдът счита, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялата дължима по него сума. Затова и определената по размер
неустойка при забава- наказателна лихва, върху просрочените вноски се дължи
като началният момент на дължимостта е 24.06.2013г. до 23.06.2016г.
включително. Размерът на главницата и възнаградителната лихва са установени от
представените писмени доказателства по делото. Въз основа на тях, съдът намира за доказани исковете за главница в
размер на 11 997,14 лв., редовна възнаградителна лихва в размер на
2 312,18 лв. начислена за периода от 24.06.2013г. до 15.06.2016г.
включително, наказателна лихва в размер на 892,47 лева и законна лихва за забава
върху всяка от тях от 30.06.2016г. до изплащане на вземането. Съдът не
намира за основателни възраженията на ответника за недоказаност на исковата
претенция за заплащане на суми по договор с правно основание чл.415 от ГПК като
оспорва договора за потребителски кредит по форма и съдържание. От
представените ксерокопия на договора е видно, че ответника е сключил договор за
потребителски кредит на 24.07.2008г. с дружеството ищец, в който подробно са
изписани условията на отпускане на паричен кредит, в случая за рефинансиране на
кредит. В него е посочен размер на кредита от 12 180.00 лева. В чл.5 от
условията на договор визира именно начина на изплащане на кредита ( 120 равни
анюитетни месечни вноски от по 199,88лв.), дължими на пето число от месеца,
считано от 05.08.2008г. до 05.07.2018г., съгласно погасителен план, неразделна
част от договора. От представения по делото погасителен план е видно, че
месечните анюитетни ( равни) вноски се състоят от определени суми изплащане на
главницата, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и изплащане на надбавка съставляваща печалбата на кредитора. Всички
тези компоненти по договора съответстват и на описаното в петитума на исковата
молба. Що се касае до възраженията за наличие на неравноправни клаузи в текстовете
в договора за кредит по-точно чл.4.1- едностранна промяна на лихвата в
частта СБР; чл.10 автоматична предсрочна изискуемост и чл.4.4- банката може да
начислява наказателна надбавка към лихва съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл.146 вр.с чл.143 от ЗЗП. С клаузата на т. 4
от договора за банков кредит страните по него са постигнали съгласие
годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване на главницата да се
определя на база два компонента. Първият от тях е надбавка, която е фиксирана
като размер за целия лихвен период, а именно 9,2 % пункта надбавка годишно, и
следователно с нейното включване при изчисляване на дължимата от
кредитополучателя лихва, която има характер на възнаграждение, което той дължи
на банката за ползването на предоставените му парични средства, се гарантира
печалбата на банката от сключената от нея търговска сделка. Другият компонент,
който участва във формирането на годишния лихвен процент, е СБР (стойност на
банковия ресурс , определен от банката). В същия текст от договора е описано
какво формира СБР: Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния
период и валута по котировка „предла“ плюс законоустановените разходи на
Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете,
изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при Банката. Следователно
се касае за променлива величина. С оглед на това и съгласно изрично посоченото
в клаузата на чл.4.1 от договора за кредит от 24.07.2008 г. се налага извода,
че в нея е уредена възможността за промяна на годишния лихвен процент при промяна
на пазарните условия именно на СБР. На следващо място при тълкуване на клаузата
на чл..4.1 от договора за кредит се установява, че изменението на годишния
лихвен процент ще настъпи при всяка промяна на СБР, а не само при неговото
увеличаване. След като страните са се
съгласили, че размерът на възнаградителната лихва, която кредитополучателят се
е задължил да заплаща на банката, ще се определя и при съобразяване на
промяната на пазарните условия, отразяващи се в стойността на СБР, за да е
налице равнопоставеност, рискът от промяната в тях следва да се носи и от двете
страни по търговската сделка. В договора е предвидена възможността да бъдат
съобразявани всички изменения на пазара и на съответния индекс, а не само,
когато ползват една от страните по сделката и то по-силната икономически
каквато е банката. Ето защо при наличие на
уговорена възможност да бъде изменена годишната лихва, и когато СБР се
понижи, не поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо
търговеца. Безспорно е, че в отношенията му с банката, кредитополучателят е в
положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента му на информираност
и на възможностите, които му се предоставят да преговаря, поради което в
случаите, в които търговецът използва това и се стига до приемането от
потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават
неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават
изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на
принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде
осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания в случая не
са са нарушени с включване на процесната клауза в договора, както и в другите
две клаузи по възражение от процесуалния представител на ответника, доколкото с
тях не се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, достигащо до липса
и невъзможност за защита, и незачитане
на неговите интереси. Следователо атакуваните
клаузи от договора не покриват общите критерии, дадени в нормата на чл. 143
ЗЗП, което ги прави неравноправни.
Изискуемостта на всяка от
дължимите от ответника месечни вноски е настъпвала на различна дата, уговорена
в чл. 5 от договора. От този момент е започвал да тече срок за всяка от тях, от
който може да се ползва ответника във връзка с института на погасителната
давност. Задължението на ответника за връщане на заетата сума е неделимо.
Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил то да бъде погасявано на равни
вноски, дължими на предварително определени падежи, не прави задължението на
длъжника такова за периодични платежи. В случая се касае за частично плащане на
цялото задължение, а не за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД. Поради това исковете за главница, възнаградителна лихва, неустойка при
неизпълнение и законна лихва следва да бъдат уважени в пълен размер.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в
заповедното производство – 304,05лв. – държавна такса и 710 лв. –
юристконсултско възнаграждение, както и тези направени в исковото производство
– 318,35лв. – държавна такса, 450лв. юристконсултско възнаграждение и 300 лв.
платен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза или общо 2082,40
лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415
от ГПК по отношение Й.П.Й., ЕГН ********** постоянен адрес: ***, че
дължи на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, „Експо 2000", вписано в Търговския регистьр при Агенция по вписванията под ЕИК: *********, представлявано от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си Е.В.Н. сумата от 15 202,42 лева, а именно: главница в размер на 11 997.14 лева (единадесет хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки); редовна (възнаградителна)
лихва в размер на 2 312.81 лева (две хиляди триста и дванадесет лева и псемдесет и една стотинки), начислена за периода от 24.06.2013 г. до 15.06.2016 г. включително; наказателна лихва в размер на 892.47 лева (осемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), начислена за периода от 24.06.2013 г. до 23.06.2016 г. включително; както и законната лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.П.Й., ЕГН ********** постоянен адрес: *** заплати
на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец", бул. „Никола Вапцаров" № 55, „Експо 2000", вписано в Търговския регистьр при Агенция по вписванията под ЕИК: *********, представлявано от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си Е.В.Н. направените разноски в
заповедното производство – 304,05лв. – държавна такса и 710 лв. –
юристконсултско възнаграждение, както и тези направени в исковото производство – 318,35лв. – държавна такса,
450лв. юристконсултско възнаграждение и 300 лв. платен депозит за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза или общо 2082,40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: