Решение по дело №1622/2019 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 22.08.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

       

        Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  двадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1622 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р.против ***, БУЛСТАТ ***, ***, в която се твърди, че на 24.03.2017г. ищеца сключил застраховка “Булстрад Каско Стандарт” с „***” ООД-гр.***, по силата на която застраховали за всички рискове лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката за периода от 27.03.2017г. до 27.03.2018г., за което издали на застрахования застрахователна полица №***от 24.03.2017г. Твърди, че на 22.02.2018г.,  на път 1-3, км. 97+934, пътен възел гр.***посока гр.***, при управление на застрахования от ищеца лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***, П.Н.П. *** е попаднал в необезопасена и необозначена, пълна с вода дупка /с размери: дължина 130 см., дълбочина-15 см. и широчина-70 см.) на пътното платно, стопанисвано от ***„***”, вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от него автомобил - увредени предна лява и задна лява гума и задна лява джанта. Твърди, че своевременно, водачът на автомобила - П.П. е сигнализирал за настъпилото ПТП на тел. 112, при което е бил посетен от органите на МВР, за което е съставен Протокол за ПТП с бланков №1636745/22.02.2018г. на СПП към ОДМВР- Плевен. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие образували щета №***/референтен №50-01600-2731/18/ по описа на ЗАД “***”. Щетата на застрахования автомобил възлязла на сумата от 608.50 лева, която заплатили с преводно нареждане на 02.10.2018г. на собственика на увреденото МПС - „***” ООД-гр.***. излага съображения, че  съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата и има право на регресен иск. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата ***осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди, че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от ищеца автомобил. Твърди, че с регресна покана изх.№Л 06153/15.11.2018г., получена от ответника на 22.11.2018г., уведомили ответника чрез ОПУ-Плевен, че встъпват в правата на увредения и го поканили да им възстанови доброволно сумата от 608.50 лева, но същата не е заплатена и до настоящия момент. Моли, на основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането да осъдите ответника ***„***”, БУЛСТАТ: ***, адрес: ***, да бъде осъдена да заплати на ЗАД “***” ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 608.50 лева /шестотин и осем лева и 50 стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №***/референтен №50-01600¬2731/18/ по описа на ЗАД “***”, на основание застрахователна полица №***от 24.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявената претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва Протокол за ПТП№1636745 от 22.02.2018г„ в частта относно обстоятелствата и причините за ПТП, а именно, че водачът на процесния автомобил движейки се по РП 1-3, км.97+934 в посока на движение към гр. ***, на пътен възел попада в дупка на пътя. Твърди, че посоченият участък от РП е сигнализиран със следните пътни знаци - пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“, в случая 40км./ч. и пътен знак А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия“. Твърди, че видно от приложените два броя снимки от направен оглед на 10.04.2019г. на посочения в протокола за ПТП километър 97+934, на път 1-3, пътен възел НХК и към момента на ПТП и към настоящия момент няма дупки. Твърди, че асфалтовата настилка на места е с пукнатини, но липсват дупки с посочените в протокола за ПТП размери. Претендира направените деловодни разноски включително юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от Застрахователна полица № ***/24.03.2017г., л. а  “***”, модел”***”,  собственост на *** ООД и ползвател/лизингополучател ***е застрахован по застраховка “Каско стандарт”  „Пълно каско“ при ищеца за периода от 27.03.2017г. до 27.03.2018г.

Установява се от Общи условия към договора за застраховка, че покрити рискове съгл.Раздел Каско, Глава втора, Клауза „Пълно каско“, е ПТП, което  е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и е: предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път или пътно съоръжение, товар, други материални щети.

От представения по делото Протокол за ПТП № 1636745 от 22.02.2018г. /л.17/ се установява, че на същата дата 22.02.2018г. в 18.50 ч. на ПП I-3, км. 97+934/пътен възел Д.Дъбник/, автомобил *** ***, ДКН ***, собственост на *** ООД с водач П.Н.П., движейки се по ПП-I-3, км.97+934 с посока на движение към гр.***, на пътен възел попада в дупка на пътя/пълна с вода/ с размери- дължина 130 см., дълбочина 15 см. и широчина 70 см., като пука двете леви гуми на автомобила. Посочено е, че са спукани/разкъсани гуми Континентал 19 инча зимни, леви.

Установява се от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.02.2018г., че П.Н.П. е подал същото за настъпило ПТП със следното МПС *** ***, рег.№ ***, като е посочил, че на 22.02.2018 движейки се по ПП I-83, км.97+934 с посока на движение към ***, излизайки от пътния възел на Д.Дъбник, попаднал в дупка на пътя/пълна с вода/ с размери 130 см. дължина, дълбочина 15 см и 70 см.ширина, като е спукал двете леви гуми. Посочил е че са ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1636745.  Описал е като щети предна и задна лява гума и задна лява джанта.

Видно е от свидетелство за регистрация на МПС-част II, че  регистрираното МПС *** ***, № *** е собственост на *** ООД.

Видно от Опис на претенция № 50-01600-2731/23.02.2018г., Доклад по щета № ***, Възлагателно писмо от 23.02.2018г. и Фактура № *********/19.04.2018г. и Приемо- предавателен протокол № ***, за претърпените от процесното ПТП вреди е признато обезщетение в размер на 608,50 лв.

Видно от  Преводно нареждане от 02.10.2018г., на *** ЕООД е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 608,50 лв. за претърпяните щети по щета ***.

Видно от регресна покана № 06153/15.11.2018г., получена на 12.11.2018г. ищеца е поканил ответника да заплати сумата от 608,50 лв.

Не се спори от ответника ***, че пътя, на който се твърди, че е настъпило процесното ПТП ПП I-83, км.97+934  е част от републиканската пътна мрежа.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, обективна и компетентна, се установява, че механизма на настъпване на ПТП е описан в Протокол за ПТП1636745/22.03.2018г.- П.П., управлявайки застрахованото МПС ***, модел ***, с рег.№ ***, на 22.02.2018г., на Рупубликански път I-3, км.97+934, пътен възел Д.Дъбник, посока гр.***, попаднал в необезопасена и несигнализирана пълна с вода дупка. ПРи преминаването на автомобил през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /такава с размери 120/15/70 см. се получава притискане на страницата на гумата между борда на джантата и образувани стени на неравността на пътното платно. При такива неравности и то със записаната дълбочина от 15 см. е възможно прокъсване на страницата на гумата и деформиране на джантата. Стойността на щетата е в размер на 608,50 лв.

 Съдът кредитира показанията на св.М. С.М. като незаинтересовани, непротиворечиви и в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.М. е работил като младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Плевен и е съставил процесния протокол за ПТП. Установява се, че описаното в протокола ПТП е настъпило при включване в републиканския,първокласен път на пътния възел Долни Дъбник. На това място редовно има подобни проблеми. Постоянно има неравности по пътното платно в този участък. Той лично е измерил описаната в протокола дупка и е отразил размерите ѝ. Тя се е намирала на средата на пътното платно. Не е имало обозначаване на дупката и понастоящем също е лошо състоянието на пътната настилка там. Целия пътен възел е описан в „километрични таблици“ и отговаря на описаното в протокола за ПТП –км.97+934. Самия факт, че подадения сигнал за ПТП е изпратен имено св.М., съобразно тяхната организация означава, че става дума за републикански път.  В този участък има указателни табели и такива за урегулиране на движението на пътя. На това място често има ПТП.

От показанията на св.Ж.В.И., които съдът кредитира, въпреки че е заинтересован от изхода на делото като служител на ответника, като преки и логични се установява, че посочения в протокола за ПТП кв.97-934 е на републикански път I-3 Бяла-Ботевград. Понастоящем точно на този участък  на свидетеля не е известно да има дупка. Настилката там е полагана преди 20 години и ако има правени поправки на съществували дупки би си личало. В този участък има ограничение на скоростта от 40 км. в час. Съдът не кредитира показанията на св.И. в частта, в която твърди, че към датата на процесното ПТП на описаното място не е имало дупка на пътното платно. В тази си част показанията на свидетеля са в противоречие с всички останали, събрани по делото доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.Н.П. като преки, подробни, незаинтересовани, логични и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях  се установява, че на посочената в протокола за ПТП дата св.П. е управлявал застрахованото МПС, движейки се към гр.***. към онзи момент той е работил за ***ЕООД, който търговец е бил взел на лизинг от *** ООД процесния автомобил *** ***. В тъмната част на денонощието и на пътния възел на ***внезапно е попаднал в дупка на пътното платно, която се е намирала към средата на платното. Автомобила попаднал в дупката с левите си колелета и спукал и двете гуми. Дупката била пълна с вода и не се виждала. Липсвала сигнализация или обезопасяването ѝ. Св.П. се обадил на пътна полиция, които се отзовали и съставили протокол за ПТП. Съставителя на протокола лично измерил размерите на дупката и ги отразил в протокола. Понастоящем тази неравност по пътя вече е отстранена.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Плащането на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи застрахователно обезщетение, са: 1/ действие на валиден договор за имуществена застраховка „каско", имащ за предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/ опасност от настъпване на вреди / по обекта на застраховката- застрахованото МПС чрез покриването му с възстановителната парична стойност на увредените части, срещу заплащане на премия от застрахования; 2/ настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/ източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования, която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на застрахователното обезщетение на правоимащото застраховано /трето на спора/ лице в полза на застрахователя/ищеца/ възниква по силата на закона субективно регресно материално право да иска възстановяване на платеното от причинителя на вредата, тъй като застрахователят се счита встъпил /суброгирал се е/ в правата на застрахования /от момента на плащането на обезщетението/, които последният притежава към лицето по чл. 410, ал.1 от КЗ. Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото застраховано лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както това пряко субективно право, така и правото на това лице към причинителя на вредата. Затова в идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един общ правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този, който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице е платило на увредения , независимо , че това е извършено по силата на договор.

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с пострадалия по силата на застрахователен договор, както и изплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Същият следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната ***е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа. Вината на съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. Следва да се докаже и основанието и размера на претенцията за обезщетение за забавено плащане, в т.ч. датата, на която е настъпил падежа на задължението.

 В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения.

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравности на пътното платно, преминаването на гумите на автомобила през описаната неравност на пътното платно, настъпилите, вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между наличието на препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие.

Не се спори между страните и се установява от Застрахователна полица № ***/24.03.2017г., л. а  “***”, модел”***”,  собственост на *** ООД и ползвател/лизингополучател ***е застрахован по застраховка “Каско стандарт”  „Пълно каско“ при ищеца за периода от 27.03.2017г. до 27.03.2018г.

Установи се, че ищеца по делото е изплатил застрахователното обезщетение на застрахованото лице в размер на 608,50 лв. с преводно нареждане на 02.10.2018г., с което и на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Установено по делото е, от Протокола за ПТП, както и от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, че от претърпяното ПТП са настъпили щети изразяващи се в спукани гуми на предно и задно ляво колело, както и повредена джанта, чийто размер е 608,50 лв.

От страна на ищеца бяха ангажирани достатъчно доказателства за установяване, че механизмът на ПТП е именно този, описан в констативния протокол за ПТП. Съгласно константната практика на ВКС този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лица /напр. за възпроизведеното положение на участвалите в произшествието МПС след настъпването му или за претърпените вреди/, но не и за самия механизъм на ПТП, описан в протокола, т.е. в тази си част протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Ето защо, при оспорване верността на протокола в тази му част, на общо основание са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. и свидетелски показания. В конкретния случай  се събраха такива доказателства, от които да бъде установен механизма на ПТП- показанията на св.М. С.М. и П.Н.П.. Отделно от това по делото се установи от отразеното в протокола за ПТП, че при посещението на място на ПТП веднага след настъпване на ПТП, на пътното платно е установена дупка, която е отразена в протокола за ПТП и то с конкретни размери, измерени от съставителя на протокола за ПТП-св.М.. В тази си част протокола има качеството на официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила.  Неоснователни са възраженията на ответника за разминаване на отразеното за местоположението на неравността на пътното платно в протокола за ПТП и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Еднозначно е определено, че дупката се е намирала на описания пътен възел ***който съобразно документите, с които работят автоконтрольорите се описва като км.97+934. Процесната неравност се е намирала на пътно платно-част от републиканската пътна мрежа. От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза е видно, че настъпилите щети по ПТП може да бъдат в резултат на попадане на гумата на МПС в дупка. Не се доказа, дори да бъде прието, че на посочения участък е имало ограничение на скоростта до 40 км. в час, процесния автомобил да е преминал през неравността на пътя със скорост по-голяма от разрешената за процесния участък. При тези доказателства, съдът намира за доказан механизма на ПТП, респ. на увреждането и причинната връзка с настъпилите вреди по автомобила, описани в протокола за ПТП. Не се установи наличието на твърдяния от ответника и знак А 40 „Участък с концентрация на ПТП“. За доказване на този факт по делото са представени снимки от поставените знаци, но от тях не може бъде установено местоположението на знаците, а и видно от датата на снимките на тях, те са направени на 10.04.2019г.- след датата на процесното ПТП.

По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, с което да е нарушил  евентуално ограничение за движение със скорост по-висока от разрешената и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствената тежест на ответника, т.е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.

С оглед гореизложеното е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се осъществило ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от ***„***”. Следователно ***„***” като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната ***не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Според заключението по назначената автотехническа експертиза, общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП възлиза на 608.50 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 608.50 лева. По тези съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява основателен и доказан в предявения си размер от 608,50 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, в едно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1, ответника по делото *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, ДТ и Депозит за вещо лице и за призоваване на свидетел в общ размер от 530,00 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОСЪЖДА, на осн.чл.410, ал.1 КЗ, ***, БУЛСТАТ ***, *** да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р.сумата от 608,50 лв., представляващи изплатено обезщетение по застрахователна полица № ***/24.03.2017, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ***, БУЛСТАТ ***, *** да плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Д.Ч.и К.Р.сумата от 530,00 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, ДТ и депозит за вещо лице и свидетел.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: