Номер 370710.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502261 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278 ГПК във вр.чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
С частна жалба от Р. С. С. , чрез адвокат Теодора Стоичкова, е обжалвано
определение № 8280/ 02.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1410/ 2020г., Районен съд-Варна, с
което е прекратено производството по делото , на основание чл.130 ГПК. Изложени са
възражения за незаконосъобразност на постановения акт, с който е прието, че надлежен
ответник по предявения иск е ОД на МВР- Варна, а не Министерство на вътрешните работи.
Счита, че пасивно процесуално легитимирано е МВР на РБ, тъй като служебното
правоотношение на ищцата е възникнало и прекратено с това ведомство, в каквато насока
следва да се преценяват представените доказателства. По ЗМВР орган по назначаване и
прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1
и т. 2 е единствено министъра на вътрешните работи. По съдържание служебното
правоотношение включва права , задължения и компетентности, сред които и заплащане на
възнаграждения и обезщетения,следващи се при упражняване / прекратяване/ на служебното
правоотношение, и пасивно легитимиран да отговаря по предявените осъдителни искове е
именно органа по назначаване.
Отправя искане за отмяна на определението за прекратяване.
В отговор на частната жалба ответникът- МВР на РБ, представляван от юрисконсулт
Любослав Попов, изразява становище за неоснователност на частната жалба.С оглед
разпоредбата на чл.61 ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или акт на МС, трудовото
правоотношение се създава с предприятието , в което е съответната длъжност. Прилага се по
аналогия и при действието на Закона за държавния служител , когато служебното
правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, част от
структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките
на друго такова. Счита, че ОД на МВР Варна е юридическо лице , носител на материална и
1
процесуална легитимация по предявения граждански иск.
Съдът, предвид доказателствата към делото, констатира:
Исковото производство пред Районен съд-Варна, е образувано по предявен от Росица
Славова срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, осъдителен иск
за сумата – 3720лв.,претендирана като дължими средства за храна в периода февруари
2017г.- септември 2019г., със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, и 750лв.- лихва за забава, изчислена от падежа на всяка
месечно задължение до датата на предявяване на иска.
Представени са- заповед за назначаване на Росица Славова , считано от 01.02.2017г.
на длъжността „ старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ към отдел
„Административен“, ОД на МВР- Варна, и заповед за прекратяване на служебното
правоотношение, считано от 02.10.2019г., издадени от министъра на вътрешните работи.
В срока за отговор на ИМ е направено възражение за местна неподсъдност на делото,
на основание чл.105 и чл.108 от ГПК, и становище за недопустимост на иска срещу ОД на
МВР. Счита, че легитимиран ответник по искове за обезщетения и възнаграждения,
свързани с изпълнението на служебното правоотношение на служителя е съответната
служба, независимо от органа по назначаването, е органът в който е назначен. Като
юридическо лице и второстепен разпоредител с бюджетни средства към МВР изплаща
възнаграждения за положен труд от служители назначени в нейните структури.
С определение № 8280/ 02.07.2020г. районният съд е квалифицирал предявените
искове с основанието по чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Приел е, че през исковия период
ищцата е била със статут на държавен служител на изпълняваната длъжност при ОД на
МВР- Варна. Независимо, че орган по назначението е министърът на вътрешните работи, на
основание чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, работодател по служебното правоотношение се явява
ОДМВР- Варна, по правилото на чл.61, ал.2 от КТ. В това качество ОДМВР-Варна, а не
МВР, е легитимиран да отговаря по осъдителните искове за неизплатени суми, произтичащи
от служебно правоотношение.
Частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Положителната процесуална легитимация на ответника е условие за допустимост на
исковия процес. В преценката за наличието на процесуални пречки се съобразяват
фактическите и правни твърдения в исковата молба, съпоставимо с писмените доказателства
към нея.
С разпореждане № 5440/ 06.02.2020г., на основание чл. 129, ал.1 ГПК ,на ищеца са
дадени указания за отстраняване на допуснатата нередовност на ИМ, вкл.за пасивна
2
процесуална легитимация на ответника„при наведените твърдения служебното
правоотношение да е възникнало при ОД на МВР“. В срока за изпълнение, с молба вх.№
19050/ 05.03.2020г.,от Росица Славова, чрез упълномощен представител, е потвърдено
насочване на исковата претенция към МВР на РБ, като орган по възникване и прекратяване
на служебното правоотношение.
От приложените заповеди следва, че ищцата е държавен служител, съобразно заповед
№ 8121 К- 1017 / 02.02.2017г. за назначаването й от 01.02.2017г., и заповед № 8121К-12216/
13.09.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение на заеманата длъжност- старши
експерт в сектор „Човешки ресурси“ към ОД на МВР-Варна, издадени от министъра на
вътрешните работи. Съгласно т.3 от уточняваща молба/ 05.03.2020г. претенцията включва
дължими и неизплатени суми за храна, на основание чл.181, ал.1 ЗМВР в размер определян
ежегодно, на основание чл. 181, ал. 4 ЗМВР, които се предоставят при условия и ред
определен в наредба на министъра на вътрешните работи от бюджетните средства на МВР,
със законна лихва върху главницата, и лихви за забава.
Предвид характера на вземането неправилно е насочена срещу Министерство на
вътрешните работи, като орган по назначението. Според чл.4-5 от Наредба № 8121з-773 от
1.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на МВР/ обн. ДВ, бр.52 от 10.07.2015г., в сила от 02.02.2016г./, служителите, на
които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност за
действително отработено време. Сумата се начислява в Автоматизирана информационна
система „Труд и работна заплата“ и не е елемент от брутното трудово възнаграждение.
Задължен с изплащането на възнагражденията по чл.177-178, както и на предвидените в
чл.181, ал.1 от ЗМВР суми които са с периодичен характер, е съответното структурно звено
към МВР, където служебното правоотношение се осъществява- чл.37, ал.1 и 2 ЗМВР. В
този смисъл и цитираната съдебна практика.
Въззивният състав приема, че пасивно легитимиран по предявените искове не е МВР,
като орган по назначението, а предприятието, в което е съответната длъжност. Служебното
правоотношение е осъществявано в ОД на МВР-Варна, със статут на юридическо лице и
разпоредител с бюджетни средства, към което тези претенции следва да бъдат насочени.
Въпреки дадената възможност ищцата не е предприела процесуална активност за
конституиране ОД на МВР, и производството законосъобразно е прекратено като
недопустимо срещу конституираният с ИМ ответника.
С изложение мотиви
.
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8280/ 02.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1410/
2020г., Районен съд-Варна, с което производството е прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4