РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. Пловдив, 17
февруари 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.ПЛОВДИВ, XXI състав в открито заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КНАХД № 3647 по описа на Административен съд - Пловдив за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 6 от
Закона за българските лични документи.
Образувано е по жалба на С.В.А., посочен в жалбата
като С. В.А., ЕГН **********,***, против Решение № 187 от 23.10.2019 г. по АНД №
276 по описа на Районен съд - Карлово за 2019 г., с което е потвърденото наказателно
постановление № 1505 от 22.11.2018 г. на началника на РУ Карлово, с което на
основание чл. 80 т. 5 от ЗБЛД на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00лв. за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на
решението на районния съд и отмяна на издаденото наказателно постановление. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като посочва,
че вече седемнадесет години не разполага с документ за самоличност, а е правил
многократни опити да се сдобие с такъв. Твърди, че не може да получи акт за
раждане, няма адресна регистрация. Сочи, че животът му сее превърнал в ад.
Ответникът по делото РУ на МВР – Карлово не
изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за
основателност на жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл. 348 ал.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът
намира за безспорно установено по делото, въз основа на фактическите
констатации на първоинстанционния съд и приетите по
делото доказателства, че при извършена от
полицейските служители проверка на 22.11.2018г. около 15.00 часа, в гр. Сопот,
на ул.”Иван Вазов” № 14, жалбоподателят не е представил документ, удостоверяващ
самоличността му, съгласно закона за ЗБЛД. Извършеното нарушение е било
квалифицирано като такова по чл.6 от същия закон, като въз основа на съставения
АУАН, е издадено атакуваното наказателно постановление.
За да
потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, за установено въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че касаторът
е осъществил съставът на визираните в АУАН и НП административни нарушения по чл.
6 от ЗБЛД. Приел е също така, че
наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението.
Настоящата инстанция след извършена служебна
проверка за съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал.2 от АПК намира, че по отношение на това административно нарушение, констатациите
и изводите на ПРС са правилни.
Според
чл. 6 от ЗБДС, гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, тъй
като съгласно чл. 2 от същия закон, българските документи за самоличност са
собственост на държавата. Нормата на чл. 6 от закона регламентира задължението
на лицата да удостоверяват своята самоличност в предвидените от закона случаи.
Чл. 7, т. 18 от ЗМВР предвижда, че основна дейност на органите на МВР е тази по
издаване на документи за самоличност и правоспособност и контрол върху
ползването им. Чл. 61, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни,
че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.
Задължение за подаване на заявление за издаване на
лична карта е вменено на всеки български гражданин, който отговаря на
определени условия за възраст. В този смисъл твърденията на касатора,
че няма лична карта, защото многократно е искал такава, но не му е издавана, са
голословни. Не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че на
касатора е отказано издаване на лична карта.
По делото се установява, че същият притежава ЕГН,
посочил е адрес по местоживеене, както и е видно, че имената на лицето са С.В.А..
Във връзка с последното няма данни за направени постъпки за промяната на името,
в случай, че лицето е искало да бъде вписано като С. В.А..
Няма никакви доказателства, от които да е видно,
че А. е направил предвидените в закона постъпки нито за издаването на лична
карта, нито на друг документ, с който да бъде удостоверена неговата
самоличност.
Поради изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и
като такава следва да бъде уважена, а решението на районния съд, като правилно
и законосъобразно следва да бъде отменено.
Ето защо
и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 187 от 23.10.2019 г. по АНД № 276 по описа на Районен съд - Карлово за 2019
г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.