№ 207
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4622487, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на В.Д.К. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата, в хода на производството и в съдебните
прения излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ, моли
за неговата отмяна и претендира разноски. По-конкретно сочи, че:
-от текста на ЕФ не ставала ясна посоката на движение на процесния
автомобил;
-в ЕФ не било достатъчно ясно посочено мястото на заснемане на
нарушението, доколкото то било обозначено с един несъществуващ адрес;
-не било доказано, че нарушението е заснето в границите на гр.
Пловдив;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата се съдържали недопустими
поправки;
- ЕФ можело да се издава само в отсъствие на контролен орган и
нарушител;
-при издаване на ЕФ били нарушени изискванията на чл. 39,ал.4 ЗАНН.
1
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложения по делото списък с намерени фишове- процесния ЕФ е връчен
на жалбоподателя на дата 01.04.2021г., жалбата е входирана на 13.04.2021г.,
поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП
се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 23.03.2021 г., в 11:17 часа,
в гр.Пловдив, Транспортен възел Скобелева майка, посока на
движение- изток, при максимална разрешена скорост за движение в
населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3
км/час, МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост
76 км/ч. и наказуемо превишение 26 км/час.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение № 0510235, което
съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
Във връзка с горното следва да се отбележи и че по служебна
инициатива на съда бе изискано и приложено по делото освен наличното в
административната преписка статично изображение и статично
изображение по образец съгласно т. 5.4 от Инструкцията на
2
експлоатация на АТСС (л.115 лице и гръб), съдържащо данни за
разпознат номер, който изцяло съвпада с посочения в ЕФ.
Посоченият извод за доказаност на нарушението не се разколебава от
обстоятелството, че в посоченото статично изображение се забелязва и втори
автомобил. Тук следва да се съобрази, че съгласно удостоверението за
одобрен тип, процесното АТСС използва лазерен скоростомер с функция
за автоматично разпознаване и изписване на номера на нарушителя и то
в реално време.
Същата информация се черпи и от приложената по делото инструкцията
за експлоатация на АТСС, от която е видно:
-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира
списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето
нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен
номер;
-според т.5.4 /л.89/ при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС
регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на
ЕФ;
-според т.5.4 /л. 92/ изготвяните по делото снимки /статични
изображения/ съдържат информация за разпознатия номер.
Предвид механизма на функциониране на АТСС –с лазерен лъч, и
автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна.
Още повече, че в процесния случай е налице пълно съвпадение между
регистрационния номер, който е посочен в ЕФ, регистрационния номер,
който се забелязва на статичното изображение и автоматично разпознатия от
системата регистрационен номер /л.115 гръб/
В този изричен смисъл и Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 469 от 04.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 78 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г.
3
по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Правилно е определен и пасивно легитимираният субект, доколкото от
приложената по делото справка за регистрация се установява, че собственик
на процесното МПС е юридическо лице- СИМЕРИНГ ЕООД.
Същевременно при извършена служебна справка в общодостъпния сайт
на Търговския регистър се установява, че именно жалбоподателят е
управител, както към момента на извършване на нарушението, така и
понастоящем на посоченото юридическо лице.
Съгласно чл. 188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая В.Д. не се е възползвал от възможността да посочи друго лице,
което е управлявало МПС по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което съвсем
законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази и че:
-според трайната съдебна практика с нормата на чл. 188 ЗДвП се
въвежда специфична презумпционна отговорност за собственика на МПС
или за управителя на ЮЛ, поради което в закона липсва изискване
самоличността на водача да се установява от приложения по делото снимков
материал. Така Решение № 117 от 20.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3085 / 2021
г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2481 от
15.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 3008 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив;
-посочването на лицето, което в действителност е управлявало МПС е
една правна възможност за собственика или управителя на ЮЛ, като за
наказващия орган не съществува задължение да изследва това
обстоятелство преди издаване на ЕФ. При положение, че презумптивния
носител на отговорността не се е възползвал от императивния ред на чл.
189, ал.5 ЗДвП, той губи възможност да оспорва авторството на деянието.
Така Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2072 от 04.11.2021 г.
4
по к. адм. н. д. № 2113 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 2871 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2319 от
25.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1973 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1986/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по
описа на съда за 2021 година,Решение № 1988/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по
описа на съда за 2021 година, Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1652 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1277/ 23 юни 2021 год. на Административен съд Пловдив по
КАНД № 996 по описа на съда за 2021 г.
- Съгласно чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНС ако е посочен
идентификационен код (ЕИК), съдът и другите държавни органи нямат
право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския
регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Поради
изложеното за доказване на обстоятелството, че именно жалбоподателят е
управител на ЮЛ, собственик на МПС е достатъчно само извършване на
служебна справка в ТР, но не и прилагане на хартиени документи. Така
Решение № 2172/15.11.2021 год. на Административен съд – Пловдив, ХХIV
касационен състав,КАНД № 1748 /2021 г.,Решение № 1643 от 03.08.2021 г. по
к. адм. н. д. № 1487 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за последваща проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни
условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е
отбелязан като приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 79
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 76 км/час,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.
5
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ
е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
6
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и
подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство
за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и
при съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация
на АТСС.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че
действително на снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма
7
номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично
отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ
време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и
използване на АТСС. Така Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е
поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност, като в
процесния случай неговата легитимационна функция по никакъв начин не е
разколебана. .
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
8
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3
от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно
нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №2081/5.11.2021г. на
Административен съд Пловдив, КАНД № 1974/2021, Решение № 1995 от
27.10.2021г. на Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3338 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.3
ЗДвП, доколкото превишение от 26 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. В ЕФ изрично е посочено, че
процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр. Пловдив и
че е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не възниква
абсолютно никакво съмнение за съответствието между изложените факти и
9
приложените правни норми.
Още повече, че напълно аналогични са и отбелязванията в Протокола
по чл. 10, в който изрично се сочи, че е нарушено общото ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място.
ПО НАРОЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/ Изцяло неоснователно е възражението, че в Еф не била надлежно
индивидуализирана посоката на движение на автомобила, доколкото в същия
пределно ясно е посочено, че посоката на движение е на изток, тоест на
излизане от град Пловдив към Цариградския път. Още повече, че както ще се
изясни по-долу, предвид конкретното място на заснемане на нарушението, за
процесното МПС би важало общото ограничение на скоростта 50 км/час и
деянието би било съставомерно независимо дали посоката на движение на
изток или на запад.
2/ Неоснователно е възражението, че в ЕФ не било надлежно
индивидуализирано мястото на разполагане на камерата и на заснемане на
нарушението. В ЕФ точно и ясно е посочено, че нарушението е извършено в
гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“. Противно на
възражението на защитника, такъв топографски обект съществува, като е
ноторно известно, че той се намира в източната част на гр. Пловдив и на него
се пресичат пловдивското околовръстно шосе (Републикански път II-56) и
източната пловдивска пътна артерия - булевард „Цариградско шосе“
(Републикански път I-8), още повече, че точното разположение на пътния
възел е надлежно документирано и в изготвената Съдебно техническа
експертиза.
По-важното, обаче в случая е, че в статичното изображение, при
стриктно спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., са
посочени точни географски координати на разполагане на АТСС, поради
което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение за точното място
където е осъществен контрола. В този изричен смисъл при напълно
аналогично възражение- Решение № 117 от 20.01.2022 г. по к. адм. н. д. №
3085 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
10
3/ Неоснователно е възражението, че по делото не било доказано, че
процесният автомобил се е движел с означената скорост именно в населено
място. По повод на това възражение по делото бе назначена съдебно
техническа експертиза, която съдът кредитира като мотивирана, обоснована
и неоспорена от страните.
В изпълнение на възложените задачи вещото лице е съпоставило
точното местоположение на камерата (съобразно посочените географски
координати) с табелата за начало и край на населено място, включително и
като е изготвена мащабна скица.
От заключението, а и от приложената към него скица е видно, че
противно на възражението на жалбоподателя, камерата е разположена в
границите на град Пловдив, като табелата за начало и край на град
Пловдив е разположена на разстояние 220 метра от камерата в посока
изток. Същевременно от приложеното статично изображение № 0510235 е
видно, че автомобилът на жалбоподателя е заснет в режим отдалечаване от
камерата в посока изток, на разстояние 126 метра от камерата, тоест на
същия са оставали още цели 100 метра движение в границите на
населеното място до табелата за начало/край на населено място, поради
което за него в важало общото ограничени на скоростта от 50 км/час.
4/ Неоснователно е възражението, че в Протокола по чл. 10 имало
недопустими подправки. На първо място при преглед на протокола такива
подправки не се забелязват, а е налице само удебеляване с мастило на една
цифра при изписване на последното статично изображение. Дори да се
приеме обаче, че е налице неправомерна подправка, тя по никакъв начин не
би могла да доведе до опорочаване на легитимационната функция на
протокола, доколкото касае несъществен негов реквизит –номер на
последно статично изображение. В този изричен смисъл, при напълно
аналогично възражение- Решение № 2319/ 25.11.2021г., Административен съд
– гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. № 1973 по описа на съда за
2021 г.
Тук следва да се съобрази и трайната съдебна практика, че дори в
протокола изобщо да не бяха вписани номера на първо и последно статично
изображение или да бе налице несъответствие между тях и номера на
представеното по делото статично изображение, пропускът не би бил
11
съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено би се установила от
останалите негови реквизити -дата на използване, контролиран участък,
час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, като
е налице пълно съответствие между тези изложени в протокола и тези
посочени в ЕФ.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
5/ Възражението досежно отсъствието на контролен орган и
извършител не държи сметка за редакционните промени в разпоредбата на чл.
189, ал.4 ЗДвП, като след измененията с ДВ, бр. 54 от 2017 г., изискването са
отсъствие на контролен орган и нарушител е относимо само към
дейността по издаване на самия ЕФ (като правораздавателен акт), но не и
към дейностите по извършване, установяване и заснемане на нарушението с
АТСС.
Така Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2039 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2160 /12.11.2021
год. на Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,КАНД №
2286 /2021 Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г.
на XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение № 755 от
12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на
12
Административен съд - Пловдив Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1938 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1493 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1059 от 21.05.2021 г.
по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 2507 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1308/ 24.06.2021
год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г. на Административен съд-
Пловдив.
6/ Възражението във връзка с нарушаването на забраната на чл. 39, ал.4
ЗАНН и подробните съображения изложени в пренията за обосноваването му
биха имали значение, ако с процесния ЕФ бе наложена глоба в размер на
50 лева. В случая обаче наложената глоба е 100 лева , поради което
възраженията се явяват изцяло неотносими.
Съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В
процесния случай нито към момента на извършване на деянието, нито към
настоящия момент не е налице забрана по смисъла на чл. 39 ЗАНН за
санкциониране на нарушителите с ЕФ при наложена глоба в размер на
100 лева.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази:
- предмета на делото и материалния интерес от водене на същото -100
лева;
- неговата фактическа и правна сложност, която е ниска;
както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено
становище
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза
13
на 80 лв.
Констатира се също така, че на съдебна фаза са сторени разноски в
размер на 260 лв., по повод назначената по искане на жалбоподателя съдебно
техническа експертиза. Предвид изхода от правния спор, на основание т.2.а от
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК ,
същите следва да се възложат върху жалбоподателя
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4622487, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на В.Д.К. е наложена глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 260 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14