Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.С., 18.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и четиринадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С., разгледа
търговско дело № 2985 по описа за 2014г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Е.” ООД срещу „И.Т.” АД при условията на
обективно кумулативно съединяване:
1) частичен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 73
500,00 лв. (при заявен общ размер на вземането 144 839,00 лв.) –
възнаграждение, дължимо по договор за проектиране и строителство от
16.06.2008г. и анекс №1 от 08.09.2008г. за извършени СМР по протоколи обр. 19
№15/20.10.2009г., №16.10.2009г. и №17/30.12.2009г., както и за извършени
предходни СМР, останали частично неразплатени поради неправилно изчисляване на
приспаднат аванс;
2) частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 250,00
лв. (при заявен общ размер на вземането 29 965,01 лв.) – лихви за забава,
изтекли върху задължения на ответника за плащане на аванси и възнаграждения по
договора за проектиране и строителство в периода от падежа на всяко от
задълженията до датата на плащането им, респективно до датата на подаване на
исковата молба, тоест искът е предявен за общия период 19.06.2008г. –
19.10.2010г.
3) частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 000,00
лв. (при заявен общ размер на вземането 60 634,60 лв.) – неустойка, дължима
съгласно чл. 9.1. от договора за проектиране и строителство за неизпълнение на
задълженията на ответника по чл. 5.2. б. „е” от договора за приемане на
извършените СМР и подписване на изготвените от изпълнителя актове и протоколи в
периода 31.07.2008г. - 30.07.2010г.;
4) частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата
250,00 лв. (при заявен общ размер на вземането 9 600,00 лв.) – обезщетение за
вреди на ищеца (разходи за охрана на строителния обект), настъпили поради неизпълнение на задълженията на ответника по
договора в периода 30.03.2009г. – 30.07.2010г.
Ответникът оспорва иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД с възражения, че е погасен
чрез плащане (при твърдения, че платеното от ответника по договора дори
надхвърля размера на уговореното възнаграждение, дължимо за извършената от
ищеца работа), а в частта му, в която е предявен за възнаграждение за извършени
СМР по протоколи обр. 19 №15/20.10.2009г., №16.10.2009г. и №17/30.12.2009г. – с
възражения, че протоколите са съставени за извършване на СМР, които не са
предмет на договора от 16.06.2008г. и анекса от 08.09.2008г.
Оспорва исковете по чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД по основание с
възражения, че не е в забава по отношение на главните задължения, за чието
неизпълнение, респективно забавено изпълнение са предявени претенциите за лихви
и неустойки.
Оспорва иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД с идентични възражения, както и с
възражения, че вземането за обезщетение на вреди на ищеца не е доказано и от
гледна точка на настъпването на вредите.
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен за изпълнение на задължения на ответника за плащане на
възнаграждения по договор за проектиране и строителство от 16.06.2008г. и анекс
№1 от 08.09.2008г.
Договорът и анексът са приети като писмени доказателства и установяват
възникнали облигационни правоотношения между страните по делото, по силата на
които ищецът се задължава да извърши проектиране и строителство на обект в с.
Тръстеник в обем, определен с приложенията към договора и анекса, а ответникът
се задължава да плати възнаграждение за извършената по договора работа.
В основанието на иска са поставени две групи действия по проектиране и
строителство, извършени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора и
анекса. Първата група касае СМР, за чието извършване са издадени протоколи обр.
19 от №1 до №14, а втората група касае СМР, за чието извършване са издадени
протоколи обр. 19 №15/20.10.2009г., №16.10.2009г. и №17/30.12.2009г.
Според твърденията на ищеца в исковата молба и уточнителната молба от
13.05.2011г. възнагражденията по протоколите от №1 до №14 са платени от
ответника за пълните посочени в тях дължими размери, но в самите протоколи е
допусната грешка при изчисляване на платените от ответника аванси, които подлежат
на приспадане от размера на възнагражденията, като са приспаднати суми за
внесен аванс, които надхвърлят с 15 583,80 лв. сумите на действително платените
аванси от ответника, тоест претендира се неизплатено възнаграждение за
проектиране и извършване на СМР, за които са съставени протоколи обр. 19 от №1
до №14, в размер на 15 583,80 лв.
Цитираните протоколи обр. 19 от №1 до №14 са представени от ищеца и приети
като писмени доказателства по делото, но не носят подпис от името на
представител на ответника, поради което и нямат противопоставима по отношение
на него доказателствена сила в образуваното исково производство както за факта
за извършване на СМР, за които са издадени, така и за посочените в тях размери
на възнагражденията, дължими за тези СМР.
Представени и приети като писмени доказателства са и фактури, издадени от
ищеца за задължения на ответника за възнаграждения за СМР. В по-голямата им
част фактурите също не подписани от представител на ответника, но доколкото по
делото е безспорно, че сумите по фактурите са платени от ответника на ищеца,
може да се приеме, че посочените в тях суми са извънсъдебно признати от
ответника като размери на задълженията му към ищеца.
Съдържанието на самите фактури, обаче, не е достатъчно за безусловен извод,
че основанията за издаването им, респективно основанията за плащането на сумите
по фактурите от ответника, съвпадат с основанията (проектирани и извършени СМР)
за издаване на цитираните протоколи обр. 19.
Ето защо и извънсъдебното признание на ответника на задълженията му по
фактурите, обективирано с факта на плащане на сумите, за които са издадени
фактурите, само по себе си не обуславя извод, че ответникът е признал
извънсъдебно и основанието и размерите на задълженията за възнаграждение,
посочени в протоколите обр. 19 от №1 до №14.
Изложеното предпоставя, че приетите като писмени доказателства протоколи
обр. 19 от №1 до №14, дори при съвкупната им преценка с приетите по делото
фактури и безспорния по делото факт на плащане на сумите по фактурите от
ответника, не установяват твърденията на ищеца за изпълнение на работата по
процесните договор и анекс в обем, който предпоставя по-висок общ размер на
възнаграждение, дължимо от ответника по договора и анекса, от общия размер на
възнагражденията, за които са издадени представените по делото фактури и които
според признанието на самия ищец са изцяло платени от ответника.
При идентични съображения размер на задължения на ответника над размера на
платените суми по издадените от ищеца фактури не се установява и от
заключението на счетоводната експертиза по делото в частта, в която е изчислена
разликата между платените от ответника аванси, сумите за приспадане на аванси в
протоколите обр. 19 от №1 до №14 и сумите за възнаграждения, за които са
издадени фактури от ищеца. Изводите на експертизата в посочената й част са изцяло
основани на данни от протоколите, които както вече се посочи нямат
противопоставима на ответника доказателствена сила, респективно не са допустим
източник на изводи в образуваното исково производство.
Втората група СМР, постановени в основанието на осъдителния иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляват СМР, за които са съставени
протоколи обр. 19 №15/20.10.2009г., №16.10.2009г. и №17/30.12.2009г.
Цитираните протоколи също не са подписани от представител на ответника, а
посочените в тях СМР не са включени в приложенията към процесните договор и
анекс, с които са определени качествените и количествени параметри на
задълженията на ищеца по договора и анекса.
Обстоятелството, че СМР по протоколите обр. 19 от №15 до №17 не са включени
в приложенията към договора и анекса между страните, се установява и само от
съпоставката между приложенията и протоколите, но също така и от заключенията
на техническите експертизи по делото. Подробни съображения в тази насока не е
необходимо да бъдат излагани, тъй като това обстоятелство не се и оспорва от
ищеца, обратно – признава се в молбата му по делото от 01.03.2012г. (титулована
„допълнителна искова молба”), като безспорно по делото е и обстоятелството, че
ищецът е предлагал на ответника подписване на допълнителен анекс към договора
от 16.06.2008г., но съгласие за сключване на такъв анекс за извършване на
въпросните СМР, за които са съставени протоколите обр. 19 от №15 до №17, не е
постигнато.
Изложеното е достатъчно искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да се приеме за
неоснователен и по отношение на частта му, в която е предявен за възнаграждение
за СМР, за които са съставени цитираните протоколи обр. 19 от №15 до №17.
Искът е предявен за изпълнение на договорни задължения на ответника, а те
съобразно съдържанието на процесните договор и анекс се изчерпват до плащане на
възнаграждение за проектиране и извършване на СМР в обема, уговорен между
страните, който не включва СМР, за които са съставени протоколите обр. 19 от
№15 до №17.
В случай, че ищецът действително е извършил СМР извън уговорените между
страните и тези СМР са полезни за възложителя, за изпълнителя може да възникне
извъндоговорно вземане, което обаче ще има различно основание от основанието на
вземането, за чието присъждане е предявен искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Различни изводи не следват от доводите на ищеца, че без извършване на
въпросните СМР приемането на процесния обект и въвеждането му в експлоатация не
е било възможно, тъй като дори това да е така несъответствието между проекта и
обема на възложената работа съгласно общото правило на чл. 260, ал. 1 ЗЗД дава
право на изпълнителя да се откаже от договора, не и право на допълнително
възнаграждение за извършени СМР над уговорения между страните обем.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е основателен в частта му, в която е предявен за лихви за забава,
изтекли върху задълженията на ответника за плащане на аванси в размерите и
сроковете, посочени в чл. 3.1.2, б. „а” от процесния договор.
Съгласно цитираната клауза от договора ответникът дължи плащане на аванс в
размер на 130 631,94 лв. в 3-дневен срок от сключването на договора, тоест на
19.06.2008г., както и аванс в размер на 152 231,67 лв. в 30-дневен срок от
сключването на договора, тоест на 16.07.2008г.
По делото не са събрани доказателства за дати и размери на плащания от
ответника в изпълнение на задълженията му по чл. 3.1.2, б. „а” от процесния
договор, различни от датите и размерите на плащанията, признати от ищеца с
представената справка по чл. 366 ГПК, поради което и в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че
ответникът е в забавено изпълнение на задължението си за плащане на част от
първия аванс за сумата 61 131,94 лв. в периода от 19.06.2008г. от 04.07.2008г.
и в забавено изпълнение на задължението си за плащане на втория аванс за пълния
му уговорен размер от 152 231,67 лв. в периода от 16.07.2008г. до 24.09.2008г.
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за забавеното изпълнение на паричните
задължения в посочените размери ответникът дължи мораторни лихви, които
изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №72 от 08.04.1994г. (с действие за
процесните периоди), възлизат на сумата 407,13 лв. – лихви за забава върху
вземането за аванс в размер на 61 131,94 лв., изтекли в периода от 19.06.2008г.
от 04.07.2008г., и сумата 4 563,70 лв. – лихви за забава върху вземането за
аванс в размер на 152 231,67 лв., изтекли в периода от 16.07.2008г. до
24.09.2008г.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за общия
размер 4 970,83 лв. – лихви за забава, изтекли върху задълженията на ответника
за плащане на аванси по договора от 16.06.2008г. в общия период от 19.06.2008г.
до 24.09.2008г.
Искът не е доказан по основание в частта му, в която е предявен за лихви за
забава, изтекли върху вземания на ищеца за възнаграждения по договора.
Вземането за възнаграждение става изискуемо с извършване и приемане на
възложената работа, а по изложените по-горе съображения относно иска по чл.
266, ал. 1 ЗЗД доказателствата по делото не установяват с противопоставима на
ответника доказателствена сила извършване на СМР по процесните договор и анекс
на по-ранни дати от датите на плащанията от ответника в погашение на
задълженията му за възнаграждения за СМР, за които са съставени протоколи обр.
19 от №1 до №14.
По вече изложените съображения възнаграждения за СМР, за които са съставени
протоколи обр. 19 от №15 до №17, не се дължат от ответника, което предпоставя,
че ответникът не дължи и лихви за забава за неплащането възнаграждения за тези
СМР.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В основанието на иска е постановена клаузата на т. 9.1. от процесния
договор за проектиране и строителство, която предвижда мораторна неустойка в
размер на 0,02% от стойността на неизпълнените задължения на неизправната
страна.
Видно от съдържанието на клаузата неустойката е предвидена за неизпълнение
на основните задължения на страните по договора – задължението на ищеца да
изпълни уговорените СМР и задължението на ответника за плащане на
възнаграждение, тъй като именно това са и задълженията на страните, които имат
определена стойност.
С предявения иск, обаче, се претендира присъждане на неустойка за
неизпълнение на задължения на ответника по чл. 5.2. б. „е” от процесния
договор, а именно задълженията му да приеме извършените СМР и да подпише
изготвените от изпълнителя актове и протоколи.
Неизпълнението на тези задължения, които не са парични, нито задължения с
определена стойност, не покрива хипотезата на клаузата за неустойка, поради
което дори да е налице, не може да породи вземане за неустойка с претендираното
от ищеца съдържание.
Изложеното е достатъчно искът за неустойка също да се приеме за
неоснователен, но независимо от това следва да се посочи, че искът не е доказан
и от гледна точка на твърденията на ищеца за неизпълнение на задълженията на
ответника по чл. 5.2. б. „е” от процесния договор.
Задълженията възникват при извършена работа по договора в уговорения между
страните обем и при съставяне на протоколи, чието съдържание е съответно на
действително извършеното. По вече изложените съображения в производството не
събрани доказателства, които с противопоставима на ответника доказателствена
сила да установяват тези обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Искът е предявен за обезщетение за вреди на ищеца (разходи за охрана на
строителния обект), настъпили поради неизпълнение на задълженията на ответника
по процесния договор в периода 30.03.2009г. – 30.07.2010г.
Предявеното с иска вземане не доказано от гледна точка на никой от
елементите на фактическия състав на договорната отговорност – не е доказано
неизпълнение на задължения на ответника, не са доказани вреди на ищеца под
формата на разходване на средства за плащане на охрана на процесния обект,
съответно не е доказана и пряка и непосредствена причинна връзка между
неизпълнение на задължения на ответника и вреди на ищеца, за чието обезщетяване
е предявен искът.
По разноските за производството:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните
има право на присъждане на част от разноските, които е направила за
производството, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.Т.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
А.Л. №*, ет. * да
заплати на „Е.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. Я., бл. **, вх. **, ет. *, ап. * на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 970,83 лв. – лихви
за забава, изтекли върху задължения за плащане на аванси по договор за
проектиране и строителство от 16.06.2008г. в общия период от 19.06.2008г. до
24.09.2008г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4 970,83 лв. до размера от
15 250,00 лв., за който е предявен като частичен за лихви за забава, изтекли
върху задължения на ответника за плащане на аванси и възнаграждения по договора
от 16.06.2008г. в периода 19.06.2008г. – 19.10.2010г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Е.” ООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Я., бл. **, вх. *, ет. *, ап. * срещу „И.Т.” АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. А.Л. №*, ет. ** частичен иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за сумата 73 500,00 лв.– възнаграждение, дължимо по договор за
проектиране и строителство от 16.06.2008г. и анекс №1 от 08.09.2008г., частичен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 000,00 лв. – неустойка,
дължима съгласно чл. 9.1. от договора за проектиране и строителство за
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 5.2. б. „е” от договора в
периода 31.07.2008г. - 30.07.2010г., и частичен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 250,00 лв. – обезщетение за вреди на ищеца (разходи
за охрана), настъпили поради неизпълнение на задълженията на ответника по
договора от 16.06.2008г. в периода 30.03.2009г. – 30.07.2010г.
ОСЪЖДА
„И.Т.” АД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. А.Л. №1, ет. *
да заплати на „Е.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. Я., бл. **, вх. *, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 340,00 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „Е.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Я., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **да
заплати на „И.Т.” АД
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. А.Л. №*, ет. 5на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 285,09 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: