МОТИВИ към Присъда № 14 от 23.04.2019г., постановена по
НОХД № 538/2018г. по описа на Окръжен съд Стара Загора
Обвинението против В.М.В. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, с постоянен адрес:***,
пенсионер, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
**********, е за това, че на 17.11.2017г. в гр. К., обл. ****, е
държал повече от три археологически
обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответният ред:
- в л.а. „Дайхацу Фероза“ с per. № СТ 2881 АМ
- 1бр. дървена кутия, съдържаща колективна находка от XIII-XIV век, състояща се
от два сребърни позлатени наушника, две сребърни
позлатени обеци, сребърна позлатена торква,
огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени
мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите 4,22г, 4,84г, 4,51г,4,27г,3,36г, 4,30г/
- в дома си на адрес: гр. **** - долна част на фрагментиран керамичен съд
/червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1/един/ бр.
римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. Анхиало /
днешен гр. Поморие, вероятно по времето на
император Каракала /211-217/ - престъпление по чл.278, ал.6 от НК;
И за това, че
на 17.11.2017г. в гр. *****, в л.а. "Дайхацу Фероза“ с per. № СТ 2881 АМ е държал взривни
вещества – 2 /два/ бр. електродетонатори със закъснително действие, съдържащи иницииращо и бризантно взривно вещество, без да има за
това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, проведено по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, подсъдимият В.М.В. се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение за престъплението по
чл.339, ал.1 от НК и частично по отношение на обвинението по чл.278, ал.6 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора,
базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и
направените от подсъдимия В. самопризнания по чл.371, т.1 НПК поддържа изцяло обвинението, както относно фактите изложени в
обвинителния акт, така и относно правната квалификация на
деянията. С цел постигане целите на наказанията,
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
към минимума за престъплението по чл.339, от НК, а по отношение на това по
чл.278, ал.6 от НК – над минимума, предвиден в разпоредбата на чл.36 от НК,
като бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК и разпоредбата на чл.23, ал.1
от НК за кумулиране на наказанията за двете престъпления.
Защитникът на подсъдимия - адв. Г.С.Г. пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в рамките
на минимума и да не му бъде налагано алтернативното наказание глоба. Счита, че
не е налице от обективна и субективна страна състав на извършено престъпление
по чл.278, ал.6 НК, поради което моли в тази част съда да го признае за
невинен.
Въз основа на извършения анализ
на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.М.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
постоянен адрес:***, неосъждан (реабилитиран), с висше образование, пенсионер,
ЕГН **********.
Подсъдимият В. проявявал интерес към
археологията, в частност към културните ценности. По оперативни данни същият се
занимавал с иманярство, като извършвал покупко-продажба и на археологически
обекти.
На 17.11.2017г. за времевия период от 08:00 часа до 20:00 часа
свидетелите Д.Д.П. и П.С.Ф., като **** изпълнявали служебните си задължения на ****.
Около 09:30 часа на кръстовището на **** и *** в гр.***, двамата
свидетели спрели за проверка л.а. марка „Дайхацу Фероза“ с рег. № СТ 2881 АМ,
собственост на подс. В. и управляван от същия. На предната дясна седалка се
возил св. Е.Т.Г. с ЕГН ********** ***. На отправен въпрос от страна на
свидетелите П. и Ф. към подс. В. за
държане и превозване на забранени от закона вещи и предоставянето на такива,
последният извадил от задната седалка на автомобила и подал полиетиленова
торба, с намираща се в нея дървена кутия. При отварянето на кутията свидетелите
П. и Ф. установили наличието на археологически обекти и поради това подс. В. и
св. Г. били отведени в РУ - Казанлък, където подс. В. предал вещи с протокол за
доброволно предаване с обяснение, че съдържащото се в кутията е негова
собственост и е пратка, която е получил от Германия. На това процесуално-следствено
действие, с оглед установяване съдържанието и характера на предадените вещи
присъствал и **** – Р.П., който установил, че в голямата си част вещите
представляват археологически обекти.
Археологически обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство измежду намиращите се в предадената кутия от подс. В. са колективна находка от XIII-XIV век, състояща се от два сребърни
позлатени наушника, две сребърни позлатени обеци, сребърна позлатена
торква, огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени
мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите
4,22г, 4,84г,4,51г, 4,27г, 3,36 г, 4,30г/.
Наред с доброволното предаване на
кутията от подс. В., било извършено
претърсване и изземване на л.а. марка „Дайхацу Фероза“ с рег. № СТ 2881 АМ, при
което са били иззети вещи описани в Протокол за претърсване и изземване
(л.30-31 от ДП), измежду които 2 бр. електродетонатори. С цел проверка и
установяване наличието и на евентуално други археологически обекти и други
забранени от закона вещи, в домовете обитавани от подс. В. и св. Г. в същия
ден, по-късно били извършени претърсвания и изземвания.
В дома на св. Г. не са били открити
вещи, забранени от закона. В дома на подс. В. са били намерени следните вещи,
представляващи отново археологически обекти: долна част на
фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1/един/ бр.
римска провинциална бронзова монета, отсечена в гр. Анхиало /днешен гр. Поморие,
вероятно по времето на император Каракала /211-217/. При това
процесуално-следствено действие от дома на подс. В. са били намерени и иззети и
други вещи, непредставляващи археологически обекти.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна
археологическо-нумизматична оценителна експертиза, изготвена от вещите лица
проф. д.и.н. Н.Д.О. и доц.д-р К.Т.К., се установява, че колективната находка от XIII-XIV век, състояща се от: два сребърни
позлатени наушника, две сребърни позлатени обеци, сребърна позлатена
торква, огърлица от полускъпоценни камъни и сребърни позлатени
мъниста с различна големина, шест златни монети /тегло на монетите
4,22г., 4,84г., 4,51г., 4,27г., 3,36г., 4,30г./, долна
част на фрагментиран керамичен съд /червенофигурен кратер/ от V - III в пр. Хр. и 1 /един/ бр. римска
провинциална бронзова монета, отсечена в гр. Анхиало /днешен гр.
Поморие/, вероятно по времето на император Каракала /211-217/, номерирани като
обекти в групи 1, 2 и 4, представляват ценни исторически находки и имат научна
и художествена стойност, и като такива представляват археологически обекти по
смисъла на Закона за културното наследство. Предвид наличието на пръст на
голяма част от обектите, се обосновава извода, че те произхождат от
археологически обект. Оценката на съдържащите се в дървената кутия обекти е на стойност
около 7 000 лева.
Като археологически обекти същите не
са регистрирани и идентифицирани по реда, предвиден чл.97, ал.1 вр.
чл.96, ал.3 вр. с ал.2 и ал.1 от ЗКН и чл.4, ал.1 от Наредба Н-3/03.12.2009г.
за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности.
От назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство балистическа експертиза № 119, изготвена от вещото
лице Д.Ч. се установява, че иззетите 2 броя обекти – електродетонатори са
такива със закъснително действие и съдържат иницииращо и бризантно взривно
вещество. С държането на електродетонаторите подс. В. е държал съдържащите се в
тях взривни вещества без надлежно разрешително.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и безспорен начин частично от обясненията на подсъдимия В.,
показанията на свидетелите П., Ф., Н., Г. и П., дадени на досъдебното
производство, от заключенията на комплексна
археологическо-нумизматична оценителна експертиза и балистическа експертиза №
119 и всички други
писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.
Безспорно е, че процесните вещи, предмет на обвинението по чл.278, ал.6
от НК, представляват археологически обекти. Това обстоятелство не се спори от
защитата. По делото липсват доказателства тези вещи да са регистрирани като
археологически обекти и идентифицирани по реда, предвиден в чл.97, ал.1във
връзка с чл.96, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗКН и чл.4, ал.1 от Наредба № Н-3 от
03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на
движими културни ценности.
Подсъдимият В. не отрича обстоятелството, че като физическо лице не е
поискал идентификация на процесните вещи по ал.1 от посочената Наредба, които
са негова собственост.
Защитата на досъдебното производство развива тезата, че колективната
находка накити и монети, находящи се в дървена кутия, е закупена от аукционна
къща от Австрия, поради което същите не подлежат на идентификация и регистрация
по съответния ред съобразно горецитираните законови и подзаконови разпоредби. В
тази връзка са представени писмени доказателства /л.78-89 от ДП/. След
внимателен прочит на тези доказателства, съдът не установи, че същите имат
отношение към горепосочените вещи, предмет на обвинението, както и към
подсъдимия В.. От тези доказателства по никакъв начин не може да се установи,
че процесните археологически обекти са закупени от тази аукционна къща, в
конкретика от подсъдимия В., конкретна цена и начин на плащане на същите.
В хода на съдебното следствие защитата развива друга теза за придобиване
на процесните вещи от подсъдимия В., а именно, че същите са му изпратени от
немския гражданин С.П.. В тази връзка са представени писмени доказателства
/л.41-45 от делото/. Действително налице е нотариално заверена декларация от
24.01.2019г. /изготвена в хода на съдебното следствие/ от горепосоченото лице
със съдържание, че същият е изпратил 7 броя византийски златни монети и 1
сребърна монета на подс. В.В.. Липсва
конкретика на изпратените монети, както и датата, на която са изпратени същите.
Поради което съдът намира, че всичко гореизложено от съдебния състав за
защитната версия, развита на досъдебното производство, важи и за защитната
теза, развита в хода на съдебното следствие. Не на последно място следва да се
отбележи, че от приложената справка /л.105 от ДП/ се установява, че лицето С.П.
е изпратил през м. ноември 2017г. на подс. В. аксесоар бижу за дреха на
стойност около 15 евра, но за пратка, съдържаща в себе си археологически
обекти, Сирзат Патефе не е споделил с представителите на Митническото бюро за
разследване във Франкфурт на Майн. Предвид изложеното, съдът намира, че вещите,
предмет на обвинението, подлежат на идентификация и регистрация съобразно
изискванията на горецитираните норми от ЗКН и процесната Наредба. Както вече бе
посочено, по делото липсват доказателства да са спазени изискванията на закона
от подсъдимия В..
Относно обвинението по чл.339, ал.1 от НК, както вече бе посочено, подс.
В. направи пълни самопризнания, които се подкрепят от всички събрани по делото
доказателства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено,
че подсъдимият В. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.278, ал.6 от НК и престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК, за които престъпления съдът го призна за виновен.
Деянията са извършени от подсъдимия В. умишлено. Същият е съзнавал
обществено опасния характер на деянията и е предвиждал и целял техните обществено опасни последици.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на наказанията, съдът изходи от двата основни принципа,
залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанията,
визирани в чл.36 от НК.
За извършеното от
подсъдимия В.М.В. престъпление по чл.278, ал.6 от НК, законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” до шест години и съответно глоба, а за престъплението
по чл.339 от НК – съответно наказание лишаване от свобода от две до осем
години.
При
определяне на наказанието за извършените от
подсъдимия В.М.В. престъпления, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чисто съдебно минало, направени самопризнания по
отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК, изразено критично отношение за извършеното
деяние по цитирания член от НК, частично оказано съдействие на разследващите
органи, възрастта на подсъдимия и неговото здравословно състояние, като
отегчаващи такива – не са налице.
За престъплението по чл.278, ал.6 от НК, съдът наложи на подсъдимия В.М.В.
наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и глоба в размер на 3000
/три хиляди/ лева. За престъплението по чл.339, ал.1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия В.М.В. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години.
На основание чл.23,
ал.1 и ал.3 от НК, съдът допусна кумулация на така наложените наказания на
подсъдимия В.М.В. и му определи едно общо наказание и му го наложи, а именно
най-тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като присъедини
към него наказанието глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Отчитайки, че са налице материалните
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на
подсъдимия В.М.В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съдът осъди
подсъдимия В.М.В., с посочена по-горе самоличност, да заплати в полза на
държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 1450.52
/хиляда четиристотин и петдесет лева и петдесет и две ст./, представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 172.20 /сто седемдесет и два лева и двадесет ст./ по
бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора, представляваща направени
разноски в хода на съдебното следствие.
На основание чл.278,
ал.7 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществените
доказателства: 6 бр. монети „Андроник П“ Палеолог; 1 бр. монета Йоан ІІІ
Дука-Ватаци; 1 бр. неясен монетовиден предмет от сив метал; 2 комплекта общо 4
бр. наушници; 1 бр. торква с двойно усукана тел; 1 бр. гривна от полускъпоценни
камъни; 1 бр. елемент от гердан; 1 бр. римска бронзова монета; 1 бр. монета
наподобяваща сувенир; 1 бр. долна част от чернофигурен фрагментиран кратер; 1
бр. картонена кутия, съдържаща: чифт обеци от жълт метал с бели камъни, чифт
обеци от жълт метал с прозрачни камъни на закопчалките, чифт обеци от жълт
метал с топчеста форма, 1 бр. ланец от жълт метал с дължина 45 см.
Съдът постанови веществените доказателства: преносим компютър марка „НР“
със сериен № ****; преносим компютър марка „НР“ със
сериен № ****; мобилен телефон с надпис
„Теленор“ с имей **** с поставена СИМ карта с № ****; мобилен телефон марка „Леново“ с имей ****, счупен на съставни части; 1 бр. книга с надпис
„Златото на Византия“ с автор Христо Харитонов, да бъдат върнати на собственика
им В.М.В. с посочена по-горе самоличност.
Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: