Решение по дело №383/2014 на Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

  гр. Радомир, 08.03.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Радомирският районен съд, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 383 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Образувано е по молба на В.Л.Н. чрез пълномощника си адв. Г., с която е поискал от съда да бъде открито производство за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение № 20 от 26.02.2015 г. относно определяне границите на имота на В.Л.Н., съгласно скицата на вещото лице в буквено изражение. В молбата твърди, че описанието в буквено изражение по скицата не отговаря на приетите по делото писмени доказателства, мотивите на решението и първия абзац на диспозитива, в който границите са описани съгласно приложението от страните нотариални актове за собственост, а именно: „от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И.С. и земеделска земя, от север – път и имот на наследниците на С. И.И. и от юг – земеделска земя“. Искането към съда е да постанови решение, с което да отстрани допусната очевидна фактическа грешка в решението по ГД № 383/2014 г. на РРС.

С разпореждане от 27.02.2017 г., съдът е открил производство по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 20 от 26.02.2015 г. постановено по гр.д. № 383 по описа на РРС за 2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.2 от ГПК съдът е изпратил препис от разпореждането на насрещната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В срока за отговор ответника Д.Г.Е. чрез пълномощника си адв. М. е депозирал отговор, в който излага доводи, че в постановеното по делото решение не е допусната очевидна фактическа грешка и моли съда да отхвърли молбата и му се присъдят направените по делото разноски. Прилага адвокатско пълномощно.

В конкретния случай не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намери, че следва да се произнесе в закрито заседание.

Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, намира следното:

Производството по гр.д. № 383 по описа на Районен съд гр. Радомир за 2014 г. е образувано по искова молба, предявена от В.Л.Н., ЕГН ********** ***, местността „П.”, бл. ., ап. .  против Д.Г.Е., ЕГН ********** ***, махала Петрово, общ. Перник с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 109а от ЗС и чл. 45 от ЗЗД и искане съда да определи границата между собствения на ищеца неурегулиран поземлен имот и съседния му неурегулиран поземлен имот, собствен на ответника, както и да осъди ответника да му заплаща по 300 лв. месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване на преминаването, представляващи обезщетение за противоправното нарушаване на правото му на собственост. Заявена е претенция за присъждане на разноски. В исковата молба ищецът е твърдял, че е собственик на неурегулиран недвижим имот, находящ се в с. Кошарите, махала Петрово, общ. Радомир, с площ от 845 кв. м., при съседи: от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И.С. и земеделска земя, от север – път и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделска земя, заедно с построените в него сгради. Твърди, че собствеността върху 660 кв. м. от описания имот е придобил по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № .., том .. от 2011 г., а останалите 185 кв. м. са придобити по силата на давностно владение от прехвърлителите му.

В хода на делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са съдебно - счетоводна и съдебно-техническа експертизи, като РдРС е приел, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и с решение № 20 от 26.02.215 г., РдРС е определил на основание чл. 109а от ЗС границата между неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. Кошарите, махала „Петрово”, общ. Радомир, с площ от 660 кв. м., при съседи: от запад – имот на Г. М., от изток – имот на И.С. и земеделска земя, от север – път и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделска земя, от север – път и имот на наследници на С. И.И. и от юг – земеделски земи, представляващ по скицата на вещото лице Д.Н., приета в с.з. от 04.02.2015 г. пространството, заключен между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна северна стена, последователно до буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл, собствен на  В.Л.Н., ЕГН ********** ***, местността „П.”, бл. ., ап. . и неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. Кошарите, махала „Петрово”, с площ от около 640 кв. м., при граници на имота: път, И.С., Г. М. и ТКЗС, представляващ по скицата на вещото лице пространството, заключено между северозападния ъгъл на сграда, означена с „МЖ” в оцветеното в жълто пространство по цялата и северна стена последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до същия северозападен ъгъл, собствен на Д.Г.Е., ЕГН ********** ***, махала Петрово, общ. Радомир по скицата на вещото лице, както следва: от северозападния ъгъл  на означена с „МЖ” сграда в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна северна страна, последователно до буквите ТЖЕД, като е постановил, че скицата към заключението на вещото лице Д.Н., прието в съдебно заседание от 04.02.2015 г., приподписана от съда е неразделна част от настоящото решение. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за осъждане на Д.Г.Е., ЕГН ********** ***, махала Петрово, общ. Радомир да заплаща на В.Л.Н., ЕГН ********** ***, местността „П.”, бл. ., ап. .  сумата от по 300 лв. месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване незаконното преминаване през собствения му имот, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на незаконно преминаване през собствения на последния недвижим имот. Към решението съдът подробно е изложил мотиви защо и как е определил на основание чл.109а ЗС границата между двата имота, и защо е постановил отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Така постановеното решение е влязло в законна сила, респ. е породило своите правни последици.

Относно процесуалната допустимост на искането:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-ищеца В.Л.Н. чрез пълномощника си адв. Г., който има законното право на това. Молбата е в срока по чл.247, ал.1 от ГПК, поради което е и процесуално допустима съдът следва да се произнесе по нея.

От правна страна:

По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля на съда и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята, но в това производство не може да се стигне до пререшаване на спора по същество.

В конкретния случай, видно от мотивите на постановеното решение, съдът подробно е изложил своите правни доводи защо и в кои части възприема и в кои части не възприема заключението на изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза. Подробно е обяснил как е стигнал до извода къде точно следва да бъде определена границата между двата имота, като е посочил границата между имотите в буквено изражение в съответствие с изчертаната от вещото лице скица към заключението. Налице е правно единство между формираната от съда воля и изрично изразената такава в диспозитива на решението.

Ето защо не е налице разминаване между формираната от съда воля изразена в мотивите на решението, респ. в диспозитива на решението, като чрез поправка на очевидна фактическа грешка не може да се стигне до пререшаване на спора по същество, респ. не може да бъде изменена вече заявената искова претенция.

С оглед на тези факти искането за поправка на допусната в решение № 20 от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС за 2014 г. очевидна фактическа грешка е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.7, ал.1, т.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника Д.Г.Е. следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.247 от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ без уважение искането на В.Л.Н. с ЕГН********** ***, местността „Полигона”, бл. 35, ап. 3 чрез пълномощника си адв. К.Г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20 от 26.02.2015 г. постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС за 2014 г., като неоснователно.

ОСЪЖДА В.Л.Н. с ЕГН********** ***, местността „Полигона”, бл. 35, ап. 3 да заплати на Д.Г.Е., ЕГН ********** ***, махала Петрово, общ. Радомир сумата в размер на 200 (двеста) лева, представляваща разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./