Решение по дело №2858/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1018

гр. Пловдив, 30.06.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

                                                                                         

          при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2858/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №36-0000231/27.04.2020г. на и.д. Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на „МАХ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М.А.Х., ЕГН:**********, на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.76, ал.7, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление /НП/, като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и процесуалният му представител – адв. Н.Г., редовно призован.  

Въззиваемата страна РД „АА“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В постъпилото по делото писмено становище се излагат доводи за обосновано, правилно и законосъобразно НП и се иска потвърждаването му.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На дружеството-жалбоподател  е бил съставен Акт за установяване на административно наказание №273206/02.04.2020г. от свид. А.В.Г., на длъжност „***“ към *** за това, че на 01.01.2020г. около 00:01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ОО „АА“ Пловдив, като превозвач притежаващ лиценз №09662 за превоз на товари на територията на Република България, не е доказал финансова стабилност за 2019г. Справка за доказване на финансова стабилност била подадена на 02.04.2020г. Актосъставителят квалифицирал бездействието на дружеството като нарушение на чл.76, ал.7, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.

Въз основа на така съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП, с което на „МАХ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М.А.Х., ЕГН:**********, на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.76, ал.7, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя А.В.Г., които съдът кредитира като последователни и обективни, съответни на останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените по административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло.

При така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл.76, ал.7, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ предвижда задължение за лицата по чл.2, ал.1 от Наредбата да доказват финансова стабилност всяка година в 10 – дневен срок от заверяване на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.  От събраните по делото доказателства се установява с категоричност, че жалбоподателят е лице по чл.2, ал.1 от Наредбата /превозвач, притежаващ лиценз №09662 за превоз на товари на територията на Република България/. Не може да се установи обаче дали дружеството е доказало или не финансова стабилност за 2019г., доколкото не се излага от наказващия орган, коя от хипотезите на т.3 не е изпълнена /б.“А“ – не е доказал финансова стабилност за 2019г. в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или б. „Б“ – не е доказал финансова стабилност за 2019г. преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. Поради това и не може да се приеме с категоричност извършено от жалбоподателя административно нарушение на Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта.

АУАН е съставен и НП е издадено в нарушение на разпоредбите  на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. И в двата акта на администрацията липсва посочване на цитираните по горе обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението /касае се за бездействие в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор или се касае за бездействие преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция/. Такива факти в АУАН и в НП няма.

Пак в тази насока следва да се отчете и това, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. И актосъставителят и наказващият орган са били длъжни да посочат конкретната буква на т.3 на чл.76, ал.7 от Наредбата, което не са сторили. 

При тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, тъй като такива са претендират в хода на съдебното производство, налице са доказателства, че са платени и няма направено възражение за прекомерност.   

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №36-0000231/27.04.2020г. на и.д. Директор на РД „АА“ – Пловдив, с което на „МАХ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М.А.Х., ЕГН:**********, на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание -  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.76, ал.7, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“, БУЛСТАТ:********* ДА ЗАПЛАТИ на „МАХ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М.А.Х., ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.    

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ