Р Е Ш Е Н И Е № 207
Гр.Сливен, 07.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Ваня
Костова и при участието на прокурор …. като разгледа
докладваното от административния с.Стела Динчева адм. д. № 285 по описа за 2018 год. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.327 от ЗСВ.
Образувано е по жалба подадена от
М.С.Р. *** срещу Заповед № 126/21.06.2018 год. на Председателя на Районен съд С.З.,
с която на основание чл.327 от ЗСВ е обърнато внимание на с. М.С.Р. във връзка
с допуснатите от м. нарушения свързани с движението на делата и по
организацията на работа по ЧНД № 2435/2017 год. и ЧНД № 180/2018 год. по описа
на Районен съд С.З..
В оспорването се твърди, че
процесната заповед е постановена в нарушение на материално-правните
предпоставки за законосъобразност по чл.327 от ЗСВ и при несъответствие с целта
на закона. Подробно се описват действията на с. при образуването и движението
на ЧНД № 2435/2017 год. като се твърди, че за насроченото съдебно заседание на
12.10.2017 год. лицето, чието н. се иска е било редовно уведомено от с.з. на
27.09.2017 год., но същият не се явил и делото е отсрочено за 20.10.2017 год.,
за която дата е изпратена призовка на адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. № … вместо ап...
Тази техническа грешка при изписване на номера на апартамента не е причина за
препятстване хода на делото, тъй като лицето не е открито както при
постановеното принудително довеждане на 20.10.2017 год. от ОЗ „Охрана“ С.З.,
така и по-късно при постановеното ОДИ от органите на МВР. За с.з. на 01.11.2017
год. лицето е редовно призовано чрез неговата майка, но не се е явило, поради
което е обявен за ОДИ. Погрешно посочения адрес в призовките не е довело до
ограничаване на процесуалните права на страната, нито до ограничаване правото
на защита. Оспорващата отрича да е допуснала нарушение при изпълнение на
служебните си задължения по движение на това дело и необосновано на основание
чл.327 от ЗСВ Председателят на Районен съд С.З. и е обърнал внимание.
Оспорващата счита, че становището на ИВСС няма правнообвързващ характер и само
по себе си не обосновава постановяване на процесната заповед.
По отношение на ЧНД № 180/2018
год. в оспорването се твърди, че се касае до прекратено досъдебно производство
образувано срещу неизвестен извършител от РП С.З., като жалбата е подадена от
лице нямащо право на жалба. В случая не са пропуснати никакви срокове, тъй като
производството по делото е прекратено и по него не се извършват никакви следствени действия. От забавянето на
изготвянето на мотивите не са накърнени процесуални права на участниците в
производството. Към момента на проверката определението е било изготвено. Оспорващата
счита, че дисциплинарната мярка по чл.327 от ЗСВ се прилага, когато това е
наложително за да се отстранят недостатъци в работата на м.. Установеното в
случая нарушение състоящо се в забавяне на едно ЧН дело не обосновава
необходимост от прилагане на мярката по чл.327 от ЗСВ. От съществено значение
било също високата натовареност на Районен съд С.З. в периода от 2016 год. до
настоящия момент, дължаща се на намален състав на съда, както и липсата на
констатации за други допуснати слабости
и пропуски с оглед обема на натовареност. Посочва се, че м. е получил
атестационна оценка „много добра“ и е придобила ранг „с. във ВКС и ВАС“. За
периода 01.01.2018 год. до 31.05.2018 год. на с.Р. били разпределени 240 дела
като 221 от тях били предадени в деловодството, проведени са 62 броя
заседания, при 212 брой дела за
заседание проведени през периода. При изложеното фактическо положение счита
наложената мярка за несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по
движението на едно ЧН производство и на професионалното и поведение на с. при
изпълнение на служебните и функции. Прави се искане съдът да отмени процесната
заповед.
В съдебно заседание оспорващата
редовно призована не се явява. Представлява се от а.А.С. от САК, който поддържа
жалбата. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание
административният орган Председателят на Районен съд С.З. редовно призован не
се явява и не се представлява. Представя писмено становище, в което посочва, че
жалбата е неоснователна. Счита, че процесната заповед е издадена в предвидената
от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Заповедта
била съразмерна с допуснатите нарушения по цитираните дела. Установените в
случая нарушения изразяващи се в постановяване на принудително довеждане и
обявяване на лице за ОДИ въпреки, че същото се призовава на сгрешен адрес,
както и несвоевременното произнасяне в предвидения в НПК 30 дневен срок по ЧНД
№ 180/2018 год. по описа на Районен съд С.З. обосновали необходимост от
прилагане на мярката по чл.327 от ЗСВ с цел дисциплиниране на м..
Съдът след като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
По отношение на ЧНД № 2435/2017 год.:
Образувано е на 16.08.2017 год.
по искане на РП С.З. за задължително н. и л. на основание чл.157, предл.първо
във връзка с чл.146, ал.1 от Закона за здравето. За с.-д. по делото е
определена с.М.С.Р..***С искането РП С.З. моли да се образува съдебно
производство по реда на чл.158-163 от ЗЗ по отношение на лицето Д.Ж.А.ЕГН **********
***. Видно от копието на
производството по ЧНД № 2435/2017 год. (приложено към настоящото дело) л.38
адресът, на лицето чието н. се иска посочен в искането на РП С.З. е поправен
неизвестно от кого. На л.217 от настоящото дело обаче се намира искането на РП С.З.
без поправката, от което е видно, че адресът на лицето посочен от прокуратурата
е гр.С.З., ул.“Г.И. П.“ № ... Същият
адрес фигурира и в докладната записка изготвена от Второ районно управление при
ОД МВР С.З. (л.42).
На 17.08.2017 год. с.-д. по ЧНД №
2435/2017 год. насрочва с.з. за
18.09.2017 год. без да посочи в разпореждането си адрес, на който да бъде
призовано лицето, чието н. се иска. Призовката до лицето е изпратена на адрес
гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ № … – л.67.
Призовката е върната с отбелязване „… лицето не е намерено, нито друго лице
живеещо там“. Видно от протокола от с.з. на 18.09.2017 год. (л.69) съдът е
установил, че лицето е нередовно призовано и не е даден ход на делото. Изискана
е справка за постоянния и настоящ адрес на лицето по реда на Наредба №
14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на
съдебната власт до национална база „Население“ и е разпоредено след получаване
на справката лицето да бъде призовано на посочените в справката адреси. Делото
е отложено за 27.09.2017 год. По делото няма данни относно резултата от
изисканата справка.
За съдебното заседание на 27.09.2017 год. до лицето, чието н. се
иска Д.Ж.А. е изпратена призовка на адрес гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ № .... Копие от същата е приложена на л.72 от делото.
Видно от копието е извършена поправка на изписания адрес като вместо ул.“Г.И.П.“
№ … (както е било записано) е
поправено на № … (неизвестно от
кого). Тази призовка лицето е получило лично. Видно от протокола от с.з. на 27.09.2017 год. Д.Ж.А. е
бил редовно призован, явил се е лично и с назначения му с. з. а.Н. М. Г. Делото
е отложено за 12.10.2017 год.
За съдебното заседание на 12.10.2017 год. лицето е уведомено от
предишното с.з. видно от списъка на лицата, призовани по ЧНД № 2435/2017 год.
на л.79, където е посочен адрес гр.С.З., ул.“Г.И.П.“
№ … На това заседание лицето не се явява. Представлява се от а.Г.
Прокурорът е направил следното изявление: „Предвид указанията на ОС Стара
Загора и постъпила молба в РП от 09.10.2017 год. за следващото съдебно заседание
следва да се призове Д.Ж.А.на посочения в жалбата му адрес кв.“Ж.“,ул.“Г.И.П.“ № …, а не № …, както е записано в искането на
РП Стара Загора. Същото не е направено умишлено, а предвид големия оборот на
документи се касае за техническа грешка“. Делото е отложено като съдът е
разпоредил в призовката за лицето да се впише ,
че при неявяване в следващото съдебно заседание съдът ще постанови
принудителното му довеждане с оглед на приключване на образуваното производство
или при невъзможност – обявяването му за ОДИ.
За съдебното заседание на 20.10.2017 год. призовката до Д.Ж.А. е
изпратена на адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. № …
(л.87). На същата е отбелязано, че адресът е посетен на 13.10.2017 год. в
16,30 часа, на 15.10.2017 год. в 9,50 часа и на 18.10.2017 год. в 14,00 часа,
но лицето не е намерено, посоченият телефон е грешен или непълен. Видно от
протокола от с.з. на 20.10.2017 год. (л.88) лицето е било нередовно призовано. На
заседанието е присъствал от а. Г.. Ход на делото не е даден. Съдът е установил,
че за с.з. на 20.10.2017 год. лицето е нередовно призовано на адреса идентичен
с посочения в справката по Наредба № 14/18.11.2009 год. За заседанието на
20.10.2017 год. лицето е призовано на адреса посочен от прокуратурата. Видно от
изготвена справка относно постоянния и настоящ адрес на Д.Ж.А.приложена на
л.129 от делото (изготвена по искане на новия д. по ЧНД № 2435/2017 год. след
направен отвод на с.Р.) лицето е с постоянен и настоящ адрес ***. В с.з. на
20.10.2017 год. предвид нередовното призоваване на лицето и с оглед
осигуряването му и приключване на производството съдът е постановил
принудителното му довеждане. В протокола от съдебното заседание е посочено, че
лицето е с адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. №… Изпратено
е писмо до ОЗ „Охрана“ С.З. подписано от с.Р., където е посочено, че лицето
живее на адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. №… Видно
от писмото (л.89) същото е поправено като изписания номер на апартамент …е
поправен на … (неизвестно от кого).
За съдебното заседание на 01.11.2017 год. лицето е призовано на
адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. №… видно от
призовката на л.92. В списъка на лицата призовани по ЧНД № 2435/2017 год. насрочено за 01.11.2017 год. (л.90) е посочен
адрес гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ № … като
номера на апартамента отново е поправен на … без отбелязване кой е извършил поправката. Призовката на лицето е
получена от майка му в деловодството на 23.10.2017 год. Видно от протокола от
съдебното заседание на 01.11.2017 год. (л.95) лицето е редовно призовано, но не
се е явило. Явил се е с. му з. Съдът е постановил, че предвид характера на
производството лицето, чието н. се иска следва задължително да присъства, но
същото не може да бъде открито и доведено в съдебно заседание и следва да бъде
обявено за общо държавно издирване. Производството по делото е спряно.
По отношение на ЧНД № 180/2018 год.: Производството е
образувано на 16.01.2018 год. и е определен с.д. М.Р.. Образувано е по жалба на
К. М. Г. срещу постановление № 430/28.07.2017 год. на РП Стара Загора, с което
е прекратено наказателно производство по досъдебно производство № 1959зм
181/2017 год. по описа на Първо РУ Стара Загора. с.Р. се е произнесла с
определение № 674 от 01.06.2018 год.
Проверката на Инспектората към
ВСС по отношение работата на с.Р. по ЧНД № 2435/2017 год. е провокирана от
сигнал вх.№ Ж-18-229/16.03.2018 год. (л.213) подаден от г-жа М. П. Р. м. на Д.
Ж. А. В същия тя излага оплакването си от м. по горепосоченото дело във връзка
с провеждане на съдебното заседание на 27.09.2017 год. от 11.30 часа като
твърди, че същото е започнало много след определения срок, на Д. не са му били
разяснени правата и за какво се отнася делото, въпреки мнението на лекарката,
че „момчето е съвсем нормално“ съдията е назначил съдебно-психиатрична
експертиза, ЧНД № 2435/2017 год. било образувано по копия от документи, а не по
оригинални такива, за с.з. на 12.10.2017 год. с. е „крещяла“ на с. а. и на
присъстващите в залата и не е дала ход на делото, за с.з. на 20.10.2017 год. с.
и не е бил редовно призован, а за с.з. на 01.11.2017 год. Д. е бил отново
нередовно призован, тъй като адресът му отново е бил сгрешен и въпреки това е
бил обявен за ОДИ. Прави искане да се извърши проверка на работата на с.Р..
С писмо от 23.03.2018 год.
(л.107) до Председателя на Районен съд Стара Загора ИВСС е поискал от същият да
извърши проверка на точно посочени в писмото факти и обстоятелства. В тази
връзка административният ръководител на Районен съд Стара Загора е издал
заповед № 93/04.06.2018 год., с която е задължил с.Р. да представи писмени
обяснения относно закъснението при изготвянето на мотивите по ЧНД № 180/2018
год., която заповед е във връзка с доклад от Б. Б.-з.п. на Районен съд Стара
Загора и неин доклад по отношение на срочността на изготвяне на съдебните
актове и спрените производство в Районен съд Стара Загора. При извършване на проверката
са представени обяснения от с.Р., Д. П. Г.-с. д. и З. К. К.-с. с. при РС Стара
Загора (приложени към преписка № 5/27.03.2018 год. по адм.д. № 342/2018 год. по
описа на Административен съд Стара Загора).
Според обяснението на с.Р. вх.№
8569/29.03.2018 год. по отношение на ЧНД № 2435/2017 год. за с.з. на 18.09.2017
год. лицето, чието н. се иска е призовано на адреса посочен в искането на РП и
същото е било нередовно призовано за заседанието. Поискана е справка от
национална база „Население“ относно постоянния и настоящ адрес на лицето и след
получаване на справката лицето е призовано на посочения в същата адрес, поради
което за съдебното заседание на 27.09.2017 год. същото е било редовно призовано
и се е явило лично. А. се е представлявал от с. н. му а. На това съдебно
заседание е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Определението за
назначаване на експертизата е обжалвано и същото е отменено от Окръжен съд Стара
Загора с определение постановено по ВНЧД № 1227/2017 год. За съдебното
заседание на 12.10.2017 год. лицето е било редовно призовано, но не се е явило.
За съдебното заседание на 20.10.2017 год. призовката до лицето е изпратена на
адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. №… вместо ап….
и поради тази причина делото е отсрочено за 01.11.2017 год. и е постановено
принудителното довеждане на А. За заседанието на 01.11.2017 год. лицето, чието
н. се иска е редовно призовано, тъй като призовката е получена от майка му, но
отново не се явява. С оглед характера на производството с.Р. е обявила Д.Ж.А.за
общо държавно издирване и е спряла производството по делото. По така
постановеното определение е подадена частна жалба до Окръжен съд Стара Загора
въз основа, на която с определение № 291/16.01.2018 год. по ВЧНД №1265/2017
год. състав на Окръжен съд Стара Загора го е потвърдил. С определение № 254/30.01.2018
год. е поискана справка от директора на ОД МВР Стара Загора относно
обстоятелството изпълнено ли е определението на съда, с което Д.Ж.А.е обявен за
ОДИ. В отговор с.Р. е уведомена, че лицето не е издирено, не са установени
данни за регистрирани задгранични пътувания към 21.02.2018 год. и след
проведена беседа с бащата на лицето същият е заявил, че синът му е в К. В.
Съдебно заседание по делото не е насрочено към момента на даване на
обясненията, тъй като лицето не е издирено.
Според обясненията на с. д. Д. П.
Г. за съдебното заседание на 18.09.2017 год. до лицето е изпратена призовка на
адреса посочен в искането на РП Стара Загора, а именно гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ №
..., а за съдебното заседание на 27.09.2017 год. призовката е била изпратена на
адрес гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ № …
Според обясненията на с. с. З. К.
К. за съдебното заседание на 18.09.2017 год. лицето е било нередовно призовано
на адреса посочен в искането на РП Стара Загора. За с.з. на 27.09.2017 год. лицето
е призовано на адреса посочен в справката от национална база данни „Население“
и е било редовно призовано. За с.з. на 20.10.2017 год. лицето е призовано на
адрес гр. С.З.,ул.”Г.И.П. № вместо ап…, какъвто
адрес е посочен в искането на РП Стара Загора. За с.з. на 01.11.2017 год.
лицето е редовно призовано чрез неговата майка. С. с. заявява, че от нейна
страна е направено всичко възможно лицето да бъде призовано на всички посочени
в преписката адреси.
Преписката в Инспектората на ВСС
е приключила с доклад на и. Л. С. изпратен до Председателя на Районен съд Стара
Загора. Според доклада за с.з. на 27.09.2017 год. лицето е получило лично
призовката си и се е явило в с.з. За с.з. на 12.10.2017 год. лицето е уведомено
от предходното с.з., но не се е явило. Делото е отложено за 20.10.2017 год.
като лицето е предупредено, че при последващо неявяване съдът ще постанови
принудителното му довеждане, а в случай на ненамирането му-ОДИ. За 20.10.2017
год. призовката до лицето е изпратена на грешен адрес и съдебното заседание не е проведено, а
делото е отложено за 01.11.2017 год., за която дата с.-д. е приел, че лицето е
редовно призовано чрез майка му, но същото не се е явило. Лицето не е било
намерено от ОЗ „Охрана“, тъй като адресът е бил погрешно изписан. В това с.з.
производството е спряно. Определението за спиране е обжалвано пред Окръжен съд Стара
Загора и същото е потвърдено.
Изводите на ИВСС са следните:
-
всички призовки до Д.Ж.А.са изпращани на адрес различен от този, на който живее,
а именно: гр.С.З., ул.“Г.И.П.“ №…. Призовката
за 18.09.2017 год. е изпратена на № …
на ул.“Г.И.П.“. Призовката за 27.09.2018 год. отново е изпратена на № … на ул.“Г.И.П.“
като е извършена поправка на номера на улицата неизвестно от кого. Призовката
за с.з. на 01.11.2017 год. е изпратена на № … на ул.“Г.И.П.“, но вместо ап…. е
изписан ап…..
-
в искането на п. К. К. до РС Стара
Загора на основание чл.157 от ЗЗ е посочен точния адрес на лицето, но в
призовката по ЧНД № 2789/2017 год. е посочен грешен адрес ул.“Г.И.П.“ № …
вместо № ... Тази грешка е била предмет на многократни жалби от Д. А. и
неговата майка до Второ РУ-Стара Загора, до РП Стара Загора и ОС Стара Загора,
но въпреки това грешката не е отстранена. За с.з. на 01.11.2017 год. Д. А. е
редовно призован чрез неговата майка като в призовката е посочен ап… вместо ап…
-
В разпореждането за насрочване на
делото не е указан адреса, от който да се призове лицето.
Направен е извод, че при подготовка на съдебното
заседание с.-д. не е осъществявал контрол за реда и начина за призоваване на
лицето и за причините, поради които не се явява и не е доведен принудително.
Въпреки констатирания сгрешен адрес в искането на РП Стара Загора и получената справка
за постоянен и настоящ адрес за следващите три съдебни заседания лицето е
призовавано отново на адрес различен от този по регистрация. В нито един от
протоколите няма констатация за допусната грешка. В следствие неявяването
(поради нередовно призоваване) съдът е постановил принудително довеждане, а в
последното с.з. – обявяване за ОДИ без да е посочено правното основание, на
което е основал решението си.
Инспекторатът е указал на
Председателя на Районен съд Стара Загора да обърне внимание на с.М.Р. на
основание чл.327 от ЗСВ за допуснатото от нея нарушение на организацията на
работата и по отношение движението на разпределеното и за разглеждане дело (л.5
от административна преписка (копие) № 5/27.03.2018 год. находяща се в адм.д. №
342/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора). Въз основа на тези
указания Председателят на Районен съд Стара Загора издал обжалваната в
настоящото производство заповед № 126/21.06.2018 год., с която обърнал внимание
на с.М.Р. във връзка с допуснатите от м. нарушения свързани с движението на
делата и по организацията на работата и по ЧНД № 2435/2017 год. и ЧНД №
180/2017 год. по описа на Районен съд. В оспорената заповед административният
орган приема, че „всички призовки до
Д. Ж.А. са изпращани на адрес различен от този, на който живее гр.С.З., кв.Ж.,
ул.“Г.И.П.“ № … “. Прието е, че поправката върху адреса на лицето посочен на
призовката за с.з. за 27.09.2017 год. е извършена „неизвестно от кого и кога“.
За с.з. за 01.11.2017 год. лицето е било редовно призовано чрез неговата майка,
не се е явило и е обявено за ОДИ, а производството по делото е спряно. Според
обясненията на д. след нередовното призоваване на лицето от адреса посочен от
РП Стара Загора е изпратена нова призовка за с.з. за 27.09.2017 год. на точния
адрес на лицето. В мотивите си председателят на Районен съд Стара Загора
приема, че в искането на п. К. К. до
РС Стара Загора на основание чл.157 от ЗЗ е посочен точния адрес на лицето, но
в призовката по ЧНД № 2435/2017 год. е посочен сгрешен адрес – ул.“Г.И.П.“ № …
вместо № ... Тази грешка била предмет на многократни жалби от Д. Ж.А. и неговата майка до Второ РУ-Стара Загора, до РП-Стара Загора и до ОС Стара Загора, но
грешката не била отстранена. В
разпореждането за насрочване от 17.08.2017 год. не е указан адреса за
призоваване на о. л. Въз основа на тези констатации председателят на Районен
съд Стара Загора приел, че не е осъществяван контрол от с.-д. при подготовката
на съдебното заседание относно реда и начина за призоваване на лицето. В нито
един от протоколите няма констатация до допуснатата грешка при изписване на
адреса. В следствие неявяване (поради нередовно призоваване) съдът е постановил
принудително довеждане, а в последното с.з. и обявяване за ОДИ, без да е
посочено правното основание, на което е основал решението си.
По отношение на ЧНД № 180/2018
год. председателят на Районен съд Стара Загора е приел в обжалваната заповед,
че е нарушен разумният срок за изготвяне на съдебния акт по ЧНД № 180/2018 год.
от с.-д. М.Р.. Делото е образувано на 16.01.2018 год., а съдебният акт по
делото е постановен на 01.06.2018 год. Според чл.243, ал.5 от НПК съдът
разглежда делото по жалба против постановление на прокурора за прекратяване на
наказателно производство еднолично в закрито заседание не по-късно от един
месец от постъпване на делото. В доклада на зам.председателя на съда нямало
посочени други с. от наказателно отделение на Районен съд Стара Загора, които
да са допуснали такова закъснение при постановяване на актовете по
разпределените им дела. Постановявайки определението по ЧНД № 180/2018 год.
едва на 01.06.2018 год. с.Р. е нарушила разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК
като не е спазила срока предвиден в процесуалния закон. Административният орган
не е приел обясненията на с.Р., че закъснението се дължи на високата
натовареност на с. през този период, а е отдал същото на допуснати недостатъци
при организацията на работата на м., които следва да бъдат отстранени по реда
на чл.327 от ЗСВ.
Заповед № 126/21.06.2018 год. е
връчена на с.Р. на 21.06.2018 год., а жалбата срещу нея е подадена на
05.07.2018 год. Първоначално делото е образувано пред Административен съд Стара
Загора, но с определение № 11293/26.09.2018 год. постановено по адм.д. №
11279/2018 год. по описа на ВАС производството е изпратено за разглеждане от
Административен съд Сливен.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правно естество:
По допустимостта на оспорването:
Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ определя, че
административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните,
окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от
районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от
Националната следствена служба за
допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по
организацията на работата им, за което уведомява ВСС. Посредством
така издаваните актове се упражняват оперативните функции на административния
ръководител на общо ръководство и контрол по отношение подчинените му
магистрати досежно организация на работата. Ангажирането на
дисциплинарната им отговорност се реализира чрез налагане на изчерпателно изброените наказания в чл.308, ал.1 от ЗСВ по предвидената от ЗСВ процедура, която включва подробни правила за налагане на дисциплинарно наказание, определя съдържанието на
дисциплинарната отговорност, както и възможността за
обжалване на наложеното дисциплинарно наказание.
В ЗСВ няма изрично посочване на
реда, по който могат да се обжалват заповедите, с които се обръща внимание на
магистрат. Това може би произтича от възприетото в съдебната практика по приложението
на ЗСВ разбиране, че с обръщането на внимание за адресата на
заповедта не настъпват негативни
правни последици. В разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт
правото на обжалване по съдебен ред е предоставено само на лицето, на което е
наложено дисциплинарно наказание.
Обръщането на внимание по чл. 327 ЗСВ, както бе посочено по-горе не е
дисциплинарно наказание и ЗСВ
не дава отговор на въпроса каква е правната същност на акта, с който то се
осъществява. Настоящият състав на съда счита (в унисон с
практиката на ВАС, а именно решение № 1119/23.01.2012 год. по адм.д. №
11596/2011 год. по описа на ВАС, VІІ-мо отд.), че по своята правна същност обръщането
на внимание по чл. 327 ЗСВ е сходно на преустановителна
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22
от ЗАНН, с чието прилагане се цели да бъде преустановено едно дисциплинарно
нарушение (едно виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател) и да бъдат
отстранени вредните последици от него, ако такива са възникнали.
Основание за прилагането на тази мярка е виновното неизпълнение на задълженията
и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е
необходимо да се търси дисциплинарна отговорност от провинилия се м. А щом се
вменява виновно поведение, следва да бъде дадена възможност на адресата да
оспори изводите на административния ръководител, че е допуснал или извършил
виновно неизпълнение на задълженията си на съдия, прокурор и следовател, защото всеки
има право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и
добро име - чл. 32, ал. 1 от Конституцията на
Република България. Освен това обръщането на внимание засяга доброто професионално име на
адресата и пряко рефлектира върху възможността за кариерно израстване на м.. Това е така, тъй като съгласно чл.30а, ал.2 от ЗСВ в
кадровото дело на м. се съдържат всички документи свързани с професионалното му
развитие, а съгласно чл.327 от ЗСВ административния ръководител е длъжен да
уведоми ВСС да издадените заповеди по този текст. Това обуславя прекия и
непосредствен интерес на засегнатия м. да оспори заповедта за обръщане на
внимание. Ето защо съдът намира, че процесната заповед подлежи на съдебен
контрол съгласно общата клауза за обжалване на административните актове.
По тези съображения съдът приема, че
оспорването е ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество
оспорването се явява ОСНОВАТЕЛНО и
като такова следва да бъде УВАЖЕНО.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с оспорване
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът провери
неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес въведен в нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт в
случая заповед издадена от Председателя на Районен съд Стара Загора, с която е
обърнато внимание на с., е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени
по силата на закона. Съгласно чл.80, т.4 от ЗСВ председателят на районния съд
осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд
като: организира
работата на съдиите и съдебните заседатели. Актът е
издаден в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го
прави процесуално законосъобразен. При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството
по издаване на заповедта е започнало във връзка с подаден сигнал вх.№
Ж-18-229/16.03.2018 год. до ИВСС и образувана преписка там. В следствие на тази
преписка до Районен съд Стара Загора е изпратен доклад от и. Л. С.
Административният ръководител на Районен съд Стара Загора е разпоредил
проверка, в която с.Р. е дала два пъти писмени обяснения. Същите са приложени
към преписката и при постановяване на процесната заповед са обсъдени от
административния орган ведно с другите събрани доказателства.
При постановяване на оспорената
заповед административният орган е изложил фактическите предпоставки за
направената преценка, цитирал е и правното основание за произнасянето си. Ето
защо съдът намира, че не са налице основанията за оспорване на акта по чл.146,
т.1 и т.2 от АПК
По отношение на съответствието на
процесната заповед с материалноправните разпоредби и правилното приложение на
административнопроизводствените правила съдът намира, че същата е издадена в
нарушение на относимите материални и процесуални норми, т.е. налице са основанията
за оспорване по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Основание
за приложение на мярката е виновното неизпълнение на задълженията на един м. и преценката на административния ръководител, че в
конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от
провинилия се, а само да постанови акта по чл. 327 от ЗСВ. Въпросната мярка се прилага, когато
нарушенията /пропуските/ в работата на м. касаят образуването и движението на
делата или организацията на работата му.
Що се касае до ЧНД № 180/2018 год. настоящият съд
намира за необходимо да отбележи, че обръщането на
внимание по реда на чл.
327 ЗСВ във връзка с организацията
на работата на м. може да бъде направено само тогава, когато се установи, че
неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на м.. В този смисъл следва да се отбележи, че за да се приеме,
че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от м. следва да бъдат
установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при
отчитането на причините довели до описания в
процесния акт неблагоприятен резултат, като се държи сметка за причините за
допускането му - следва да се отчетат вида и сложността на разпределените и
разгледани от дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен или
от субективен характер, които оказват влияние върху обективната възможност
и/или субективната способност на м. да осъществява дейността си в съответствие
със закона. Единственото,
което бегло е споменато в процесната заповед във връзка с работата на м. по ЧНД
№ 180/2018 год. (освен факта на образуване на делото и постановяване на акта по
него) е, че „В доклада на зам.председателя на Районен съд Стара Загора не са
посочени други с. от наказателно отделение на Районен съд Стара Загора, които
да са допуснали такова закъснение при постановяване на актовете по
разпределените им дела“. В доклада на зам.председателя на Районен съд Стара
Загора обаче е посочен поне още един с., който не е изписал мотивите си по две
дела. Съгласно протоколно определение от 31.10.2018 год. съдът задължи Председателят
на Районен съд Стара Загора да представи по делото информация относно това
извършвана ли е цялостна проверка на работата на с.Р. по движение на делата и
изписване на съдебните актове за периода 01.01.2018 год. до 01.06.2018 год.,
както и да се представи документа удостоверяващ резултатите от тази проверка. В
отговор (л.37) административният орган отговори на съда, че „… е извършена
проверка по движението на ЧНД № 180/2018 год. по описа на Районен съд Стара
Загора, която е представена на Административен съд Сливен“. Въз основа на тези
доказателства изводът, който може да се направи е, че не е извършена цялостна
проверка на работата на с.Р. за 01.01.2018 год. до 01.06.2018 год., нито са
установени конкретните причини за забавяне изписването на един единствен
съдебен акт. Не е установена натовареността на с., както и натовареността на
другите с. от наказателно отделение на Районен съд Стара Загора за да се
извърши съответната съпоставка. Както
вече бе споменато основание за приложение на мярката е виновното неизпълнение
на задълженията на един м. и
преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е
необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да
постанови акта по чл. 327 от ЗСВ. Въпросната мярка се прилага, когато
нарушенията (пропуските) в работата на м. касаят
образуването и движението на делата или организацията на работата му. Постановяването на съдебни актове извън сроковете, посочени в
разпоредбите на чл. 243, ал. 5 от НПК не е предвидено изрично
като основание за обръщане на внимание, но не е и изключено. Доколкото
неспазването на сроковете за постановяване на съответните съдебни актове (в зависимост от вида на делото, вида на
производството, вида на съдебния акт, с който приключва производството), несъмнено е свързано с организацията на
работата на м., то обръщането на внимание по реда на
чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията
на работата на м. може да бъде направено само тогава, когато се установи, че
неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на м.. В този смисъл следва да се отбележи, че за да се приеме,
че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от м. следва да бъдат
установени не само факта на нарушението, но и вината на субекта, при отчитането на причините довели до описания в
процесния акт неблагоприятен резултат, като се държи сметка за причините за
допускането му - следва да се отчетат вида и сложността на разпределените и
разгледани от с. дела,
както и наличието на други обстоятелства от обективен характер (като например официалните празници и
ползването на отпуск поради неработоспособност) или от субективен характер, които оказват влияние
върху обективната възможност и/или субективната способност на с. да осъществява дейността си в съответствие
със закона. Доколкото с процесната заповед на жалбоподателката се вменяват
нарушения свързани с организацията на работата и по отношение на изрично посочените
в акта наказателни дела следва да се отбележи, че организацията на
работата на с. е
свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на всички служебни
задължения, които произтичат от заеманата длъжност, което включва проверка, обсъждане
и произнасяне по текущия доклад, подготовка и провеждане на съдебни заседания,
проверка на протоколи от съдебни заседания, изготвяне на съдебни актове в
закрити заседания, изготвяне на съдебни актове по делата, които са обявени за
решаване от открити заседания, изготвяне на мотиви по наказателни дела, по
които са обявени присъди, осъществяване на всички дейности от дежурства по
наказателни дела и т. н. За всяка от тези дейности несъмнено е необходимо време
за проучване на преписките по делата (включващо запознаване с исканията, доводите,
възраженията и становищата на страните по фактите и по правото, разпределение
на доказателствената тежест в процеса, запознаване и преценка на
доказателствата, на тяхната доказателствена сила и на значението им за правния
спор, преценката на приложимите правни норми и т. н.), за издирване и проучване на приложима
съдебна практика, становището на правната доктрина и други, като
продължителността на времето за тези проучвания и съответните на това усилия от
страна на с. са пряко
и неразривно свързани с фактическата и правна сложност на делата. Затова
отправна точка при преценката за наличие на допуснато нарушение е анализът на
вида, броя и сложността на разпределените на жалбоподателката дела за процесния период, която преценка
следва да бъде извършена от съответния орган пълно и всестранно, след събиране
на необходимия доказателствен материал, в т.ч. и при съобразяване на евентуално
дадените възражения от страна на лицето. Такава проверка и
обсъждане в конкретния случай не са проведени, а е прието, че за обръщането на
внимание на м. е достатъчно наличието на обективния факт на неспазване на срока за изготвяне на акта по едно дело. Това се установява,
както от съдържанието на процесния акт, така и от приложеното по делото писмо с изх. № 3962 от 05.11.2018 год. изготвено
от административния ръководител на Районен съд Стара Загора, в което е отразено, че проверка
е извършвана само по отношение на ЧНД № 180/2018 год. Едва в съдебното
производство с отговора по жалбата административният ръководител на Районен съд Стара Загора е
представил по делото „справка“ за разгледаните наказателни дела от с. в
наказателно отделение на Районен съд Стара Загора, от която е видно, че към
30.06.2018 год. с.Р. е разгледала 358 дела, т.е. тя е разгледала най-много дела
в сравнение с колегите си от наказателно отделение (л.22). Тази справка не е
представена с преписката по издаване на акта и същата не е обсъдена. По тази
причина настоящият съд намира, че данните посочени в нея не са взети предвид
при издаване на оспорената заповед. При липса
на данни, от които е изхождал
административният ръководител при извършване на преценка за натовареността на
съответния с., като
елемент от фактическия състав на нарушението, изразили се в неспазване на срока за постановяване на съдебния акт, както и при липса на доказателства
такава преценка изобщо да е извършена в административната фаза изводът, че
неспазването на срока за
постановяване на съдебния акт по ЧНД
№ 180/2018 год. се
дължи на лоша организация в работата на м., е необоснован и се опровергава от
приобщените доказателства. От данните по делото, в частност
от приложената справка за разгледани
наказателни дела към 30.06.2018 год.
се установява, че с.Р. е с най-голяма натовареност за периода като същата е
разгледала 358 дела.
Съдът
намира, че обжалваният акт не съответства и на целта на закона доколкото с
актовете по чл. 327 от ЗСВ се цели не да бъде
санкциониран м.,
а да бъде насочено вниманието му към определени пропуски с оглед недопускането
им занапред, да се осигури по-висока ефективност в работата му, а също и да се
постигне превантивен ефект. В настоящия случай административният орган не е
установил допуснатите просрочия да се дължат на виновно поведение на м., поради което съдът намира, че оспорваната заповед не
съответства на целта заложена в разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ.
Предвид
гореизложеното съдът в настоящия
съдебен състав счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в
установената от закона форма, в нарушение на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона, поради което жалбата се явява основателна.
Във
връзка с гореизложеното Административен съд гр.Сливен, VІІ състав
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.